Тайно Познание

Тайната доктрина на Елена Блаватска  Том 1, Книга 1 (първа част)

Тайната доктрина

Том 1, Книга 1 (първа част)

Елена Блаватска

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

УВОД

Необходимостта от такъв труд. Древността на документите и ръкописите. Целта на тази книга.

ПРОЛОГ (РRОЕМ)

Най-древният ръкопис в света и неговият символизъм. Единният живот. Тайната доктрина – пантеизъм атеизъм. „Пространство” във всички религии и в окултизма. Седемте космически елемента – седем раси на човечеството. Три тезиса на тайната доктрина. Описание на стансите от книгата Дзиан.

ЧАСТ 1 КОСМИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Седемте станси от книгата Дзиан

Коментари

СТАНСА I

Времето и вселенският разум. Причините на битието. Седемте превисши властелина. Причините на съществуването. Единната форма на съществуването. Алайа, всемирната душа. Може ли крайното да постигне безкрайното?

СТАНСА II

Строителите. Абсолютът не познава себе си. Зародишът на живота. Астралната светлина не е Анима Мунди. Божествената мисъл.

СТАНСА III

Пробуждане на космоса. Вселената – преходна сянка. Символите на природата. Появата на океана. Тъмнината и светлината. Андрогинните (двуполови) божества. Символът змия. Посредникът на магията. Аз съм това, което съм.

Първичната диференциация. Тъканта на битието. Съзнателното електричество.

СТАНСА IV

Седмичните йерархии. Седемте мистични чувства. Проводникът на вселената. Непорочното зачатие. Мощта на речта и звука. Седемте чувства. Безкрайният кръг. Огънят, великият символ на божеството. Звездните синове на светлината. Божествените летописци.

СТАНСА V

Фохат – детето на седмичните йерархии. Небесните Будди. Теогонията на създателите. Духът-субстанция, протео-подобна. Съотношенията на боговете. Седемте свята. Древността на физическите науки. Единният пламък. Крилатите колела. Монизмът и материализмът. Четирите небесни същества. Липики. Пръстенът „Не престъпвай”. Богът на човека и богът на мравката. Денят „Бъди с нас”.

СТАНСА VI

Нашият свят, неговият растеж и развитие. Тайната на женствения логос. От не-числото към числото седем. Познавали ли са древните физическите науки. Сънят на Майката вечна. Космическият план е илюзия. Извечната материя е реалност. Грешката на Лаплас.

ОТКЛОНЕНИЕ

Някои ранни заблуди относно планетите, кръговете и човека  

Седмично подразделение в различните индуски системи /217 Низходящи и възходящи състояния. Обменът на жизнените принципи. Мненията се различават и въпреки това съвпадат. Трансмиграцията на егото. Поправянето на фактите. Каквито са въпросите, такива са и отговорите. Авторитетното писмо. Числото 777. Еволюцията на монадите. Допълнителни факти и обяснения относно глобусите и монадите

Предаването на елементите на живота. Монадното множество. Царството на елементалите. Монадите и атомите. Лунните предци.  Четвъртият глобус.  Човекът или маймуната, кой е бил пръв? Погрешно мнение. Писмото на Махатма.

СТАНСА VI – продължение

Предварителното сътворение на човека. Първопричината на греха. Codex nazaraeus повтаря алегорията. Илдабаоф-Йехова. Седемте плана. Войната в небето. Раждането на световете. Седемте степени на посвещението. Загубеният канон на пропорциите. Произходът на преклонението. Творящите потенции.

СТАНСА VII

Прародителите на човека на земята. Единният прародител пламъкът, безчислените пламъци. Противопоставянето на ученията. Йерархиите на духовете. Духовете на природата или елементалите. Тайната на битието. Предците на човека. „Седемте души” в египтологията. Лунният бог. Йехова – женската сефира. Произходът на човека. Dii sunt demones Invesrsi. Безсмъртният корен. Метафизиката на халдейците. Истинската и лъжливата Кабала. Окултни и кабалистични доктрини. Разногласие между окултистите и кабалистите. Един дух е безпомощен на земята. „Поглъщателите”. Четирите измерения на пространството. Океаните от въглеродна киселина. Великият посредник на магията. Акаша не е ефир. Атомите – невидими животи. Окултната химия. Огнените животи. Човекът е сянка на своя първообраз. Земята е населена от небето. „Второто пришествие”.

РАВНОСМЕТКА

Упанишади. Повторение. Направляващият разум на вселената. Единството на всичко в природата. Трите свята. Материята – сянка на духа. Илиастърът на Парацелз. Християнизираният Хермес. Само вечното е реалност.

НЯКОЛКО ОКУЛТНИ АФОРИЗМА

Извадки от един източен частен коментар, пазен досега в тайна. Силите на йога. Акаша. Няма нищо ново под слънцето.

ЧАСТ  II ЕВОЛЮЦИЯ НА СИМВОЛИЗМА

РАЗДЕЛ I

Символизъм и идеографи

Египетският символ на котката. Магическата сила на звука. Тайният език.

РАЗДЕЛ II

Тайният език и ключовете към него

Многобройните религии на Египет, Измеренията на Великата пирамида. Квадратурата на кръга. Истината трябва накрая да възтържествува. Мойсей и ковчегът от тръстика – копие от Саргон. Окултните числа. Тъждественост на древните символи. „Сатанинските” раси.

РАЗДЕЛ III

Първичната субстанция и божествената мисъл

Божествената мисъл. Всемирната илюзия. Pater Omnipotens

Enther. Космогенезис на Мапу. Седемте Пракрити. Боговете на „Генезиса”. Мистичният огън. Ефир.

РАЗДЕЛ IV

Хаос, Теос, Космос

Душата на света. Рождението на разума. Мистичните елементи.

РАЗДЕЛ V

Скритото божество, неговите символи и глифове

Гносис на Марк. Великият разум. Символи на творящите сили. Световното съответствие на боговете. Древната символика.

РАЗДЕЛ VI

Световното яйце

Яйцето и ковчега. Лунните и слънчевите божества. Огнените змии. Крилатият глобус. Двата аспекта на „бога”.

РАЗДЕЛ VII

Дните и нощите на Брама

Трите вида Пралайа. Поглъщането на всичко. Кабалистич-ният ключ. Настъпването на нощта. Възвръщането на Мору.

РАЗДЕЛ VIII

Лотосът като световен символ

Идеалното става материално. Еврейският антропоморфи-зъм. Брамини и семити. Буквата М.

РАЗДЕЛ IX

Луната:Des Lunas;Phoebe

Лунният бог на християните. Физиологичният ключ към символа на луната. „Двойната утроба”. Алегорията от Зохар, Хеката-Луна – съответствие на Йехова. Луната е двуполова. Достойнството на Саис. Праисторическият католицизъм. Тъждествеността на символите.

РАЗДЕЛ X

Култът на дървото, змеят и крокодилът

Змеят-символ на посвещението. Дървото Ашватха. „Сед-мичността”. Двустранният Логос.

РАЗДЕЛ XI

Demon est Deus Inversus

Няма живот без смърт. Теологическите етимологии. Оклеветените ангели. Войната на боговете. Критика на критиката на Уилсън. Прелъстяването на боговете.

РАЗДЕЛ XII

Теогонията на боговете-създатели

Йехова не е всевисш бог. Първоначалната теогония на ведан-тистите. Синонимите на Логоса, Логосите с женско начало. Идеята на Питагор. Древността на пирамидите. Космическите богове. Невероятно, но истина. Същата мисъл в конфуцианството. Тайната на тъмата. Бог е нашето висше Аз.

РАЗДЕЛ XIII

Седемте творения

Седемте творения в Пураните. Огдоад. Първичното и вторичното творение. Много тълкувания на единната истина. Седемте творения. Кои са кумарите? „Девственици-аскети”. Значението на числото седем.

РАЗДЕЛ XIV

Четирите елемента (стихии)

За елементите. Космическите богове. Свети Павел е вярвал в космическите богове. Йехова -Богът на стихиите. Астарта и Дева Мария. Физическите сили проводници на елементите.

РАЗДЕЛ XV

За Гуан-Ши-Ин и Гуан-Ин

Болното въображение. Кринолини или змийска дреха.

ЧАСТ III ADDENDA

ОКУЛТНАТА И СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

РАЗДЕЛ I

Причината за тези добавки

Силите са богове и гении. Светлината е дух и материя.

РАЗДЕЛ II

Съвременните физици играят на криеница

„Дали светлината е вещество, или не?”Избор на противоречиви хипотези .Actio in Distans. Възгледите на Cauchy.

РАЗДЕЛ III

Дали привличането е закон?

Привличане или нещо друго? Йехова е един от Елохимите. Нютон тогава и Нютон сега. Вечното движение. Идеите на Кеплер. Причината за въртенето.

РАЗДЕЛ IV

Теорията за въртенето в науката

Противоречиви хипотези. Научните аберации. Парадоксите на науката. Силите са реалности.

РАЗДЕЛ V

Маските на науката. Физика или метафизика?

Академични лъжливи наименования. Запазването на светлината. Какво е силата? Те се съгласяват, за да се разминат отново. Мистичните лъчи. Причини и следствия. Какво е атомът? Химическите богове. Системата на Виштад-вайта.

РАЗДЕЛ VI

Нападките на един учен срещу научната теория на силата  

Ересът на д-р Ричардсън, Духът и душата на космоса.

РАЗДЕЛ VII

Животът, сила или привличане

Силата на Слънцето и силата на Земята. Пантеизмът и монотеизмът. Седемте физически чувства. Дървото на живота. Какво е нервният ефир? Жизненият принцип.

РАЗДЕЛ VIII

Слънчевата теория

Сърцето на слънчевата система. Квинтесенцията на космоса. Първоначалната основа. Елементи и не-елементи. Какво е направляващата сила? Научният Кадуцей. Окултизмът в химията.

РАЗДЕЛ  IX

Бъдещата сила

Несъзнателният окултист. Окултните тайни и обществото. Предели на откритията. Ефирът на Кили (Кее1у). Преждевременното откритие. Какво е новата сила?

РАЗДЕЛ X

Елементи и атоми

Въртенето на душата. Вечният странник. Будите на три свята. Съкровище на венеца на мъдростта. Уран и Нептун. Цикъл на падението на боговете.

РАЗДЕЛ XI

Древната мисъл в съвременен облик

Химията и окултната наука. Единството на Троицата. Генезисът на елементите. Пураните vesrus Кралското дружество.

РАЗДЕЛ XII

Научни и езотерични доказателства в полза на съвременната теория за мъглявините и възражения против нея

Съвременната наука и окултизмът. Сили и еманации. Въпроси без отговор. Какво е небула? Кометната материя. Какво е първичната материя? Бъдещият синтез.

РАЗДЕЛ XIII

Силите – видове движение или разуми?

Кант и окултизмът. Разумът в природата. Окултните и физическите науки. Множественост на световете. Геология от времената на Енох.

РАЗДЕЛ XIV

Богове, монади и атоми

Кой е сляп? Математическата точка. Пространството -сила и материя. Призраците на ума. Атомическите души. Химията на бъдещето. Арийската и западната наука. Хермес или Хъксли? Лайбниц и окултизмът. Спиноза и Лайбниц. Природа на монадата. Духът и материята са единни.

РАЗДЕЛ XV

Еволюция на циклите и карма

Човекът бог или звяр? Размахът на карма. Прежда на съдбата. Циклови колела вътре в колелата. Карма-Немезида. Древните и съвременни пророчества. Астрологията е наука.

РАЗДЕЛ XVI

Зодиакът и неговата древност

Зодиакът в Библията. Древността на зодиака. Зодиакът и патриарсите. Знакът на Йона. Халдео-еврейските богове. Цраконът и бикът. Заключението на Вaiiу. Началото на Кали Юга. Индуските астрономически методи. Арийците-индуси са оправдани.

РАЗДЕЛ XVII

Равносметка

Точната наука – отрицание. Силите са по същество богове. Наименованията на Фохат. Легенда и история.

 

УВОД

„Слушайте с кротост, съдете с доброта.”

Шекспир

С появата в Англия на теософската литература започнаха да наричат това учение „езотеричен буддизъм”. И това стана навик, според старата пословица, основана на всекидневния опит: „заблуждението се търкаля по наклонената плоскост, а в това време истината трябва с труд да си проправя път в планината”.

Старите общоизвестните истини са често и най-мъдри. Човешкият ум едва ли може да остава съвършено свободен от предубеждения и решаващите, установени мнения често се създават преди да бъде направено основно изследване на предмета във всичките му аспекти. Това се отнася до господстващото заблуждение, което от една страна ограничава теософията до буддизма, а от друга -смесва постановките на религиозната философия, проповядвана от Гуатама Будда, с доктрините, широко нахвърлени в „Езотеричен буддизъм ” на господин Синет. Трудно е да си представим нещо по-погрешно от това. То е дало на нашите врагове възможност да се сдобият със силно оръжие против теософията, понеже, както много остро се е изразил един известен учен, в споменатия том няма „нито езотеризъм, нито будизъм”. Езотеричните истини, представени в труда на господин Синет, са престанали да бъдат такива от момента на тяхното публикуване. Също така книгата не съдържа религията на Будда, а само няколко положения от съкровеното досега учение, които в настоящия том се обясняват и се допълват с много други. Но дори и последните, въпреки че разкриват много от основните тезиси на ТАЙНАТА ДОКТРИНА на Изтока, съвсем леко повдигат края на покрова. Така е, защото никой, даже и най-великият от живите Адепти, не може, дори и да иска, да изложи безразборно на присмеха на невярващия свят онова, което така грижливо е било крито от него в продължение на еони и векове.

„Езотеричен буддизъм” е труд с много несполучливо заглавие, въпреки че то означава същото, което и настоящият труд -„ ТАЙНАТА ДОКТРИНА”. То се оказа несполучливо поради слабостта на хората да съдят за нещата повърхностно, а не по тяхното значение и тази грешка е станала дотолкова обща, че дори членовете на Теософското общество са нейна жертва. Трябва да се знае, че отначало брамините и много други са протестирали против подобно заглавие. И заради справедливостта трябва да добавя, че „Езотеричен будизъм” ми беше представен в завършен вид и дотогава не знаех как авторът смята да изпише думата „Buddhism”.

Отговорността за тази грешка пада върху онези, които за първи път са привлекли общественото внимание върху тази тема и не са се погрижили да обяснят разликата между „буддизъм” – религиозна система на етиката, проповядвана от великия властелин Гуатама и наречена по неговата титла Вuddha – Озарен – и „будизъм”, от Висша – Мъдрост или Знание (Vidyr), способност за познаване, от санс-критския корен budh – зная. Самите ние, теософите на Индия, сме истинските виновници, въпреки че после положихме всички усилия да поправим грешката. Лесно беше да се избегне това печално недоразумение – трябваше с взаимно съгласие да се измени правописът на думата и вместо „буддизъм” да се пише „будизъм”. Но и този термин не е точен, тъй като на английски трябва да се пише и произнася „буддаизъм”, а неговите последователи да се наричат „буддаисти”.

В началото на труд като настоящия това обяснение е съвършено необходимо. Религията на Мъдростта представлява наследство на народите от цял свят, независимо от направеното в „Езотеричен буддизъм ” твърдение, че „преди две години (през 1883 г.) нито аз, нито някой от живите европейци знаехме даже азбуката на науката, изложена в научна форма за първи път тук…” и т.н. Това заблуждение вероятно се е промъкнало по недоглеждане. Писателката на настоящия труд знаеше всичко, което е „обнародвано” в „Езотеричен буддизъм “, а и доста повече, години преди да стане неин дълг да предаде малка част от Тайната доктрина на двама европейци, единият от които е авторът на „Езотеричен буддизъм”. И разбира се, пишещата тези редове има неоспоримото преимущество, независимо че за нея е доста двусмислено, да има европейски произход и образование. Освен това, значителна част от философията, изложена от господин Синет, беше преподавана в Америка и преди публикуването на „Разбудената Изида” на двама европейци и моя колега Е С. Олкът. От тримата Учители, които е имал господин Олкът, първият е бил унгарски Посветен, вторият – египтянин, а третият – индус. По специално разрешение господин Олкът по различни начини е предал някои учения. Ако другите двама не са направили това, то е защото не им е било разрешено, понеже тяхното време за обществена работа още не е дошло. Но за други то е настъпило и доказателство за това са интересните трудове на господин Синет. Освен това трябва да се има предвид и най-главното: че нито една философска книга не придобива допълнителна ценност поради претенции за авторитет.

Ади или Адхи Будха, Единната или Първичната и Височайша Мъдрост е термин, който се употребява от Арясанга в неговите съкровени писания, а сега и от всички мистици на Северния буддизъм. Това е санскритски термин и наименование, дадено от най-ранните арийци на Непознаваемото Божество. Думата „Брама” не се среща нито във Ведите, нито в други ранни трудове. Тя означава Абсолютна Мъдрост и Адибхута, преведено от Фитцедуард Хол като „Извечната Несътворена Причина на всичко”. Трябвало е да минат еони, преди определението. Будда да стане дотолкова „очовечено”, че терминът да може да бъде допуснат за използване при простосмъртните и накрая да бъде даден на този, чиито несравними добродетели и знания са му спечелили титлата „Будда на Непоколебимата Мъдрост”. Ако „Бодха ” означава вродено притежаване на божествения разум или разбирането му, Будда – овладяването на всичко това с лични усилия и заслуги, то Буддхи е способност на познанието, канал, чрез който божественото знание достига Его-то, разпознаването на доброто и злото, а също така божествената съвест и Духовната Душа, която е проводник на Атма. „Когато Буддхи поглъща нашия Егоизъм (унищожава го) с всички негови Викара, Авалокитешвара става ясна за нас и Нирвана или Мукти е достигната”. Мукти е същото като Нирвана, освобождаване от сянката на Майа или илюзията. Бодхи също е и наименование на особеното състояние на транс, наречено Самадхи, по време на който субектът достига най-висшата степен на духовно познание,

Безумци са тези, които в своята сляпа и ненавременна в нашата епоха ненавист към Буддизма и реакция към него отричат езотеричните му учения, които са и учения на брамините. Отричат ги само защото асоциират това наименование с принципи, които те като монотеисти смятат за зловредни доктрини. „Безумни” в този случай е правилният термин, тъй като в нашата епоха на груб и антилогичен материализъм само езотеричната философия е способна да се противопостави на повторните нападки срещу всичко, което човечеството смята за най-скъпо и съкровено в своя вътрешен духовен живот. Истинският философ, изучаващ езотеричната Мъдрост, напълно се освобождава от личностите, догматичните вярвания и отделните религии. Освен това езотеричната философия при-мирява всички религии, като сваля от всяка нейната външна обвивка, човешката, и показва съответствието на корена на всяка с основата на другите велики религии. Тя доказва необходимостта от Божествения и Абсолютен Принцип в Природата. Също така тя не отрича Божеството, както и Слънцето. Езотеричната философия никога не е отричала „Бога в природата”, както и Божеството като абсолютна и абстрактна Същност. Тя отказва да признае само боговете на така наречените монотеистични религии, създадени от човека по свой образ и подобие, светотатствени и печални карикатури на Вечното и Непознаваемото. Освен това писмените документи, които ще представим на читателя, обхващат езотеричните доктрини на целия свят от самото начало на произхода на човечеството, окултизмът на буддизма заема в тях само своето законно място.

Наистина, съкровените части на Дан или Цжана (Дхиана) на метафизиката на Гуатама, колкото и високи да се струват те на незапознатия с доктрините на древната Религия на Мъдростта, са само малка част от цялото. Индуският Реформатор е ограничил своите общи учения с чисто моралния и физиологически аспект на Религията-Мъдрост, с етиката и човека. Запазвайки Съкровените Истини за избрания кръг на своите Архати, Великият Учител изобщо не се е докосвал в своите обръщения към масите до „невидимите и невеществени неща”, тайните на Битието извън пределите на нашата земна сфера. Архатите са получили посвещението в знаменитата пещера Саптапарна (Саттапани Махаванси), близо до планината Байбхар (Вебхара в Палийските манускрипти). Тази пещера се намира в Раджагриха, в древната столица Магадха и е същата пещера Чета, спомената от китайския странстващ монах Фасян, както се предполага от някои археолози.

Времето и човешкото въображение бързо са изопачили чистотата и философията на това Учение след като то е било пренесено от тайния и свещен кръг на Архатите за метафизическо представяне в по-слабо подготвената от Индия почва в Китай, Япония, Сиам и Бирма. Как е било постъпено с първичната чистота на тези велики откровения може да се види при изучаването на така наречените „езотерични” буддистки школи на древността в тяхното съвременно одеяние, не само в Китай, а и в другите буддистки страни изобщо, а дори и в много школи на Тибет, оставени под попечителството на непосветени лами и монголски новатори.

Ето защо читателят трябва да има предвид много важната разлика между ортодоксалния буддизъм, т.е. общото Учение на Гуа-тама Будда и неговия езотеричен буддизъм. Въпреки всичко, неговата Тайна доктрина по нищо не се е различавала от Доктрината на посветените брамини тогава. Будда произлиза от земята на арийците, индус е по рождение и кшатриа по каста, ученик на „Два пъти родените” (посветените брамини) или Движа. Неговото учение не може да се отличава от техните Доктрини, защото цялата буддистка реформа се е състояла единствено в огласяването на част от това, което е представлявало тайна за всички, с изключение на омагьосания кръг от отшелници и Посветените на Храма. Тъй като Будда поради дадения обет не е бил в състояние да предаде всичко, което му е било съобщено, въпреки че е учил построена на основата на истинските езотерични знания философия, е предоставил на света само нейния външен, материален облик и е съхранил душата й за своите избраници. Много китайски учени сред изтоковедите са чували за „Доктрината на душата”, но никой не е разбрал нейния истински смисъл и значението й. Тази доктрина се е съхранявала в светилищата може би твърде съкровено. Тайната на Нирвана, обгръщаща нейната главна догма и стремеж, така е изкушавала и възбуждала любопитството на учените, че след като не са били в състояние да разрешат това по логичен и задоволителен начин, развързвайки нейния Гордиев възел, те са го разсекли, заявявайки, че Нирвана означава „абсолютно унищожение”.

В края на първата четвърт от това столетие се появила особен род литература, която с всяка година става все по-определена в своята тенденция. Основана, така да се каже, на научни изследвания от санскритолози и изтоковеди изобщо, тази литература се е смятала за научна. Индуската, египетската и други древни религии, митове и емблеми били представяни само с това, което символистите искали да видят в тях и така вместо вътрешния смисъл често показвали грубата външна форма. Най-забележителни по своите изобретателни изводи и теории circulo vuioso  трудове – предубедени заключения обикновено заемали място на послания в силогизмите на много учени от Санскрит и Пали – се появили бързо и залели библиотеките с противоречиви дисертации повече за преклонението към фалоса и пола, отколкото към истинския символизъм.

Може би това е действителната причина защо след дълго и дълбоко мълчание и тайна на хилядолетията сега се правят намеци за някои от основните истини на Съкровеното Учение от Архаичните времена. Казвам нарочно „някои истини”, понеже онова, което трябва да остане недоизказано, не може да се вмести в стотици подобни томове, както и да се довери на сегашното поколение. Но даже и малкото, което се дава днес, е по-добре от пълното мълчание по тези жизнени истини. В своя яростен стремеж към неизвестното, което физиците прибързано са готови да объркат с непознаваемото, когато проблемът излиза извън пределите на техните разбирания, светът сега бързо се премества в противоположна посока – към духовността. Днес пред нас се простира обширно поле, истинска долина на разногласия и непрекъснати борби, цял Некропол, където лежат погребани височайшите и най-свещени стремежи на нашата Духо-Душа. С всяко поколение тази Душа става все по-парализирана и атрофирана. „Милите езичници и съвършените развратници” на Обществото, за които говори Грилей, малко ги е грижа за възраждането на мъртвите науки от миналото. Но съществува прекрасно малцинство от сериозни ученици, имащи право да узнаят някои истини, които сега може да им се дадат. Сега това е много по-нужно, отколкото преди десет години, когато се появи „Разбудената Изида ” или даже когато бяха публикувани по-късните опити да се обяснят тайните на езотеричната наука.

Като едни от най-големите и може би най-сериозни възражения против достоверността на този труд и доверието към него ще послужат предварителните станси. Как могат да се проверят заключенията в тях? Вярно е, че по-голямата част от санскритските, монголските и китайските съчинения, споменати в този труд, е известна на някои изтоковеди и въпреки всичко основният труд, от който са взети стансите, го няма в европейските библиотеки. КНИГАТА ДЗИАН (или ДЗАН) е напълно неизвестна на нашите филолози или те поне никога не са чували за нея под това наименование. Това, разбира се, е голям пропуск за тях, хората, които в своите търсения следват предписания метод на официалната наука. Но за учениците на Окултизма и за всички истински окултисти това няма голямо значение. Най-важната основа на дадената Доктрина се намира в стотици и хиляди санскритски манускрипти, някои от които вече са преведени и, разбира се, изопачени както обикновено от тълкувания, а други все още чакат своя ред. Затова всеки ученик има възможност да се убеди в изложените тук твърдения, както и да провери приложените цитати. Само няколко нови факта, нови за непосветените изтоковеди, и места, взети от Коментария, ще е трудно да се проследят до техния източник. Освен това все още някои учения се преподават устно, но намеци за тях се срещат почти във всички безчислени томове на храмовата литература на брамините в Китай и Тибет.

Във всеки случай, каквото и да се каже от недоброжелателната критика, един факт е напълно достоверен. Членовете на няколко езотерични школи – чието място е зад Хималаите, а разклонения от които могат да се намерят в Китай, Япония, Индия и Тибет, и даже в Сирия, без да смятаме Южна Америка – претендират, че притежават всички философски трудове в текст и изображение от самото начало на възникването на изкуството за писане, от йероглифите до азбуката на Кадмус и Девангари. След унищожаването на библиотеката в Александрия се е утвърждавала практиката с обединените усилия на членовете на това братство усърдно да се търси всеки труд, който със своето съдържание може да доведе непосветения до крайно откритие и разбиране на някои тайни от Съкровената наука. Тези, които знаят, казват, че веднъж намерени, всички подобни трудове били унищожавани, с изключение на три екземпляра, които били скривани в безопасност. В Индия последните от тези скъпоценни манускрипти били намерени и скрити по времето на император Акбар.

Професор Макс Мюлер твърди, че никакви подкупи и заплахи на Акбар не са могли да накарат от браманите да разкрият оригиналния текст на Ведите и въпреки това се хвали, че европейските изтоковеди ги притежават! Много е съмнително, че Европа има пълния текст. Бъдещето може да поднесе неприятни изненади на изтоковедите. Освен това се твърди, че всяка свещена книга с подобно съдържание, чийто текст не е бил достатъчно скрит в символи, или имаща непосредствено отношение към древните мистерии, е била първоначално преписвана с тайно писмо, а след това унищожавана до последното копие. По времето на Акбар няколко фанатични придворни, недоволни от греховното любопитство на императора към религията на нечестивите, сами помагали на брамините да скриват своите манускрипти. Такъв е бил Бадаони, който изпитвал нескрит ужас от манията на Акбар за идолопо-клоническите религии. В своя Muntakhab’t Tawarikh Бадаони пише:

„Тъй като те (шрамани и брамини) превъзхождат другите учени хора в своите трактати за морала и физическите и религиозните науки и достигат висока степен в своето знание за бъдещето, в духовната мощ на човешкото съвършенство, те са дали доказателства, основани на разума и свидетелството… и са запечатали своите доктрини така…, че нито един човек… не може да предизвика съмнение в Негово Величество, даже ако планините се разсипят на пясък или небесата се разкъсат… Негово Величество се наслаждава на познанията на тези нечестиви секти, които са толкова много, че не могат да се преброят, а техните книги „Откровения” нямат край.”

Този труд се е „пазел в тайна и не е бил напечатан до царства-нето на Джехангир”. Освен това във всички обширни и богати манастири се намират подземни храмове и пещерни библиотеки, изсечени в скалите, ако Сопра (манастир) или Lhakang  са построени в планината. Извън пределите на западния Цайдам, в проходите на Гун-лун има няколко подобни скрити хранилища. По дължината на хребета Алтън-таг, където още не е стъпвал крак на европеец, съществува селище, скрито в дълбокия планински проход: неголяма група от къщи, по-скоро селце, отколкото манастир, с беден храм и стар лама, отшелник, който живее наблизо, за да го пази. Пътници-богомолци казват, че подземните галерии и помещенията под тях съдържат колекции от книги, чиито брой е толкова голям, че не може да се помести дори в Британския музей. Според същото предание сегашните безлюдни области в безводната страна Тарима – истинска пустиня в сърцето на Туркестан – в минали времена е била покрита с цветущи и богати градове. Сега там има само няколко оазиса. Един такъв оазис покрива могилата на обширен град, погребан под пясъка на пустинята. Той не принадлежи на никого, но често се посещава от монголци и будисти. Преданието говори за обширни подземни помещения, за широки проходи, изпълнени с глинени плочки и цилиндри.

Може би всичко това ще предизвика насмешката на съмнението, но преди читателят да отрече достоверността на слуховете, нека поразмисли върху добре известни факти. Съвместните търсения на изтоковедите през последните години, особено работата на изследователите по сравнителна филология и науката за религиите, са им дали възможност да потвърдят, че голямо количество манускрипти и даже печатни трудове, известни като съществували, вече никога не ще могат да се намерят. Те са изчезнали, без да оставят ни най-малка следа. Ако тези трудове не са имали значение, те са щели да загинат с времето и техните имена щяха да са изтрити от човешката памет. Но това не е така. Сега е доказано, че по-голямата част от тях са притежавали истински ключове към съчиненията, които все още са разпространени, но без тези допълнителни коментари и обяснения са съвършено неразбираеми за мнозинството читатели. Такъв е примерът с трудовете на Лао Дзъ, предшественик на Конфуций. Говори се, че той е написал 930 книги за етиката и религията и 70 по магия, или общо хиляда. Въпреки всичко неговият голям труд „Дао-Дед-зин”, сърцето на неговата доктрина, и свещеното писание „Дао-сии, както казва Станислав Жулиен, имат само „около 5 000 думи”, едва 12 страници. Все пак проф. Макс Мюлер намира, че текстът е неразбираем без коментари, така че и на господин Жулиен се налага да ползва за своя превод повече от 60 коментара, като най-древният от тях е от 163 г. пр.н.е., но не по-рано. В течение на четири и половина века, предшестващи този „най-ранен” коментар, е имало достатъчно време, за да се скрие истинската доктрина на Лао Дзъ от всички, с изключение на неговите посветени свещенослужители. Японците, сред които сега могат да се срещнат най-учените свещеници и последователи на Лао Дзъ, просто се присмиват над грешките и хипотезите на европейските и китайските учени. Преданието твърди, че достъпните за нашите западни синолози коментари не са истинските окултни постижения, а само специална маскировка и че действителните коментари, както и всички текстове, отдавна са изчезнали от очите на профаните.

За трудовете на Конфуций четем следното:

„Ако се обърнем към Китай, ще видим, че религията на Конфуций е основана на петте книги „Дзин” и четирите книги „Шу” –сами по себе си те са със значителен обем и са обкръжени от дълги коментари, без които и най-вещите учени не биха успели да проникнат в дълбочината на съкровения канон”. Но те не проникнали в него и това предизвиква роптаенето на конфуцианците, както твърдеше в Париж през 1881 г. един от членовете на Обществото.

Ако нашите учени се обърнат към древната литература на семитическите религии, към халдейските писания – по-голямата сестра и наставница, ако не и главният източник на Библията на Мойсей, основата и отправната точка на християнството – какво ще намерят те? Какво остава сега, за да се увековечи паметта на Древните религии на Вавилон, за възстановяването на огромния Цикъл от астрономически наблюдения на магьосниците от Халдей, за потвърждаване на преданията за тяхната великолепна литература и по-специално – окултната? Само няколко фрагмента, които се приписват на Бероз. Но те са почти лишени от каквато и да е ценност, дори като ключ към характеристиката на онова, което е изчезнало, тъй като са минали през ръцете на епископ Цесаре – този самоутвърден цензор и издател на свещените анали на чужди нему религии – и без съмнение днес те носят печата на неговата „високоправдива, заслужаваща доверие” ръка. Каква е историята на този трактат за великата религия на Вавилон? Той е бил написан на гръцки за Александър Велики от свещеника в храма на Бела, Бероз, на основата на астрономически и хронологически записки, съхранени от служителите на храма и покриващи период от 200 000 години. Днес трактатът е загубен. През I в. пр.н.е. Александър Полигистор е направил серия извадки от този труд, които също са изгубени. Ев-севий (270-340 г.) ги е ползвал при написването на своя „Хроникон “. Сходството на пунктовете, почти идентичността в европейските и халдейските писания е представлявало голяма опасност за Евсевий в неговата роля на защитник и поборник на новата религия, възприела еврейските съчинения и заедно с тях нелепата хронология. Днес е почти доказано, че Евсевий до такава степен не е пощадил египетските синхронични таблици на Манефон, че Бунзен го обвинява в най-недобросъвестно изопачаване на историята, а Сократ, историк от петото столетие, и Синселий, вицепатриарх на Константинопол в началото на осмото, го изобличават като най-дръзкия и отчаян фалшификатор. Правдоподобно ли е тогава това, че той се е отнасял с най-голямо внимание към халдейските писмена, още тогава заплашени от новата, така прибързано възприета религия?

По такъв начин, с изключение на тези повече от съмнителни фрагменти, цялата съкровена халдейска литература е изчезнала от очите на невежите така безследно, както и загиналата Атлантида. Няколко факта от историята на Бероз, приведени по-нататък, могат ярко да осветят произхода на Падналите Ангели, олицетворени в образите на Бела и Дракона.

Обръщайки се сега към най-древния образец на арийската литература Риг-Веда, ако точно проследи данните, съобщени от самите изтоковеди, изучаващият ще открие, че тя не е разбрана правилно и днес, въпреки че Риг-Веда съдържа едва 10 580 стиха или 1 028 химна, и независимо от „Брахмани ” и масата пояснения и коментари. Защо това е така? Очевидно защото „Брахмани”, „схоластични и древни трактати на примитивни химни”, сами изискват ключ, който изто-коведите до днес не са намерили.

Какво казват учените за буддистката литература? Притежават ли я в нейната цялост? Разбира се, че не. Въпреки 325-те тома Кан-джур и Танджур на северните буддисти, като всеки том, както казват, тежи около 4-5 фунта, в действителност нищо не е известно за истинския ламаизъм. Все пак в Саддхармаланкара се казва, че съкровеният канон съдържа 29 368 000 букви или, изключвайки трактатите и коментарите, пет или шест пъти надхвърля по количество материала, съдържащ се в Библията, която според проф. Макс Мюлер има 3 567 180 букви. Следователно, въпреки тези 325 тома (в действителност те са 333, Канджур побира 108, а Танджур 225 тома), „преводачите, вместо да ни представят автентични изложения, са ги преплели със свои коментари, за да оправдаят догмите на своите школи”. Още повече, че според думите на професора „по съхранени от буддистки школи на Севера и Юга предания, Съкровеният Буддистки Канон първоначално е съдържал 80 000 или 84 000 трактата, но повечето от тях са загубени, така че са останали само 6 000″. Но кой може да е напълно сигурен, че те са изгубени и за буддистите и брамините?

Като се има предвид почитанието от буддистите към всеки ред, написан за Будда и Благия закон, загубата на 76 000 трактата трябва да е чудо. В противен случай всеки, запознат с естествения ход на събитията, би подписал твърдението, че 5 000 или 6 000 от тези 76 000 трактата са могли да бъдат унищожени при преследването на буддистите в Индия и изселването им оттам. Странно е да се слушат твърденията на изтоковедите за такава загуба. По-точно, това е било възможно, тъй като е точно установено, че буддистките Архати са започнали своите религиозни мисии с цел да разпространяват новата вяра извън пределите на Кашмир и Хималаите още 300 години пр.н.е. и са стигнали Китай през 61 г. от н.е., когато по покана на император Минди, Киашапа заминал за там да запознае „сина на небето” с догмите на буддизма. Изтоковедите нито за минута не допускат възможността текстовете да бъдат загубени само за Запада, или че азиатските народи могат да имат дръзно-вението да съхраняват своите най-съкровени книги извън посегателствата на чужденците, като отказват по такъв начин да ги подложат на оскверняване даже „на толкова превъзхождащи ги” раси.

Съдейки по изразените съжаления и многобройните признания на почти всеки изтоковед, обществото може да е достатъчно убедено в това, че: (а) изучаващите древните религии действително имат малко данни, от които да се направят онези окончателни изводи, каквито те обикновено правят за старите вярвания, и (б), че този недостиг на данни в никакъв случай не пречи на техните авторитетни заключения. Може да се предположи, че благодарение на многобройните сведения, отнасящи се до египетската теогония и Мистериите, ритуалите и догмите на Египет по време на фараоните би трябвало добре да бъдат разбрани, във всеки случай по-добре, отколкото отвлечените философии на пантеизма на Индия, за чиято религия и език Европа едва ли е имала представа до началото на настоящото столетие. По протежение на Нил, по лицето на цялата страна и до днес стоят изкопаваните всяка година и всеки час нови реликви, които красноречиво разказват своята история. Въпреки всичко въпросът с познаването на Египет не стои така. Тази истина сам признава един учен, оксфордски филолог, като казва:

„Ние виждаме все още стоящите пирамиди, развалините на храмовете и лабиринтите, техните стени, изпъстрени с йероглифи и странни изображения на богове и богини на папирусовите свитъци, които не се страхуват от разрушенията на времето, ние даже имаме фрагменти от това, което може да се нарече свещени книги на египтяните. Въпреки че голяма част от тайните документи на тайнствената раса беше разшифрована, главният източник на религията на Египет и истинското значение на нейното обредно богослужение съвсем не са открити от нас.”

И тук имаме тайнствени йероглифни документи, но са изчезнали ключовете, с помощта на които могат да станат разбираеми.

В действителност нашите най-добри египтолози са толкова малко осведомени за погребалните обреди на египтяните и външните знаци на мумиите за отличаване на пола, че това води до забавни грешки. Преди една-две години подобна грешка е открита в Булак, в Кайро. Мумията, смятана за жена на незначителен фараон, благодарение на открития надпис на амулета, който висял на шията й, се оказала мумията на Сезострис – най-великия фараон!

Професорът смята, „че съществува естествена връзка между езика и религията” и „че е съществувала обща арийска религия преди разделянето на арийската раса”, обща семитска религия преди разделянето на семитската раса и обща туранска религия до разделянето на китайците и другите племена, принадлежали към туранския вид. Той намира само „три древни центъра на религиите” и „три центъра на езика”. И въпреки че е толкова необразован по отношение на тези първобитни религии и езици, както и за техния произход, професорът не се колебае да обяви, че „е намерена достоверна историческа основа за научно изследване на най-главните религии в света”!

„Научното изследване” на предмета не е гаранция за неговото „историческо основание” и с подобни ограничени данни нито един филолог, дори сред най-известните, не може да бъде оправдан, когато излага своите заключения за исторически факти. Несъмнено, великият изтоковед е доказал изчерпателно и за пълно удовлетворение на обществото, че според фонетичните закони на Грим, Один и Будда са две съвсем различни една от друга личности. И това е доказал научно. Когато той казва, че Один е „бил почитан като висше божество през период, много преди века на Ведите и Омир”, той няма за това ни най-малко „историческо основание”, но твори история и факти, които служат на неговите собствени заключения. Те може да са абсолютно „научни” в очите на учените-изтоковеди, но въпреки всичко са твърде далеч от истината. Тези спорни виждания сред различни и изтъкнати изтоковеди и филолози – от Мартин Гауг до самия професор Макс Мюлер – относно хронологията, както в примера с Ведите, са очевидно доказателство, че твърдението няма никакво „историческо основание” и както често се случва, „вътрешното убеждение” е само следване на блуждаещо огънче, а не път към спасителния фар. Така и науката на съвременната сравнителна митология няма по-добър аргумент за опровергаване на мненията на учени писатели, които през последното столетие са настоявали, че съществуват „фрагменти на първоначалното Откровение, дадено от предците на всички човешки раси…, съхранявани в храмовете на Гърция и Италия”. Тъй като всички източни Посветени и Пандити от време на време са съобщавали на света именно това. Изтъкнатият свещенослужител-сингалезец уверяваше пишещата тези редове в достоверността на факта, че най-важните трактати, които принадлежат на буддисткия Съкровен Канон са били скрити в недостъпни за европейските учени страни и места. По същото време починалият неотдавна Свами Дайананд Сарасвати пред някои членове на Теософското общество е потвърдил преди това същия факт по отношение на древните брамински трудове. И когато му казали, че проф. Макс Мюлер е заявил пред аудитория в Лекциите си, че „сега се намират твърде малко привърженици на тезата за съществувалото първоначално свръхестествено откровение, дадено на предците на човешката раса”, светият учен човек само се разсмял. Неговият отговор е доста показателен: „Ако господин Макс Мюлер беше брамин и тръгнеше с мен, щях да го заведа до пещерата на Гупт (скрито светилище) близо до Окхи Матх в Хималаите, където той скоро щеще да открие, че това, което е проникнало чрез Калапани (черните води на океана) от Индия в Европа, е било само откъси, отхвърлени копия на някои елементи от нашите свещени книги”. „Първоначалното Откровение” е имало своето място, то съществува и досега. Също така то никога няма да бъде загубено за света и ще се появи отново, „въпреки че М1есhсhhа ще трябва да почакат”. На други последвали конкретни въпроси по тази тема той не пожела да отговори. Това беше в Мерут през 1880 г.

Извън всякакво съмнение е мистификацията, разиграна в миналото столетие от брамините в Калкута, чиято жертва са станали полковник Уилфорд и сър Уйлям Джон. Тя е била жестока, но напълно предизвикана, и никой на заслужава по-голямо порицание от полковника и мисионерите. По думите на самия сър Джонс мисионерите са били изключително невнимателни, като са твърдели, че „индусите са почти християни, защото техните Брама, Вишну и Махеша не са нищо друго, освен християнската троица”. Това бил добър урок, който направил изтоковедите двойно по-внимателни, но именно това накарало някои от тях да са прекалено предпазливи и като реакция на предишните заключения махалото силно се люшнало в противоположната посока. „Тази първа доставка от пазара на брамините” в отговор на молбата на полк. Уилфорд породила сред изтоковедите явна необходимост и желание да обявяват всеки архаически санскритски манускрипт за съвременен и мисионерите се чувствали напълно оправдани да се възползват от удобните за това случаи. И те постъпват именно така според умствените им способности, свидетелство за което е неотдавнашният нелеп опит да се докаже, че цялата история за Кришна в Пураните е била заимствана от брамините от Библията! Но фактите, приведени от оксфордския професор в неговите Лекции по това знаменито вмъкване (направено в полза, а по-късно за нещастие от полк. Уилфорд), съвсем не пречат на изводите, до които неизбежно трябва да стигне всеки изучаващ съкровеното учение. Ако резултатите доказват, че нито Новият, нито Старият завет са заимствали от по-древни религии на брамините и буддистите, от това още не следва, че евреите не са заимствали всичко, което са знаели, от халдейските писмени документи, изопачени по-късно от Евсевий. Що се отнася до халдейците, те по всяка вероятност са получили своето първоначално познание от брамините, тъй като Роулинсон сочи несъмненото ведическо влияние върху ранната митология на Вавилон. И полковник Ванс Кенеди отдавна справедливо е забелязал, че от самото основаване Вавилон е бил местонаходище на санс-критска и браминска ученост. Но всички подобни доказателства трябва да загубят своето значение при наличието на по-късна теория, изработена от проф. Макс Мюлер. Кодът на фонетичните закони е станал сега световен разрешител на всяко отъждествяване и установяване на „връзка” между боговете на многочислените народи. Така майката на Меркурий (Будха, Тот-Хермес и пр.) е била Майа, майката на Гуатама Будда също е Майа, както и майката на Исус също е Майа (Илюзия, тъй като Мария е Маге или Море, символично означаващо великата Илюзия). И въпреки всичко тези три личности нямат връзка помежду си и не могат да я имат, след като „Боп” е установил свой код на фонетичните закони.

В своите усилия да съберат заедно многото части от ненапи-саната история нашите изтоковеди са се решили на смела крачка – да отрекат а рпоп всичко, което не съвпада с техните заключения. Така във времето, когато всекидневно се правят нови открития в областта на великите изкуства и науки, съществували далеч назад в тъмнината на вековете, те не обръщат внимание на всичко това, даже отричат познаването на писмеността от някои древни народи, като вместо култура им приписват варварство. Въпреки всичко още подлежат на разкриване следи от обширна цивилизация, даже в Централна Азия. Тази цивилизация несъмнено е праисторическа. А каква цивилизация е възможна без литература в каквато и е форма, без летописи и хроники? Здравият смисъл трябва да подскаже липсващи звена в историята на минали племена. Гигантската и не-съкрушима стена на планините, обточващи платото на Тибет от горното течение на Хуан-хъ, надолу към хълмовете на Каракорум, е била свидетелка на цивилизация в продължения на хилядолетия и би могла да разкаже на човечеството странни тайни. Източната и централната част на тези области – Няншан и Алтънтаг, в далечни времена са били покрити с градове, които са могли прекрасно да се съревновават с Вавилон. Цял геоложки период е преминал над страната, откакто тези градове са престанали да съществуват, за което свидетелстват хълмовете на движещите се пясъци и безплодната, сега мъртва почва на обширните централни равнини на басейна на Тарим. Едва пограничните земи са донякъде познати на пътешествениците. Вътре в тези пясъчни области има вода и свежи оазиси цъфтят там, където никога не е прониквал крак на европеец. Сред тези зелени оазиси няколко са съвършено недостъпни даже за невежия туземен пътник. Ураганите могат „да разтварят пясъците и да изместват цели равнини”, но са безсилни да унищожат онова, което не могат да стигнат. Изградени дълбоко в недрата на земята, подземните хранилища са в безопасност и тъй като техните входове са скрити, малко са опасенията, че някой ще ги намери, дори и няколко армии да влязат в пустинята –

Там, где ни храст, ни езеро, ни дом се забелязва И като зъбеста стена стои планинската верига

Край равнините, пясъчни изсъхнали пустини.

Но няма нужда да пращаме читателя през пустинята, когато същите доказателства за древна цивилизация се срещат дори в сравнително гъстонаселени области на страната. Оазисът Черчен, който се намира на 4 000 фута над нивото на река Черчен-Даря, отвсякъде е ограден от развалините на древни градове и селища. Там около 3 000 души представляват остатък от около стотина измрели раси и народи, чиито имена дори сега са неизвестни на нашите етнолози. Антропологът би се затруднил в тяхната класификация, разделянето и подразделянето им, още повече, че потомците също знаят малко за своите предци. Когато ги разпитват за техния произход, казват, че не знаят откъде са дошли бащите им, но са чували, че първите им или по-ранни предци са били управлявани от великите Духове на тези пустини. Това сведение би могло да е плод на невежество и суеверие, но имайки предвид Учението на Тайната доктрина, отговорът може да е основан на първоначалната традиция. Само племето Хурасан твърди, че произхожда от местност, известна сега като Афганистан, от време много преди Александър Велики и доказва това чрез народни предания. Руският пътешественик Пржевалски е намерил близо до оазиса Черчен развалините на два огромни града. Според местните предания по-древният от тях е бил унищожен преди 3 000 години от герои и гиганти, а вторият – от монголците през X в. от и.е.

„Местоположението на тези два града сега е скрито поради движещите се пясъци и ветровете на пустинята. Останките са любопитни и разнородни: счупен фаянс, кухненски принадлежности и човешки кости. Туземците често намират медни и златни монети, сребърни слитьци, елмази и най-интересното – парчета стъкло… Ковчези от някакво негниещо дърво или от друг материал, в които се намират отлично съхранени балсамирани тела… Мъжките мумии принадлежат на твърде високи хора с мощно телосложение, с дълги вълнисти коси:.. Намерен беше свод с 12 седящи в него мъже. На друго място намерихме младо момиче в отделен гроб. Очите й бяха затворени със златни дискове, а челюстите й бяха прихванати здраво със златен обръч, минаващ под брадата и над темето. Тя беше обвита с тясна вълнена дреха, гърдите й бяха покрити със златни звезди, а краката оставени открити.”

Знаменитият пътешественик веднага добавя, че по целия път надолу по река Черчен е слушал легенди за 23-те града, засипани през вековете от движещи се пясъци на пустинята. Същото предание е живо в Лобнор, в оазиса Керя. Следите от такава цивилизация и запазените предания ни дават право да се доверим и на други легенди, засвидетелствани от учени и образовани хора от Индия и Монголия, които разказват за обширни библиотеки и които са се връщали от пясъците с различни реликви на древната магия, скрити преди това на безопасно място.

Да повторим накратко: Тайната доктрина е била общораз-пространена религия на древния и предисторически свят. Доказателство за нейното разпространение са достоверните хроники на историята й, множеството документи, изразяващи нейния характер и наличието й във всяка страна, които заедно с учението на всички нейни велики Адепти съществуват и днес в тайни светилища и библиотеки, принадлежащи на окултното Братство.

Това твърдение става още по-вероятно като се вземат предвид следните факти: предания за хиляди древни папируси, спасени, когато библиотеката в Александрия била унищожена; хиляди санскритски трудове, изчезнали в Индия по време на царстването на Акбар; общото за Китай и Япония предание, че хилядите томове с истинските древни текстове и коментарите, без които те остават неразбираеми, отдавна са недостъпни за ръцете на невежите; изчезването на обширната свещена и окултна литература на Вавилон; загубата на ключовете, с които единствено могат да се разрешат хилядите загадки на египетските йероглифни писмени документи; преданията в Индия, че в пещерите и светилищата за Посветените се съхраняват истинските съкровени коментари, които правят Ведите разбираеми, въпреки че са недостъпни за очите на непосветените; аналогичното вярване сред буддистите, отнасящо се до техните свещени книги.

Окултистите твърдят, че всички тези документи съществуват в пълна безопасност от оскверняващите ръце на Запада, за да се появят отново в по-просветено време, което, по думите на покойния Свами Дайананда Сарасвати, „на Мlechchhа (отхвърлените и диваците извън арийската цивилизация) ще се наложи да почакат”.

Посветените нямат вина, че тези документи сега са „загубени” за непосветените, тъй като тази мярка не е продиктувана от егоизъм или желание да се монополизира Съкровеното Знание, даващо живот. Съществували са такива части от Тайното Знание, които през много векове е трябвало да останат скрити от очите на невежите. Но това се налагало, защото предоставянето на множество тайни от такова огромно значение на неподготвените би било равносилно на даването на запалена свещ в ръцете на дете в барутен погреб.

Тук може да се даде отговор на въпроса, който задават учениците, срещащи се с подобни твърдения.

Те казват, че разбират скриването от масите на подобни тайни, като например УгИ или силите, които разрушават скалите, открити от Дж. Кийли от Филаделфия, но не разбират опасността от разкриването на такава чисто философска доктрина, като например еволюцията на Планетните Вериги.

Опасността би била в това, че доктрини като Планетната Верига или Седемте Раси веднага дават ключ към семеричната природа на човека, тъй като всеки принцип съответства на определен план, планета и раса и човешките принципи на всеки план съответстват на семерични окултни сили, които във висши планове притежават ужасяваща мощ. Така семеричното деление може да даде ключ към страшни окултни сили, с чиято злоупотреба би могло да се причини неизмеримо зло на човечеството. За настоящето поколение то вероятно не би могло да изпълни ролята на ключ – особено за Запада,  „защитен” от своето невежество и слепота, от материалистичното неверие в окултното. Но все пак това е ключ, който би се оказал съвсем действителен през ранните векове на християнството в ръцете на хора, напълно убедени в реалността на окултизма и вече навлезли в цикъла на падението, съзрели за злоупотреба с окултните сили и за магьосничество от най-лош вид. Документите наистина са били скрити, но самото знание и неговото действително съществуване не се е криело от Иерофантите на Храмовете, където МИСТЕРИИТЕ винаги са се явявали дисциплина и стимул за усъвършенстване. Това са много стари сведения и те винаги са се оповестявали от великите Адепти, започвайки от Питагор и Платон до неоплатониците. Новата религия на назаряните е внесла изменение към по-лошо в тактиката на вековете.

Освен това съществува добре известен и доста любопитен факт, потвърден пред автора от едно почтено лице, което години наред е работило в едно от руските посолства. То твърди, че в Императорските библиотеки в Санкт-Петербург има няколко документа, които доказват, че даже и в по-късните дни, в края на последното и в началото на сегашното столетие, когато масонството и тайните общества на мистиците са разцъфтявали безпрепятствено в Русия, не един руски мистик е ходил в Тибет през Уралските планини, за да търси познания и посвещение в неизвестни светилища на Централна Азия. И не един се е връщал по-късно с толкова обширен запис от сведения, колкото никъде в Европа не би получил. Биха могли да се приведат няколко примера и да се споменат известни имена, но подобна гласност може да е неприятна за останалите живи роднини на споменатите посветени. Нека някой прегледа намиращите се в столицата на Русия анали на масонството и от архивите сам ще се убеди в посочения факт.

Това е потвърждение на многократното ни твърдение, за съжаление изказано твърде невнимателно. Вместо да облагодетелстват човечеството, злобните обвинения в предумишлени измислици и преднамерена лъжа, отправяни към тези, които утвърждават правилния и малко известен факт, само са породили тежка карма за клеветниците. Но злото вече е сторено и истината не може повече да се отрича, каквито и да са последствията.

Представлява ли теософията нова религия? В никакъв случай. Това не е „религия”, както не е „нова” нейната философия, понеже както вече казахме, това учение е толкова старо, колкото и мислещият човек. Нейните положения сега се публикуват за първи път, но неведнъж внимателно са били разкривани и не един път са били представяни от европейските посветени, особено от покойния Рагон.

Не са малко големите учени, които потвърждават факта, че никога не е имало религиозен основател в състояние да измисли нова религия или да открие нова Истина. Всички такива основатели са били препредаващи, а не самобитни учители. Те са били автори на нови форми и тълкувания, но истините, на които техните учения са се основавали, са стари като самото човечество. По такъв начин от многото истини – устно предадени на човечеството в самото начало чрез посвещаване по време на Мистериите и лично съобщаване и съхранени и увековечени в Аdutа на храмовете – те са избирали една или няколко от такива големи истини, които се виждат единствено с очите на истинския Мъдрец и ясновидец, и ги разкривали на масите. Така всеки народ получил няколко посочени истини, които под образа на неговия местен или особен символизъм с течение на времето са се развивали до повече или по-малко философски култове – Пантеон в мистичен вид. Затова древният законодател в историческата хронология и много съвременен мъдрец в световната история Конфуций е представен от д-р Леге, разбира се, като разпространител, а не като създател. Както той сам казва: „Аз само предавам, а не мога да създавам нови неща. Аз вярвам в Древните и затова ги обичам.”

Пишещата тези редове също вярва в тях и ги обича – тези древни и съвременни наследници на Мъдростта. И като вярва в тях, тя сега предава онова, което е получила и което сама е научила. Предава го на всички, които могат да го възприемат. Ако става дума за тези, които ще отхвърлят нейното свидетелство, тоест за мнозинството, тя не изпитва неприязън към тях, тъй като те от своя страна са също така в правото си да отричат, както тя да утвърждава, тъй като те разглеждат истината от две съвсем различни отправни точки. Според правилата на научната критика, изтоковедът трябва да отхвърли а рriori всяка очевидност, която не може сам да провери напълно. Как може западният учен въз основа на слухове да приеме онова, за което нищо не знае? Даденото в тези томове е вярно, защото е подбрано от устни и от записани учения. Първата част на езотеричните доктрини е основана на Станси, които са писмени паметници на народ, неизвестен на етнологията. Както се твърди, Стансите са написани на език, който отсъства в номенютатурата на езиците и диалектите, познати на филологията, и произлизат от източник, отричан от науката, а именно от окултизма. И накрая, те се предлагат чрез посредничество, което е постоянно дискредитирано в очите на целия свят от всички, ненавиждащи неудобните истини или имащи своя теория, нуждаеща се от защита. Затова следва предварително да се очаква отричане на тези учения. Никой, който се смята учен в областта на някоя точна наука, не би си позволил сериозно да разгледа тези учения. Те ще бъдат осмени и отхвърлени а рriori през това столетие, но само през това. Тъй като през двадесетото столетие на нашата ера учените ще започнат да признават, че Тайната доктрина не е била измислена или преувеличена, а напротив, само маркирана, и накрая, че тези учения предхождат Ведите, Това не е претенция за пророчество, а просто твърдение, основано на познаването на фактите. През всеки век се прави опит да се покаже на света, че окултизмът не е безполезно суеверие. Остане ли открехната вратата, тя ще се разтваря все по-широко с всяко ново столетие. Времето е узряло за по-сериозно запознаване от това, което беще позволено досега, въпреки че и днес то е много ограничено.

Нима преди не повече от 50 години самите Веди не бяха осмени, отхвърлени и наречени съвременен фалшификат? Нима санскрит не беше някога обявен за диалект, производен на гръцкия език – според Ламприер и други учени? Както казва проф. Макс Мюлер, около 1820 г. свещените книги на брамините, маговете и буддистите „са били не само неизвестни, но самото им съществуване е било под съмнение и е нямало нито един учен, който да може да преведе поне едно изречение от Ведите…, от Зенд Авеста или от буд-дистката Трипитака, а сега е доказано, че Ведите са трудове от дълбока древност, „чието съхранение почти граничи с чудото”.

Същото ще се каже и за Тайната архаична доктрина, когато се представят неопровержими доказателства за съществуването на нейните писмени документи. Но ще минат векове преди да се разкрият повече неща за нея. Преди десет години в „Разбудената Изида “, говорейки за ключовете към тайните на Зодиака като за почти загубени за света, авторката отбелязва, че „посоченият ключ трябва да се превърти седем пъти, преди цялата система да се разкрие.

Ние ще направим само едно превъртане, с което ще позволим на непосветения да надникне в тайната. Щастлив е този, който разбере всичко!”

Същото може да се каже за цялата Езотерична система. В „Разбулената Изида” беше направено само едно завъртане на ключа. В тези томове е обяснено много повече. По онова време авторката едва знаеше езика, на който този труд е написан, а и публикуването на много неща, за които сега се говори свободно, беше забранено. През двадесети век по-осведомен и много по-добре приспособен ученик може да бъде изпратен от Учителите на Мъдростта, за да даде окончателни и неопровержими доказателства за съществуването на науката, наричана Гупта Видия, и за това, че подобно на тайнствените извори на Нил, източникът на всички проповядвани днес по света религии и философии е бил загубен и забравен в течение на вековете, но накрая е бил намерен отново.

Уводът към подобен труд трябва да не бъде обикновен предговор, а по-скоро цял том, който да даде факти, а не само обикновени разсъждения, тъй като Тайната доктрина не е трактат или ред мъгляви теории. Тя обхваща всичко, което може да се даде на света през този век.

Би било повече от безполезно да се обнародват на тези страници даже онези части от езотеричното учение, които са избегнали укриването, преди да се установи истинността и достоверността, или поне вероятността за съществуването на подобни учения. Твърдения като направените сега трябва да бъдат засвидетелствани от различни авторитети, древни философи, класически писатели и други учени отци на Църквата, тъй като някои от тях са познавали тези доктрини, изучавали са ги, виждали са и са чели трудовете за тях и даже са били посветени в древните Мистерии, по време на които тайните доктрини са били алегорично представяни. Авторката трябва да назове исторически и достойни за доверие имена и да приведе думите на известни древни и съвременни автори с неоспорими достойнства, със справедливи разсъждения и изпитана правдивост; да посочи също така някои от известните ученици и познавачи на тайните изкуства и науката, тъй като тайните на тази наука ще се разкриват или по-точно частично ще се покажат на света в техните архаични одежди.

Как да стане това? Какъв е най-добрият начин за изпълнението на такава задача? Този въпрос постоянно стои пред авторката.

Нашият план може да се обясни с един пример. Когато по своя път из добре изследвана страна туристът стигне границата на (terra incognita,, опасана и скрита от погледа от огромна стена от непроходими скали, той все пак може да не признае, че е разочарован от своите изследвания. Входът зад пределите е забранен. Но ако той не може да посети тайнствената област лично, все пак може да намери начин да я изследва от най-близкото разстояние, което му е достъпно. От познаването на преминати местности той може да си състави обща и доста правилна представа за вида на мястото зад стената, стига само да се качи на най-високия връх от всички около него. И стигнал благодарение на своите лични усилия там, зад предела на мъглата и скритите от облаци скали, той може да разгледа и да сравни видяното отдалеч с онова, което току-що е оставил долу.

В тези томове не можем да предложим подобен пункт на предварително наблюдение за тези, които биха искали по-точно да разберат тайните на доархаичните времена. Но ако читателят има търпение да погледне към сегашните вярвания и религии в Европа, да сравни и провери това, което е известно от историята за вековете непосредствено преди и след християнската ера, той ще намери в настоящите томове всички необходими сведения.

В следващия том ще бъде направен кратък преглед на всички главни Адепти, известни на историята, и ще бъде описано падането на Мистериите, след които е започнало изчезването и систематичното и окончателно унищожаване от паметта на хората на истинското значение на Просвещението и Съкровената Наука. Оттогава нейните учения са станали окултни и магията започнала твърде често да се появява под почтеното, но често въвеждащо в заблуждение наименование „херметическа философия”. Както истинският окултизъм е бил преобладаващо учение сред мистиците на вековете преди нашата ера, така и магията с нейните окултни изкуства е последвала началото на християнството.

Енергичните и яростни усилия на фанатиците, проявени в тези ранни векове за изкореняването на всяка следа от интелектуален, умствен труд на езичниците, завършили неуспешно. Но оттогава същият дух на тъмния демон на лицемерието и нетърпимостта постоянно и систематично е изопачавал всяка светла страница, написана в дохристиянския период. Даже историята в своите недостоверни документи е съхранила достатъчно материал, който е преживял всички несгоди, за да хвърли безпристрастна светлина върху всичко. Нека читателят остане за малко с нас на избрания за наблюдение пункт. Молбата към него е да обърне внимание на хилядолетието, което с годината на Рождеството разделя дохристиянския от следхристиянския период. Това събитие – историческо или не – е послужило въпреки всичко като пръв знак за изграждане на многочислени надеждни крепости против каквато и да е възможност за възвръщане или дори просветване към ненавистните религии на миналото, ненавистни и застрашаващи, защото хвърлят толкова ярка светлина върху новото и умишлено замъглено тълкуване на онова, което в наши дни е известно като „Новия завет”. Въпреки свръхчовешките усилия на ранните християнски отци да зачеркнат Тайната доктрина от паметта на човечеството, те претърпели неуспех. Истината не може да се убие. Оттук следва и неуспехът да се изтрие напълно от лицето на земята всяка следа от Древната Мъдрост, както и прогонването и затварянето на устата на всеки, дръзнал да бъде неин свидетел. Нека читателят се замисли за хилядите, а може би милиони ръкописи, хвърлени в огъня; за паметниците с невнимателно поставени надписи и символи, превърнати в прах; за бандите ранни отшелници и аскети, бродещи сред разрушените градове на Горен и Долен Египет, в пустините и планините, търсещи да унищожат всеки обелиск, колона, свитък и папирус, стига да носи символа Тау или някакъв друг знак, заимстван и присвоен от новата религия. Тогава читателят ясно ще види защо са останали толкова малко писмени документи от миналото. Вярно е, че враждебният дух на фанатизма на ранното и средновековно християнство и исляма е предпочитал и двете религии да тънат в тъмнина и невежество.

И Слънцето обагрили със кръв, Земята станала могила, И този гроб превърнали във ад; Самият ад по-сумрачен от мрака станал.

И двете религии са печелили привърженици с върха на меча си, и двете построили своите църкви върху достигащи до небето хекатомби от човешки жертви. На вратата на първото столетие от нашата ера погубващо са пламтели зловещите думи „Кармата на Израил “. Ясновидецът на бъдещето ще види над нашата врата други думи, които сочат кармата на някои за извращаването на историята, за преднамерено изопачените събития и за велики Личности, оклеветени от по-късни поколения, осакатени до неузнаваемост между двете каруци на Джаганата – лицемерието и материализма: едното приемащо твърде много, а другото – отричащо всичко. Мъдър е този, който се придържа към златната среда и който вярва във вечната справедливост на съществуващото. Файзи-Диван казва: „В деня на великото Възкресение, когато миналите дела ще бъдат опростени, греховете на Кабах ще се простят заради праха на разрушените от тях християнски храмове”.

На това проф. Макс Мюлер възразява: „Греховете на исляма имат толкова малко значение, колкото и прахта на християнството. В деня на Възкресението мохамеданите и християните ще видят цялата безполезност на своите религиозни доктрини. Хората се сражават за религията на земята, а на небето ще видят, че съществува само една истинска религия – почитането на Божествения Дух.“‘ С друга думи – „Няма религия (или закон) по-високо от истината ” (Satyat Nasti Paro Dharmah.) – девиз на Махараджа Бенарес, приет от Теософското общество.

Както вече беше казано в предговора, „ТАЙНАТА ДОКТРИНА” не е ново издание на „Разбуленатл Изида “, каквото беше първоначалното намерение. Това е по-скоро том, който я обяснява и въпреки че е съвършено независещ от нея, е необходим като допълнение. Много от онова, което беше включено в първия труд, едва ли можеше да се разбере тогава от теософите. „ТАЙНАТА ДОКТРИНА” ще хвърли светлина върху много проблеми, останали неразрешени в първия труд, особено на встъпителните страници, които не можаха да бъдат разбрани.

Тъй като онзи труд засягаше само философията в пределите на историческите времена и съответния символизъм на западащи народности, в двата тома можеше да се хвърли само бърз поглед върху панорамата на окултизма. В този труд се разглежда подробно Космогонията и еволюцията на Четирите Раси, предшестващи нашето човечество от Петата Раса. Сега два обширни тома обясняват това, което само беше нахвърляно на първата страница на „Разбулената Изида ” и присъстваше в направени тук-таме намеци. Също така в настоящите томове не може да се предприеме обширно каталогизиране на древните науки, преди да установим такива огромни проблеми като космогоничната и планетна еволюция и постепенното развитие на тайнственото човечество и на расите, предшестващи нашето Адамово човечество. Затова този опит да се разяснят някои тайни на езотеричната философия няма всъщност нищо общо с предишния труд. На авторката трябва да бъде разрешено да илюстрира казаното с пример:

„Първият том на „Изида” започва с цитирането на древна книга, толкова древна, че нашите съвременните антиквари биха могли безкрайно да изследват нейните страници и въпреки това да не стигнат до съгласие относно състава на материята, върху която е написана. Това е единственият оригинален екземпляр, който съществува сега. Най-древният еврейски документ за окултното знание – Siprah Dzeniouta , е бил съставен по тази древна книга в онези времена, когато тя се е разглеждала в светлината на буквална реликва. Една от нейните илюстрации представя Божествената Същност, произтичаща от АДАМ, като подобие на светеща дъга, устремена към завършване на кръга. При това, като достига най-високата точка на своята окръжност – неизказаната Слава, отново се свежда и се връща към Земята, донасяйки в своя спирален вихър висшия тип на човечеството. С приближаването към нашата планета Еманацията все повече се затъмнява и когато достига нашата земя, става черна като нощ.”

Тази древна книга представлява първоначалният труд, от който са съставени многобройните томове на Киути. Не само последните, но и Siprah Dzeniouta , а даже и Сефир Йецира  – труд, приписван от еврейските кабалисти на техния патриарх Авраам (!); Шу-дзин – китайската първоначална Библия, свещените томове на египетския Тот-Хермес, Пураните на Индия, халдейската „Книга на числата” и самото „Петокнижие”, всички те произлизат от един малък том. Преданията разказват, че тази книга е била записана на сензарски език – таен свещен език, по думите на Божествени Същества, продиктувани на Синовете на светлината в Централна Азия, в самото начало на нашата Пета Раса. Имало е време, когато езикът сензар е бил познат на посветените от всеки народ, когато прародителите на толтеките също така лесно са го разбирали, както и жителите на загиналата Атлантида, наследили го на свой ред от мъдреците на Третата Раса, Мануши, изучавали го непосредствено от Девите на Втората й Първата Раса. Споменатата илюстрация в „Изида ” се отнася до еволюцията на тези раси и до нашето човечество от Четвъртата и Петата Раса, в Манвантара или Кръга на Вайвасват. Всеки кръг се състои от Юги, седем периода на човечеството, четири от които вече са минали в нашия Цикъл на Живота. Средната точка на Петия е вече почти достигната. Както е ясно на всеки, тази илюстрация е символична и обхваща всичко от самото начало. Като описва космическата еволюция и обяснява началото на всичко на земята, включително физическия човек и истинската история на расите от първата до нашата Пета, древната книга не продължава по-нататък. Тя спира в началото на Кали Юга, а именно преди 4989 години при смъртта на Кришна, Светлия бог на Слънцето, живелият някога Герой и Обновител.

Но съществува и друга книга. Никой от тези, които я притежават, не я смятат за много древна, тъй като тя се е появила преди 5 000 години. Следователно след девет години ще завърши първият цикъл на първите пет хилядолетия, започвайки от великия цикъл на Кали Юга. И тогава ще се изпълни последното пророчество, заключаващо се в тази книга – първия том от записаните пророчества на Черния Век. Малко е останало да се чака и много от нас ще станат свидетели на зората на Новия Цикъл, при чието завършване много сметки ще бъдат приключени и направен баланс между расите. Вторият том на пророчествата, изготвен по времето на Шан-карачария, великия приемник на Будда, е почти завършен. Трябва да се отбележи още един пункт, който стои в първите редици на доказателствата за съществуване на първоначалната Мъдрост и е много важен за изучаващите християнската кабала – Ученията били частично известни поне на някои отци на Църквата. На чисто историческо основание се твърди, че Ориген, Синезий и даже Климент Александрийски са били посветени в Мистериите още преди присъединяването им към неоплатонизма на Александрийската школа на гностиците под маската на християнството. Нещо повече, някои от доктрините на тайните школи, макар и не всички, са били съхранени във Ватикана и оттогава са станали неразделна част от Мистериите в латинската църква, изопачени под формата на добавки към първоначалната програма на християнството. Такава е материализираната сега догма за непорочното зачатие. С това се обясняват жестоките преследвания, започнати от римокатолическата църква против окултизма, масонството и всяка друговерска проява на мистицизма. Дните на Константин са били последният преломен момент в историята, период на големи борби, завършили в западния свят със задушаването на древните религии за слава на новата, създадена върху техните трупове. Оттогава започва насилствено, съпроводено от всички правилни и неправилни мерки, скриване от любопитството на потомството на перспективата и на далечното минало, преди Потопа и Райската градина. Всеки вход бил затворен, всеки документ, до който се е стигало – унищожен. Но даже сред такива изопачени писмени сведения е останало достатъчно, за да имаме възможност да кажем, че те притежават цялата необходима очевидност за действителното съществуване на Главната Доктрина. Фрагментите са преживели геоложки и политически катаклизми, за да разкажат своята история. И всеки от тях свидетелства, че мъдростта – днес тайна – е била някога главният извор, вечно действащият източник, захранващ всички ручеи – по-късните религии на народите, от първия до последния. Периодът, който започва с Будда и Питагор и завършва с неоплатониците и гностиците, е единственият фокус, оставен в историята, в който се събират ярките лъчи на светлината, бликащи от глъбините на минали времена и незатьмнени от ръцете на фанатизма.

С това се обяснява необходимостта писателката постоянно да пояснява факти, събрани от историческия период, рискувайки още веднъж да бъде обвинена в несъвършенство на метода и системата. С други средства тя не разполагаше. Светът трябва да бъде запознат с усилията, полагани през всяко столетие от много адепти, посветени поети, класически писатели за съхраняването в писмени паметници поне на знанието за съществуването на подобна философия, ако не за нейните догми. Ако не беше доказано, че посветени са живели във всички векове на историята, посветените от 1888 г. биха останали неразбрани, дори щяха да бъдат невъзможен мит. Това можеше да се постигне единствено като се спомене главата и стиха, където се говори за тези велики Характери, предшествани и следвани от дълъг, безкраен ред на други велики Учители на великите науки, живели както преди, така и след потопа. Единствено така, основавайки се на полулегендарен и полуисторически авторитет, би могло да се заяви, че окултното знание и онези сили, които се дават от Посветените на човека, не са изцяло измислени, а са стари като самия свят.

Затова нямам какво да кажа на моите съдници от миналото и бъдещето, независимо дали са сериозни критици или виещи дерви-ши в литературата, които оценяват книгата по популярността на нейния автор и поглеждайки съдържанието й, се прикрепят като унищожителни бацили към слабите места на тялото. Няма да се унижа да забележа и онези, които се надяват да привлекат общественото внимание чрез унищожаването на всеки писател, чието име е по-известно от тяхното, и които изпускат пяна, лаейки собствената си сянка. В продължение на много години те са твърдели, че доктрините, изложени в „Тheosophist” и завършващи с „Езотеричен буддизъм”, са били измислени от авторката на този труд. Те сега са обърнали фронта и са обявили „Разбулeната Изида” и всичко останало за плагиатство от трудовете на Елифас Леви (!), Парацелз (!) и тirabite dictu  на буддизма и браминизма (!!!). Това е равносилно да се обвини Ренан в заимстване на неговия „Живот на Христос” от Евангелието или Макс Мюлер в това, че неговите „ Свещени книги на Изтока” или „Фрагменти” са взети от философията на брамините и Гуатама Будда. На широката публика и на читателите на „ТАЙНАТА ДОКТРИНА” аз мога да повторя онова, което отдавна съм казвала и което сега ще кажа с думите на Монтен:

„Милостиви господа, тук аз съм дала само букет от избрани цветя и не съм внесла нищо свое, освен свързващата ги нишка.”

Разкъсайте нишката, ако желаете. Що се отнася до букета от факти, вие никога не можете да го унищожите. Вие можете само да не го признаете, но нищо повече.

Можем да завършим с думи, отнасящи се до първия том. В увода, който предшества главите за Космогонията, някои повдигнати въпроси могат да се сторят не на място, но има едно съображение, което ме накара да ги засегна. Всеки читател неизбежно ще съди направените твърдения от гледна точка на своите познания, своя опит и съзнание, основавайки оценката си върху онова, което му е известно. Този факт трябваше непрекъснато да имам предвид и оттук идва честото цитиране в първия том на следващи томове, защото не желаех читателят да приеме всичко това за приказка, за фантазия, породена от един съвременен мозък.

По такъв начин миналото ще помогне да се осъзнае настоящето, а настоящето – по-добре да се оцени миналото. Заблудите на времето трябва да бъдат обяснявани и изключвани, но все пак повече от вероятно е – не, в дадения случай е сигурно, че още веднъж свидетелството на дългите векове и на историята ще бъде запечатано само в ума на няколко интуитивни читатели, т.е. твърде малко на брой. Но в този, както и в много подобни случаи, искрените и предани ученици могат да се утешат, предлагайки на скептичния съвременен садукей математическо доказателство и паметник на неговото упорство и лицемерие. Още съществува някъде в архивите на Френската академия знаменитият закон за вероятностите, създаден от известни математици по пътя на алгебричните процеси, за да е от полза на скептиците. Той гласи следното: ако две лица дават своето показание за факт и по такъв начин всеки му предава 5/6 достоверност, тогава този факт ще има 35/36 достоверност, т.е. неговата вероятност ще се отнася към неговата невероятност в съотношение 35:1. Ако три такива показания се съединят заедно, ще се получи вероятност 215/216.Показанието на десет лица, всяко равняващо се на 1/2, ще даде 1023/1024 и т. н. Окултистът може да бъде доволен от подобна вероятност, без да се грижи за повече.

 

 

 ПРОЛОГ

 (РRОЕМ)

СТРАНИЦИ ОТ ДОИСТОРИЧЕСКИТЕ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ

Пред пишещата тези редове лежи архаичен ръкопис – колекция от палмови листа, обработени по особен, неизвестен на науката начин, който ги прави непроницаеми за вода, огън и въздух. На първата страница е изобразен чисто бял Диск на черен фон. На втората страница – същият Диск, но с Точка в центъра. Както е известно на изучаващия окултни науки, първият представлява Космоса във Вечността преди новото пробуждане на все още дремещата Енергия, еманация на Вселената в последващите системи. Точката във все още чистия Кръг е Пространството и Вечността в състояние Пралайа и изразява зората на диференциацията. Тази Точка в Световното яйце представлява Зародишът в него, който ще се разкъса и разпръсне във Вселената във всичко съществуващо, в безкрайния, периодически Космос. Зародишът се явява периодично и последователно ту скрит, ту действен. Единният Кръг представлява Божественото Единство, откъдето произлиза всичко и където всичко се връща; неговата окръжност – наложен поради ограничеността на човешкия ум относителен символ – предполага отвлеченото, вечно непознаваемо ПРИСЪСТВИЕ, а неговата площ – Вселенската Душа, въпреки че двете са единни. Това, че само площта на Кръга е бяла, а цялата окръжаваща равнина е черна, ясно показва, че този план, макар мъглив и размътен, е единственото достъпно за човека знание. На този план започват проявявленията на Манвантара, тъй като по времето на Пралайа в тази Душа дреме Божествената Мисъл, в която е скрит планът на всяка следваща космогония и теогония.

Това е ЕДИНЕН ЖИВОТ, вечен и невидим и в същото време вездесъщ, без начало и край, но периодичен в своите прояви, между които царства мракът на тайната на Небитието; несъзнателното и в същото време Абсолютно Съзнание, непостижимата и в същото време единна реалност; наистина – „Хаос за чувствата, Космос за разума”. На езотеричен език нейното единно абсолютно свойство на вечното непресъхващо движение се нарича „Велико Дихание” и представлява непрекъснато движение на Вселената в смисъл на безкрайно, вечносъществуващо Пространство. Това, което е лишено от движение, не може да е божествено. Фактически в действителност няма нищо неподвижно във Вселенската Душа. Почти пет века пр.н.е. Левкип, учител на Демокрит твърдял, че Пространството от Вечността е изпълнено с атоми, подбуждани от непрекъснато движение, което след изтичане на съответното време, в зависимост от тяхното натрупване, пораждало въртеливо движение, предизвиквайки със своите сблъсквания странични движения. Епикур и Лукреций са вярвали в същото, добавяйки към страничните движения на атомите идеята за сродство, което представлява окултно учение.

От началото на човешкото наследство, от първото появяване на строителите на планетата, на която живее човекът, скритото Божество се е разглеждало и признавало единствено в неговия философски аспект на Всемирното Движение, трепета на творческото дихание в Природата. Окултизмът обобщава Единственото Съществуващо така: „Божеството в съкровен, жив (или движещ се) Огън и вечни свидетели на това невидимо присъствие са Светлината, Топлината и Водата”; тази троица съдържа в себе си всичко и е причина за всички феномени в Природата. Движението в космоса е вечно и непрекъснато. Космическото движение – видимо или онова, което подлежи на опознаване – е крайно и периодично. Като вечната отвлеченост то е вечно съществуващо; като проява то, разбира се, както в посока на бъдещето, така и на миналото е Алфата и Омегата на последователните преустройства. Космос-Ноумен няма допир с причинните съотношения на феноменалния свят. Само по отношение на вътрешнокосмическата душа, на Идеалния Космос в неизменната Божествена Мисъл ние можем да кажем: „Нямало е начало, няма да има и край”. Що се отнася до неговото тяло или Космическата организация, макар и да не може да се каже, че то някога е имало първо и някога ще има последно изграждане, при всяка нова Манвантара неговото построяване може да се разглежда като първо и последно по рода си, тъй като еволюцията му всеки път е на по-високо равнище.

Едва преди няколко години беше установено, че езотеричната доктрина, подобно на буддизма и браманизма и даже Кабала учи, че единната, безкрайната и непознаваемата същност съществува от Вечността, явявайки се пасивна или активна в хармонична последователност. В поетичната фразеология на Ману тези състояния се наричат Дни и Нощи на Брама. Брама или „бодърства”, или „спи”. Свабхавиките или философите от най-древната школа на буддизма (все още съществуваща в Непал) допускат разсъждение само за дейното състояние на това „Естество”, което те наричат Свабхавата и смятат за безразсъдно да се обсъжда отвлечената, „непознаваема” Мощ в нейното пасивно състояние. Оттук идва и прозвището „атеисти”, дадено им от християнските богослови и съвременните учени, тъй като никой от тях не може да схване дълбочината на логиката на тяхната философия. Първите не допускат друг Бог, освен олицетворението на второстепенни сили, изработили видимата Вселена, която в техните очи се превръща в антропоморфичен бог на християните – Йехова, мъжкото начало, заплашващо сред гръмотевици и мълнии. От своя страна, рационалната наука приветства буд-дистите и свабхавистите като „позитивисти” на древните времена. Ако се придържаме към едностранното виждане на материалистите, те могат да се окажат прави от своя гледна точка. Буддистите твърдят, че няма Творец, а само безкрайност на творческите сили, образуващи в своята съвкупност единната вечна Същност, чието естество е неизповедимо и затова за истинския философ не може да бъде предмет на умозрителни спекулации. Сократ винаги се е отказвал да обсъжда тайната на Световната Същност, още повече, че никой никога не е мислил да го обвинява в атеизъм, с изключение на онези, които са искали неговата гибел.

Тайната доктрина казва, че в началото на периода на действие, подчинявайки се на вечния и неизменен закон, се извършва разпространение на тази Божествена Същност отвън навътре и отвътре навън и феноменалният или видимият свят се явява краен резултат на дълга верига от космически сили, последователно приведени в движение. А когато настъпва връщане към пасивното състояние, става свиване на Божествената Същност и предишното изграждане постепенно се разтваря. Видимият Свят се разлага, неговите материали се разсейват и единната „Тъмнина”, още веднъж самотна, лежи над лика на „Бездната”. Цитираме метафори от съкровени книги, които още по-ясно предават тази мисъл: „Издишването на „Непознаваемата Същност” ражда света, а вдишването го кара да изчезне. Този процес продължава вечно и нашата Вселена е само една от безкрайните серии, нямащи нито начало нито край”.

Този момент ще бъде обяснен, доколкото е възможно, в настоящия труд. Въпреки че в тази формула той не съдържа нищо ново за изтоковеда, езотеричното му тълкуване може да съдържа твърде много съвършено ново и непознато досега за изследователите на Запад.

Първата символична фигура представлява обикновен диск  O

Втората в този архаичен символ е диск с точка в негои сочи първото диференциране в периодичните прояви на извечната Природа, безполова и безкрайна – „Адити в ТОВА'” или потенционалното пространство вътре в абстрактното пространство. В третата газа точката се превръща в диаметърсимволизирайки по този начин божественото, девствената Майка-Природа, всепобиращата, абсолютна Безкрайност. Когато хоризонталният диаметър се пресича от вертикален, той става кръст на света. Човечеството е стигнало състоянието на Третата Коренна Раса; това е знак за за-раждането на човешки Живот. Когато окръжността изчезва, остава само кръстът + и това означава, че падането на човека в материята се е извършило и е настъпило началото на Четвъртата Раса. Кръстът в кръга е символ на чистия пантеизъм. Когато окръжността изчезне, кръстът става фалически; същото значение и някои други той е имал като Тау, вписан в кръгили като Чука на Тор, така наречения кръст на Джайна, или свастика в кръг

Третият символ – кръг, разделен по средата от хоризонтален диаметър – е означавал първото проявление на творческата, още пасивна Природа, тъй като е с женско начало. Първото мъгляво понятие на човека, отнасящо се до процеса на раждане, е било свързано с женското начало, тъй като човек познава своята майка повече от баща си. Затова и женските богове са били по-почитани от мъжките. Ето защо природата е с женско начало и до известна степен е обективна и осезаема, а принципът на духа, който я оплодява, е скрит.

С прибавянето на перпендикуляра към хоризонталната линия в кръга се получава Тау –най-древната форма на буква. Това е бил глифът на Третата Раса, чак до нейното символично падение, т.е. когато е станало разделението на половете по пътя на естествената еволюция. Тогава фигурата е станала, глиф от две равни части или символ, означаващ, че безполовият живот се е изменил и разеденил. Сред по-нисшите раси на нашата Пета Раса този знак в символиката на първообразуваните раси е станал Sacr’, а в еврей-ството – Ncabvah. След това е станал египетска емблема на живота и още по-късно – знак на Венера. След това се е появила свастиката (Чукът на Тор, а сега Херметически кръст), съвършено отделена от своя кръг и станала по такъв начин чисто фалически символ. Езотеричният символ на Кали Юга е обърната надолу петолъчна звезда, с нейните два върха, обърнати нагоре, знак на човешкото магьосничество, положение, което се признава от всеки окултист като знак на „Лявата Ръка” и се употребява в церемониалната магия. Да се надяваме, че след прочитането на този труд съществуващите в обществото погрешни представи за пантеизма значително ще се променят. Лъжливо и несправедливо е да се разглеждат буддистите и адвайта-окултистите като атеисти. Макар и не всички сред тях да са философи, във всеки случай всички те са привърженици на логиката и възраженията и доказателствата им са основани на точни разсъждения. Истина е, че ако Парабраман на индусите може да се разглежда като представител на скрити и безименни божества на други народи, този абсолютен принцип ще се прояви като пра-образ, от който са взети всички останали подражания. Парабраман не е „Бог”, тъй като той не е личен „Бог”. Той е ТО, което представлява височайше и невисочайше (Паравара), той е височайш като причина, но не като следствие. Парабраман е просто Реалност, Нямаща Втора като себе си, Всеобемащ Космос или по-скоро Безкрайното космическо Пространство, естествено, разглеждано във висшето духовно разбиране. Браман (Непроявен), бидейки неизменен, чист, свободен, нерушим, височайши Корен, „Единно Истинско Съществуване, Парамартхика и абсолютен Чит и Чайтания (Разум и Съзнание), не може да бъде опознаващ, „тъй като ТО не може да има обект за познаване”. Може ли пламъкът да се нарече Естество на Огъня? Това естество е „Животът и Светлината на Вселената, видимият огън и пламък – разрушение, смърт и зло”. „Огънят и пламъкът разрушават тялото на Архат, тяхното естество го прави безсмъртен”. „Познаването на абсолютния Дух, подобно на лъчезарността на слънцето или горещината на огъня не е нищо друго освен самата абсолютна Същност”, казва Шанкарачария. Това е “Духът на Огъня”, но не самият Огън; затова „свойствата на последния – Жарът или Пламъкът – не са свойства на Духа, а на онова, за което Духът се явява несъзнателна причина”. Последните думи не са ли основна нота на по-късната философия на розенкройцерите? Накратко, Парабраман е колективната съвкупност на Космоса в своята Безкрайност и Вечност, „ТО” и „ТОВА”, към което не са приложими разпределяните съвкупности. „Първоначално ТОВА е било само по себе си Единно” и великият Шанкарачария обяснява, че „Това” се отнася за Вселената (Jagad). Думата „първоначално” означава преди новото появяване на феноменалната Вселена.

Ето защо, когато пантеистите повтарят Упаншиадите, които твърдят, както и „Тайната доктрина”, че „ТОВА” не може да създава, те не отричат Създателя или по-точно колективната съвкупност от създатели. Те просто отказват, при това много логично, да припишат „създаване” и по-специално образуването (нещо завършено) на Безкрайния принцип. За тях Парабраман е пасивен, тъй като е абсолютна Причина, безусловен Мукта. В него се отричат само ограниченото всемогъщество и всезнание, тъй като те са свойства, отразени в човешките разбирания. Затова Парабраман, като Височайше Всичко, вечно невидим Дух и Душа на Природата, неизменен и вечен, не може да има атрибути. Терминът за Абсолюта естествено изключва всяка възможност за мисъл за края и условията, свързани с него. И ако ведистите предполагат, че тези свойства принадлежат просто на неговата еманация, наричайки го Ишвара плюс Майа и Авидя (по-скоро агностицизън и незнание, отколкото невежество), трудно е да се намери признак на атеизъм в това понятие. След като не може да има две Безкраиности, нито два Абсолюта във Вселената, която се предполага, че е безкрайна, тази Само-Същност едва ли може да бъде разбрана като личнотворяща. За чувствата и разбиранията на крайните същества „ТО” е небитие в този смисъл, че тази Само-Същност се явява ЕДИННО БИТИЕ, тъй като в това ВСИЧКО е скрита неговата извечна и присъща нему еманация или свойствената му лъченосителност, която ставайки периодично Брама (Двуполова Сила) се разгръща в Проявената Вселена. „Нараяна, движещ се над (абстрактните) Води на Пространството”, се превръща във води с конкретна субстанция, движена от него, и сега става проявено Слово на Логоса.

Правоверните брамини, тези, които най-вече въстават против пантеистите и адвайтистите, наричайки ги атеисти, са принудени да допуснат смъртта на Брама-Създателя след изтичането на срока на всеки Век на това божество – 100 божествени години – период, изискващ 15 цифри за изразяването му. Въпреки това нито един философ няма да разглежда тази „смърт” в друг смисъл, освен като временно изчезване от проявената насока на съществуване или като временен покой.

Поради това окултистите са съгласни с философите на Адвайта-Веданта по отношение на споменатото по-горе. Те доказват на философска основа невъзможността за приемане на идеята за Абсолютното Всичко, съзиждащо или даже развиващо „Златното Яйце”, в което то като че ли влиза за превръщането в Брама-Творец, развивайки се после в Богове и цялата видима Вселена. Те казват, че абсолютното единство не може да премине в Безкрайност, тъй като Безкрайността предполага безкрайно продължение на „нещо” и продължителност на това „ нещо”. Но Единното-Всичко – подобно на Пространството, като негово единствено умозрително и физическо представяне на нашата земя или на нашия план на съществуване – не може да е нито обект, нито субект на познание. Ако беше възможно да се предположи, че вечното, безкрайното Всичко е вездесъщото Единство, вместо битието и вечността, може да стане по силата на периодичните прояви многообразна Вселена или многообразно Същество, тогава това единство ще престане да бъде такова. Идеята на Лок, че „чистото пространство не е способно нито на съпротивление, нито на движение” е неправилна. Пространството не е „безкрайна пустота”, нито „условна пълнота”, но събира в себе си и двете понятия. Бидейки от гледна точка на абсолютната абстрактност вечно непознаваемо Божество, явяващо се пустота само за ограничените умове в плана на илюзорното умозрение, или Пленум, абсолютно Вместилище на всичко Съществуващо, проявено или не, то е поради това АБСОЛЮТНОТО ВСИЧКО. Няма разлика между твърденията на християнските Апостоли – „В него ние живеем и се движим и притежаваме нашето битие” и твърденията на индуските Риши – „Вселената живее, произлиза и се връща към Браман”, тъй като Браман (непроявеният) представлява тази вселена in abscondito, а Брама (проявеният) представлява Лотос, останал Двуполов в символичните ортодоксални догми. По такъв начин Бог на посветения Апостол и индуския Риши се явява Пространството – както невидимо, така и видимо. В езотеричния символизъм Пространството се нарича „Седем пъти облечената вечна Майка-Отец”, тъй като от недиференцираната до неговата диференцирана повърхност то се състои от седем слоя.

„Какво е това, което е било, е и ще бъде, без да се гледа съществува ли Вселената или не, ще има ли Богове или не?”-пита езотеричният Катехизис на Сензар, на което се дава отговор: „Пространството “.

Не единният, неизвестен, вечно съществуващ Бог в Природата или Природата in abscondito е отхвърлен, а само „Богът” на човешката догма и неговото очовечено „Слово”. В своето безкрайно самомнение и вродена гордост човек Го е изваял със своята светотатствена ръка от материал, който е открил в своя ограничен ум и го е натрапил на събратята си като непосредствено откровение от единното скрито ПРОСТРАНСТВО. Окултистът приема откровението като произлизащо от божествени, но все пак преходни същества, проявени от Живота, но никога от Непроявения ЕДИНЕН ЖИВОТ; от Същностите, наречени първороден човек, Дхиани-Будди или Дхиан-Когани, Риши Праджапати при индусите, Елохими или божии синове при евреите, Планетарни духове на всички народи, станали Богове за хората. Също така окултистът разглежда Ади-Шакти – непосредствената еманация на Мулапракрити, вечния корен на „ТОВА” и женския аспект на творческата причина – Брама, в нейния образ на Акаша – Всемирната Душа – като Майа от философска гледна точка, и като причина за човешката Майа. Но това виждане не му пречи да вярва в нейното съществуване през цялото време на проявлението й, т.е. през цялата Манвантара, също и в използването от Акаша на излъчването на Мулапракрити за практически цели, тъй като тази Световна Душа е свързана с всички природни феномени, известни и неизвестни на нашата наука.

Най-древните религии на света са езотерични, тъй като езоте-ричният корен или основата е една – това са религиите на индусите, маздейците, египтяните. По-нататък следва религията на халдейците, родена от предишните и сега съвсем загубена за света, като се изключат изопачените й следи, останали в Сабеизма, както сега това се тълкува от археолозите. Прескачайки някои религии, които ще споменем по-късно, идва еврейската, езотерически следвайки по линията вавилонската магия, като например Кабала; езотерически тя е сборник от алегорични легенди като Книга на Битието и Петокнижие. Прочетени в светлината на Зохара, четирите начални глави на Битието са фрагмент от високофилософска страница на световната космогония. Оставени в своята символична дреха, те са като детска приказка, уродливи тръни в очите на науката и логиката, очевиден резултат на Кармата. Предоставянето им на възможността да станат предговор към християнството е било жестоко отмъщение от страна на равините, които са знаели смисъла на своето Петокнижие. Това е бил мълчалив протест против тяхното ограбване и, разбира се, сега евреите имат преимущество пред техните традиционни преследвачи. Споменатите езотерични вярвания по-нататък ще бъдат обяснени в светлината на Световната доктрина.

В окултния Катехизис се включват следните въпроси и отговори:

„Какво е това, което вечно съществува”? Пространството, вечното Анупадака (нямащо родители). Кое е това, което вечно е съществувало? Зародишът в Корена. Кое е това, което вечно си отива и идва? – Великото Дихание. Тогава съществуват ли три Вечни? Не, трите са единни. Това, което винаги е единно; това, което винаги е било, е единно; това, което извечно съществува и се разкрива, е също единно; това е Пространството.

Обясни, о Лану (ученик). – Единното е нерушим Кръг без окръжност, тъй като то е никъде и навсякъде. Единното е безкраен план на Кръга, който проявява диаметър само в Манвантаричните периоди. Единното е неделимата Точка, която никъде не се намира и навсякъде се вижда по време на тези периоди. То е Вертикална и Хоризонтална линия, Баща и Майка, връх и основа на Бащата, два края на Майката, в действителност недостигащи никъде, тъй като единното е пръстен, а също и кръговете, намиращи се в този пръстен. Светлина в Тъмнината и Тъмнина в Светлината; „Дихание, което е вечно”. То преминава отвън навътре, когато е навсякъде; и отвътре навън, когато е никъде – (т.е. Майа) един от Центровете. То се разширява и се свива (вдишване и издишване). Когато То се разширява, Майката разлива и разхвърля, когато се свива, Майката всмуква и събира. Това предизвиква периоди на Еволюция и Разлагане: Манвантара и Пралайа. Зародишът е невидим и огнен; Коренът (площта на кръга) е прохладен; но по време на Еволюцията и Манвантара нейната дреха е хладна и сияеща. Горещото дихание е Бащата, който изяжда потомството на многостранния елемент (разнородие) и оставя едностранния (еднороден). Хладното Дихание е Майката, която заражда, формира, ражда и отново ги приема в своето лоно, за да ги преобрази за новото Разсъмване (Деня на Брама или Манвантара).

За да се разбере по-ясно от читателя, трябва да се каже, че окултната наука признава седем Космически Елемента – четири напълно физически, а петият (ефир) е полуматериален и ще бъде видян във въздуха към края на нашия Четвърти Кръг, за да господства над другите през целия Пети. Останалите два са извън всякакво човешко познание. Въпреки това те ще се появят като намеци в шестата и седмата раса на този Кръг и съответно ще са съвсем известни в Шестия и Седмия Кръг. Тези седем елемента с техните безбройни поделементи, много по-многобройни от това, което е известно на науката, са просто условни изменения и аспекти на Единния Елемент. Той не е Ефир, нито даже Акаша, но е техен Източник. Петият Елемент, днес защитаван открито от съвременната наука, не е хипотетичният Ефир на Исак Нютон, въпреки че той го нарича с това име, асоциирайки го навярно в мисълта си с Ether – „Баща-Майка” на древните. Както интуитивно казва Нютон:

„Природата е труженичка в непрестанен кръговрат, пораждаща течности от твърди тела; неподвижни тела от летливи, летливи от неподвижни; фини от груби и груби от фини… По такъв начин всичко може да се заражда в Ефира.”

Читателят трябва да има предвид, че Стансите тълкуват само космогонията на нашата планетна система и видимото около нея след Слънчевата Пралайа. Тайните учения, които се отнасят до еволюцията на целия Космос, не могат да бъдат представени, тъй като те няма да бъдат разбрани дори и от най-великите умове на нашето време; и едва на малцина посветени, даже сред изтъкнатите, се разрешават разсъждения на тази тема. Още повече, Учителите открито казват, че даже височайшите Дхиан-Когани никога не са прониквали в тайните зад тези граници, които отделят милиардите слънчеви системи от така нареченото Централно Слънце. Ето защо това се отнася само за нашия видим Космос, след Нощта на Брама.

Преди читателят да премине към обсъждането на Стансите от Книгата Дзиан, които са основа на настоящия труд, абсолютно необходимо е той да се запознае с някои фундаментални понятия, които лежат в основата и обхващат цялата система от мисли, предложени на неговото внимание. Тези основни идеи не са многобройни, но от тяхното ясно усвояване зависи разбирането на всичко по-нататък. Затова не се налага да се иска извинение от читателя за молбата да усвои първо тези понятия, преди да пристъпи към четенето на настоящия труд.

И така, Тайната доктрина установява три фундаментални положения:

  1. Вездесъщ, Вечен, Безкраен и Неизменен ПРИНЦИП, за който никакви разсъждения не са възможни, тъй като той превишава възможностите на човешките възприятия и може само да загуби от стойността си от човешките изрази и уподобявания. Той е извън равнището и постиженията на мисълта и според думите Маndukya е „Немислим и Неизречен”.

За да представим на читателя по-ясно тази идея, нека той започне с предположението, че съществува самоЕдинна, Абсолютна Действителност, която предшества всичко проявено и условно Съществуващо. Това е Безкрайна и Вечна Причина, мъгляво формулирана в „Несъзнателно” и „Непознаваемо” от съвременната европейска философия, „това е „Безкоренен Корен” на всичко, което е било, е и някога ще бъде”. Тя, разбира се, е лишена от всякакви атрибути и по същество няма никакво отношение към проявеното крайно Съществуващо. Това е по-скоро Битийност, отколкото Битие – Сат на санскритски и надвишава мисленето и разсъждаването. Това Битие е символизирано в Тайната доктрина в два аспекта. От една страна – Абсолютното абстрактно пространство, представляващо чиста субективност, единственото, което никакъв човешки ум не може да изяви чрез своя мироглед, нито да си го представи; от друга страна – Абсолютното абстрактно движение, представляващо Безусловното Съзнание. Даже нашите западни мислители са стигали до извода, че съзнанието е немислимо за нас извън изменението и затова движението е най-добрият символ на този процес на изменение и негов главен признак. Този последен Аспект на Единната Реалност също се символизира от термина Велико Дихание – символ достатъчно образен и ненуждаещ се от по-нататъшни пояснения. По такъв начин Първата, основна аксиома на Тайната Доктрина представлява това метафорично Единно Абсолютно БИТИЕ, което се символизира от крайния разум като теологична Троица.

Може би изучаващия ще бъде улеснен, ако приведем тук и някои други обяснения. Херберт Спенсър неотдавна значително смекчи своя агностицизъм, а именно до твърдението, че природата на „Първопричината”, която окултистите по-логично извеждат от „Безпричинна Причина”, от „Вечното” и „Непознаваемото”, може да бъде по същество същото, което е и природата на съзнанието, която ни изпълва. Накратко, безличната Реалност, всенасищаща Космоса, представлява чистият ноумен на мисълта. Това придвижване от негова страна доста го приближава към Веданта и езотеричните основи.

Парабраман, Единната Реалност, Абсолютът е област на Абсолютното съзнание, т.е. тази Същност, която е без всякакво отношение към условното съществуване; основен символ на която е съзнателното съществуване. Но когато ние мислено се отдалечим от това (за нас) Абсолютно Отрицание, се получава двойственост в противопоставянето на Духа (или Съзнанието) и Материята, Субекта и Обекта.

Духът (или Съзнанието) и Материята въпреки това трябва да се разглеждат не като независими реалности, а като два символа или аспекта на Абсолюта, на Парабраман, представляващ основата на обусловеното Битие, субективно или обективно.

Разглеждайки тази метафизична триада като Корен, от който произлиза всичко проявено, Великото Дихание приема характера на Пре-Космическа Мисъл-основа. Това са fons et orgio  Сили, така както и цялото индивидуално Съзнание, и осигурява ръководещ разум в обширната задача на космическата Еволюция. От друга страна, Пре-Космическата Корен-Субстанция (Мулапракрити) е този аспект на Абсолюта, който лежи в основата на всички обективни планове на Природата.

Както Пре-Космическата Мисъл-основа представлява корен на всяко индивидуално Съзнание, така Пре-Космическата Субстанция е субстрат на Материята в различни стадии на нейното диференциране.

Оттук се вижда, че противопоставянето на двата аспекта на Абсолюта е необходимо за съществуването на Проявената Вселена. Независимо от Космическата субстанция, Космическата Мисъл-основа не би могла да се прояви като индивидуално съзнание, тъй като съзнанието се развива като „Аз съм Аз” само чрез проводника (упадхи) на материята – физическото основание, което е необходимо за съсредоточаване на Лъча на Космическия Разум при достигане на известна сложност. На свой ред, отделена от Космическата Мисъл-основа, Космическата субстанция ще остане празна отвле-ченост и не би могло да стане никакво възникване на Съзнание.

Именно затова Проявената Вселена е изпълнена с двойственост, която е и същност на нейното Проявено Съществуване. Но именно като противоположни полюси – субект и обект – Духът и Материята са само аспекти на единството, в което са синтезирани. Така и в Проявената Вселена има „То”, което свързва Духа с Материята, Субекта с Обекта.

Това е нещо непознато засега на Запад и се нарича от окултистите Фохат. Това е „мост”, чрез който идеите, съществуващи в Божествената Мисъл, се запечатват в Космическата Субстанция като Закони на Природата. По такъв начин Фохат се явява динамична енергия на Космическата Мисъл-основа. Разглеждайки го от друга страна, той е разумен посредник, ръководна сила на всички прояви, Божествена мисъл, предадена и проявена от Дхиан-Коганите, строители на видимия свят. Така от Духа или Космическата мисъл-основа произхожда нашето Съзнание, от Космическата Субстанция са тези няколко проводника, в които това съзнание се индивидуализира и достига до самосъзнание, или размишляващо съзнание. При това Фохат, в неговите различни форми, е тайнствено звено между Разума и Материята, животворящ принцип който електризира всеки атом за живот.

Следващото изброяване ще даде на читателя по-ясна представа:

  1. АБСОЛЮТНОСТ: Парабраман на ведантистите или Единна Реалност „Сат”, която по думите на Хегел е абсолютно Битие и Не-битие едновременно.
  2. Първи Логос: Безличен, а във философията – Непроявен Логос, който е предтеча на Проявения. Това е и „Първопричината”, „Безсъзнателното” на европейските пантеисти.
  3. Втори Логос: Дух-Материя, Живот; „Световен Дух”, Пуруша и Пракрити.
  4. Трети Логос: Космическата Мисъл-основа, Махат или Разум, космическата Всемирна Душа; Космическия Ноумен на Материята, основата на разумните прояви на Природата и в Природата, също така наречена Маха-Буддхи.

ЕДИННА РЕАЛНОСТ; нейният двойнствен аспект в обусловената Вселена.

По-нататък Тайната доктрина твърди:

  1. Вечността на Вселената като цяло е като безграничен план (проекция); периодично – „състезание на безбройни Светове, непрестанно проявяващи се и изчезващи”, наречени „Проявяващи се Звезди” и „Искри на Вечността”. „Вечността на Странника, подобна на мигновението на Само-Съществуването” – така се казва в Книгата Дзиан. „Появяването и изчезването на световете прилича на редовното завръщане на прилива и отлива.”

Това второ твърдение на Тайната доктрина се отнася до абсолютната всемирност на този закон на периодичността, на прилива и отлива, нарастването и намаляването, забелязано във всички области на природата и записано от физическата наука. Редуването на деня и нощта, живота и смъртта, съня и бодърстването е толкова известен, абсолютно световен факт, че е лесно да се разбере как в него виждаме един от най-абсолютните Закони на Вселената.

Освен това Тайната доктрина учи:

III. Основната тъждественост на всички Души с Всемирната Превисша Душа (последната сама е аспект на Неизвестния Корен) е задължителното странстване на всяка Душа – искри на Превисшата Душа – чрез цикъл на Въплъщения или Необходимост, според закона на Циклите и Кармата, по време на целия срок. С други думи, нито една чисто духовна, божествена Душа (Буддхи) не може да има независимо, съзнателно съществуване преди искрата, излетяла от чистата Същност на Вселенския Шести Принцип или на ПРЕВИСШАТА ДУША – а) да премине през всяка начална форма на феноменалния Свят на тази Манвантара и б) да придобие индивидуалност – отначало по силата на вроден импулс, а след това чрез лични самопроизволни усилия, които се контролират от нейната Карма, издигайки се по такъв начин през всички степени на разума от нисшия до висшия на Манас, от минерала и растението до висш Архангел (Дхиани-Будда). Основната доктрина на езотеричната философия не допуска нито предимства, нито особени таланти в човека, с изключение на завоюваните от самото „Его”, с лични усилия и постижения в продължение на дълга поредица от метапсихози и въплъщения. Ето защо индусите казват, че Вселената е Браман и Брама, тъй като Браман е във всеки атом на Вселената, понеже Шестте Принципа на Природата произлизат (като различни диференцирани аспекти) от Седмия и Единния, от Единната Реалност във Вселената, както космическа, така и макрокосмическа. Затова всички изменения – психически, духовни и физически – в аспекта на проявите и формите на Шестия Принцип (тъй като Брама е носител на Браман) се разглеждат от метафизическите антифразисти като илюзорни и майавични. Защото, макар че коренът на всеки атом индивидуално и всяка форма колективно да се явяват този Седми Принцип или Единна Реалност, все пак в своето проявление и временен вид това не е нищо повече, освен мимолетна илюзия на нашите чувства.

В своята абсолютност Единният Принцип в неговите два аспекта – Парабраман и Мулапракрити, няма пол, той е безусловен и вечен. Неговото периодично манвантарно проявяване или първично излъчване е също така Единно, двуполово и пределно. Когато това излъчване започва на свой ред да излъчва, всички негови излъчвания също са двуначални, ставайки в своите нисши аспекти мъжко и женско начало. След Пралайа, както Великата, така и    малката (последната оставя всички светове „in statu quo”), първа за активен живот се събужда пластичната Акаша, Бащата-Майка, Духът и Душата на Ефира, или площта на Кръга. Пространството се нарича Майка преди неговата космическа дейност и Баща-Майка при първия стадий на пробуждането. В Кабала това също е Баща-Майка-Син. Но докато в Източната доктрина те се явяват Седмият Принцип на Проявената Вселена или нейната Атма-Буддхи-Манас (Дух-Душа-Разум), Триада, която се разгръща и разделя на седем космически и седем човешки Принципа, в западната Кабала на християнските мистици тя е Триада или Троица, а сред техните окул-тисти – двуполов Йехова Jah-Havah. В това се състои и цялата разлика между езотеричната и християнската Троица. Мистиците и философите, източните и западните пантеисти синтезират своята пред-начална Триада в чисто божествена абстракция.

Ортодоксалните я очовечават. Хирания гарбха, Хари и Шанкара са три качества на проявения „Дух на Превишния Дух”, титла с която Притхиви-Земя приветства Вишну в лицето на неговия първи Аватар, са чисто метафизични, абстрактни свойства на Образуването, Запазването и Разрушението, а така също на божествените Avastha (качества), на онова, което „не се разрушава заедно със създадените неща”, Аchyuta е името на Вишну. В същото време правоверният християнин разединява своето Лично Творящо божество на Три Лика в Троица и не признава друго висше божество. Последното в окултизма се явява абстрактен Триъгълник, при ортодоксалните – куб. Творящият Бог или съвкупността от съзидателни Богове, се разглежда от източните философи като Вhrantidarshanath, „лъжливи видимости”, нещо „представено по силата на лъжливи видимости като материална форма”, което се определя от тях като възникващо вследствие на илюзорното разбиране на егоистичната, лична и човешка душа (на низшия Пети Принцип). Това прекрасно е изразено от Фитцедуард Хол при разглеждането на превода на Вишну Пураните от Уилсън. „В своята съвкупност Брама има преди всичко аспект на Пракрити, както еволюиращ, така и нееволюиращ (Мулапракрити), а така също аспект на Духа и аспект на Времето. Духът, о Два пъти родени, е главният аспект на Височайшия Брама”. Следващият аспект е двояк – Пракрити, еволюираща и нееволюи-раща, а последно се явява Времето. В Орфическата теогония Кронос също е представен като роден бог или посредник.

В този стадий на пробуждане на Вселената съкровеният симво-лизъм я представя като съвършен Кръг с Точка (Корен) в Центъра. Но западната Кабала, която сега се намира в ръцете на християнските мистици, изобщо не го признава, въпреки че той е посочен в Зохар. Тези сектанти започват от края и определят като символ на прегенетичния Космос, наричайки го „Съюз на Розата и Кръста”, велика тайна на окултното зараждане, откъдето е и името „розенкройцер” (Кръст на Розата)! Това може да се види на един от техните най-известни и значителни символи, който никога не е бил разбран даже от съвременните мистици. Именно символът на пеликана, който разкъсва своята гръд, за да нахрани седемте си пиленца, символизира истинското вярване на Братята розенкройцери, което е пряк потомък на Източното Съкровено Учение.

Браман (непроявеният), също както и Брама-Творец, е наричан Калахамс, което по обяснения на западните изтоковеди означава Вечен Лебед (или Гъска). По такъв начин се поражда голяма грешка. Браман (непроявеният) трябва да се разглежда като Хамса-вахана (този, който ползва Лебеда като свой Носител), а не като Брама-създател, който е истинският Калахамс. А Брама (непроявеният) е Хамса и А-хамса, както това ще бъде обяснено в коментарите. Трябва да се разбере, че термините Брама и Парабраман се употребяват тук не защото те принадлежат на нашата езотерична номенклатура, а само защото са по-познати на западните изследователи. И двата напълно съответстват на нашите термини – на едногласния, три-гласния и седмогласния, което означава ВСЕЕДИННО и Единно -“Всичко във всичко”.

Това са основните понятия, на които се базира Тайната доктрина.

Неуместно би било да се защитава и доказва тук тяхната разумност, както и да се обяснява как те фактически са включени във всяка система на мислене и философия, които заслужават това име, дори и под някаква маска.

Веднъж получил ясното разбиране за тях и усвоил светлината, която те хвърлят върху всеки проблем от живота, читателят няма да има нужда от други доказателства, тъй като истината ще е очевидна за него като слънцето и небето. Затова ние преминаваме към материала на Стансите, представени в тези томове, добавяйки към тях скелета на поясненията с надеждата да облекчим читателя, като дадем с няколко думи общата концепция, изложена в тях.

Историята на Космическата Еволюция, както е отразена в Стан-сите, е, така да се каже, абстрактна, алгебрична формула на тази еволюция. Следователно изучаващият не трябва да очаква да намери в тях отчет за всички стадии и трансформации, които се поместват между първите начала на Вселенската Еволюция и нашия сегашен стадий. Да се даде такъв отчет би било колкото невъзможно, толкова и неразбираемо за хората, които не могат дори да проумеят природата в аспекта на съществуване, най-близък до този, в който е ограничено сега тяхното съзнание.

Именно затова Стансите дават абстрактна формула, която може да се приложи „тutatis mutandis” към цялата еволюция; към еволюцията на нашата малка Земя, към веригата от Планети, в която влиза и нашата Земя, към Слънчевия свят, към който принадлежи тази верига и т.н. във възходящо измерение, докато умът започне да се колебае и се изтощи в това си усилие.

В този том са дадени седем Станси, които представляват седемте термина на тази абстрактна формула. Те обхващат и описват седем велики стадии на еволюционния процес, за които се говори в „Пураните” като за „Седем Творения” и в Библията като за „Дни на Творението”.

Станса I описва състоянието на ВСЕЕДИНСТВОТО по времето на Пралайа, преди първия трепет на пробуждащото се Проявление.

Един кратък размисъл ще покаже, че подобно състояние само може да се символизира, но не и да се опише. Но и да се символизира то може само чрез отрицания, тъй като то е състояние на Абсолюта „реr sе” и не може да притежава нито един от специфичните атрибути, които ние ползваме за описване на предметите с положителните термини. Следователно това състояние може да се представи само чрез отрицания на всичките най-абстрактни атрибути, които човек по-скоро чувства, отколкото може да постигне като отдалечени предели, достъпни за мощта на неговото познание.

Станса II описва стадия, който за западния ум е толкова близък до стадия от първата Станса, че за да се предаде идеята на това различие би трябвало да се напише цял трактат. Затова е нужно смисълът на употребяваните алегорични изрази да се предостави на интуицията и висшите способности на читателя, доколкото му е възможно. Разбира се, трябва да се помни, че всички тези Станси призовават повече към вътрешните способности, отколкото обикновеното разбиране на физическия мозък.

Станса III излага пробуждането на Вселената за живот след Пралайа. Тя описва изявата на Монадите от тяхното състояние на поглъщане вътре в Единството, най-ранния и висш стадий в процеса на образуването на Световете. Терминът Монада може еднакво да се използва както за обширната Слънчева система, така и за най-малкия атом.

Станса IV говори за диференциацията на „Зародиша” на Вселената в семеричната йерархия на съзнателните, Божествени Сили, които са дейни проявления на Единната Височайша Енергия. Те са строители, ваятели и в крайна сметка създатели на цялата проявена Вселена в единен смисъл, в който наименованието „Създател” е достъпно за разбиране. Те я вдъхновяват и насочват, те са разумни Същества, които съгласуват и контролират еволюцията, въплъща-вайки в себе си онези проявления на Единния Закон, които са ни известни като „Закони на Природата”.

В родово отношение те са известни като Дхиан-Когани, въпреки че всяка от различните групи има свое значение в Тайната доктрина.

За този стадий на Еволюцията в митологията на индусите се говори като за „Творчество на Боговете”.

Станса V описва процеса на образуването на световете. Отначало е разсеяната Космическа материя, след това е „Огненият вихър”, първият стадий при формирането на мъглявината. Тази мъглявина се сгъстява и минавайки през различни стадии на трансформация, образува, в зависимост от случая или Слънчев свят -Планетна Верига, или Една Планета.

Станса VI показва по-нататъшните стадии в образуването на един от „Световете” и довежда описанието на еволюцията на такъв свят до неговия Четвърти велик период, съответстващ на епохата, в която ние днес живеем.

Станса VII продължава повествованието от възникването на живота до самото появяване на Човека и с това завършва Първата Книга на „Тайната доктрина”.

Развитието на „Човека” от първия момент на неговото появяване на тази земя в сегашния Кръг до състоянието, в което го намираме днес, ще бъде темата на втория том.

Стансите, които изграждат тезиса на всеки раздел, са дадени в тяхната съвременна версия, тъй като не е нужно да се усложнява предмета с въвеждането на архаичната фразеология на оригинала, нейния трудноразбираем стил и думи.

Откъсите са взети от китайски, тибетски и санскритски преводи, оригинални сензарски коментари и тълкувания от Книгата Дзиан, които се представят за първи път на европейски език. Почти е излишно да се споменава, че тук е дадена само част от седемте Станси.

Ако те бяха напечатани изцяло, щяха да останат неразбрани за всички, с изключение на някои напреднали окултисти. Също така е излишно да убеждаваме читателя, че авторката или по-точно скромната пишеща разбира по-добре тези забранени страници от мнозинството непосветени. За да облекчим четенето и да избегнем честото цитиране, беше решено да се събере на едно място текст и тълкуване, като се предпочита използването на собствени имена на санскритски и тибетски навсякъде, където те не можаха да бъдат избегнати, вместо текстовете на оригинала. Още повече, че посочените термини са приети синоними и се използват само между Учител и ученици.

Например, ако превеждахме на руски език, ползвайки се само от съществителните и техническите термини, употребени в един от тибетските и сензарски текстове, първият стих би трябвало да се чете така:

 

Тho-og в Zhi-gyu спало семъ Khorlo. Zodmanas-zhiba. Все  Nyng лоно; Копch-hog нет; Тhyan-Kam нет; Lha-Chohan нет; Тепbrel Сhugnyi нет; Dharmakaya прекратиласъ; Тgen-chagn не стало; Ваrnang и Ssа в Ngobonyidj; лишъ единьiй Тho-og Yinsin в ночи  Утзт в ночи Sunchan и Yong-Grub (Паранишпанна) и т.н.

Това би звучало като чиста абракадабра.

Тъй като този труд е написан за изучаващите окултизма, а не за филолози, спокойно можем да избегнем чуждите ни термини, поне където това е възможно. Оставени са само непреводимите термини, които не могат да бъдат разбрани, ако смисълът им не бъде обяснен. Всички подобни термини са дадени в санскритската им форма. Излишно е да се напомня на читателя, че тези термини във всеки случай са резултат от по-късно развитие на този език и принадлежат на Петата Коренна Раса. Санскритският, такъв какъвто е известен сега, не е бил език на Атлантите и повечето философски термини, употребявани в системите на Индия в периода на Махабхарата, ги няма във „Ведите”, така както и в оригиналните „Станси”, а се срещат само техни еквиваленти. Молим читателя, който не е теософ, да приеме всичко като вълшебна приказка, ако желае, или като недоказани мечти на мечтателя, а в най-лошия случай – като допълнителна хипотеза към всички научни хипотези от миналото, настоящето и бъдещето, някои от които вече са разнищени, а други ги очаква същото. Това не е по-малко научно от многото така наречени научни теории, а е по-философско и близко до истината.

Поради необходимостта от много коментари и обяснения цитатите са отбелязани по обикновения начин, а фразите, които се нуждаят от коментар – с букви. Допълнителният материал може да се намери в главите за символизма, които често са по-богати на сведения от Коментарите.

 

 

ЧАСТ   I

 

КОСМИЧЕСКА ЕВОЛЮЦИЯ

Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,

Нито величието на свода, над Земята прострян.

– Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?

Какво е скривало?

Били ли са това бездънните дълбини на водите?

Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.

Нямало е граници между деня и нощта.

Само Единният в своето дихание без дъх,

И нищо друго не е имало битие.

Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.

В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,

Зародиш, скрит в черупка,

Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.

—————————————————————-

Кой тайната узнал? Кой я съобщил?

Откъде, откъде е това творение многообразно?

Самите Богове били родени после.

Кой знае откъде е величието на създаването?

ТО, откъде е възникнало величието на творението?

Волята ли го е създавала или е била безмълвна?

Великият Ясновидец във върховете на Небето,

Той знае, но може би, дори знае ли той?

——————————————————————

Потапяйки взор във вечността,

Зад пределите на еоните са основите на Земята.

——————————————————————-

Ти беше. И ето, когато подземният огън

Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,

Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,

Извън времето, Неизменен,

О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!

Риг-Веда

 

СТАНСИ ДЗИАН

  СТАНСА   I

  1. Предвечната Майка, Раждаща, скрита в своите Покрови, Вечно Невидими, още веднъж дрямала в продължение на Седем Вечности.
  2. Време не е имало, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.
  3. Вселенският Разум не съществувал, тъй като нямало Ах-хи, за да го побере.
  4. Седемте Пътя към Блаженството ги нямало. Не съществували и Великите Причини на Страданието, тъй като нямало никого за пораждането им и за съблазняване от тях.
  5. Единна Тъмнина изпълвала Безкрайното Всичко, тъй като Бащата-Майка и Синът още веднъж бяха едно и Синът не се е пробудил още за Новото Колело и за Странствания с Него.
  6. Седем Превисши Властелина и Седем Истини престанали да съществуват, и Вселената – Син на Необцодимостта – била потопена в Паранишпана, за да бъде издишана от това, което го има и в същото време го няма. Не съществувало нищо.
  7. Причините на Съществуването изчезнали; бившето Видимо и Съществуващо Невидимо почивали във Вечното Не-Битие – Единното Битие,
  8. Само Единната Форма на Съществуване, безпределна, безкрайна, безпричинна, се простирала, почивайки в Сън, лишен от. Съновидения; Животът – безсъзнателен – пулсирал във Вселенското Пространство, в тази Всесъщност, която се усеща от отвореното Око на Дангма.
  9. Но къде е била Дангма, когато Алайа на Вселената е била в Парамартха и Великото Колело е било Анупадака?

СТАНСА II

  1. …Къде са били Строителите, Лъчезарните синове на Зората на Манвантара?… В непознаваемата Тъмнина, в техните Ах-хи на Паранишпана. Създателите на Формите на Не-Формата – Корен на света – Деваматри и Свабхават почивали в Блаженството на Не-Битието.
  1. …Къде е било Безмълвието? Къде Слухът, за да се почувства то? Не, нямало нито Безмълвие, нито Звук; нищо, освен Неруши-мото Вечно Дихание, непознаващо себе си.
  2. Часът още не е ударил; Лъчът още не е проникнал в Зародиша; Матрипадма още не е набъбнала.
  3. Нейното Сърце още не се е разкрило за влизането на Единния Лъч, за да го повали после като Три в Четири в недрата на Майа.
  4. Седемте още не са се родили от Тъканта на Светлината. Единната Тъмнина е била Баща-Майка, Свабхават; и Свабхават била в тъмнина.
  5. Тези Двамата са Зародишът и Зародишът е един. Вселената е била още скрита в Божествената Мисъл и в Божественото Лоно.

СТАНСА III

  1. …Последният Трепет на Седмата Вечност трепти в Безкрайността. Майката набъбва, разпространявайки се отвътре навън, като пъпката на Лотоса.
  2. Трепетът се разпространява, докосвайки със своето Стремително Крило цялата Вселена и Зародиша, пребиваващ в Тъмнина -Тъмнина, която диша над дремещите Води на Живота.
  3. Тъмнината излъчва Светлина и Светлината отронва самотен Лъч във Водите, в Дълбините на Майчиното Лоно. Лъчът пронизва Девственото Яйце, Лъчът събужда трепет във Вечното Яйце и отронва Зародиша не-вечен, който се сгъстява в Световно Яйце.
  4. Трима падат в Четири. Лъченосното естество се оседморява; Седем са вътре, Седем отвън. Сияещото яйце, троично в себе си, се пресича, разпространявайки се с млечнобели Съсиреци в Дълбините на Майката, в Корена, растящ в Недрата на Океана на Живота.
  5. Коренът остава, Светлината остава, Съсиреците остават и все пак Оеаоhоо е Един.
  6. Коренът на Живота бил във всяка Капка на Океана на Безсмъртието и Океанът бил Лъчезарна Светлина, която била Огън и Топлина, и Движение. Тъмнината изчезнала и повече не съществувала; тя изчезнала в своето Естество, в Тялото на Огъня и Водата, на Бащата и Майката.
  7. Виж, о Лану, Детето Лъчезарно на тези Двама, несравнимо, блестящо величие – Пространството на Светлината, Сина на Пространството на Тъмнината, възникващ от Дълбините на Великите Тъмни Води. Това е Оеаопоо Младши. Той сияе като Слънце, той е Пламтящ, Божествен Дракон на Мъдростта; Ека е Чатур и Чатур си взема Три, и Съюзът поражда Сапта (седем); в него са Седмина, които стават Тридаша, Сонми и Множества.

Съзри го – приповдигащия Покрова и разгръщащ го от Изток на Запад. Той скрива Горното и оставя Подножието открито, като Велика Илюзия. Той набелязва място за Блестящите и превръща Горното в безбрежно Море на Огъня и Единното Проявено във Великите Води.

  1. Къде е бил Зародишът? И къде сега е Тъмнината? Къде е Духът на Пламъка, горящ в твоя Светилник, о Лану? Зародишът е ТО и ТО е Светлината, Белият, Блестящ Син на Бащата, скрит в Тъмнината.
  2. Светлината е Хладен Пламък и Пламъкът – Огън, и Огънят ражда Топлина, произвеждащите Вода – Водата на Живота във Великата Майка.
  1. Бащата-Майка тъче Тъкан; горният й край е прикрепен към Духа, към Светлината на Единната Тъмнина, а долният – към Сенчестия край, към Материята; и тази Тъкан е Вселената, изтъкана от Две Същности, слети в едно, което е Свабхават.
  2. Тя се разширява, когато Диханието на Огъня е над нея; тя се свива, когато диханието на Майката я докосва. Тогава Синовете се разделят и разпръсват, за да се върнат в Лоното на Майката със завършването на Великия Ден, да се съединят отново с нея. Когато Тя се охлажда, става сияеща. Нейните Синове се разширяват и свиват Сами по себе си и със своите Сърца; те побират Безкрайността.
  3. Тогава Свабхават изпраща Фохат, за да втвърди Атомите. Всеки е част от Тъканта. Отразявайки, подобно на огледало „Само-съществуващия Властелин”, всеки на свой ред става Свят.

СТАНСА IV

  1. Вслушайте се вие, Синове на Земята, във Вашите Наставници, Синовете на Огъня! Разберете, няма нито първо, нито последно, тъй като всичко е Единно Число, произлязло от Не-Числото.
  2. Научете това, което ние, произлезлите от Първосъздадените Седем, родените от Предвечния Пламък, сме узнали от нашите бащи…
  3. От Лъчезарността на Светлината, от Лъча на Вечната Тъмнина се устремиха в Пространството отново събудените Енергии; Единен от Яйцето, Шест и Пет. След това Три, Едно, Четири, Едно, Пет -Два пъти по Седем, Сума на Всичко. И тези са същността на Естеството, Пламъка, Началото, Строителите, Числата, Арупа, Рула и Силата или Божественият Човек е Сума на Всичко. И от Божествения Човек са произлезли Формите, Искрите, Свещените животни и Вестителите на Съкровените Бащи, заключаващи се в Пресветата Четворица.
  1. Това било войнство на Гласа, на Божествената Майка на Седмината. Искрите на Седмината са подвластни и слуги на Първия, Втория, Третия, Четвъртия, Петия, Шестия и Седмия от Седмината. Те се наричат Сфери, Триъгълници, Кубове, Линии и Формовчици, тъй като така се държи вечната Нидана – Оi-Ha-Hou.
  2. Оi-Ha-Hou е Тъмнината, Безкрайността или Не-Числото, Ади-Нидана, Свабхават О
  1. Ади-Санат, Число, тъй като е Едно.
  2. Гласът на Словото, Свабхават, на Числото, тъй като е Едно или Девет.
  3. „Квадрат без Форма”.

И тези Три, затворени вътре в О са същността на съкровената Четворица; и Десет – същността на Арупа, Вселената. След това идват Синовете, Седем Воини, Един – Осмият е оставен настрана и неговото дихание е Светлодател.

  1. След това Вторите Седем, които са Липики, породени от Тримата. Отхвърленият Син е Един. „Синовете на Слънцето” са безчет.

СТАНСА V

  1. Първосъздадените Седем, изначалните Седем Дихания на Дракона на Мъдростта на свой ред пораждат със своето Свещено Кръгово-Спирално Дихание Огнен Вихър.
  2. Те го правят Вестоносец на своята Воля. Джю става Фохат, стремителен Син на Божествените Синове, чиито синове – Липиките се устремяват в спирален вихър. Фохат е Кон, а Мисълта – Конник. Той пронизва подобно на мълния огнените облаци. Прави Три, Пет и Седем Придвижвания през Седем Области нагоре и Седем надолу. Той издига своя Глас и призовава безбройните Искри, събирайки ги заедно.
  3. Той е техният направляващ дух и водач. Започвайки работа, той отделя Искрите на Низшето Царство, които се носят в радост и трептят в своите лъчезарни обиталища, и образува с тях Зачатъците на Колелата. Той ги поставя в Шест Посоки на Пространството и Едно по средата – Средно Колело.
  1. Фохат начертава спирални линии за съединяване на Шестия със Седмия – Венеца. Войнството на Синовете на Светлината стои на всеки ъгъл; Липиките са в Средното Колело. Те казват: „Това е добре”. Първият Божествен Свят е готов; Първият; Вторият. След това „Божественият Арупа” се отразява в Чайа-Лока, Първата Дреха на Анупадака.
  2. Фохат прави пет Придвижвания и строи крилато колело на всеки ъгъл на квадрата за Четиримата Пресвети ….и за тяхното Войнство.
  3. Липиките очертават Триъгълник, Първия Единен, Куб, Втория Единен, и Пентаграма в Яйцето. Този Пръстен, наречен „Не пре-стъпвай” за тези, които слизат и се издигат, които в течение на Калпа се придвижват към Великия Ден „Бъди с нас”… Така били създадени Арупа и Рула: от Единната Светлина на Седем Светилника, от всеки от Седемте – седем пъти по Седем Светилника. Колелата пазят Пръстена…

СТАНСА VI

  1. Чрез Мощта на Майката на Милосърдието и Знанието, Гуан Ин – Троичността Гуан Ши Ин, пребиваваща в Гуан Ин Тян – Фохат, Диханието на Тяхната Рожба, Синът на Синовете призовал от низшата Бездна Призрачната Форма Сян Чан и Седемте Начала (Елементите).
  2. Стремителният и Лъченосен поражда Седем Лайа Центрове, които никой няма да овладее преди Великия Ден „Бъди с нас” и утвърждава Вселената на тези Вечни Основи, обгръщайки Сян Чан с Първични Зародиши.
  3. Първият от Седемте е проявен, Шест са скрити; Два са проявени, Пет са скрити; Три са проявени, Четири са скрити; Четири са проявени, Три са скрити; Четири и Един Дзан са проявени, Два и Половина от Един са скрити; Шест трябва да се проявят, Един е оставен настрана. Накрая, Седем Малки въртящи се Колела: едно, раждащо друго.
  4. Той ги сглобява по подобие на по-големите Колела, укрепвайки ги като несъкрушими Центрове. Как ги създава Фохат? Той събира Огнен Прах, прави Огнени Кълба, устремявайки се през тях и около тях, като им дава живот и след това ги привежда в движение; едни в една посока, други – в друга. Те са студени, той ги прави горещи. Те са сухи, той ги прави влажни. Те сияят, той ги обвява и ги охлажда. Така действа Фохат от единия Здрач до следващия в продължение на Седем Вечности.
  1. Пред прага на Четвъртия на Синовете е заповядано да създадат свои Подобия. Една трета отказва. Две се подчиняват. Проклятието е произнесено: те ще бъдат родени в Четвъртата, ще страдат и ще причиняват страдания. Възникнала е Първата Война.
  2. По-големите Колела се въртели отгоре надолу и отдолу нагоре …Зародишите на Майката изпълвали всичко съществуващо. Между Съзидателите и Разрушителите възникнали Битки и Битките се водили за Пространство; Семето се раждало и отново непрекъснато се появявало.
  3. Разчети, о Лану, ако искаш да узнаеш точния век на твоето Малко Колело. Неговата Спица е нашата Майка. Достигни Четвъртия Плод на Четвъртата Пътека на Знанието, което води до Нирвана, и ще узнаеш, защото ще видиш…

СТАНСА VII

  1. Познай началото на Живота, чувстващ и извън формата.

Отначало Божественият, Единен от Майката-Дух; след това Духовен; Три от Един, Четири от Един и Пет, от които Три, Пет и Седем. Тези са същността на Троичните и Четверичните в низходящ ред; родени от Разума Синове на Първия Властелин, Блестящите Седем. И Те са Ти, Аз, Той, о Лану; те пазят тебе и твоята Майка -Бхуми.

  1. Единният Лъч размножава малките Лъчи. Животът предшества Формата и Животът надживява последния Атом. Чрез безбройните Лъчи Лъчът на Живота е Единен, подобно на нишка в огърлица.
  2. Когато Единният стане Двама, Троичният се проявява и Тримата са Единни; това е нашата нишка, о Лану, сърцето на Човека-Ра-стение, наречено Саптапарна.
  3. Това е Корен, който никога не умира; Триезичен Пламък от Четири Фитила… Фитилите са Искри, които извличат от Триезичния пламък, устремен от Седемте, техния Пламък – Лъчите и Искрите на Единната Луна, отразена в струящите се Вълни на Всички Реки по Земята.
  1. Искрата на Фохат е най-тънка Нишка, съединена с Пламъка. Тя странства през Седемте Свята на Майа. Тя се спира в Първия, :тавайки Метал и Камък; преминава във Втория и виж – Растение; Растението се върти на Седем Смени и става Свещено Животно. От тези свойства на съчетанията се създава Ману-Мислителят. Кой го създава? Седемте Живота и Единният Живот. Кой го завършва? Петичният Лха. Кой усъвършенства последното Тяло? Рибата, Грехът, Сома…
  2. От Първородния Нишката между Мълчаливия Свидетел и неговата Сянка става по-здрава и по-блестяща с всяка Смяна. Утринната Слънчева Светлина се е преобразила в сияние на Пладнето…
  3. „Сега е твое Колело”, казал Пламъкът на Искрата. „Ти си Аз, мое Подобие и моя Сянка, Аз самият се облякох в тебе и ти си моят Вахана до деня „Бъди с нас”, когато ти отново ще станеш Аз и други, себе си и мене”. След това Строителите, облечени в своята първа Обвивка, се спускат на блестящата Земя и господстват над хората, бидейки тях самите…

(Така завършва тази част от древния Ръкопис, мъгляв, сбит и почти неразбираем. Сега ще направим опит да обясним смисъла на тази привидна безсмислица).

 

КОМЕНТАРИ

НА СЕДЕМТЕ СТАНСИ И НА ТЕХНИТЕ ТЕРМИНИ ПО РЕДА НА НОМЕРАЦИЯТА В СТАНСИТЕ И СТИХОВЕТЕ

СТАНСА   I

  1. ПРЕДВЕЧНАТА МАЙКА – РАЖДАЩА, СКРИТА

В СВОИТЕ ПОКРОВИ, ВЕЧНО НЕВИДИМИ, ОЩЕ ВЕДНЪЖ

ДРЯМАЛА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЕДЕМ ВЕЧНОСТИ.

„Майката-Раждаща”, Пространството, е вечната, винаги съществуваща причина на всичко – Непостижимо БОЖЕСТВО, чиито „Невидими Покрови” се явяват мистичният Корен на цялата Материя и Веселена. Пространството е онова единно и вечно, което ни е най-лесно да си представим устойчиво в неговата отвлеченост и извън влиянието и зависимостта от присъствие или отсъствие в него на обективната Вселена. Във всеки един смисъл то е извън измеренията и е самосъществуващо. Духът е първата диференциация на „ТОВА”, безпричинна причина както на духа, така и на материята. Както ни учи езотеричният Катехизис – „то е нито „безгранична пустота”, нито „условна пълнота”, а е и едното, и другото. То е било и винаги ще бъде”.

Така „Покровите” означават ноумен на недиференцираната Космическа Материя. Това не е материята, която ние познаваме, а е духовната същност на материята, която също е вечна и даже единна с Пространството в неговия абстрактен смисъл. Коренът-Природа е също и източник на най-тънки, невидими свойства във видимата материя. Това е като душа на Единния и Безкраен Дух. Индусите наричат това Мулапракрити и твърдят, че е първосъздадена субстанция, основа, Упадхи или проводник на всеки феномен – физически, психически или умствен. Това е източник, от който се излъчва Акаша.

Под „Седем вечности” се подразбират еоните или периодите. Думата „Вечност”, в смисъла на християнското богословие, е без съдържание за източното ухо, освен когато се използва за Единното Съществуване; също както и терминът „во веки веков” е вечен само в бъдеще и е нищо повече от лъжливо наименование. Такива думи не съществуват и не могат да съществуват във философската метафизика и са били неизвестни до възникването на църковното християнство. Седем Вечности означават седем периода, или период, равен на седем периода на една Манвантара в продължение на Махакалпа или „Великия Век” (100 години на Брама), което в крайна сметка представлява 311 040 000 000 000 години; всяка година на Брама се състои от 360 Дни и също толкова Нощи на Брама (изчислени по Чандраяна или Лунната година). Един ден на Брама съответства на 4 320 000 000 години на смъртните. Тези Вечности принадлежат към най-съкровените изчисления, в които, за да се стигне до точния извод, всяка цифра трябва да е 7Х, при което „х” е различен, според природата на цикъла в субективния или реалния свят, и всяка цифра, представляваща или отнасяща се до различни цикли – от най-големия до най-малкия, в обективния или нереалния свят, трябва непременно да е кратна на седем. Ключът на това не може да бъде даден, тъй като в него се съдържа тайната на езоте-ричните изчисления, а за целите на Обикновените изчисления това няма смисъл. „Числото седем – казва Кавала – е великото число на божествените тайни”; числото десет е от общочовешкото познание (Декадата на Питагор), 1 000 е третата величина на числото десет, затова и числото 7 000 е също така символично.

В тайната доктрина цифрата 4 е мъжки символ само в най-висш аспект на абстракцията; в материален аспект числото 3 е мъжки, а 4 – женски символ – вертикален и хоризонтален в четвъртия стадий на символизма, когато символите стават глифи на зараждащите се сили във физически аспект.

 

СТАНСА I – Продължение

  1. ВРЕМЕ НЕ Е ИМАЛО, ТО ПОЧИВАЛО В БЕЗКРАЙНИТЕ НЕДРА НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА.

„Времето” е само илюзия, създавана от последователните редувания на нашите състояния на съзнанието по време на странстванията ни във Вечността и то не съществува, а „почива в сън” там, където няма съзнание, в което може да възникне Илюзия. Настоящето е само математическа линия, отделяща тази част от Вечната продължителност, която ние наричаме бъдеще, от частта, наричана от нас минало. Нищо на земята няма истинска, реална продължителност, тъй като нищо не остава неизменно, или е такова само за билионна част от секундата. Усещането, което ние получаваме от очевидното разделение на времето, известно като настояще, произтича от неяснотата на мимолетни възприятия или на поредица от възприятия на предметите, които чувствата ни предават, доколкото тези предмети са от областта на идеалните представи, наричани от нас бъдеще и преминават в областта на спомените, наречени от нас минало. Съвършено по същия начин изпитваме впечатление от продължителността на мигновена електрическа искра като следствие от мъглявото и продължително нейно отпечатване върху ретината на окото. И наистина човекът или предметът не се състои само от това, което е видимо в него в даден момент, а представлява съвкупност от всички свои различни и сменящи се състояния от момента на появяването си в материална форма до своето изчезване от нашата Земя. Именно „тези съвкупности”, съществуващи извечно в бъдещето, преминават постепенно през материята, за да съществуват вечно в миналото. Никой не би могъл да каже, че парчето желязо, паднало в морето, е започнало своето съществуване, когато е напуснало въздуха, и влизайки във водата е престанало да съществува; и че самият камък се е състоял само от това пресичане на плоскостта, съвпадащо в даден момент с математическия план, разделящ и същевременно съединяващ атмосферата с океана. Същото става и с хората, и с предметите, които изпадайки от една крайност в друга, от „ще бъде” и „било”, от бъдещето в миналото, въздействат мигновено на нашите чувства като пресичане на своята цялост според тяхното движение във времето и пространството (като материя) от една Вечност в друга. И тези вечности съставляват продължителността, само в която всичко има своето истинско съществуване, стига нашите чувства да са способни да възприемат това.

СТАНСА I – Продължение

  1. ВСЕЛЕНСКИЯТ РАЗУМ НЕ СЪЩЕСТВУВАЛ, ТЪЙ КАТО НЯМАЛО АХ-ХИ, ЗА ДА ГО ПОБЕРЕ.

„Разум” е наименование, дадено на съвкупност от състояния на съзнанието, групирани около определителните: Мисъл, Воля и Чувства. По време на дълбок сън мисленето се прекъсва във физически аспект и паметта спира. По такъв начин през това време „Разум не съществува”, тъй като органът, чрез който Егото проявява в материалния аспект своето мислене и памет, временно е престанал да действа. Ноуменът може да стане феномен във всеки аспект от съществуването, като се прояви в този аспект чрез подходяща основа или проводник. През дългата нощ на Почивка, наречена Пралайа, когато всички Животи са се разтворили, „Световният Разум” остава като постоянна възможност за умствена дейност или като абсолютна и абстрактна мисъл, конкретно и относително проявление на което е Разумът. Ах-хи (Дхиан-Когани) е същината на множество духовни същества – Ангелски Чинове на християнството, Елохими и „Вестоносци” на евреите, които са проводниците за проявяването на Божествената или Вселенска Мисъл и Воля. Те са същността на Разумните Сили, даващи и установяващи в Природата нейните „Закони”. И в същото време самите те действат според Законите, които по аналогичен начин са им наложени от още по-Високи Сили; но те не са „олицетворение” на Силите на Природата, както често погрешно се смята. Тази йерархия на Духовни същества, чрез която се проявява Всемирният Разум, е като армията – истинско войнство, чрез което се изразява военната мощ на народа; тя се състои от корпуси, дивизии, бригади, полкове т.н.; всяка от тях има своя индивидуалност и свой живот, известна свобода на действията и съответна отговорност; всяка от тях е включена в още по-обширна Индивидуалност, на която са подчинени личните й интереси и всяка включва в себе си още по-малки индивидуалности.

СТАНСА I – Продължение

  1. СЕДЕМТЕ ПЪТЯ КЪМ БЛАЖЕНСТВОТО ГИ НЯМАЛО (а). НЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ И ВЕЛИКИТЕ

ПРИЧИНИ НА СТРАДАНИЕТО, ТЪЙ КАТО

НЯМАЛО НИКОГО ЗА ПОРАЖДАНЕТО ИМ И ЗА

СЪБЛАЗНЯВАШ ОТ ТЯХ (Ь).

(а) Съществуват „Седем пътеки” или „Пътища” към „Блаженството” на Небитието, което е Абсолютното битие, Съществуване и Съзнание. Те не съществували, тъй като Вселената, не била проявена и имала битие само в Божествената Мисъл.

(Ь) Тъй като това са… Дванадесет Нидани или Причини на Битието. Всяка е следствие на предшестваща причина и на свой ред е причина за следващата. Съвкупността от всички Нидани се основава на Четирите Истини – тази доктрина е особено характерна за системата на Хинаяна. Те принадлежат на теорията на потока, закона за сцеплението, пораждащ заслуги и провинения и водещ накрая Кармата с пълна сила. Тази система е основана на великата истина, че следва да се плашим от въплъщенията, тъй като съществуването в този свят донася на човека само страдание, нещастие и болка; и самата смърт не е в състояние да освободи човека от това, тъй като смъртта е само врата, през която той преминава към следващ живот на Земята след кратка почивка в нейните преддверия – Девачана. Системата на Хинаяна или Школата на Малката Колесница е с много древен произход, докато Махаяна или Школата на Голямата Колесница се отнася към по-късен период, тъй като е възникнала след смъртта на Будда. Но въпреки това основите на втората също са стари като планините, приютили тези школи от незапомнени времена. И двете школи – на Хинаяна и Махаяна – учат на тази доктрина. Яна или Колесница е мистичен израз и двете „Колесници” се стараят да докажат доктрината, че човек може да се освободи от страданията на раждането и даже от лъжливото блаженство на Девачана по пътя на постигането на Мъдрост и Знание, което единствено може да разсее плодовете на Илюзията и Незнанието.

Майа или Илюзията е елемент, който влиза във всички конкретни предмети, тъй като всичко, което съществува, притежава не абсолютна, а само относителна реалност, тъй като видимостта, в която се облича скритият ноумен за даден наблюдател, зависи от познавателните способности на последния. За неразвитото око на дивака всяка картина отначало ще се стори безсмислен хаос от линии и бои, докато възпитаното око веднага ще забележи лицето или пейзажа. Нищо не е постоянно, с изключение на единното, скритото абсолютно Битие, включващо в себе си ноумените на всички реалности. Съществуванията, принадлежащи към всеки план на битието чак до висшите Дхиан-Когани, могат да се оприличат на сенките, хвърлени от вълшебен фенер върху бял екран. Въпреки това всяко нещо е относително реално, тъй като познаващият също е отражение и затова всички постигани от него неща са толкова реални, колкото и самият той. Каквато и реалност да притежават нещата, тя трябва да се открие в тях преди или след като те проблеснат подобно на мълния в нашия материален свят. Това е така, защото ние не можем да опознаем подобно съществуване непосредствено, докато съществуващите у нас чувства-инструменти могат да отразяват само материалното съществуване в полето на нашето съзнание. На какъвто и план да действа нашето съзнание, ние и предметите, принадлежащи на този план, се явяваме в този момент единствените наши реалности. Но с развитието ни напред ние разбираме, че в стадиите, през които сме минали, сме приели сенките за реалности и че възходящият процес на Егото се състои от цял ред прогресивни пробуждания и всяко придвижване носи със себе си убеждението, че накрая сме достигнали „реалността”. Но само когато достигнем абсолютното „Съзнание” и слеем нашето съзнание с него, само тогава ще бъдем освободени от заблудите, породени от Майа.

СТАНСА I – Продължение

  1. ЕДИННА ТЪМНИНА ИЗПЪЛВАЛА БЕЗКРАЙНОТО ВСИЧКО (а); ТЪЙ КАТО БАЩАТА-МАЙКАТА И СИНЪТ ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЯХА ЕДНО И СИНЪТ НЕ СЕ Е ПРОБУДИЛ ОЩЕ ЗА НОВОТО КОЛЕЛО И ЗА СТРАНСТВАЛИЯ С НЕГО (Ь).

(а) „Тъмнината е Баща-Майка: Светлината техен Син”, казва древно източно изречение. Светлината е непостижима, ако не произлиза от някакъв източник, който я причинява; и както е в случая на Първичната Светлина, този източник е непознаваем, въпреки че разумът и логиката настойчиво го търсят; от гледна точка на разума ние го наричаме „Тъмнина”. Що се отнася до заимстваната или второстепенна светлина, какъвто и да е нейният източник, той може да е само временен или илюзорен. Поради това „Тъмнината” представлява Вечното Вместилище, в което източниците на Светлината се появяват и изчезват. Нищо не се прибавя към тъмнината, за да се добие от нея светлина, или към светлината, за да се получи от нея тъмнина, на нашия план. Те взаимно се сменят; така е и научно – светлината е само вид тъмнина и обратно. Независимо от това и двете са феномени на едни и същи ноумен, който за ума на учения е абсолютна тъмнина и едва сив здрач за опознаване от обикновения мистик, но абсолютна Светлина за духовното око на Посветения. Степента на различимата от нас светлина, сияеща в тъмнината, зависи от силата на зрението ни. Това, което е светлина за нас, е тъмнина за някои насекоми, а очите на ясновидеца виждат светлина там, където за нормалните очи има само мрак. Когато цялата вселена била потопена в сън, т.е. върнала се към своя първоначален елемент, нямало нито център на светлината, нито очи, които да я възприемат; тъмнината неизбежно изпълнила „Безкрайното Всичко”.

(Ь) „Баща” и „Майка” – мъжкото и женското начало в Корена -Природа, противоположни полюси, които се проявяват във всичко във всеки план на Космоса – или дух и Субстанция в по-малко алегоричен аспект, резултат от които е Вселената или „Синът”. Те „още веднъж бяха слети в едно”, когато в Нощта на Брама, по време на Пралайа, всичко в обективната вселена се връща към своята единна, първична и вечна причина, за да се прояви отново при настъпването на новата Зора, както това става периодично. Карана -Вечната Причина – е била сама. Казано по-просто: само Карана пребивава през нощта на Брама. Предишната обективна Вселена се е разтворила в своята единна, първична и Вечна Причина и, така да се каже, се запазва в разтворено състояние в Пространството, за да се диференцира и изкристализира отново за следващата Зора на Манвантара, която е начало на Новия Ден или на дейността на Брама – символ на Вселената. В езотеричната фразеология Брама е Баща-Майка-Син или Дух, Душа и Тяло едновременно. Всеки аспект е символ на един атрибут и всеки атрибут или качество е последователно изливане на Божественото дихание в неговата циклична инволюционна и еволюционна диференциация. В космическо-физически смисъл това е Вселената, Планетарната Верига и Земята; в чисто духовен – Непознаваемото Божество, Планетният дух и Човекът – син и на двамата, същество от Дух и Материя и тяхното проявление в неговите периодични прояви на Земята по време на „Колелата” или Манвантарите.

СТАНСА I – Продължение

  1. СЕДЕМ ПРЕВИСШИ ВЛАСТЕЛИНА И СЕДЕМ ИСТИНИ

ПРЕСТАНАЛИ ДА СЪЩЕСТВУВАТ (а) И ВСЕЛЕНАТА –

СИН НА НЕОБХОДИМОСТТА – БИЛА ПОТОПЕНА

В ПАРАНИШПАНА (Ь), ЗА ДА БЪДЕ ИЗДИШАЛА ОТ ТОВА,

КОЕТО ГО ИМА И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ГО НЯМА.

НЕ СЪЩЕСТВУВАЛО НИЩО (с).

(а) „Седемте Превисши Властелина” са същността на Седемте Духа-Творци, или Дхиан-Когани, които съответстват на Елохимите на евреите. Това е същата йерархия на ангелите, към която в християнската теогония принадлежат Св. Михаил, Св. Гавраил и др. И докато в латинското догматично богословие само на Св. Михаил е разрешено да бди над всички върхове и бездни, в езотеричната система Дхианите бдят последователно над един от Кръговете и над великите Коренни Раси на нашата Планетна Верига. Освен това е казано, че те изпращат своите Бодхисатви, съответстващите им човешки заместители, Дхиани-Будди по времето на всеки Кръг и Раса. От „Седемте Истини” и Откровенията, или по-точно от раз-булените тайни, едва четири са ни предадени, тъй като сме все още в Четвъртия Кръг и Светът досега е имал само четири Будди. Това е много сложен въпрос и по-нататък ще го обсъдим изчерпателно.

Досега „има само Четири Истини и Четири Веди” – казват ин-дусите и буддистите. На това основание Ириней е настоявал, че са необходими четири Евангелия. Но тъй като всяка нова Коренна Раса в началото на Кръга трябва да има свое, принадлежащо й Откровение, както и негови носители, най-близкият Кръг ще донесе Петото, следващият – Шестото и т.н.

(Ь) „Паранишпана” е Абсолютното Съвършенство, достигнато от Всички Животи при завършването на великия период на дейност или Махаманвантара, в което те почиват през следващия период на Покой. В Тибет то се нарича „Ионг-Дуп” (Уоng-grub). До времето на възникване на школата на Иогачария истинската природа на Па-ранирвана се е преподавала открито, но след това понятието станало съвършено езотерично, благодарение на което възникнали толкова противоречиви тълкувания. Само истинският идеалист може да го разбере. Всичко това трябва да се разглежда в идеален аспект (с изключение на Паранирвана) от онзи, който иска да разбере това състояние и да вникне по какъв начин Не-Битието, Пустотата и Тъмнината са същност на Трите в Единното и само те са самосъще-ствуващи и съвършени. Паранирвана е абсолютна, но само в относителен смисъл, тъй като трябва да се остави възможност за понататъшно абсолютно усъвършенстване, в съответствие с най-висшето ниво на превъзходство на следващия период на дейност -както прекрасното Цвете трябва да престане да съществува, за да израсне в съвършен плод, ако е възможен подобен начин на сравнение.

Съкровеното Знание учи, че всичко съществуващо подлежи на постоянно развитие – както световете, така и атомите, и това развитие няма нито постижимо начало, нито въображаем край. Нашата „Вселена” е само една от безкрайните, безбройни Вселени и всички те са „Синове на Необходимостта”, тъй като са звена във великата Космическа верига на Вселените, като при това всяка е следствие от предишната и причина за следващата. Появяването и изчезването на Вселената се изобразява като вдишване и издишване на „Великото Дихание”, което е вечно и бидейки движение, е един от трите символа на Абсолюта. Останалите два са Абстрактното Пространство и Продължителността. Когато Великото Дихание е устремено, то се нарича Божествено Дихание и се разглежда като Дихание на Непознаваемото Божество – на Единното Битие, което като че ли издишва мисъл, ставаща Космос. А когато Божественото Дихание се вдишва, Вселената изчезва в Лоното на Великата Майка, която тогава дреме „скрита в своите Покрови, Вечно-Невидими”.

(е) „Това, което го има и в същото време го няма”, означава само Великото Дихание, за което ние можем да говорим единствено като за Абсолютно Битие, но не можем да си го представим в нашето въображение като някаква форма на съществуване, която сме в състояние да отличим от Не-Битието. Трите периода -Настояще, Минало и Бъдеще – се явяват в езотеричната философия като сложно време, тъй като и трите са съставно число само по отношение на феноменалния план, но в областта на ноумените те имат абстрактно значение. Както е казано в Писанията: „Времето минало е време настояще, също и бъдещо, което въпреки че не се е проявило, все пак съществува” – съгласно наставлението в учението Прасанга – Мадямика, чиито догми били известни от самото начало на неговото отделяне от чисто езотеричните школи. В крайна сметка, всички наши представи за продължителност и време са произлезли от усещанията ни, съгласно законите на асоциациите. Понеже са постоянно свързани с относителността на човешкото знание, тези понятия, въпреки всичко, не могат да имат друго съществуване, освен в преживяванията на индивидуалното Его и те изчезват, когато неговото еволюционно придвижване разсейва Майа на феноменалното съществуване. Какво е времето например, ако не панорамна последователност на състоянието на нашето съзнание! По думите на един от Учителите: „Аз чувствам възмущение, когато съм принуден да употребявам тези три тромави думи: Минало, Настояще и Бъдеще – жалки представи на обективните фази на субективното цяло; те са толкова малко приспособени за предназначението си, колкото е една брадва за тънка резба”. Трябва да се придобие Парамартха, за да не стане човек твърде лесна плячка на Самврити – това е философска аксиома.

СТАНСА I – Продължение

  1. ПРИЧИНИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО ИЗЧЕЗНАЛИ (а); БИВШЕТО ВИДИМО И СЪЩЕСТВУВАЩОТО НЕВИДИМО ПОЧИВАЛИ ВЪВ ВЕЧНОТО НЕ-БИТИЕ – ЕДИННОТО

БИТИЕ (Ь).

(а) „Причините на съществуването” означават не само физическите причини, известни на науката, а и метафизичните причини, главната от които е желанието за съществуване като следствие от Нидан и Майа. Желанието за съзнателен живот се проявява във всичко, от атома до слънцето и е отражение на Божествената Мисъл, устремена към обективното съществуване, към закона за съществуването на Вселената. Съгласно езотеричното учение, истинската причина за това предполагаемо желание, както и за цялото съществуване, остава завинаги скрита и нейните първи еманации са най-съвършени абстракции, каквито умът може само да си представи. По силата на необходимостта тези абстракции трябва да са предпоставени като причина на материалната Вселена, която се представя от чувствата и разума, и трябва да лежат в основата на второстепенни и подчинени сили на Природата, очовечени и почитани като „Бог” и „Богове” от народните маси през всички времена. Невъзможно е да си представим нещо, което да няма причина; подобен опит води разума до предела на съзнанието. В действителност това е състоянието, до което умът е длъжен в края на краищата да дойде, когато се опитваме да проследим в обратен ред веригата на причините и следствията. Но науката и религията достигат по-бързо тази граница на съзнанието, тъй като те не владеят метафизичните абстракции, които са единствено възможните за представяне причини за физичните конкретности. Тези абстракции стават все по-конкретни с приближаването към нашия план на съществуване, докато накрая се изявят като форма на материалната Вселена чрез процеса на постепенното превръщане на метафизиката във физика, аналогичен на този, в който парата може да се сгъсти във вода и водата да бъде замразена в лед.

(Ь) Представянето на „Вечното Не-Битие”, което е „Единно Битие”, ще се стори парадоксално на всеки, който не помни, че ние ограничаваме мисълта си за Битието с нашето настоящо съзнание за съществуване, правейки го специфичен термин, вместо универсален. Ако можеше да мисли с нашето разбиране за този термин, новороденият младенец неизбежно и по подобен начин би ограничил своята представа за Битието до единствения му известен начин на живот – в утробата на майката; ако той би се опитал да изрази в своето съзнание представата за живота и след раждането (смърт за него), поради отсъствие на данни за това, а също и поради непритежаване на способности за постигане на подобни данни, той по всяка вероятност би изразил този живот като „Не-Битие, което е Истинското Битие”. В нашия случай Единното Битие е ноуменът на всички ноумени, които лежат в основата на феномените и им дават тази сянка на реалност, която те притежават, но за чието постигане ние сега не притежаваме нито необходимите чувства, нито познавателни способности. Неосезаемите атоми на златото, разпръснати в тон златоносен кварц, могат да не бъдат забелязани от невъоръженото око на миньора, но въпреки това той знае не само, че те се намират там, но и че именно те придават на кварца ценност; и това отношение на златото към кварца може, макар и слабо, да изрази отношението на ноумена към феномена. Но миньорът знае как ще изглежда златото след неговото извличане от кварца, докато простосмъртният не може да си изгради представа за реалността на нещата, отделени от Майа, която ги затъмнява и в която те са скрити. Само Просветеният, обогатен от знанието, придобито от безбройните поколения негови предшественици, насочва „Окото на Дангма” към същността на нещата, върху която никаква Майа не може да влияе. Именно тук ученията на езотеричната философия, свързани с Ни-даните и четирите Истини, придобиват най-голямо значение, но се пазят в тайна.

СТАНСА I – Продължение

  1. САМО ЕДИННАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ (а), БЕЗПРЕДЕЛНА, БЕЗКРАЙНА, БЕЗПРИЧИННА, СЕ ПРОСТИРАЛА, ПОЧИВАЙКИ В СЪН, ЛИШЕН ОТ СЪНОВИДЕНИЯ (Ь); И ЖИВОТЪТ – БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН – ПУЛСИРАЛ ВЪВ ВСЕЛЕНСКОТО ПРОСТРАНСТВО, В ТАЗИ ВСЕСЪЩНОСТ, КОЯТО СЕ УСЕЩА ОТ ОТВОРЕНОТО ОКО НА ДАНГМА.

(а) Съвременната мисъл е склонна да се върне към древната идея за еднородната основа на широко отличаващи се по вид неща, т.е. за разнородността, развиваща се от еднородността. Биолозите търсят сега своята еднородна протоплазма, химиците – своя протил, така както науката търси сила, чиято диференциация са електричеството, магнетизмът, топлината и пр. Тайната доктрина отнася тази идея към областта на метафизиката и предлага „Единната Форма на Битието” за основа и източник на всичко. Но може би фразата „Единна форма на Битието” не е съвсем точна. Санскритската дума за това е Прабхавапя, „място (или по-скоро план), откъдето всичко е започнало и където се разтварят всички неща”, както се казва в един от коментарите. Това не е „Майка на Света”, както се превежда от Уилсън, тъй като Джагат Йони, както е посочено от Фитцедуард Хол, не е толкова „Майка на Света” или „Утроба на Света”, както и „Материална Причина на Света”. Коментаторите на Пураните обясняват това с Карана, „Причината”, но езотеричната философия я нарича идеален дух на тази причина. В нейния вторичен стадий това е Свабхават на буддисткия философ, Вечната Причина и Следствие, вездесъща и въпреки това абстрактна, самосъществуваща пластична Субстанция и Корен на всичко съществуващо, разглеждана в същата двойнствена светлина, в която ведантистът разглежда своя Парабраман и Мулапракрити – единен в два аспекта. Действително, необичайно е да се срещат големи учени, обсъждащи възможността Веданта и особено Уттара Миманса да „са били предизвикани от ученията на буддистите”, след като, точно обратното, учението на Гуатама е било „предизвикано” и издигнато върху догмите на Тайната доктрина, частично изложение от която се опитваме да дадем тук и на която се опират също Упанишадите. От учението на Шри Шанкарачария е ясно, че нашето твърдение е неоспоримо.

(Ь) „Сънят, лишен от Съновидения” е едно от седемте състояния на съзнанието, известни в източния езотеризъм. Във всяко от тези състояния особена част от съзнанието преминава в действие, или както би изразил това ведантистът – човек става съзнателен в друг план на своето същество. В дадения случай терминът „Сън, лишен от Съновидения” е използван алегорично за Вселената, за да се изрази състоянието, донякъде аналогично на това състояние при човека, което, незадържано от паметта в бодърстващо състояние, изглежда като бяло поле, също както е при сън на хипнотизирания субект след като се върне в нормалното си състояние – той му се струва бяло поле, въпреки че току-що е говорил и действал като напълно съзнателен човек.

СТАНСА I – Продължение

  1. НО КЪДЕ Е БИЛА ДАНГМА, КОГАТО АЛАЙА НА

ВСЕЛЕНАТА Е БИЛА В ПАРАМАРТХА (а) И ВЕЛИКОТО

КОЛЕЛО Е БИЛО АНУПАДАКА (Ь)

(а) Тук пред нас е темата на вековни схоластични спорове. И двата термина „Алайа” и „Парамартха” са били причината за разделянето на школите и разединяване на Истината на голям брой различни аспекти, повече отколкото други мистични думи. Алайа е Душата на Света или Атima Mindi – Свръх-Душата на Емерсън, която според езотеричното учение периодично изменя своята природа. Алайа, въпреки че е вечна и неизменна в своята вътрешна същност в планове, недостижими нито за човека, нито за космическите богове (Дхиани-Будда), се изменя през активния период на живота по отношение на низшите планове, включително и нашия. През това време не само Дхиани-Будда, по Душа и Същност единен с Алайа, но даже и човекът, който е силен в Йога (Мистичното Съзерцание), „е способен да слее с нея своята душа”, както казва Арясанга от школата Иогачария. Това не е Нирвана, а състояние близко до нея; оттук идват и разногласията. По такъв начин докато последователите на Иогачария, школата на Махаяна, казват, че Алайа (Нинг-по и Цанг по тибетски) е олицетворение на Пустотата и въпреки че Алайа е основа на всичко видимо и невидимо и че е вечна и неизменна в своята същност, като се отразява във всеки обект Вселената („както луната в чисти и спокойни води”), други школи оспорват това твърдение. Така е и по отношение на Парамартха. Последователите на Иогачария тълкуват този термин като онова, което също зависи от другите неща (паратантра); а мадхямите казват, че Парамартха се отнася само към Паранишпана или към Абсолютното Съвършенство, т.е. в излагането на тези „Две Истини” от Четирите първите вярват и твърдят, че във всеки случай в този план съществува само Самвритисатя или Относителната Истина, а последните ни учат за съществуването на Парамартхасатя, Абсолютната Истина. „Нито един Архат, о бикшу, не може да достигне абсолютното знание, преди да се съедини с Паранирвана. Пара-калпита и Паратантра са двата негови големи врагове. Паракалпита (Кун-Таг по тибетски) е заблуждение, породено от онези, които не могат да осъзнаят пустотата и илюзорната природа на всичко съществуващо, които вярват във всичко онова, което не съществува, т.е. Non -Ego А Паратантра е това, което съществува само благодарение на зависимото или причинните отношения и трябва да изчезне, когато причината, от която е произтекло, се премахне – като пламъка по отношение на фитила. Унищожете го, или го загасете, и светлината ще изчезне.

Езотеричната философия учи, че всичко живее и има съзнание, но не твърди, че всеки живот и съзнание са тъждествени със съзнанието на човека или даже със същността на животните. Не разглеждаме живота като единна форма на съществуване, проявяваща се в това, което се нарича Материя, или в това, което разделяйки неправилно, наричаме в човека Душа, Дух и Материя. Материята е проводник за проявата на Душата в този план на съществуване. Във висш план Душата е проводник за проявата на Духа и тези три са Троицата, синтезирана от живота, който изпълва всички тях. Представата за Всемирен Живот е една от онези древни концепции, към които в сегашното столетие човешкият разум се връща като последствие от освобождаването му от неговата антропоморфна теология. Наистина науката намира удовлетворение, напипвайки или предполагайки признаците на Всемирния Живот, но още не е станала толкова смела, че само като пошепне „Аnima Mundi ” мисълта, приета сега от науката, да бъде проектирана върху цялото мироздание. Ботаниците днес търсят нерви при растенията, не защото предполагат, че растенията могат да чувстват или мислят подобно на животните, а защото предполагат, че за обяснението на растежа и храненето на растителния свят е съвършено необходим някакъв строеж, имащ в своите функции такова отношение към живота на растенията, каквото имат нервите към животинския. Изглежда почти невъзможно само с простата употреба на термини като „Сила” и „Енергия” науката да продължава да крие от себе си факта, че нещата, които притежават живот, са живи предмети, били те атоми или планети.

Но читателят може да попита: какзо е вярването на вътрешните езотерични школи? Какви са доктрините, преподавани по този въпрос от езотеричните буддисти? Заедно с тях ние отговаряме: Алайа има двояк и даже трояк смисъл. В системата на Иогачария, съзерцателната школа на Махаяна, Алайа се явява едновременно Световна Душа – Аnima Mundi  и Висше Аз (Его) на придвижилия се напред Адепт. „Този, който е силен в Йога, може по желание, чрез медитация, да въведе своята Алайа в истинската същност на Битието”. „Алайа има абсолютно, вечно съществуване”, казва Аря-санга, съперник на Нагарджуна. В един смисъл тя е Прадхана, която е обяснена във Вишну Пурана като „то”, което е причина сама по себе си, образно наречена от великите мъдреци! Прадхана, начална основа, която е най-фина Пракрити.т.е. това, което е вечно и което едновременно е (или събира това, което е) и (което) не е или е обикновен процес”. „Неделимата причина, която е еднообразна и в същото време е причина и следствие, и която онези, запознати с първите принципи, наричат Прадхана и Пракрити, представлява непознаваемият Брама, който е бил преди всичко съществуващо”. Тоест Брама не започва сам еволюцията и не създава, а само изявява своите различни аспекти, един от които е Пракрити, аспект на Прадхана. Въпреки това „Пракрити” е неправилна дума и Алайа в дадения случай би била по-уместна, тъй като Пракрити не е „Непознаваемият Брама”. Това е грешка на онези, които нищо не знаят за универсалността на окултните доктрини от самата люлка на човешките раси и особено онези учени, които отхвърлят самата мисъл за „Първоначалното Откровение”, за да учат, че Аnima Mundi, Единният живот на Световната Душа, е бил оповестен само от Анаксагор или по негово време. Този философ просто е издигнал това учение, за да го противопостави на твърде материалистичните представи на Демокрит за космогонията, основана на езотеричната теория за сляпоустремените атоми. Но Анаксагор Клазоменски не е бил изобретател на учението, а само негов разпространител, както и Платон. Това, което той нарича Световен Разум (Nous), чийто принцип според неговото мнение е абсолютно отдеделен и освободен от материята и действа преднамерено, през 500 г. пр.н.е в Индия се наричал Движение, Единен Живот или Дживатма. Само философите арийци са виждали в този принцип безпределен, краен „атрибут на мисленето”. Това естествено води до „Всевисшия Дух” на Хегел и немските трансцеденталната – контраст, който може би е полезно да се покаже. Школите на Шелинг и Фихте са отишли далеч от примитивната древна представа за Абсолютния Принцип и са отразили само аспекта на основната мисъл на Веданта. Даже „Аbsoluter Geisi “, набелязан от фон Хартман в неговата песимистична философия „Безсъзнателното”, въпреки че той може би е най-близо до индийските доктрини на Адвайта, достигнат от европейското умозрение, все пак е далеч от действителността.

Според Хегел „Безсъзнателното” никога не би предприело грандиозната и трудна задача за развитието на Вселената, ако не беше надеждата да достигне ясното Самосъзнание. Във връзка с това трябва да се има пред вид, че определяйки „Духа” (термин, който се употребява от европейските пантеисти като еквивалент на Пара-браман, като Безсъзнателно), те не приписват на този израз значението, което той обикновено предполага. Поради липса на по-добър термин той се употребява като символ на дълбоката Тайна. „Абсолютното съзнание след феномените”, казват те, „наричано Безсъзнание само поради отсъствието в него на всякакъв елемент на личността, надвишава човешките представи. „Човекът, който не е в състояние да оформи нито една представа по друг начин, освен чрез термините на емпиричните феномени, е лишен от възможността, по силата на самата структура на своето същество, да приповдигне покрова, който обвива величието на Абсолюта. Само освободеният Дух може слабо да достигне природата на източника, от който е произлязъл и трябва в крайна сметка да отстъпи. Ако даже височайшия Дхиан-Коган може само да се поклони в неведение пред страшната Тайна на Абсолютното Битие и даже ако в този завършек на съзнателното съществуване – „потопяване на индивидуалното съзнание във Всемирното Съзнание”, употребявайки фразата на Фихте, – крайното не може да постигне Безкрайното, то как, даже и да приложим към него мерките на познавателните си опити, може да се каже, че Несъзнателното и Абсолютът могат да имат инстинктивен импулс или надежда да постигнат ясното Самосъзнание? Освен това, ведантистът никога не би допуснал тази мисъл на Хегел. Окултистът би казал, че тя е напълно приложима за пробудения Махат, Световния Разум, вече проявен във феноменалния свят, както към първия аспект на неизменния Абсолют, но никога към последния. Духът и Материята или Пуруша и Пракрити са същността на два първични аспекта на „Единното, нямащо Второ”, така ни учат.

Движещият материята Nous, оживотворягцата Душа, присъща на всеки атом, която е проявена в човека и латентна в камъка, има различни степени на мощ. Това е пантеистичното представяне на Всеобщия Дух-Душа, проникващ в цялата Природа, и е най-древното сред всички философски понятия. Също така Архей не е бил открит от Парацелз или от неговия ученик Ван Хелмонт, тъй като Архей е локализиран „Баща-Ефир” – проявената основа и източник на безкрайните феномени на живота. Всички серии от безбройните теории от този род са само вариации на тази тема, основната нота на която е била дадена в „Първоначалното Откровение”.

(Ь) Терминът „Анупадака” – без родители или без предци, е мистично определение, имащо няколко значения в нашата философия. Под това наименование обикновено се разбират небесните Същества, Дхиан-Когани или Дхиани-Будди. Тези същества мистически съответстват на човешките Будди и Бодхисатви, известни като Ма-нуши (човешки) Будди, които по-късно се обозначавали също като Анупадака, от момента на потапянето на тяхната личност в обединението им от Шести и Седми принципи, или Атма-Будхи, когато те ставали „Елмазна душа” (Ваджра-Сатва) или пълни Махатми.

„Скритият Властелин” (Сангбей Даг-по) „Слят с Абсолюта”, не може да има родители, тъй като е Самосъществуващ и единен със Световния Дух (Сваямбху), Свабхават в неговия най-висш аспект. Тайната на йерархията на Анупадака е голяма, нейният връх е Всемирната Душа-Дух, а най-ниското стъпало е Мануши – Будда, но всеки духовен човек е Анупадака в латентно състояние. Оттук (говорейки за Вселената в нейното безформено, вечно или абсолютно състояние, преди да бъде изградена от Строителите) идва и изразът: „Великото Колело (Вселената) е било Анупадака”.

С Т А Н С А II

  1. …КЪДЕ СА БИЛИ СТРОИТЕЛИТЕ, ЛЪЧЕЗАРНИТЕ СИНОВЕ НА ЗОРАТА НА МАНВАНТАРА? (а) …В НЕПОЗНАВАЕМАТА ТЪМНИНА, В ТЕХНИТЕ АХ-ХИ НА ПАРАНИШПАНА. СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ФОРМИТЕ ОТ НЕ-ФОРМАТА, КОРЕН НА СВЕТА – ДЕВАМАТРИ И СВАБХАВАТ ПОЧИВАЛИ В БЛАЖЕНСТВОТО НА НЕБИТИЕТО (Ь).

(а) „Строителите”, „Синовете на Зората на Манвантара” са истинските създатели на Вселената; и в тази доктрина, отнасяща се само към нашата Планетна Система, те като нейни архитекти се наричат „Стражи” на Седемте Сфери, които екзотерически се явяват седемте планети и езотерически – седем земи или сфери (Глобуси) също на нашата верига. В заглавието на Станса I споменаването на „Седемте Вечности” е приложимо както към Махакалпа, или (Великия) „Век на Брама”, така и към Слънчевата Пралайа и последващото възкресяване на нашата Планетна Система във висш план. Съществуват много видове Пралайа (разтваряне на видимите неща), както това ще бъде показано по-нататък.

(Ъ) Трябва да се запомни, че „Паранишпана”, е summum bonum, Абсолют, следователно същото, което и Паранирвана. Освен че Паранирвана е състояние на доизграждане, то е състояние на су-бективност, имащо отношение само към Единната Абсолютна Истина (Парамартхасатя) на нейния план. Това е състоянието, което води до правилна оценка на пълното знание на Не-Битието, което -както беше вече обяснено – е абсолютно Битие. Рано или късно всичко, което ни се струва, че сега съществува, ще пребивава наистина и действително в състояние на Паранишпана. Но има огромна разлика между Съзнателно и Несъзнателно Битие. Състоянието Паранишпана без Парамартха, Самоанализиращото съзнание (Свасамве-Дана), не е блаженство, а само затихване (замиране) по времето на Седемте Вечности. Така желязното кълбо, поставено под изгряващите лъчи на слънцето, ще се нажежи, но няма да почувства и оцени тяхната топлина, докато човекът ще почувства цялата им сила. Само „с бистър ум, незатъмнен от Личността и натрупаните заслуги от многократни Съществувания, посветени на Битието в цялата му съвкупност (цялата живееща и съзнателна Вселена)”, човек се освобождава от личното съществуване и потапяйки се и ставайки едно с Абсолюта, продължава да съществува в пълно притежание на Парамартха.

 

СТАНСА II – Продължение

  1. …КЪДЕ Е БИЛО БЕЗМЪЛВИЕТО? КЪДЕ – СЛУХЪТ, ЗА ДА УСЕТИ? НЕ, НЯМА НИТО БЕЗМЪЛВИЕ, НИТО ЗВУК; (а); НИЩО, ОСВЕН НЕРУШИМОТО ВЕЧНО ДИХАНИЕ, НЕПОЗНАВАЩО СЕБЕ СИ (Ь).

(а) Мисълта, че нещата могат да престанат да съществуват и все пак да бъдат, е основна в източната психология. В това очевидно противоречие на термините се заключава онзи факт на природата, който е много по-важно да бъде схванат от ума, отколкото да бъде обяснен с думи. Близък пример на подобен парадокс се дава от химическите комбинации. Въпросът – престават ли да съществуват водородът и кислородът, когато се съединяват, за да образуват водата, е спорен и досега. Някои смятат, че щом като те се проявяват след разлагането на водата, трябва да се намират в нея през цялото време. Други оспорват, казвайки, че след като те се превръщат в нещо съвсем различно, през това време трябва да престанат да съществуват като такива. Но нито една от страните не е в състояние да си изгради дори и най-слаба представа за истинското състояние на това, което е станало нещо друго и все пак е останало същото. Съществуването на кислорода и водорода във вид на вода може да се нарече Не-Битие, което е по-реално Битие от тяхното съществуване във вид на газове, и може, макар и в малка степен, да символизира състоянието на Вселената, когато тя потъва в сън или престава да съществува през Нощите на Брама, за да се пробуди, или отново да се прояви, когато Зората на Новата Манвантара я призове към това, което ние наричаме съществуване.

(Ь) „Дихание” на Единното Съществуване е израз, който се употребява от древния езотеризъм само по отношение на духовния аспект на космогонията; в други случаи то е заменено в материален план от неговия еквивалент – Движението. Единният Вечен Елемент или Вместилище, съдържащо елемента, е пространството извън измеренията във всякакъв смисъл; съвместно съществуващи, с което са Безкрайната продължителност, Изначалната (следователно неру-шима) Материя и Движението – Абсолютното, „Непрекъсващо Движение”, което е „Дихание” на Единния Елемент. Както се вижда, това Дихание никога не може да престане, даже по времето на вечностите Пралайа.

Но Диханието на Единното Съществуване не се отнася към Единната, Безпричинна Причина или Все-Битност, противоположно на Все-Съществуващото, което е Брама или Вселената. Както ясно е показано, Брама, четириликият Бог, който след издигането на Земята от Водите „завършил творението”, се разглежда само като съдействаща причина, но не като Идеална Причина. Засега нито един от изтоковедите не е разбрал напълно истинския смисъл на стиховете в Пураните, в които се говори за „творението”. В тях Брама се показва като причина на силите, които трябва да се родят последователно за труда на „творението”. Например в превода на Вишну Пурани се казва: „И от НЕГО произлизат сили, които трябва да бъдат сътворени, след като са станали реална причина”. Може би е правилно да се предаде така: „И от ТОВА произлизат сили, които ще създават, тъй като те стават реална причина (в материален план)”. С изключение на тази Единна, Безпричинна, Идеална Причина не съществува друга, към която Вселената да може да бъде отнесена. „Най-достоен от самоотвержените мъченици! Чрез мощта на това – т.е. посредством мощта на тази причина всяко сътворено нещо се изявява по силата на присъщата или свойствената й природа.” Ако „във Веданта и в Няя, Нимита е действащата причина, в противоположност на Упадана, на материалната причина, то във философията на Санкхя, Прадхана включва функциите и на двете”. В езотеричната философия, примиряваща всички тези системи, най-близък представител на която е Веданта в тълкуването на ведан-тистите на Адвайта, нищо друго освен Упадана не може да бъде обсъждано. Това, което се приема от вайшнаватите (Висиштадвайта) като идеално, за разлика от реалното – или Парабраман и Ишвара – не може да се открие в публикуваните теории, тъй като даже терминът „идеално” е лъжливо наименование, когато се приложи към онова, което никой човешки ум, дори умът на Архат, не може да си представи. За опознаването на самия себе си или за самопознанието е нужно съзнанието и разпознаването да са осъзнати – тези две способности са ограничени по отношение на всеки предмет, изключвайки Парабраман. Оттук е и „Вечното Дихание, непознаващо себе си”. Безкрайността не може да разбере Крайността. Безграничното не може да има отношение към ограниченото и условното. В окултните учения Непознатото или Непознатият Двигател, или Само-съществуващото е Абстрактната Божествена Същност. И така, понеже са Абсолютно Съзнание и Абсолютно Движение – за ограничените чувства на онези, които описват това невъзможно за описване нещо – то е безсъзнателност и неподвижност. Конкретното съзнание също не може да е атрибут на абстрактното съзнание, както и свойството влажност не може да е атрибут на водата – влажността е самостоятелен атрибут и причина за качеството влажност на други неща. Съзнанието предполага ограничения и определения, нещо, което да бъде осъзнато и някой, който да го осъзнае. Но Абсолютното Съзнание включва познаващия, обекта на познаване и само-познанието – всичките три са в него и всичките три са единни. Нито един човек не може да съзнава повече от тази част на своето знание, която е предизвикана от неговия ум във всеки определен момент, но езикът е толкова беден, че ние нямаме термини, за да отличим знанието, за което ние сега не мислим, от онова знание, което не можем да извикаме в паметта си. Да забравиш е синоним на това да не помниш. Колко по-голяма трябва да е трудността в намирането на термини за описване и разпознаване на абстрактни и метафизични факти и разлики! Не трябва да се забравя и това, че ние даваме наименования на нещата съгласно тези видимости, които те приемат за нас. Ние наричаме „Абсолютното Съзнание” „Безсъзнание”, тъй като ни се струва, че неизбежно трябва да е така, също както наричаме Абсолюта „Тъмнина”, тъй като за нашето пределно разбиране той е съвършено непроницаем; и в същото време напълно признаваме, че нашето познание за подобни неща не отговаря на действителността.

Например ние неволно правим наум разлика между безсъзнателното Абсолютно Съзнание и безсъзнанието, тайно надарявай-ки първото с някакво неопределено свойство, което съответства във висш план, недостъпен за нашите мисли, на онова, което ние знаем като съзнание в самите нас. Но това не е вид съзнание, което сме в състояние да отличим от онова, което ни се представя като безсъзнателност.

СТАНСА II – Продължение

  1. ЧАСЪТ ОЩЕ НЕ Е УДАРИЛ; ЛЪЧЪТ ОЩЕ НЕ Е ПРОНИКНАЛ В ЗАРОДИША (а); МАТРИПАДМА ОЩЕ НЕ Е НАБЪБНАЛА (Ь).

(а) „Лъчът” на „Вечната Тъмнина” след своето излизане се превръща в Лъч на Блестящата Светлина или Живота и пронизва „Зародиша” – Точка в Световното Яйце, която представлява Материята в нейния абстрактен смисъл. Но терминът „Точка” не трябва да се разбира като приложим към някаква определена точка в пространството, тъй като в центъра на всеки атом има зародиш и всички те в своята съвкупност образуват „Зародиша”; или по-точно, тъй като нито един атом не може да бъде видян от нашето физическо око, тяхната съвкупност (ако може този термин да се приложи към онова, което е безкрайно и безкрайно) образува ноумена на вечната и нерушима Материя.

(Ь) Един от символите на Двустранната, Творческа Мощ в Природата (материята и силата в материален план) е „Падма”, водната лилия на Индия. Лотосът е продукт на топлината (огъня) и водата (парата или ефира); във всяка религиозна или философска система, даже в християнството, огънят представлява Божественият Дух, активното мъжко зараждащо начало, а ефирът, или душата на материята, светлината на огъня е пасивното женско начало, от което е произлязло всичко в тази Вселена. Затова Ефирът или Водата е Майката, а Огънят – Бащата. Сър Уйлям Джонс (а преди него -древната ботаника) е показал, че семената на лотоса съдържат, даже преди тяхното покълване, съвършено добре оформени листа и миниатюрен вид на бъдещото, завършено растение; така природата ни дава образец на предварително оформяне на нейните произведения – семената на всички растения, даващи цветове, съдържат ембрион – растение с вече готова форма3. Това обяснява фразата „Матрипадма още не е набъбнала”, тъй като в древната символика формата обикновено се принася в жертва на вътрешната или основната мисъл. Освен това Лотос или Падма е много древен и любим символ на самия Космос, а също и на човека. Причината за тази популярност е първо, в споменатия по-горе факт, че семената на лотоса съдържат в себе си завършено, миниатюрно, бъдещото растение, което е символ на това, че духовните прототипи на всичко съществуват в нематериалния свят, преди нещата да станат материални на Земята и, второ, поради факта, че лотосът расте във водата, коренът му е в тинята или калта, а разтваря своя цвят над водата, във въздуха. Така лотосът символизира живота на човека, също както и Космоса. Защото Тайната доктрина учи, че елементите и на двата са еднакви и се развиват в това направление. Коренът на лотоса, потопен в тинята, е материалният живот; стъблото, устремено през водата нагоре, символизира съществуването в астралния свят; а самият цвят, носещ се над водата и открит за небето, е емблематичен за духовното битие.

СТАНСА II – Продължение

  1. НЕЙНОТО СЪРЦЕ ОЩЕ НЕ СЕ Е РАЗКРИЛО ЗА ВЛИЗАНЕТО НА ЕДИННИЯ ЛЪЧ, ЗА ДА ГО ПОВАЛИ ПОСЛЕ КАТО ТРИ В ЧЕТИРИ В НЕДРАТА НА МАЙА.

Изначалната субстанция още не е преминала от своята докосми-ческа непроявеност в диференцирана обективност, или даже не е станала (засега за човека) невидим Протил на науката. Но когато „Часът е ударил” и тя стане възприемчива за фохатичните отпечатъци на Божествената Мисъл – Логосът или мъжкият аспект Аnima Mundi , Алайа – нейното „Сърце” се разкрива. Тя се диференцира и Три (Баща, Майка и Син) се превръща в Четири. В това е началото на двустранната Тайна на Троицата и Непорочното Зачатие. Всемирното Единство (или Едносъщност) в трите аспекта е първата и основна догма на окултизма. Това дава възможност за представяне на Божеството, което като абсолютно единство трябва завинаги да остане недосегаемо за ограничения разум.

„Ако ти би поискал да се увериш в мощта, която действа вътре в корена на растението, или да си представиш корена, скрит под земята, би трябвало да мислиш за неговото стъбло или ствол и за неговите листа и цветове. Ти не можеш да си представиш тази мощ, независимо от тези предмети. Животът може да се познае само по Дървото на Живота. “

Мисълта за Абсолютното единство би могла да бъде напълно разбита в нашите представи, ако нямахме пред очите си нещо конкретно, което би побирало това единство. Понеже е Абсолютно, Божеството трябва да е Вездесъщо; следователно няма нито един атом, който да не го съдържа в себе си. Корените, стволът и неговите многобройни клони са три различни предмета, но в същото време съставят единно дърво. Кабалистите казват: „Божеството е Единно, тъй като е Безкрайно. То е троично, тъй като вечно се проявява.” Тази проява е троична в своите аспекти, защото, както казва Аристотел, всяко тяло на природата се нуждае от три принципа, за да стане обективно: същност, съкровена форма и материя. Съкровената същност (рrivation) е означавало в ума на великия философ онова, което окултистите наричат прототипи, запечатани в астралния свят в низшия план и в света Апima Mundi. Съединяването на тези три принципа зависи от четвъртия – ЖИВОТ, който се излъчва от върховете на Недосегаемото, за да се разлее във всички Субстанции, във всички проявени планове на Битието.

И тази Четворица (Баща, Майка, Син, като Единство и Четворица като живо проявление) е причина, довела до най-древното понятие за Непорочното Зачатие, кристализирало по-късно в догмите на християнската църква, въплътила това метафизично понятие, въпреки здравия смисъл.

Трябва само да се прочете Кабала и да се изучат нейните методи за тълкуване на числата, за да се открие произхода на тази догма. Това понятие е чисто астрономическо, математическо и преди всички метафизическо. Мъжкият елемент в Природата (олицетворен от мъжките Божества и Логоси – Вирадж или Брама, Гор или Озирис и т.н.) се ражда посредством, но не и от непорочен източник, олицетворен от „Майката”, тъй като – Абстрактното Божество, като безполово и даже без да е Същност, а Битие или даже самия Живот – това е Мъжкото Божество, което имайки „Майка”, не може да има „Баща”. Привеждаме обяснение на това на математически език от автора на „ Тhe Sourse of Measures “. Като говори за „Измеренията на човека” и неговото числено (кабалистично) значение, той пише, че в Книгата „Битие” IV 1: „То се нарича Измерение „Човек равен на Yehovar” й се получава по следния начин: 113×5 = 565; числото 565 може да се изрази като 56,5 х 10 = 565. Тук числото на Човека 113 става фактор на 56,5 х 0 и кабалистичното обяснение на последното числено изразяване е Yod, Не, Vau, Не или Yehovah. Развитието на 565 в 56,5 х 10 е направено преднамерено, за да се покаже еманацията на Мъжкия Принцип Yod от женския (va), или така да се каже, раждането На мъжкия елемент от непорочен източник; казано по друг начин – от непорочното зачатие”.

Така на Земята се повтаря Тайнството, утвърдено по сведения на ясновидци в Божествения план. Синът на Непорочната Дева (или Недиференцираният Протил, Материята в нейната Безкрайност) отново се ражда на Земята като син на земната Ева, на нашата Майка Земя и става Човечество в неговата съвкупност – минало, настояще и бъдеще – тъй като Йехова или Yod-Не-Vau-Не, – е андрогин или двуполов. На върха Синът сам представлява целия Космос, а долу той е Човечеството. Триадата или Триъгълникът става Четириъгълник, съкровеното число на Питагор, съвършен Квадрат и на Земята шестостенен Куб. Макропросопус (Великият Лик) става сега Микропросопус (Малък Лик); или както казват кабалистите: Ветхи Денми, слизайки до Адам Кадмон, от който той се ползва като носител за проявяването, превръща се в Тетраграматон. Той сега е в „Лоното на Майа”, Великата Илюзия и има между себе си и Реалността – Астралната Светлина, Великият прелъстител на ограничените чувства на човека, ако Знанието чрез Парамартхасатя не му дойде на помощ.

СТАНСА II – Продължение

  1. СЕДЕМТЕ ОЩЕ НЕ СА СЕ РОДИЛИ ОТ ТЪКАНТА НА СВЕТЛИНАТА/ЕДИННАТА ТЪМНИНА Е БИЛА БАЩА-МАЙКА, СВАБХАВАТ; И СВАБХАВАТ БИЛА В ТЪМНИНА.

В дадените станси Тайната доктрина се занимава главно, макар и не напълно, с нашата Слънчева система и най-вече с нашата Планетна Верига. Затова „Седемте синове” са създатели на Планетната Верига. По-нататьк това учение ще бъде обяснено по-пълно.

Свабхават, „Пластичната Същност”, която изпълва Вселената, е корен на всичко съществуващо. Така да се каже, Свабхават е буддисткият конкретен аспект на абстракцията, който в индуската философия се нарича Мулапракрити. Това е тялото на Душата и онова, което би бил Ефирът за Акаша, като Акаша е одушевяващ принцип на Ефира. Китайските мистици са направили от това синоним на „Битието”. В китайския превод Ekasloka — Sastra на Нагарджуна (на китайски Лун-Шан), наречен И-шу-лу-дзя-лун, е казано, че терминът „Битие” или „Субхава” (Уеи на китайски) означава „Същност, самодаваща си същност”; това е обяснено от него и като означаващо „без действие и в действие”, „природа, нямаща своя природа”. Субхава, от който произлиза Свабхавата, се състои от три думи: „су” – прекрасен, хубав и „сва” – само-същност, и бхава – битие или състояние на битието.

СТАНСА II – Продължение

  1. ТЕЗИ ДВАМАТА СА ЗАРОДИШЪТ И ЗАРОДИШЪТ Е ЕДИН.

ВСЕЛЕНАТА Е БИЛА ОЩЕ СКРИТА В БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ И В БОЖЕСТВЕНОТО ЛОНО.

„Божествената Мисъл” не предполага идеята за Божествен Мислител. Вселената – не само минала, настояща и бъдеща – е представа човешка и завършена, изразена в крайна мисъл. Но Вселената в своята цялост, като Sat! (непреводим термин), Абсолютно Битие с минало и бъдеще, кристализирани във вечно Настояще, е онази Мисъл, отразена на свой ред във вторична или проявена причина. Браман (непроявеният), също като Мysterium

Magnum на Парацелз, е абсолютна тайна за човешкия ум. Брама, мъжествено-женствен, аспект и антропоморфно отражение на Браман, е постижим чрез възприемането на сляпата вяра, но се отхвърля от достигналия своята зрялост човешки разум.

Оттук и твърдението, че, така да се каже, по времето на пролога на драмата на творението, или началото на космическата еволюция, Вселената, или Синът, лежи още скрита в „Божествената Мисъл”, която още не е проникнала в „Божественото Лоно”. Следва да се обърне внимание, че тази мисъл лежи в основата и дава началото на всички алегории за „Синовете на Бога”, родени от Непорочните Деви.

СТАНСА III

  1. … ПОСЛЕДНИЯТ ТРЕПЕТ НА СЕДМАТА ВЕЧНОСТ ТРЕПТИ В БЕЗКРАЙНОСТТА (а). МАЙКАТА НАЕДРЯВА, РАЗШИРЯВАЙКИ СЕ ОТВЪТРЕ НАВЪН, КАТО ПЪПКАТА НА ЛОТОСА (Ь).

(а) Изглеждащото парадоксално употребяване на термина „Седем Вечности”, което по такъв начин разделя неделимото, е утвърдено в езотеричната философия. Тя разделя безкрайната Продължителност на безусловно Вечно и всемирно време (Кала) и на условно Време (Кхандакала). Едното е абстракция, или ноумен на безкрайното Време, другото – негов феномен, който се проявява периодично като следствие на Махат – Всемирния разум, на ограничения по продължителност Манвантара. В някои школи Махат се явява Първороден от Прадхана (недиференцираната същност или периодическият аспект на Мулапракрити), Корена на Природата, която (Прадхана) се нарича Майа, Илюзия. Както ми се струва, в това отношение езотеричното учение се отличава от доктрините на Веданта, нейните две школи – Адвайта и Висиштадвайта. Тъй като то казва, че докато Мулапракрити, ноумен, е самосъществуваша и без начало – накратко (нямаща родители) Анупадака, понеже е единна с Браман – Пракрити, нейният феномен, то тя е периодична и не е повече от призрак на първата; също и Махат, първороден от Джнана (Гнозис), Знание, Мъдрост или Логос – е призрак, отразен от Абсолютната Ниргуна (Парабраман), Единна Реалност, „нямаща нито атрибути, нито качества”, докато за някои ведантисти Махат е проявление на Пракрити или Материята.

(Ь) Именно затова „Последната Вибрация на Седемте Вечности” не е била „предопределена” от някакъв особен Бог, а е възникнала по силата на вечния неизменен закон, който произвежда великите периоди на Дейност и Покой, толкова изобразително и в същото време толкова поетично наречени „Дни и Нощи на Брама”. Разгръщането на Материята „отвътре навън”, наречено на друго място „Води на пространството”, „Велика Утроба” и пр., няма предвид разпространение от малък център или фокус, а означава развитие на безграничната субективност в също такава безгранична обективност извън всякакво отношение към размера, или към ограничението, или пространството.

„Това е вечно невидима (за нас) и нематериална Същност, съществуваща във Вечността, хвърлила своята периодична сянка от собствения си план в Лоното на Майа.” Това означава, че разгръщането, без да е увеличаване по размер (тъй като безкрайното продължение не допуска увеличение) е било само изменение на състоянието. Тя се е разгърнала подобно пъпката на лотоса; тъй като растението на лотоса не съществува само като миниатюрен ембрион в своето семе (физическа особеност), а неговият прототип съществува в идеална форма на Астралната Светлина от „Зората” до „Нощта” през целия период на Манвантара, както в действителност съществува и всичко останало в тази обективна Вселена, от човека до насекомото, от гигантските дървета до тревичката.

Но Тайната доктрина учи, че всичко това е само временно отражение, сянката на вечния идеален прототип в Божествената Мисъл: думата „вечност”, забележете отново, тук е употребена само в смисъл на „Еон”, продължаващ във време, изглеждащо безкрайно, но все пак ограничено от цикъла на дейност, наречен от нас Манвантара. Какво е истинското езотерично значение на Манвантара, или по-точно Мануантара? Буквално то означава „Между два Ману”, които са 14 във всеки ден на Брама и такъв Ден се състои от 1 000 съвкупности по четири Века, 1 000 „Велики Векове или Махаюга”. Нека сега анализираме думата или наименованието „Ману”. В своите речници изтоковедите ни казват, че терминът Ману произлиза от корена „ тап”, „мисля”, оттук и „мислещ човек”. Но езотерически всеки Ману, като очовечен покровител на своя особен цикъл (или Кръг) е само олицетворена мисъл на „Божествената Мисъл” (като Херметически Пемандър), затова всеки Ману е особен бог, създател на всичко онова, което се явява през неговия съответен цикъл на битието или Манвантара. Фохат изпълнява поръчение на Ману (или Дхиан-Коганите) и подбужда идеалните прототипи да се разгърнат отвътре, т.е. да преминат постепенно, по низходяща скала всички планове от ноумените до низшия феноменален, за да разцъфти в последния в пълна обективност – във висшата степен на Илюзията, или най-грубата материя.

СТАНСА III – Продължение

  1. ТРЕПТЕНЕТО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА, ДОКОСВАЙКИ СЪС СВОЕТО СТРЕМИТЕЛНО КРИЛО ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА И ЗАРОДИША, ПРЕБИВАВАЩ В ТЪМНИНАТА – ТЪМНИНА, КОЯТО ДИША НАД ДРЕМЕЩИТЕ ВОДИ НА ЖИВОТА

Монас на Питагор, както е казано, също пребивава в самота и „Тъмнина”, подобно на „Зародиша”. Идеята за Диханието на Тъмнината, движещо се над „дремещите води на живота”, които са Изначалната Материя с непроявен в нея Дух, извиква в паметта първата глава от Книгата „Битие”. Оригиналът на това е Брама-ническият Нараян (Носещ се над Водите), който е олицетворение на Вечното Дихание на Безсъзнателното Всичко (или Парабраман) на източните окултисти. Водите на Живота или Хаосът – женското начало в символизма – са Пустота (за нашето разбиране), в която се намират непроявените Дух и Материя. Това е накарало Демокрит да твърди след своя наставник Левкип, че първичните начала на всичко са били атомите и пустотата, в смисъл на пространство, но не празно пространство, тъй като според перипатетиците и всеки древен философ „Природата отхвърля пустотата”.

Във всички космогонии водата играе същата значителна роля, тя е основа и източник на материалното съществуване. Приемайки думата вместо нещата, учените разбират под това определена комбинация от водород и кислород, придавайки по такъв начин специфичен смисъл на термина, който се употребява от окултистите в родов смисъл и има в космогонията метафизично и мистично значение. Ледът, също както и парата, не е вода, въпреки че и трите имат един и същ химически състав.

СТАНСА III – Продължение

  1. ТЪМНИНАТА ИЗЛЪЧВА СВЕТЛИНА И СВЕТЛИНАТА ОТРОНВА САМОТЕН ЛЪЧ ВЪВ ВОДИТЕ, В ДЪЛБИНИТЕ НА МАЙЧИНОТО ЛОНО. ЛЪЧЪТ ПРОНИЗВА ДЕВСТВЕНОТО ЯЙЦЕ, ЛЪЧЪТ СЪБУЖДА ТРЕПЕТ ВЪВ ВЕЧНОТО ЯЙЦЕ И ОТРОНВА ЗАРОДИША, НЕ-ВЕЧЕН, КОЙТО СЕ СГЪСТЯВА В СВЕТОВНО ЯЙЦЕ.

„Самотен лъч”, падащ в „Дълбините на лоното на Майката” може да се приеме като означаващ Божествена Мисъл или Разум, оплодотворяващ Хаоса. Но това става в плана на метафизичната абстракция, или по-точно в план, в който (това ние наричаме метафизична абстракция) се явява реалност. „Девственото яйце”, в един смисъл абстракция на всички оvа или мощ, развиваща се чрез оплождане, вечно и винаги едно и също. И подобно на това как оплодяването на яйцето става преди неговото падане, така и не вечният, периодичен зародиш, който става по-късно в символизма Световно Яйце, съдържа в себе си, когато възниква от посочения символ, „Надеждата и Мощта” на цялата Вселена. Въпреки че идеята реr sе, разбира се, е абстракция, символичен начин на изразяване, все пак тя е истински символ, тъй като предполага мисълта за Безкрайността, като за безкраен кръг. Тя показва пред умствения взор картина на Космоса, възникващ от и вътре в безграничното Пространство, Вселената, толкова безбрежна в нейното величие, ако не и безкрайна в нейното обективно проявление. Символът на Яйцето също така изразява факта, преподаван в окултизма, че първичната форма на всичко проявено, от атома до глобуса, от човека до ангела, е сферична; у всички народи сферата е емблема на вечността и безкрайността – змия, захапала своята опашка. Но за да се разбере смисъла, сферата трябва да се представи мислено като че ли е видима от нейния център. Полето на зрението или на мисълта е подобно на сферата, чиито радиуси са устремени от мислещия във всички посоки и простирайки се в пространството, скриват безкрайните хоризонти наоколо. Това е символичният кръг на Паскал и кабалистите – „центърът на който е навсякъде, а окръжността – никъде”, понятие, влизащо в сложната идея на тази емблема.

„Световното Яйце” е може би един от най-общоприетите символи, еднакво високо изобразителен в духовния, а също така във физиологичния и космологичния смисъл. Затова то се среща във всяка световна теогония, където широко се асоциира със символа на змията, последният навсякъде, както във философията, така и в религиозния символизъм, е емблема на вечността, безкрайността, възраждането и подмладяването, а така също и на мъдростта. Тайната на очевидното самозараждане и еволюцията посредством собствената си творческа мощ повтарят в умален вид, в яйцето, процеса на космическата еволюция – и двата процеса се извършват благодарение на топлината и влагата, под прилива на невидимия творчески дух и напълно оправдават избора на този изобразителен символ. „Девственото Яйце” е микрокосмически символ на макро-космическия прототип на „Девствената Майка” – Хаоса или Пред-вечната Глъбина. Творецът с Мъжко Начало (под каквото и да е наименование) произлиза от девственото Женско начало, от Без-порочния корен, оплоден от Лъча. Кой от знаещите в астрономията и естествените науки няма да забележи тази изобразителност? Космосът, като възприемаща Природа, е оплоденото яйце, обаче оставащо непорочно; тъй като той се разглежда като безкраен, не може да има друго изображение, освен сфероидното. Златното Яйце е било обкръжено от седем елемента, от които „Четири вече са проявени (ефир, огън, въздух, вода), а три са скрити”. Това може да бъде намерено в твърденията на Вишну Пурана, където елементите са определени като „обвивки” и е добавен един от скритите – Ахам-кара. В оригиналния текст няма Ахамкара; в него са споменати седем Елемента без подробно определение на последните три.

СТАНСА III – Продължение

  1. ТРИМА ПАДАТ В ЧЕТИРИ. ЛЪЧЕНОСНОТО ЕСТЕСТВО СЕ ОСЕДМОРЯВА; СЕДЕМ СА ВЪТРЕ, СЕДЕМ ОТВЪН (а). СИЯЕЩОТО ЯЙЦЕ, ТРОИЧНО В СЕБЕ СИ, СЕ ПРЕСИЧА, РАЗПРОСТРАНЯВАЙКИ СЕ С МЛЕЧНОБЕЛИ СЪСИРЕЦИ В ДЪЛБИНИТЕ НА МАЙКАТА, В КОРЕНА, РАСТЯЩ В НЕДРАТА НА ОКЕАНА НА ЖИВОТА (Ь).

(а) Употребата на геометрични фигури в честите препратки към цифри в древните писания, както в Пураните, в египетската „Книга на Мъртвите” и даже в Библията, трябва да бъде обяснена. В Книгата Дзиан, както и в Кабала, съществуват два вида числа за изучаване – Цифри, които често са просто завеси, и Свещените Числа, чието значение е известно на окултистите чрез посвещение. Първите са само условни глифи; последните са основни символи на всичко. Тоест същността на едните е чисто физическа, а на другите – чисто метафизическа. И едните, и другите се отнасят помежду си като Материята към Духа – крайните полюси на Единната същност.

Както казва някъде Балзак, неволен окултист на френската литература: числото за Ума е това, което е и за Материята – „непостижим посредник”. Може би за профана, но не и за ума на посветения. Както е смятал великият писател, числото е Същността и в същото време Диханието, излизащо от това, което той е наричал Бог и което ние наричаме „ВСИЧКО”. Диханието, което само е могло да образува физическия Космос, „където нищо не придобива своята форма иначе, освен от Божественото, което е следствие на числото”. Поучително е да се приведат думите на Балзак на тази тема:

„Най-малките, както и най-големите творения, не трябва ли да се различават помежду си по своите количества, своите качества, своите измерения, своите сили и атрибути, след като всички те са породени от Числото? Безкрайността на Числата е факт, доказан от нашия ум, но физическо доказателство затова не може да се даде. Математиката ще ни каже, че безкрайността на Числата съществува, но това не може да се види. Бог е Число, надарено с Движение, което се чувства, но не се вижда. Като Единица Той започва Числата, но няма с тях нищо общо…

Съществуването на Числата зависи от Единицата, която без число ги поражда всички… Как, неспособни, нито да измерите първата абстракция, предлагана от Божеството, нито даже да я разберете, вие все още се надявате да подчините на своите измерения тайната на Съкровените науки, произтичащи от това Божество?… Какво бихте почувствали вие, ако аз ви потопя в бездната на Движението, в Силата, зачеваща Числата? Какво бихте помислили, ако аз добавя, че Движението и Числото са породени от Думата, Висшия Разум на мъдреците и пророците, които в най-далечните времена са почувствали мощното Дихание на Бога, както за това свидетелства Апокалипсисът?”

(Ь) „Лъченосното Естество” се съсирва и разпространява в „Дълбините” на Пространството. От астрономическа гледна точка това е лесно обяснимо: това е Млечният път, Световното Вещество или Първосъздадената Материя в нейната първична форма. Това е трудно да се обясни с няколко думи от гледна точка на окултната наука и символизма, тъй като е най-сложният глиф. В него се съдържат повече от дузина символи. Може да се започне от това, че той съдържа целия пантеон от тайнствени предмети, всеки от които има определено окултно значение, заимствано от индуското алегорично „Биенето на Океана от мляко” от Боговете. Освен Амрита, водите на живота или безсмъртието, от това „Море от мляко” била извлечена Сурабхи – „кравата на изобилието”, наречена „фонтан от мляко и съсиреци”. Оттук е и всеобщата почит към кравата и бика, едната като произвеждаща, другия като зараждащ мощта в Природата. Тези символи са свързани както със слънчевите, така и с лунните божества. Специфичните свойства на „четиринадесетте скъпоценности” за окултни цели се обясняват едва при Четвъртото Посвещение и не могат да бъдат представени тук, но може да се каже следното: в Шатапатха Брахмана се твърди, че Биенето на Океана от Мляко е станало в Сатя Юга, през Първия Век, непосредстено следващ „Потопа”. Но тъй като нито Риг-Веда, нито Ману – предшествали „Потопа” на Вайвасват, потопа на цялата маса от Четвъртата раса – не споменават за този потоп, очевидно тук се разбира не Великият потоп и не този, който е отнесъл Атлантида, нито даже Потопът на Ной. Това „Биене” се отнася към периода, който е предшествал образуването на Земята и се намира в пряка връзка с друга световна легенда, чиито различни и противоречиви версии са оформени в християнската догма „Войни в Небесата” и „Падането на Ангелите”. „Брахмани “, които са упреквани от изтоковедите за тяхното често несъгласувано помежду им тълкуване на тези теми, са предимно окултни трудове и затова се ползват от тях като нещо скрито. Те са оставени за общо ползване само затова, защото са били, а и сега са още неразбираеми от масите. Иначе те биха изчезнали от обръщение още по времето на Акбар.

СТАНСА III – Продължение

  1. КОРЕНЪТ ОСТАВА, СВЕТЛИНАТА ОСТАВА, СЪСИРЕНИТЕ ОСТАВАТ И ВСЕ ПАК ОЕАОНОО Е ЕДИН.

В Коментарите „Оеаоhоо” е предаден като „Баща-Майка на Боговете”, или като „Шест в Един” или като Семеричен Корен, от който произлиза всичко. Всичко зависи от ударението, поставено върху тези седем гласни, които могат да бъдат произнесени като една, три или даже седем срички, добавяйки „е” (английско „и”) след завършващото „о”. Тази мистична дума се представя на широката публика, защото без съвършеното овладяване на нейното тройнствено произношение, тя остава завинаги недействителна.

„Един” означава неразделността на всичко живеещо и имащо битие в активно или пасивно състояние. В един смисъл Оеаокоо е Безкоренен Корен на Всичко и следователно той е идентичен с Пара-браман; в друг – това е наименование на проявения Единен Живот, на вечно съществуващото Единство. „Коренът” означава, както вече е обяснено, чистото знание (Саттва), вечната (Nityа), безусловната Реалност или Сат (Satya), независимо дали ще наречем това Пара-браман или Мулапракрити, тъй като те са само два символа на Единното. „Светлината” е този Вездесъщ Духовен Лъч, който е проникнал и оплодил Божественото Яйце, предизвиквайки космическата материя към началото на по-нататъшни серии на нейната диференциация. „Съсиреците” са първичната диференциация и вероятно се отнасят към онази космическа материя, която се предполага, че е начало на Млечния път, и която ни е известна. Тази „материя”, според откровенията, получени от първоначалните Дхиани-Будди, се намира в периода на периодичния сън на Вселената в такъв ултимативен разрез, че е достъпна само за окото на съвършения Бодхисаттва – при първото пробуждане на космическото движение тази материя, лъченосна и охладена, се разсейва в Пространството и ако се гледа от земята, изглежда като съсиреци и уплътнения, подобно на пресичането на прясното мляко. Това са и семената на бъдещите светове – „Звездното Вещество”.

СТАНСА III – Продължение

  1. КОРЕНЪТ НА ЖИВОТА БИЛ ВЪВ ВСЯКА КАПКА НА ОКЕАНА НА БЕЗСМЪРТИЕТО И ОКЕАНЪТ БИЛ ЛЪЧЕЗАРНА СВЕТЛИНА, КОЯТО БИЛА ОГЪН, ТОПЛИНА И ДВИЖЕНИЕ. ТЪМНИНАТА ИЗЧЕЗНАЛА И ПОВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАЛА; ТЯ ИЗЧЕЗНАЛА В СВОЕТО ЕСТЕСТВО, В ТЯЛОТО НА ОГЪНЯ И ВОДАТА, НА БАЩАТА И МАЙКАТА.

Естеството на Тъмнината е Абсолютната Светлина, затова Тъмнината е взета като подходящо алегорично представяне на състоянието на Вселената по време на Пралайа или Периода на Абсолютния Покой или Не-Битието, както то се представя на нашия ограничен ум. „Огън, Топлина и Движение”, за които тук става дума, разбира се, тук не са огънят, топлината и движението на физическата наука, а отвлечени принципи, ноумени или душа на естеството на тези материални проявления – „вещите в самите себе си” – и които по признание на съвременната наука съвършено се изплъзват от инструментите на лабораториите и са непостижими даже за ума, въпреки че едва ли умът може да избегне изводите, че тези субстрати на нещата трябва да съществуват. „Огън и Вода или Баща и Майка” могат да бъдат разбрани като означаващи божествения Лъч и Хаос, „Хаосът”, получавайки от сливането с Духа съзнание, сияел от радост и така бил роден Протогонос (първородната Светлина), гласи фрагмент от Хермес. Димасций нарича това „Dis”, „Разпределител на всичките неща”.

Съгласно догмите на розенкройцерите, както този път макар и частично, но правилно е обяснено от непосветените, „Светлината и Тъмнината сами по себе си са тъждествени; те са разделени единствено в човешкия ум”; и както казва Робърт Флуд: „Тъмнината възприела Озарение, за да стане видима”. В постановките на източния окултизъм Тъмнината е единна, истинска действителност, основа и корен на света, без която той никога не би могъл да се прояви, нито дори да съществува. Светлината е Материята, а Тъмнината – Чистият Дух. В нейната коренна метафизична основа Тъмнината е субективна и абсолютна Светлина; докато Светлината в цялото си сияние и лъчезарност е само маса от сенки, тъй като тя никога не може да е вечна и е само обикновена Илюзия или Майа.

Даже в объркващата и досаждаща на науката книга „БитиеСветлината е създадена от Тъмнината – „Тъмнината била на Лика на Бездната”, а не обратно. „В Нея (Тъмнината) имаше живот, и животът беше светлината на човеците”. Ще дойде ден, когато очите на хората ще се отворят и те по-добре ще разберат стиха в Евангелието на Йоан: „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Тогава те ще видят, че думата мрак („Тъмнина” – бел. ред.) не се използва за духовния взор на човека, а за Тъмнината, Абсолюта, който не знае (не може да си представи) преходната Светлина, въпреки че тя е трансцедентална за човешкото око. „Demon est Deus inversus”, Дяволът се нарича от днешната църква „Тъмнина”, докато в Библията и Книгата на Йов е наречен „Син на Бога”, ярка звезда на ранното Утро, Луцифер. Съществува цяла философия на догматичното изкуство за обясняване на причината, поради която първият Архангел, роден от бездната на Хаоса е бил наречен Lux (Луцифер), блестящ син на Утрото или на Зората на Манвантара. Той е бил преобразен от църквата в Луцифер или Сатана, защото е по-висш и по-старши от Йехова и е трябвало да бъде пренесен в жертва на новата догма.

СТАНСА III – Продължение

  1. ВИЖ, О ЛАНУ, ДЕТЕТО ЛЪЧЕЗАРНО НА ТЕЗИ ДВАМА, НЕСРАВНИМО, БЛЕСТЯЩО ВЕЛИЧИЕ – ПРОСТРАНСТВОТО НА СВЕТЛИНАТА, СИНА НА ПРОСТРАНСТВОТО НА ТЪМНИНАТА, ВЪЗНИКВАЩ ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ТЪМНИ ВОДИ. ТОВА Е ОЕАОНОО МЛАДШИ, (а) ТОЙ СИЯЕ КАТО СЛЪНЦЕ, ТОЙ Е ПЛАМТЯЩ, БОЖЕСТВЕН ДРАКОН НА МЪДРОСТТА; ЕКА (ЕДИН) Е ЧАТУР (ЧЕТИРИМА), И ЧАТУР СИ ВЗЕМА ТРИ, И СЪЮЗЪТ ПОРАЖДА САЛТА (СЕДЕМ). В НЕГО СА СЕДМИНА, КОИТО СТАВАТ ТРИДАША, СОНМИ И МНОЖЕСТВА. (Ь) СЪЗРИ ГО – ПРИПОВДИГАЩИЯ ПОКРОВА И РАЗГРЪЩАЩ ГО ОТ ИЗТОК НА ЗАПАД. ТОЙ СКРИВА ГОРНОТО И ОСТАВЯ ПОДНОЖИЕТО ОТКРИТО, КАТО ВЕЛИКА ИЛЮЗИЯ. ТОЙ НАБЕЛЯЗВА МЯСТО ЗА БЛЕСТЯЩИТЕ И ПРЕВРЪЩА ГОРНОТО В БЕЗБРЕЖНО МОРЕ НА ОГЪНЯ (с) И ЕДИННОТО ПРОЯВЕНО ВЪВ ВЕЛИКИТЕ ВОДИ

(а) „Пространството на Светлината, син на Пространството на Тъмнината” съответства на Лъча, проникнал при първия трепет на Новата Зора във великите космически Дълбини, откъдето той отново възниква диференциран като „Оеаоhоо Младши” (Нов Живот), за да бъде до края на Цикъла на Живота Зародиш на всичко съществуващо. Той е „Безплътен Човек, съдържащ в себе си Божествената Мисъл”, породил Светлината и Живота, по думите на Филон Юдей. Той е наречен „Пламтящ Дракон на Мъдростта”, защото: първо, той е това, което гръцките философи са нарекли Логос, Глагол на Божествената Мисъл, и второ, защото в езотеричната философия това е първично проявление, бидейки синтез или съвкупност на Всемирната Мъдрост, Оеаоhоо „Синът на Слънцето” съдържа в себе ги Седем Творчески Войнства (Сефироти) и така се явява същност на проявената Мъдрост. „Този, който се къпе в Светлината на Oеаоhоо, никога няма да бъде прелъстен от покрова на Майа.”

„Гуан-Ши-Ин” е тъждествен и еквивалентен на санскритския Ава-локитешвара и като такъв е двуполово Божество, подобно на Тетра-граматон и всички Логоси от древността. Той е очовечен само от някои секти в Китай и се изобразява с женски атрибути, ставайки в своя женски аспект Гуан-Ин, Богиня на Милосърдието, която се нарича „Божествен Глас”. Тя е Божество-Покровител на Тибет и остров Путо в Китай, където и двете божества имат много манастири.

Всички висши богове от древността са „Синове на Майката”, преди да станат „Синове на Бащата”. Лотосите, подобни на Юпитер или Зевс, сина на Кронос-Сатурн, „Безкрайното Време” (Кала), при тяхното възникване са били изобразявани двуполови. За Зевс се е говорело като за „Прекрасна Дева”, а Венера е била изобразявана с брада. Отначало и Аполон е бил двуполов, също както и Брама-Вак в Ману и Пураните. Озирис се е сменял с Изида; и Гор е бил двуполов. Накрая, в Откровението, във виденията на свети Йоан, Лотосът, свързан там с Иисус, се явява хермафродит, тъй като се описва с женски гърди; същото се отнася и за Тетраграматон или Йехова. Но в езотеризма има два Авалокитешвари: Първи и Втори Логос.

Нито един религиозен символ не може да избегне профанацията и даже осмиването в наше време на политиката и науката. В Южна Индия пишещата тези редове е виждала туземец, извършващ пуджа с приношенията пред статуята на Иисус, облечен в женски дрехи и с халка на носа. На въпроса за значението на този маскарад ни бе отговорено, че това е Иисус-Мария, слети в едно, и че това е направено с позволението на падрето, тъй като ревностният новопокръстен не е имал пари да купи две статуи или „Идоли”, както били наречени доста уместно от друг туземец, останал в своята вяра. На християнина-догматик това ще се стори светотатство, но теософът и окултистът ще отдадат палмата на логиката на новопокръстения индус. Езотеричният Христос в гнозиса, разбира се, е лишен от пол, но в езотеричната теология той е двуполов.

(Ъ) „Драконът на Мъдростта” е Единен, „Ека” или Сака. Любопитно е, че на еврейски името на Йехова също значи „Единен”, Ахад. „Неговото име е Ахад”, казват равините. Филолозите трябва да решат кое от двете произлиза от другото, лингвистически и сим-волически, разбира се, не санскритското. „Единен” или „Дракон” са изрази, употребявани от древните в съответствие с техните Лотоси. Йехова, езотерическият Елохим, се явява също като Змей или Дракон, който е прелъстил Ева; Драконът също е древен глиф на Астралната Светлина (Първо-създаденото Начало), „който е Мъдростта на Хаоса”. Древната философия, без да признава нито Доброто, нито Злото като основна или независима мощ, но изхождайки от Абсолютното Всичко (Вечното Всемирно Съвършенство), вижда и едното, и другото през естествената еволюция към чистата Светлина, постепенно кондензиращо се във форма и следователно ставащо Материя или Зло. Ранните невежи отци на християнството са унизили философската и високонаучна идея на тази емблема и са направили от нея нелеп предразсъдък, наречен „Дявол”. Те са заимствали това от по-късните последователи на Зороастър, виждащи дяволи или Зло в Девите на индусите; и думата Зло е влязла във всеки език, благодарение на двойната трансформация D’Evil (Diabolos, Diable, Diavolo ,Teufel). Но езичниците винаги са показвали философско разпознаване на своите символи. Примитивната Змия е символизирала Божествената Мъдрост и Съвършенство и винаги е означавала психическо Възраждане и Безсмъртие. Затова Хермес винаги е наричал Змията най-духовното от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермес, казва същото в Книгата Битие; Змията на гностиците, със седем гласни над главата, е била емблемата на седемте Йерархии, Седмични или Планетарни Създатели. Оттук също е и Змията на индусите – Шеша или Ананта, Безкрайна, едно от имената на Вишну и неговия първи Вахана или Носител на Пред-вечните Води. Подобно на Логосите и Йерархиите на Силите, тези змии трябва също да се различават една от друга. Шеша или Ананта, „Ложе на Вишну” е алегорична абстракция, символизираща Безкрайното Време в Пространството, което съдържа Зародиша и периодично снема цъфтежа на този Зародиш, проявената Вселена; докато Орhis на гностиците заключава този троен символ в неговите седем гласни като едногласен, тригласен и седемгласен Оеаоhоо на древната доктрина, т.е. Първия Непроявен Лотос, Втория Проявен Лотос, Триъгълник, конкретизиращ се в Четириъгълник или Тетра-граматон и Лъчите на последния в материален план.

Въпреки всичко, всички те правели разлика между добрата и лоша Змия (Астралната Светлина на кабалистите) – между първото, въплъщението на Божествената Мъдрост в областта на Духовното и последното – Злото в плана на Материята, тъй като Астрална Светлина или Ефир на древните езичници (наименованието Астрална Светлина е напълно съвременно) е Духът-Материя. Изхождайки от чисто духовен план, той се уплътнява със слизането си, докато не стане Майа, Змия прелъстителка и изкусителка на нашия план. Исус е приел змията като символ на Мъдростта и това е влязло в неговото учение: „Бъдете мъдри като Змията”, казва той. „В началото, преди Майката да стане Баща-Майка, Огненият Дракон се е носил в Самота и Безкрайност “‘. Айтарейа Брахмана нарича Земята Сарпараджни „Царица на Змиите” и „Майка на всичко, което се движи”. Преди нашият глобус да стане яйцеобразен (както и Вселената), „дългата опашка на космическия прах (огнената мъгла) се е движела и извивала подобно на змия в Пространството”. „Духът на Бога, носещ се над Хаоса” е бил изобразяван от всеки народ като огнен змей, издишващ огън и светлина над предвечните Води дотогава, докато той не доведе космическата материя в състояние на инкубация и не й предаде пръстеновидната си форма на змия, захапала опашката си, което символизира не само вечността и безкрайността, но и кълбовидната форма на всички тела, образувани в пределите на Вселената от тази огнена мъгла. Вселената, също като Земята и Човека, подобно на змия периодично хвърля старата си кожа, за да се облече в нова след известен период на почивка. Разбира се, змията не е по-безобразен и антипоетичен образ от гъсеницата и какавидата, от която излиза пеперудата – гръцката емблема на Психея, на човешката душа! При египтяните Драконът също е бил символ на Логоса, както и при гностиците. В книгата на Хермес „Пемандър”, най-древният и духовен от Лотосите на западния континент се появява във вид на Огнен Дракон от „Светлина, Огън и Пламък”.

Пемандър, олицетворената „Божествена Мисъл” казва: „Светлината – това съм Аз; Аз съм Nous (Разум или Ману); Аз съм твоят Бог; Аз съм много по-древен от човешкото начало, произлизащо от сянката (Тъмнината или Покритото Божество); Аз съм зародишът на мисълта, блестящото Слово, Синът на Бога. Всичко, което вижда и чува в тебе, е Глагол на Учителя. Това е Мисъл (Махат), която е Бог-Отец, Небесният Океан, Ефирът… е диханието на Отеца -животворящо начало, Майката – Светият Дух,… тъй като те са неразделни и тяхното сливане е Живот”.

Тук ние намираме несъмнен отглас на излаганата сега древна Съкровена доктрина. Само че съкровеното учение не поставя начало на еволюцията на Живота „Бащата”, който стои на трето място и е „Син на Майката”, а „Вечното и Непресъхващо Дихание на Всичко Съществуващо”. Махат (Познание, Всемирен Разум, Мисъл и т.н.) преди да се прояви като Брама или Шива се проявява като Вишну, казва Санкхия Сара. Затова той също като Логоса има няколко аспекта. Махат се нарича Властелин в Първичното творение и в този смисъл той е Всемирното Познание или Божествената Мисъл; но „този Махат, който е бил роден първи, се нарича (впоследствие) Егоизъм, когато той се ражда като „Аз”, явяващо се, както е казано, Вторично Творение”. И преводачът (талантлив и образован брамин, не европеец-изтоковед) обяснява в забележка: „тоест, когато Махат се развива в усещането на Само-Съзнанието – Аз, – тогава той приема наименованието „Егоизъм”, което, преведено на нашия езотери-чен език, означава – когато Махат се преобразява в човешки Манас (или даже в Манас на крайните Богове) и става Самосъщност”. Защо това се нарича Махат на Вторичното Творение (или Девети, Koutara във Вишну Пурана) ще бъде изяснено по-нататьк.

(с) По такъв начин „Морето на Огъня” е Висша Астрална (т.е. ноуменална) Светлина, първично излъчване от Корена на Мула-пракрити на Недиференцираната Космическа Субстанция, която става Астрална Материя. Това също се нарича „Огнен Змей”, както е казано по-горе. Първата и главна трудност изчезва и окултната космология може да бъде усвоена, ако изучаващият запомни, че съществува само Единен Всемирен Елемент, безкраен, нероден и неумиращ, и че всичко останало във феноменалния свят са само безкрайни и многообразни диференцирани аспекти и преобразувания (днес ги наричат корелации) на това Единно, от макрокосмическите до микрокосмическите следствия по низходяща скала, от свръхчо-вешките до човешките и по-низши от човешките същества, накратко казано – съвкупностите на обективното съществуване. Също така в египетската и индийската теогония е съществувало Скрито Божество, ЕДИННО, и творящ андрогенен бог, Шу, творящ бог и Озирис – в неговата истинска и първична форма – бог, „чието име е Незнайно” .

Всички източни и западни кабалисти и окултисти признават: а) тъждествеността на „Баща-Майка” с Първичният ефир, или с Акаша (Астралната Светлина); и Ь) неговата единна същност до еволюцията на „Сина”, космическия Фохат, тъй като това е Космическото Електричество. „Фохат втвърдява и разпръсва Седем Братя”, което означава, че Първичната Електрическа Същност (понеже източните окултисти твърдят, че електричеството е Същност) наелек-тризира за живот и разделя първичното вещество или прегенетич-ната материя на атоми, които сами са източник на целия живот и съзнание. Съществува всемирен аgent unique (единствен посредник) на всички форми на живот, наречен Од, Об и Аур, активен и пасивен, положителен и отрицателен, подобно на деня и нощта; това е първичната светлина в Творението (Елифас Леви) – „Първичната Светлина” на изначалния Елохим, „мъжествено-женствен” Адам, или (казано научно) Електричество и Живот.

Древните са го изобразявали като змей, тъй като „ Фохат съска, когато пълзи на зиг-заг във всички посоки”. Кабала го изобразява с еврейската буква Теth, която е символ на змея, играещ много голяма роля в Мистериите. Неговото всемирно значение се равнява на числото Девет, тъй като Теth е деветата буква на еврейската азбука и деветата врата от петдесетте врати или пътища, водещи до съкровените тайни на Битието. Това е раr ехсеllепсе посредник на магията и в херметическата философия означава „Живот, влят в изначалната Материя”, същност, образуваща всички неща, и дух, определящ тяхната форма. Но съществуват две тайни херметически операции – едната духовна, другата материална – сьотносителни и винаги обединени. Както казва Хермес: „Ти ще отделиш земята от огъня, ефирното от твърдото… това, което се издига от земята към небето и отново слиза от небесата към земята. Тя (ефирната Светлина) е великата сила на всяка сила, тъй като покорява всяко ефирно нещо и прониква във всяко твърдо тяло. Така е бил сътворен светът.”

Зенон, основателят на стоицизма, не е бил единственият, който учел, че Вселената еволюира, и че нейната първична субстанция се преобразява от състояние на огън във въздух, след това във вода и т.н. Хераклит от Ефес твърдял, че единното начало, лежащо в основата на всички феномени в Природата, е огънят. Разумът, движещ вселената, е Огън и Огънят е разум. И когато Анаксимен е казвал същото за въздуха, а Фалес от Милет (600 г. пр.н.е.) за водата, езотеричната доктрина примирява всички тези философи, доказвайки, че въпреки правотата на всеки, нито една от тези системи не е била пълна.

СТАНСА III – Продължение

  1. КЪДЕ Е БИЛ ЗАРОДИШЪТ? И КЪДЕ СЕГА Е ТЪМНИНАТА? КЪДЕ Е ДУХЪТ НА ПЛАМЪКА, ГОРЯЩ В ТВОЯ СВЕТИЛНИК, О ЛАНУ? ЗАРОДИШЪТ Е ТО И ТО Е СВЕТЛИНАТА, БЕЛИЯТ, БЛЕСТЯЩ СИН НА БАЩАТА, СКРИТ В ТЪМНИНАТА.

Отговорът на първия въпрос е подсказан от втория, който е отговор на Учителя към ученика и съдържа в една фраза една от най-съществените истини на окултната философия. Той показва съществуването на неща, неразличими от нашите физически чувства, но които имат много по-голямо значение и са много по-реални и постоянни от възприеманите чрез тези чувства. Преди ученикът да започне да разбира трансцеденталния метафизичен проблем, който cе съдържа в първия въпрос, той трябва да отговори на втория, тъй като именно отговорът, даден на втория въпрос, ще го снабди с ключа за правилен отговор на първия. В санскритските коментари на тази Станса термините, употребявани за скрития и непроявен Принцип, са многобройни. В най-ранните ръкописи на индуската литература това Неуловимо, Абстрактно Божество няма име. Обикновено то се нарича „ТО” (ТАТ на санскритски) и означава всичко, което е било, е и ще бъде, или това, което може да бъде постигнато по този начин от човешкия ум.

Сред дадените наименования, разбира се, само в езотеричната философия, като „Непознаваема Тъмнина”, „Вихър” и пр. то се нарича също „То от Калаханса”, „Калахам-са” и даже „Кали Хамса” (черен лебед). Тук буквите „м” и „н” преминават една в друга и двете звучат като носовите френски ат или ап. Както в еврейския език, така и в санскритския, много от съкровените и свещени имена звучат на невежия като най-обикновена и простонародна дума, тъй като тя е скрита по анаграматични и други начини. Именно тази дума Ханса или Хамса представлява подобен случай. Хамса е еквивалент на „А-хам-са” – три думи, означаващи „Аз съм Той”; разделено по друг начин, то ще бъде прочетено като „Со-хам”-„Той (съм) Аз”. За онзи, който разбира езика на мъдростта, в тази една само дума е заключена Световната Тайна, доктрина за тъждествеността на естеството на човека с Божественото Естество. Оттук идват глифът и алегорията за Кала Ханса (или Хамса) и наименованието, дадено на Браман, непроявения, а по-късно Брама, с мъжко начало – „Хамса-Вахана”, „този, който се ползва от Хамса като своя колесница”. Същата дума може да се чете като „Калахамса” или „Аз съм Аз във вечността на времената”, което съответства на библейския израз, или по-точно на Заратустра – „Аз съм това, което съм”. Същата доктрина се среща в Кабала, както свидетелства следващата извадка от непубликуван ръкопис на г-н  S. Liddell McGregor Mathers  учен-кабалист:

„В еврейската Кабала има три местоимения: Ху, Ата, Ани – Той, Ти, Аз, които се използват за символизиране на идеята на Ма-кропросопуса и Микропросопуса. Ху – „Той” – се използва за тайния и скрит Макропросопус; Ата – „Ти” – Микропросопус; и Ани – „Аз” – за последния, когато той е представен като говорещ (вж. Lasser Holy Assembly 204 et seq). Следва да се отбележи, че всяко от тези имена се състои от три букви, от които буквата Алеф (А) е заключение на първата дума Ху и начало на Ата и Ани, явявайки се съединително звено между тях. Но Алеф е символ на единството и следователно неизменна Идея на Божествеността, която действа чрез всички тях. След Алеф в името Ху стоят букви, символи на числата Шест и Пет, Мъжкото и Женското начало, Шестограма и Пентаграма. И числата на тези три думи Ху, Ага и Ани са същността на 12,406 и 61, които отново се появяват в основните числа 3,10 и 7 в Кабала на Деветте Покои, които са форма за пояснителното правило на Темур.”

Безполезен е опитът да се обясни тайната в цялата й пълнота. Материалистите и съвременните учени никога няма да разберат това, тъй като, за да се получи ясна представа, трябва преди всичко да се допусне предположението за всепроникващото, вездесъщото и вечното Божество в Природата; второ, да се проникне в тайната на електричеството, в неговата истинска същност; и трето, да се допусне, че човек е седмичен символ на земен план на Единната, Великата Единица, Логоса, който сам е седемгласен знак, дихание, изкристализирало в слово. Който вярва във всичко това, трябва да вярва също в многобройните комбинации на седемте планети на окултизма и Кабала с дванадесетте знака на Зодиака; и да приписва, така както правим ние, на всяко съзнание и планета влияние, което, по думите на г-н Ели Стар (френски астроном), „е присъщо на тях и е или благотворно, или зловредо, в съответствие с планетния дух, който ги управлява, и който на свой ред е способен да влияе на нещата и хората, намиращи се в хармония и родство с него”. По силата на тези причини, а и поради малкия брой на вярващите в казаното по-горе, всичко, което може да се отбележи сега е, че символът на Хамса (бил той Аз, Той, Гъска или Лебед) е важен символ, който изобразява сред другите неща Божествената Мъдрост, Мъдростта в Тъмнината, зад пределите на човешката досегаемост. За всички езотерични цели Хамса, както това е известно на всеки индус, е легендарна птица. Когато й дали (в алегория) в храната мляко, смесено с вода, тя ги разделила като изпила млякото и оставила водата, като по този начин е проявила присъщата й мъдрост – млякото, като символ на духа, а водата – на материята.

Доказателство, че тази алегория е много древна и се отнася към най-ранния, архаичен период, е споменаването в Бхагавата Пурана за някаква каста, която се наричала Хамса или Ханса и се явявала единна каста, раr ехсеllепсе, когато в далечни времена, в мъглата на забравеното минало сред индусите е имало само „Една Веда, Едно Божество, Една Каста”. Съществува и планинска верига в Хималаите, описана в старите книги като разположена на север от връх Меру, наречена Хамса и свързана с епизоди, отнасящи се към историята на религиозните мистерии и посвещения. Що се отнася до Калахамса, като предполагаем проводник на Брама-Праджапати в езотерични текстове и преводи на изтоковедите, това е грешка, Браман (непроявеният) е наричан от тях Кала-Хамса, а Брама с мъжко начало – Хамса-Вахана, тъй като „Неговият придружител е Лебед или Гъска”. Това е чисто езотерично тълкуване. Ако езоте-рически и логически Браман-безкрайният е всичко това, което се описва от изтоковедите, съгласно ведическите текстове той е абстрактно божество, без да му се приписват човешки свойства. А в същото време се твърди, че той или то се нарича Калахамса – как може тогава той да стане Вахан на Брама, проявен и краен Бог? Именно обратното. „Лебедът или Гъската” (Хамса) е символ на мъжкото или временното Божество, Брама, еманация на изначалния Лъч, който служи за Проводник или Вахан на Божествения Лъч и който иначе не би могъл да се прояви във Вселената, понеже – казано с други думи – сам по себе си е еманация на Тъмнината, при всеки случай на нашето човешко разбиране. Следователно, именно Брама е Калахамса, а Лъчът – Хамса-вахана.

Що се отнася до символа, той е много изобразителен, защото истинското му мистично значение е представата за всемирна Утроба и се изобразява от Предвечните Води на Бездната, или тайната за приемането и след това последователното излизане на Единния Лъч (Логоса), съдържащ в себе си седем други Лъча или творяши Сили (Логоси или Строители).

Оттук е и избирането от розенкройцерите за техен символ на водна птица – лебед или пеликан – със седем птиченца; изменен и приет символ в религията на всяка страна. В Книгата на Числата Ейн-Соф е наречен „Огнена Душа на Пеликана”. Проявявайки се с всяка Манавантара като Нараяна или Сваямбхува, Самосъще-ствуващия, той прониква в Световното Яйце и при завършването на божествената инкубация излиза от него като Брама или Праджапати, прародител на бъдещата Вселена, в която той се разгръща. Той е Пуруша (Дух), но също и Пракрити (Материя). Затова само след неговото разделяне на две половини – на Брама-Вак (Женското начало) и Брама-Вирадж (Мъжкото начало) – Праджапати става Брама от мъжки пол.

СТАНСА III – Продължение

  1. СВЕТЛИНАТА Е ХЛАДЕН ПЛАМЪК И ПЛАМЪКЪТ – ОГЪН, И ОГЪНЯТ РАЖДА ТОПЛИНА, ПРОИЗВЕЖДАЩИТЕ ВОДА – ВОДАТА НА ЖИВОТА ВЪВ ВЕЛИКАТА МАЙКА.

Трябва да се помни, че думите „Светлина”, „Пламък” и „Огън” са били взети от преводачите от речника на старите „Философи на огъня”, за да предадат ясно значението на древните термини и символи, които са употребявани в оригинала. Иначе те биха останали съвършено неразбираеми за европейския читател. Но за изучаващите окултизма посочените термини ще бъдат достатъчно ясни.

Всички те – „Светлина”, „Пламък”, „Студ”, „Огън”, „Топлина”, Вода” и „Вода на живота” – на нашия план са потомство, или както би се изразил съвременният физик – корелати на Електричеството. Мощна дума и още по-мощен символ! Съкровен прародител на не по-малко съкровено потомство: Огънят е творец, пазител и разрушител; Светлината е естество на нашите божествени предци; Пламъ-кът е Душата на нещата. Електричеството е Единен живот на горното тъпало на стълбата и Астралният флуид, Атанор на алхимиците, на най-ниското; Бог и Дявол, Добро и Зло.

Защо Светлината е наречена „Хладен Пламък”? В реда на космическата еволюция (както се твърди от окултистите) енергията, подбуждаща материята към движение, след нейното първоначално образуване в атоми се ражда на наш план вследствие на космическата топлина; до този период Космосът, в смисъл на разхвърляна материя, не е съществувал. Първичната Изначална Материя, вечна и съществуваща в Пространството, „която няма нито начало, нито край, не е нито топла, нито студена, но притежава особена, присъща и природа”, така гласи коментарът.

Топлината и студът са относителни качества и принадлежат към областта на проявените светове, всички от които произлизат от проявения Ну1е, наречен „Студена Дева”, в неговия абсолютен латентен аспект, и „Материя”, когато е събуден за живот.

Древните западни космогонични митове твърдят, че отначало е имало само студена мъгла (Баща) и плодоносна тиня (Майка llиs или Ну1е), от които изпълзял Световният Змей (Материята). По такъв начин Предвечната материя, преди да се прояви от никога непроявяващ се план, се пробужда с трепет за действие под импулса на Фохат, и е само „студено сияние, безцветно, без форма, без вкус и лишено от всякакво качество и аспект”. Такива са даже нейните първородни „Четири Сина”, които са „Единни и стават Седем” -Същности, с чиито качества и имена източните окултисти са обозначили четирите от седемте космически първични „Центрове на Силата” или Атоми, които са се развили впоследствие във Великите космически „Елементи”, днес разделени на известните на науката седемдесет или приблизително толкова вторични елемента. Четирите „Първични на Природата”, първите Дхиан-Когани, са същността на така наречените (поради липсата на по-добри термини) „Акашна”, „Ефирна”, „Водна” и „Огнена”. В терминологията на практическия окултизъм те съответстват на научните определения за газовете и за да предадем по-ясно мисълта – както за окултистите, така и за непосветените – могат да бъдат определени като параво-дороден, паракислороден, водородно-кислороден, озонов или може би азотно-озонов; тези сили или газове (свръхчувствителни, но все пак атомни субстанции в окултизма) стават особено реални и активни, действайки на плана на по-грубо диференцирана материя. Тези елементи са едновременно електроположителни и електро-отрицателни. И вероятно те и много други са недостигащите звена в химията. В алхимията и практическия окултизъм те са известни под други имена. С комбинациите и новите съчетания или разлагания на „Елементите” по известен начин посредством Астралния Огън се произвеждат велики феномени.

СТАНСА III – Продължение

  1. БАЩАТА-МАЙКА ТЪЧЕ ТЪКАН, ГОРНИЯТ Й КРАЙ Е ПРИКРЕПЕН КЪМ ДУХА, КЪМ СВЕТЛИНАТА НА  ЕДИННАТА ТЪМНИНА, А ДОЛНИЯТ – КЪМ СЕНЧЕСТИЯ КРАЙ, КЪМ МАТЕРИЯТА; И ТАЗИ ТЪКАН Е ВСЕЛЕНАТА, ИЗТЪКАНА ОТ ДВЕ СЪЩНОСТИ, СЛЕТИ В ЕДНО, КОЕТО Е СВАБХАВАТ.

В Мандукя Упанишада е написано: „Както паякът изпуска и прибира своята паяжина, както тревите прорастват от земята… така и Вселената произлиза от нерупшмия Брама, тъй като „Зародишът на Неизвестната Тъмнина” е онзи материал, от който всичко еволюира и се развива, „както паяжината от паяка, както пяната от водата” и т.н. Това е изобразително и вярно, само ако терминът Брама -„Творец” бъде изведен от корена brih – увеличава се, или разпространява се. Брама „се разпространява” и става Вселена, изтъкана от неговата собствена същност. Тази мисъл прекрасно е изразил Гьоте:

Във времето на гърмящия стан се трудя аз, Црехи на Бога тъка и в тях ти виждаш Него.

 

СТАНСА III Продължение

  1. ТЯ СЕ РАЗШИРЯВА, КОГАТО ДИХАНИЕТО НА ОГЪНЯ Е НАД НЕЯ; ТЯ СЕ СВИВА, КОГАТО ДИХАНИЕТО НА МАЙКАТА Я ДОКОСВА. ТОГАВА СИНОВЕТЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ И РАЗПРЪСВАТ, ЗА ДА СЕ ВЪРНАТ В ЛОНОТО НА МАЙКАТА СЪС ЗАВЪРШВАНЕТО НА ВЕЛИКИЯ ДЕН, ЗА ДА СЕ СЪЕДИНЯТ ОТНОВО С НЕЯ. КОГАТО ТЯ СЕ ОХЛАЖДА, СТАВА СИЯЕЩА. НЕЙНИТЕ СИНОВЕ СЕ РАЗШИРЯВАТ И СВИВАТ САМИ ПО СЕБЕ СИ И СЪС СВОИТЕ СЪРЦА: ТЕ ПОБИРАТ БЕЗКРАЙНОСТТА.

Разпространението на Вселената като „Дихание на Огъня” е много изобразително, ако разглеждаме това като период на огнената мъгла, за който съвременната наука толкова много приказва, а в действителност толкова малко знае.

Великата Жар разбива съставните елементи и разтваря небесните тела в техния Първичен Единен Елемент – така обясняват Коментарите.

„След разлагането на тялото в неговата първична същност, понеже е въвлечено в полето на привличане към фокуса или центъра на топлината (енергията, която в множество се носи в пространството във всички посоки), това тяло, живо или мъртво, се превръща в пара и се съхранява в „Лоното на Майката” дотогава, докато Фохат, събирайки няколко съсирека от Космическата Материя (Мъглявините), не го пусне отново в движение, давайки му импулс и като достига необходимата топлина, му предоставя възможността да следва своя нов растеж.”

Разширяването и свиването на „Тъканта” – т.е. на световното вещество или атомите – изразява тук импулса на движението, тъй като това е правилното свиване и разширение на безкрайния безбрежен Океан, това, което можем да наречем Ноумен на Материята, произлизащ от Свабхават и което поражда всемирната пулсация на атомите. Но това предполага и нещо друго. То показва, че древните са били запознати с онова, което сега предизвиква недоумение у много учени и особено астрономи – с причината на първото загряване на материята или световното вещество, с парадокса на топлината, предизвикана от охлаждащо свиване, и други подобни космически загадки. Безпогрешно се показва, че древните хора са познавали подобни древни феномени. „Съществува топлина, вътрешна и външна, във всеки атом”, казват ръкописите на Коментарите, до които писателката е имала достъп. „Диханието на Бащата (Духа) и Диханието (или топлината) на Майката (Материята)”; и те дават обяснение, доказващо, че съвременната теория за угасването на слънчевите лъчи поради загуба на топлина чрез излъчване е погрешна. Това предположение не е вярно дори по признанието на самите учени. Както сочи професор Нюкомб – „загубвайки топлина, газообразното тяло се свива и количеството топлина, което се поражда от свиването, превишава количеството, което то би трябвало да загуби, за да извърши свиването си”. Този парадокс – че тялото става толкова по-горещо, колкото по-голямо е неговото свиване, произведено от охлаждането му – е довел до продължителни разногласия. Възраженията са, че излишъкът от топлина се губи от излъчването и да се предположи, че температурата не се понижава раri passu с намаляване на обема при постоянно налягане, означава напълно да се отхвърли закона на Шарл. Вярно е, че при свиването се развива топлина, но свиването (в резултат на охлаждане) не е способно да развие пълното количество топлина, съществуващо в дадено време в масата, или даже да поддържа тялото в постоянна температура и т.н. Професор Уинчъл се опитва да примири този парадокс (който в действителност само така изглежда, както е доказал това Y. Нотer Lane) предполагайки, че съществува „нещо друго освен топлината”. Той пита: „Не може ли това да е просто взаимно отблъскване на молекулите, което се изменя съгласно някакъв закон за разстоянието?” Но дори това няма да примири никого, ако „нещото освен топлината” не бъде обозначено като „Безпричинна Топлина”, „Дихание на Огъня”, всетворческа сила р1us Абсолютен Разум, което надали ще бъде допуснато от физичната наука!

Но във всеки случай четенето на тази Станса, без да се гледа нейната архаична фразеология, показва, че тя е по-научна от съвременната наука.

СТАНСА III – Продължение

  1. ТОГАВА СВАБХАВАТ ИЗПРАЩА ФОХАТ, ЗА ДА ВТВЪРДИ АТОМИТЕ. ВСЕКИ Е ЧАСТ ОТ ТЪКАНТА. ОТРАЗЯВАЙКИ, ПОДОБНО НА ОГЛЕДАЛО „САМОСЪЩЕСТВУВАЩИЯ ВЛАСТЕЛИН”, ВСЕКИ НА СВОЙ РЕД СТАВА СВЯТ.

Фохат прави атомите твърди, т.е. давайки им енергия, той разхвърля „Атомите” или Изначалната Материя. „Той разхвърля себе си, разхвърляйки Материята на Атомите”.

Благодарение на Фохат идеите на Всемирния Разум се въплъщават в Материята. Известна идея за природата на Фохат може да се получи от използваното понякога за него име „Космическо Електричество”. Но в такъв случай към общоизвестните свойства на електричеството трябва да се добавят и други, включително и разум. Интересно е да се отбележи, че съвременната наука е стигнала до заключението, че всички мозъчни явления и цялата мозъчна дейност се съпровожда от електрически феномени.

СТАНСА   IV

  1. …ВСЛУШАЙТЕ СЕ ВИЕ, СИНОВЕ НА ЗЕМЯТА, ВЪВ ВАШИТЕ НАСТАВНИЦИ, СИНОВЕТЕ НА ОГЪНЯ! (а) РАЗБЕРЕТЕ, НЯМА НИТО ПЪРВО, НИТО ПОСЛЕДНО, ТЪЙ КАТО ВСИЧКО Е ЕДИННО ЧИСЛО, ПРОИЗЛЯЗЛО ОТ НЕ-ЧИСЛОТО (Ь).

(а) Термините „Синове на Огъня”, „Синове на Огнената Мъгла” и подобни на тях изискват обяснение. Те са свързани с великата изначална и всемирна тайна и не е лесно да се обясни това. В Бхагават Гита на едно място Кришна, говорейки символично и езотерично, се изразява по следния начин:

„Аз ще покажа времената (условията),… когато и при които благочестивите хора, отивайки си (от този живот), никога повече не се връщат (за да се родят отново), или се връщат (за да се въплътят отново). Огънят, пламъкът, денят, нарастващата луна, светлите (щастливи) две седмици, шестте месеца на северното слънцестоене, отиват си (умирайки)… в това време тези, които знаят Браман (Йога), отиват при Браман. Димът, нощта, намаляването на луната (мрачните две седмици), шестте месеца на южното слънцестоене (умирайки), през тези дни благочестивите отиват към лунната светлина (или обителта, също Астралната Светлина) и се връщат (отново се раждат). Тези два пътя, светъл и тъмен, както е казано, са вечни в този свят (или Великата Калпа-Век). По единия път (човек) си отива, за да не се върне никога повече, а по другия той се връща'”.

Термините „огън”, „пламък”, „ден”, „светлите две седмици” и пр., „дим”, „нощ” и пр., които водят единствено към края на Лунната Пътека, са непонятни без познаването на езотеризма. Всички те са имена на различни божества, управляващи космическите психически Сили, Ние често говорим за йерархията на „Пламъка”, за „Синове на Огъня” и пр. Шанкарачария, най-великият от езоте-ричните учители на Индия, казва, че Огънят означава Божество, управляващо времето (Кала). Талантливият преводач на Бхагават Гита Кашинат Тримбак Теланг, бакалавър от Бомбай, признава, че той „няма ясна представа за значението на тези стихове”! „В същото време те изглеждат напълно разбираеми за онези, които познават окултната доктрина. В тези редове е заключен мистичният смисъл на слънчевите и лунни символи. Питрисите са Лунни Божества и наши Предци, тъй като те са създали физическия човек. Агнишвата, Кумари (Седем мистични Мъдреци) са Слънчеви Божества, въпреки че те също са Питриси, но са „Създатели на Вътрешния Човек”. Те са „Синове на Огъня”, тъй като са първите същества, излезли и развили се от Изначалния Огън, наречени в Тайната доктрина „Разуми”. „Понеже Господ Бог е поглъщащ огън”. „Явяването на Господа… с Ангелите го хвърлили в пламтящия огън”, Светият Дух е слязъл при Апостолите… „и им се явиха езици, като че огнени, които се разделиха”. Вишну ще се върне на Каlki на Бял Кон, като последният Аватар, сред Огън и Пламък; и Sosiosh също ще слезе на Бял Кон „във вихъра на Огъня”. „И видях небето отворено, и ето, бял кон, и седящия на него, и името Му – Слово Божие”. Огънят е Ефирът в своя най-чист вид и затова не се разглежда като материя, а като единство на Ефира – вторично проявеното божество – в неговата всемирност (вездесъщност). Но съществуват два „Огъня”; и в окултните учения се прави разлика между тях. За първия, или чисто безформен и невидим Огън, скрит в Централното, Духовно Слънце, се говори за Троичен (метафизически); а Огънят на Проявения Космос е семеричен в цялата Вселена и в нашата Слънчева Система. „Огънят на знанието изгаря всички деяния на плана на илюзията”, гласят Коментарите… „Затова тези, които са ги придобили и са се освободили, се наричат „Огньове”. Говорейки за седемте сетива, символизирани като Нotri или свещенослужители, Нарада казва в Агуните: „Така тези седем (сетива: мирис и вкус, цвят и звук и т.н.) са същността на причините за освобождаване”; и преводачът добавя: „Именно от тези седем Висшето Аз трябва да бъде освободено”. „Аз” (във фразата „Аз съм… лишен от качества”) трябва да означава Висшето Аз, но не на брамина, който говори”.

(Ь) Изразът „Всички са Единно число, произлязло от Не-Чи-слото” все пак се отнася до тази универсална и философска догма, обяснена тук в коментарите на Стих 4 в Трета Станса. Това, което е абсолютно, разбира се, е Не-Числото, но в своето по-късно значение то има приложение както в Пространството, така и във Времето. То означава, че не само всяко нарастване на Времето е част от по-голямо нарастване до самата безкрайно продължена продължителност, побираща се в човешкия ум – но също, че нито едно проявено нещо не може да бъде разглеждано по друг начин, освен като част от цялото, цялата съвкупност, като Единна, Проявена Вселена, произлизаща от Непроявеното или Абсолюта – наречен Не-Битие или „Не-Число” за различаването му от Битието или „Единното Число”.

СТАНСА IV – Продължение

  1. НАУЧЕТЕ ТОВА, КОЕТО НИЕ, ПРОИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ ПЪРВОСЪЗДАДЕНИТЕ СЕДЕМ, РОДЕНИТЕ ОТ ПРЕДВЕЧНИЯ ПЛАМЪК, СМЕ УЗНАЛИ ОТ НАШИТЕ БАЩИ…

Това е обяснено във втория том, а терминът „Предвечен Пламък” потвърждава казаното в първия параграф на предходните коментари на Станса IV

Различието между „Първосъздадените” и следващите Седем Строители е в това, че първите са Лъч и непосредствена еманация от първите „Пресвети Четири”, от Тетрактиса, т.е. вечно Само-съществуващото Единно – вечно в своето естество, забележете това, но не и в проявлението му и различно от Всемирното Единно. Скритите (латентни) по време на Пралайа и дейни по време на Манвантара „Първосъздадени” произлизат от Бащата-Майка (от Духа-Hyle или llus), докато другата, проявената Четворица и Седемте произлизат само от Майката. Тя е и Непорочната Дева, Майката, осенена, но неоплодена от Вселенската Тайна, когато се разкрива от състоянието Лайа или от състоянието на неидентифицираност. В действителност всички те са единни, но техните аспекти на различните планове на битието са различни.

Първите Първосъздадени са същността на Височайшите Същества на стълбата на Битието. Те са архангелите на християнството, тези, които са се отказали да творят – или по-точно да се размножават – както е постъпил Михаил в последната система и както са постъпили по-старите, „Родени от Разума Синове” на Брама (Vedhas).

СТАНСА IV -Продължение

  1. ОТ ЛЪЧЕЗАРНОСТТА НА СВЕТЛИНАТА, ОТ ЛЪЧА НА ВЕЧНАТА ТЪМНИНА СЕ УСТРЕМИХА В ПРОСТРАНСТВОТО ОТНОВО СЪБУДЕНИТЕ ЕНЕРГИИ; ЕДИНЕН ОТ ЯЙЦЕТО, ШЕСТ И ПЕТ (а). СЛЕД ТОВА ТРИ, ЕДНО, ЧЕТИРИ, ЕДНО, ПЕТ – ДВА ПЪТИ ПО СЕДЕМ,  СУМА НА ВСИЧКО (Ъ). И ТЕЗИ СА СЪЩНОСТТА НА ЕСТЕСТВОТО, ПЛАМЪКА, НАЧАЛОТО, СТРОИТЕЛИТЕ, ЧИСЛАТА (с), АРУПА, РУПА И СИЛАТА ИЛИ БОЖЕСТВЕНИЯТ ЧОВЕК Е СУМА НА ВСИЧКО. И ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ЧОВЕК СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ФОРМИТЕ, ИСКРИТЕ, СВЕЩЕНИТЕ ЖИВОТНИ (d) И ВЕСТИТЕЛИТЕ НА СЪКРОВЕНИТЕ БАЩИ, ЗАКЛЮЧАВАЩИ СЕ В ПРЕСВЕТАТА ЧЕТВОРИЦА.

(а) Това се отнася за Свещената Наука на Числата, която е толкова съкровена и значителна в изучаването на окултизма, че дори в такъв обширен труд като настоящия тази тема може едва да бъде засегната. Така е, защото на Йерархията и на точните числа на тези Същества – невидими (от нас), с изключение на някои редки случаи – се основава тайната на цялата Вселена. Така Кумарите, например, се наричат „Четирима”, въпреки че в действителност техният брой е седем, тъй като Санака, Сананда, Санатана и Санаткумара са главните Вайдхатра (тяхното родово име), произлезли от „четворната тайна”. За да обясним това трябва да се обърнем към примерите на догмите, които са по-познати на нашите читатели, а именно бра-манските.

Съгласно Мапу, Хираня-гарбха е Брама, първата мъжка същност, която е създадена от неумозримата Безпричинна Причина в „Златно яйце”, което блести подобно на слънцето”, както се казва в „Hindu Classical Dictionary”; Хираня-гарбха означава Златно, или по-скоро Лъчезарно Яйце или Утроба. Смисълът лошо се съгласува с определението „мъжка същност”. Разбира се, езотеричният смисъл на фразата е достатъчно ясен. В Риг-Веда е казано: „ТО, Единният Властелин на всички същества… единният, животворящ принцип на боговете и хората”, е възникнал отначало в Златната Утроба, Хираня-гарбха, което е Световното яйце или Сферата на нашата Вселена. Тази същност, разбира се, съдържа в себе си и двете начала и алегорията на раздвоилия се Брама и възсъздал себе си от едната половина като Вирадж, а от другата – Женското Начало – Вак, е доказателство за това.

„Единен от Яйцето, Шест и Пет” дават числото 1065, което е измерение на Първородения (по-късно мъжествено-женствения Брама-Праджапати), отговарящ съответно на числата 7, 14 и 21. Праджапати, както и Сефиротите, са само седем, включвайки и синтетичната Сефира на Триадата, от която са произлезли. Така от Хираня-гарбха или Троичната Праджапати (Първичната ведическа Тримурти – Агни, Вайю и Суря) са произлезли останалите седем или десет, ако отделим първите три, съществуващи в едно, и едно в три; освен това всички те се заключават в единен „Висш” Парама, наречен Гухя или „Таен”, „Сарватман” и „Свръх-Душа”. „Седем Властелина на Битието лежат скрити в Сарватман, като мисли в общ мозък”. Същото е и със Сефиротите. Те са или седем, броейки от горната Триада, оглавявана от Кетер, или десет – езо-терично. В Махабхарата Праджапатите се изчисляват с числото 21 или 10, 6 и 5 (1065), три пъти по седем.

(Ь) „Три, Едно, Четири, Едно”, Пет в своята съвкупност – Два пъти по Седем е 31415 – числовата Йерархия на Дхиан-Коганите на различни степени и от вътрешния свят, или означения свят. Това Число, поставено на границата на Великия Кръг „Не престълвай”, наречен също Дхианипаша, „Въжето на Ангелите”, „Въже”, отделящо феноменалния Космос от ноуменалния, невлизащия в пределите на сегашното ни активно състояние – това число, когато не е увеличено от алгебрични размествания, остава винаги 31415, анаграмно и кабалистично, понеже е едновременно число на Кръга и на мистичната Свастика, „Два пъти Седем” още веднъж. По какъвто и начин да се изчисляват тези два реда числа, като се прибавя поотделно едно число след друго, или на кръст, отдясно или отляво, резултатът винаги ще е 14. В математиката те дават добре известната формула, че отношението на диаметъра на кръга към окръжността е равно на 1 към 3.1415, или р (пи), както се нарича. Този ред числа трябва да има същото значение, ако 1 : 314,159 и по-нататък 1 : 3,1415927, изработени съкровени изчисления за изразяване на различни цикли и векове на Първородения, или 311 040 000 000 000 с дроби, и даващи същите 13415, чрез процес, който сега не ни интересува. Може да се каже също, че г-н Ралстън Скинер, авторът на „Тhe Source of Measurs “, чете еврейската дума Алхим в същите числови данни – отхвърляйки, както беше казано, нулите и употребявайки разместване – 13514; тъй като „а” е 1; „л” е 3 (30); „х” е 5; „и” е 1 (10) и „м” – 4 (40); анаграматично 31415, както това е пояснено. По такъв начин, докато в метафизичния свят Кръгът, с единна централна Точка в него няма число и се нарича Анупадака – без родители и без число, понеже не подлежи на изчисление, в проявения свят, Световното Яйце или Кръгът е ограничен от групи, наречени Линия, Триъгълник, Пентаграма, втора Линия и Квадрат или (13514); и когато Точката ражда Линия, ставайки по такъв начин диаметър, представляващ андрогенен Логос, тогава числата стават 31415 или – триъгълник, линия, квадрат, втора линия и пентаграма. „Когато Синът се отделя от Майката, той става Баща”, диаметърът представя Природата или Женското Начало. Затова е казано: „В Света на Битието Единната Точка опложда Линията, Девствената Утроба на Космоса (яйцеобразната нула) и непорочната Майка ражда Формата, съдържаща всички форми”. Праджапати се нарича първораждащото Мъжко Начало и „Мъж на Своята Майка”. Това дава основен ключ към Всички следващи „Божествени Синове” от „Непорочни Майки”. Тази представа се потвърждава от значителния факт, че Анна, името на майката Дева Мария, представяна днес от римокатолическата църква като дала живот на своята дъщеря чрез непорочно зачатие („Мария, зачената без грях”), е заимствано от халдейската дума Ана, която означава Небеса или Астрална Светлина, Аnima Mundi , оттук е и Анаитиа, Деви-Дурга, съпругата на Шива, която също се нарича Аннапурна и Каня, Девственица; Ума-Каня е нейното езотерично име и в един от многобройните му аспекти означава „Дева на Светлината”, „Астрална Светлина”.

(с) Девите, Питрисите, Ришите, Сурите и Асурите, Даитите и Адитите, Данавите и Гандхарвите и пр. и пр., всички те имат свои синоними в нашата Тайна доктрина, също както и в Кавала и в еврейската Ангелология, но е безполезно да се споменават техните древни имена, тъй като това може само да създаде объркване. Много от тях могат да бъдат намерени днес, даже в християнската йерархия на божествените и небесните сили. Всички тези Ангели на Престола и Господството, на Началото и Силата, Херувими и Серафими и Демони са разнообразни обитатели на Небесния Свят и са съвременни копия на древните прототипи. Самият символизъм в техните имена, преработен и преведен на гръцки и латински език, достатъчно свидетелства за това, както ще бъде доказано в много случаи по-нататьк.

(d) „Свещените животни” се срещат в Библията, също както и в Кабала, на страницата за началото на Живота и имат своето много дълбоко значение. В Сефер Йецира се твърди, че: „Бог начертал на „Пресветите Четирима” Престола на Своята Слава; Офанимите (Колелата или Сферите-Светове), Серафимите, Свещените животни и Помагащите Ангели, и от тях (Въздух, Вода и Огън или Ефир) Той създал своята обител”.

Цитираното по-долу е буквален превод от девети и десети раздел:

„Едно: Духът на Живия Бог, живеещ във Вечностите! Гласът и Духът, и Словото и това е Светият Дух. Две: Въздух от Духа. Той е начертал и издялал с него двадесет и две букви на основата, три майки, двойно седем и едно дванадесет и единен Дух от тях. Три: Вода от Духа; Той начертал и образувал с тях пустините и пустотата, тинята и земята. Той ги начертал като градина, построил ги като стена, постлал ги като мост. Четири: Огън от Водата; Той начертал и издигнал от тях престол на Славата, и Колела, и Серафимите, и свещените животни, и помагащите Ангели; и от трите Той основал своята обител, както е казано, Той върши нещата със своите Ангели на Духовете и своите слуги, излъчващи огън”. Думите „основал своята Обител” ясно показват, че в Кабала, както и в Индия, Божеството се е разглеждало като Вселена и отначало не е било това, което е сега (извънкосмически Бог).

И така, Светът бил създаден от „Трите Серафима – Сефер, Сафар и Сипур” или от „Числото, Числата и Преместените”. В астрономическия ключ „Свещените Животни” стават знаци на Зодиака.

СТАНСА IV – Продължение

  1. ТОВА БИЛО ВОЙНСТВО НА ГЛАСА, НА БОЖЕСТВЕНАТА МАЙКА НА СЕДМИНАТА. ИСКРИТЕ НА СЕДМИНАТА СА ПОДВЛАСТНИ И СЛУГИ НА ПЪРВИЯ, ВТОРИЯ, ТРЕТИЯ, ЧЕТВЪРТИЯ, ПЕТИЯ, ШЕСТИЯ И СЕДМИЯ ОТ СЕДМИНАТА (а). ТЕ СЕ НАРИЧАТ СФЕРИ, ТРИЪГЪЛНИЦИ, КУБОВЕ, ЛИНИИ И ФОРМОВЧИЦИ, ТЪЙ КАТО ТАКА СЕ ДЪРЖИ ВЕЧНАТА НИДАНА – OI-HA-HOU (Ь)

(а) Този стих отново дава кратък анализ на Йерархията на Дхиан-Коганите, наречени Деви (богове) в Индия или Съзнателни, Разумни Сили в Природата. На тази Йерархия съответстват изявени типове, на които човечеството може да се раздели, тъй като в своята цялост то е материализиран, макар и все още несъвършен неин израз. „Войнството на Гласа” е термин, тясно свързан с тайнството на Звука и Речта, като следствие и резултат от Причината – Божествената Мисъл. Както това е прекрасно изразено от P.Christian, учен и автор на „Histoire de la Magie ” и „L’Homme Rouge des Tailleries”, произнасяните думи, както и името на всеки индивид в значителна степен предопределят неговата бъдеща съдба. Защо? Защото:

„Когато нашата душа (разум) създава или предизвиква някаква мисъл, нейният изобразителен знак се запечатва в астралния флуид, който е приемник и, така да се каже, огледало на всички прояви на Битието.

Знакът изразява нещо; нещото е (скрито или окултно) свойство на знака. Да произнесеш дума, значи да предизвикаш мисъл и да я направиш съществуваща. Магнетичният потенциал на човешката реч е начало на всяко проявление в окултния Свят. Произнасянето на Име не е само определение на Съществото (същността), а означава да се осъди и подложи, по силата на дадената Дума (Глагол), на въздействието на една или няколко Окултни сили. За всеки от нас нещата са това, което Словото ги прави, като ги назовава. Думата (Глаголът) или речта на всеки човек съвършено несъзнателно за него се превръща в благославяне или проклятие. Ето защо сегашното ни невежество относно свойствата и атрибутите на мисълта, а също както и за атрибутите и свойствата на материята, често е пагубно за нас.

Да, имената (и думите) са или благодетелни, или зловреди. Те в определен смисъл са или отровни, или носещи здраве, съгласно скритите въздействия, дадени от Височайшата Мъдрост на техните елементи, т.е. на буквите, които ги съставят, и числата, които съответстват на тези букви”.

Това е съвършено вярно и като езотерично учение е прието от всички източни школи на окултизма. В санскритската, както и в еврейската и всички прочее азбуки всяка буква има своето окултно значение и своето разумно основание; всяка е причина и следствие от предишна причина и тяхната комбинация често оказва най-силно магнетично въздействие. Гласните особено съдържат в себе си най-вече окултни и страшни сили. Матрите (езотерически, по-скоро магически, отколкото религиозни призовавания) се произнасят от браманите, изпявайки ги, също както и останалите Веди и прочее Писания.

„Войнството на Гласа” е прототип на „Войнството на Логоса” или „Словото” в Сефер Йецира, наречено в Тайната доктрина „Единно число, което е произлязло от Не-Числото”, Единния Вечен Принцип. Езотеричната теогония започва от Единния Проявен (затова не е вечен като присъствие и битие, въпреки че е вечен в своето естество), Число на Числата и Преброените, като последните произлизат от Гласа, Вак (женското начало) „за Сто форми”, Шатарупа, или от Природата. От това число 10, или Творческата Природа, Майката (окултен Знак или „О”, вечно раждащ и умножаващ в съединение с единицата – „ 1″ или Духа на живота) е произлязла цялата Вселена.

В Анугита е цитирана беседа между брамина и неговата жена за произхода на Речта и нейните окултни свойства. Жената пита как е произлязла речта и кое е възникнало първо – Речта или Умът? Браминът й казва, че Апана (вдъхновяващото Дихание), ставайки Властелин, изменя това съзнание, което не разбира Речта или Словото в състояние Апана и по такъв начин разкрива Ума. И тук той й разказва историята, диалог между Речта и Ума. „Двамата се обърнали към „Аз” – Съществуващото (тоест към индивидуалното Висше Аз, както мисли Нилакантха; и към Праджапати – според коментатора на Арджуна Мишра) и го помолили да премахне техните съмнения и да реши кой от тях е бил по-високо и е предшествал другия? На това Властелинът отговорил, като казал: „Умът (е по-горе)”. Но Речта възразила с думите: „Наистина, аз отстъпвам на твоите желания”, подразбирайки, че чрез речта той, получава това, което желае. На това, Аз Съществуващото, й отговорило: „Съществуват два ума, „подвижен” и „неподвижен”. Неподвижният се намира при мен” – казал той, а „подвижният се намира в твое владение” (т.е. на Речта), на плана на материята. В това ти си по-горе.”

„Но, о прекрасно създание, тъй като ти лично се обърна към мен (и с такава гордост), затова, о Сарасвати, ти никога няма да говориш след (усилено) издишване.” Богинята на Речта (Сарасвати е по-късна форма или аспект на Вак, също Богиня на Тайното учение или езотеричната Мъдрост) наистина винаги е пребивавала между Прана и Апана. Съпътствайки вихъра на Апана (жизнения въздух), въпреки че е подбуждана… без Прана (диханието на издишването), тя побягнала към Праджапати (Брама), говорейки: „Смили се, о Почитаеми Властелине!” Тогава Прана се появила отново, хранейки Речта. Ето защо Речта винаги мълчи след (силно) издишване. Тя винаги е шумна или безшумна. От двете безшумната е по-горе от шумната (Реч) …Реч, Предизвикана в тялото чрез Прана и после превръщаща се в Апана … и след това асимилираща се с Удана (физическите органи на Речта),… пристига накрая в Самана, („в пъпа с формата на звук, като материална причина на всички думи”, казва Арджуна Мишра). Така някога говорела Речта. Така Умът се отличава със своята неподвижност, а Богинята (Речта) със своята подвижност.

Разказаната алегория лежи в основата на окултния закон, който предписва мълчание при познаването на някои тайни и невидими неща, постижими само от духовното разбиране (шестото чувство) и които не могат да бъдат изразени с „шумна” или гласна реч.

Арджуна Мишра казва, че тази глава от Анугита обяснява Праняма при регулирането на дишането при упражняване на йога. Но този способ, без предварително постигане, или поне пълно разбиране на двете висши чувства (които общо са седем, както това ще бъде обяснено), подлежи по-скоро на нисшата Йога, така наречената Хата Йога, която никога не е била одобрявана и днес не се одобрява от Архатите. Тя вреди на здравето и никога не може самостоятелно да се развие в Раджа Йога. Този разказ е преведен, за да се покаже как неделимо са свързани в древната метафизика разумните същества или по-точно, „разумите” с всяко чувство или функция, физически или умствени. Окултизмът учи, че в природата и в човека съществуват седем чувства, така както съществуват седем състояния на съзнанието, и това се потвърждава в същия труд, в глава седма – за Пратиахара (Обуздаване и регулиране на чувствата, Пранаяма се отнася до „жизнените ветрове” или дихания). Брахмана твърди, че има седем жертвопринасящи Свещенослужители (Ноtri), като казва: „Носът и окото, и езикът, кожата и ухото като пето (или обоняние, зрение, вкус, осезание, слух) ум и разбиране са същността на седемте жертвопринасящи свещенослужители, стоящи отделни, и които, „намирайки се на малко пространство (всичките) не се виждат помежду си” на този чувствен план, с изключение на ума. Тъй като Умът казва: „Носът не чувства миризмата без мен, окото не възприема цвета и т.н. Аз съм вечната глава над всички елементи (т.е. чувства). Без мен чувствата никога не светят, подобно на празна обител или огньове с угаснал пламък. Без мен всички същества приличат на наполовина мокро или наполовина сухо гориво, те не са способни да постигнат качествата или предметите даже при самостоятелността на всички чувства.”

Това, разбира се, се отнася само до разума на чувствен план (петте чувства); Духовният Разум, висша част или аспект на безличния Манас, не осъзнава чувствата на физическия човек. Ако прочетем седмата и осмата глава от този неоценим труд по философия и мистично знание, можем да се уверим колко добре са били осведомени древните за съотношението на силите, за всички неотдавна открити феномени, умствени и физически способности и функции, и за много други тайни. Обърнете внимание на спора на чувствата относно тяхното съответстващо превъзходство и избирането от тях на Брамана, Властелина на всички твари, за свой съдия:

“Вие всички сте висши и невисши (по-скоро над вещите, както казва Арджуна Мишра, като нито едно не е независимо от друго). Вие зсички притежавате взаимни качества. Всички са висши в присъщите им сфери и всички се поддържат взаимно. Съществува само един неподвижен (духване на живота, или дихание, така нареченото дихание на йога, което е дихание на Единното или висшето Аз); този единствен съм Аз Самият, събран в многобройни (форми).”

Това Дихание, Глас, Същност или Вятър (Рпеита?) е синтез на Седемте Чувства, ноуменално всички малки божества, и езотерично – Седмичност и „Войнство на Гласа”.

(Ь) По-нататък виждаме как космическата Материя се разхвърля и се преобразува в Елементи, групирани в мистичните Четири, съдържащи се в Петия Елемент – Ефира, в „хастара” на Акаша, Аnima

Mundi или Майката на Космоса. „Точки, Линии, Триъгълници, Кубове, Кръгове” и накрая „Сфери” – защо и по какъв начин? Затова, отговарят коментарите, защото такъв е Първичният Закон на Природата и затова, че във всичките си прояви Природата използва законите на геометрията. Съществува вроден закон – не само в изначалната, но и в проявената материя на нашия феноменален план, по силата на който Природата съчетава своите геометрични форми, а по-късно даже и своите съставни елементи, при което също няма място за неочакваности или случайности. Основният Закон в окул-тизма гласи, че няма отдих или прекратяване на движението в Природата”. Това, което изглежда почивка, е само изменение на една форма в друга, изменение на същността, което върви ръка за ръка с изменението на формата. Така във всеки случай ни учи окултната физика, изпреварила значително откриването на „съхранението на материята”. Това казват древните коментари на Станса IV.

„Майката е Огнената Риба на Живота. Тя хвърля хайвер и Диханието (Движението) го нагрява и развива. Зърната (Хайверът) скоро се привличат едно към друго, образувайки съсиреци в Океана (Пространството). Големите парчета се съединяват и се получават нови зърна хайвер – във вид на огнени Точки, Триъгълници и Кубове, които зреят; и в определено време някои парчета се откъсват и приемат кълбовидни форми – процес, който се извършва от тях, ако другите не му пречат. След което Закон № *** влиза в действие. Движението (Диханието) става Вихър и ги завърта.

СТАНСА IV – Продължение

  1. O1-НА-НOU) Е ТЪМНИНАТА, БЕЗПРЕДЕЛНОСТТА ИЛИ НЕ-ЧИСЛОТО, АДИ-НИДАНА, СВАБХАВАТ O– АДИ-САНАТ, ЧИСЛО, ТЪЙ КАТО Е ЕДНО (а). ГЛАСЪТ НА СЛОВОТО, СВАБХАВАТ, НА ЧИСЛОТО, ТЪЙ КАТО Е ЕДНО ИЛИ ДЕВЕТ. 3) „КВАДРАТ БЕЗ ФОРМА.” И ТЕЗИ ТРИ, ЗАТВОРЕНИ ВЪТРЕ В о СА СЪЩНОСТТА НА СЪКРОВЕНАТА ЧЕТВОРИЦА, И ДЕСЕТ – СЪЩНОСТТА НА АРУПА1, ВСЕЛЕНАТА (Ь). СЛЕД ТОВА ИДВАТ СИНОВЕТЕ, СЕДЕМ ВОЙНИ, ЕДИН – ОСМИЯТ Е ОСТАВЕН НАСТРАНА И НЕГОВОТО ДИХАНИЕ Е СВЕТЛОДАТЕЛ (с)

Преведено буквално, „Ади-санат” означава „Първи” или „Предвечен Древен”, което наименование отъждествява кабалистичния „Древен Денми” и „Светия Старец” (Сефира и Адам Кадмон) с Брама-Творец, наричан също Санат сред другите му имена и титли.

„Свабхават” е мистична Субстанция, пластичен Корен на физическата Природа – „Число” по време на проявяването; „Число” в единство на Неговата Същност на висш план. Това е буддистки термин и е синоним на четворната Аnima Mundi от кабалистичния свят на Праобразите, от който произлизат Творческите формиращи се и Материални светове; Отблясъците или Искрите – разнообразни други светове, включени в последните три. Всички Светове са подчинени на Управниците или Регентите, наречени в Индия Риши и Питриси, Ангели сред евреите и християните и Богове въобще при древните.

(Ь) „О” Това означава, че „Безкрайният Кръг”, нулата, става число, само когато една от другите девет цифри е пред нея, като проявява по такъв начин своята сила и мощ. „Словото” или Логосът, в съчетание с „Гласа” и Духа (израз и източник на Съзнанието) показват девет цифри, образувайки по такъв начин с нулата Декада, побираща в себе си цялата Вселена. Триадата образува Тетрактис (четириъгълник) или „Съкровената Четворица” вътре в Кръга; Квадрат в Кръга е най-мощната от магическите фигури.

(с) „Един отхвърлен” е Слънцето на Нашата Система. Езоте-рично тълкуване може да се намери в най-древните санскритски Писания. В Риг-Веда „Адити”, Безкрайността или Безкрайното пространство – преведено от проф. Макс Мюлер като „видима безкрайност, видима с невъоръжено око (!!!); безкрайна продължителност зад пределите на земята, облаците и небето” е еквивалент на „Майката-Пространство”, съществуваща съвместно с „Тъмнината”. Тя много справедливо е наречена „Майка на Боговете”, „Дева Матри”, тъй като от нейната космическа утроба са били родени всички небесни тела на нашата система – слънцето и планетите. Алегорично тя е описана по следния начин: „ Осем сина са били родени от тялото на Адита; тя се доближила до боговете със седемте, но отхвърлила осмия, Мартанда”, нашето слънце. Седемте сина, наречени Адити, космически и астрономически са същността на седемте планети; и слънцето, като изключено от тях число, показва ясно, че индусите са могли да знаят и действително са знаели за седмата планета, без да я наричат Уран. Но езотерично и теологично, така да се каже, Адитите – в техния най-примитивен и древен смисъл – са осем и дванадесет велики богове от индуския Пантеон. „Седем позволяват на смъртните да видят техните обиталища, но сами се показват единствено на Архатите”, така казва стара пословица; под „техните обиталища” трябва да се разбират планетите. Древните коментари привеждат следната алегория и я поясняват: „Осем домове са били построени от Майката; осем домове за осем Божествени Сина; Четири големи и четири по-малки. Осем Блестящи слънца, съответно на тяхната възраст ц достойнство. Бал-и-лу (Мартанда) бил неудовлетворен, въпреки че неговият дом бил най-голям. Той започнал (да работи) както това правят огромните слонове. Той вдишвал (всмуквал) в своята утроба жизнените ветрове на братята си. Той се опитал да ги погълне. Четиримата големи се намирали далеч; далеч на крайния предел на своето царство. Те не били ограбени (не били докоснати) и се смеели. „Прави всичко, за което имаш сили, Властелине, ти не можееш да ни достигнеш.” Но по-малките плачели. Те се оплакали на Майката. Тя изпратила Бал-и-лу в центъра на своето царство, откъдето той не може да се премести. (Оттогава) той (само) стои на пост и заплашва. Той ги преследва, обръщайки се бавно около себе си; те стремително се отвръщат от него и той отдалеч следи посоката, по която се движат неговите братя надолу по пътеката, която обкръжава техните обиталища. От този ден той се храни от готта на тялото на Майката. Той се изпълва с нейното дихание и отпадъци. Защото тя го е отхвърлила.”

Понеже „Отхвърленият син” очевидно е нашето Слънце, както е казано по-горе, то „Синовете на Слънцето” се отнасят не само за нашите планети, а въобще за небесните тела. Самият Сатурн, като отражение на Централното Духовно Слънце, е праобраз на всички тези тела, които са се развивали след него. Във Ведите той е наречен Чока-Чакшу, „Окото на Света” (нашия планетен свят) и е едно от трите главни божества. Наричат го равностойно Син на Dyaus или Син на Адити, тъй като не се правят разлики и няма езотерична обосновка. Така той е описан като теглен от седем коня и един седмоглав кон; първите се отнасят до неговите седем планети, а последният – до тяхното общо начало от Единния Космически Елемент. Този „Единен Елемент” е наречен много изобразително „Огън”. Ведите учат, че „Огънят наистина заключва в себе си всички божества”. Смисълът на алегорията е ясен, тъй като имаме Коментарите на Дзиан и съвременната наука и можем да обясним това, въпреки че те се разминават в някои подробности. Окултната доктрина във всеки случай отхвърля хипотезата, родена от теорията на Небула, че (седем) големи планети са еволюирали от централната слънчева маса на нашето видимо Слънце. Разбира се, първото кондензиране на космическата материя е започнало около централния нуклеус, своето Слънце-баща; но нашето слънце, както ни учат, просто се е отделило по-рано от всички останали по време на свиването на въртящата се маса и затова се явява техен по-голям и по-стар „брат”, но не техен баща”. Осемте Адити, „богове”, всички те са създадени от вечната субстанция (кометна материя) – Майката или от световното вещество, което съставя както петият, така и шестият космически Принцип, Упадхи или основата на Световната Душа, така както в човека – Макрокосмоса Манас, се явява Упадхи за Буддха.

Съществува цяла поема, която описва предгенетичните битки между развиващите се планети преди завършващата се формация на Космоса, която обяснява привидното нарушение на положението на системата на някои планети. Така планът на спътниците на Нептун и Уран, например (за които, както казват, древните нищо не са знаели), понеже е силно наклонен, дава видимост за обратно движение. Тези планети се наричат Воини, Архитекти и са приети от Римската църква като водачи на Небесните Войнства и по такъв начин са проявени същите традиции. Както ни казват, развито от Космическото пространство, Слънцето – преди окончателното образуване на първоначалните и пръстенообразни планетни мъглявини – преди закона за притеглянето и отблъскването да бъде накрая уравновесен, всмукало в дълбините на своята маса цялата космическа жизнеспособност, доколкото е успяло, като заплашило с поглъщане и своите по-слаби „братя”. След това то започнало да се храни с „потта и отпадъците на майката”, с други думи от тези части на Ефира (Диханието на Световната Душа), за чието съществуване и състав науката и до днес се намира в пълно неведение Така както сър Уйлям Гров е изказал подобна теория, че „системите постепенно се изменят по силата на атмосферни допълвания и намалявания, възникващи от небулозното вещество” и по-нататък, че „слънцето може да кондензира газообразна материя, когато тя преминава в пространството, и така може да поражда топлина” – древното учение изглежда достатъчно научно даже и през нашия век.W.Matoieu Williams  е изказал мисълта, че разсеяната материя, или Ефира, като приемник на топлинните радиации на Вселената, се всмуква по силата на това в дълбините на слънчевата маса и изхвърля оттам по-рано кондензиран и изтощен Ефир, от което се свива и отдава своята топлина, за да бъде тя на свой ред изхвърлена в разредено и охладено състояние за ново поглъщане на топлина, която както смята ученият се поглъща по такъв начин от Ефира и отново се кондензира и разпределя от Слънцата във Вселената.

Тази теория е най-голямото приближаване до окултните учения, което науката някога си е представяла, тъй като окултизмът обяснява това като „Мъртво Дихание”, изпускано от Мартанда и неговата храна от „пот и отпадъци” на „Майката-Пространство”. Това, което е могло да окаже слабо въздействие на Нептун, Сатурн и Юпитер, би унищожило такива сравнително малки „обиталища” като Меркурий, Венера и Марс. Тъй като Уран не е бил известен до края на осемнадесетото столетие, името на четвъртата планета, спомената в алегорията, трябва да остане за нас засега тайна.

„Диханието” на всичките „Седем”, както се говори, е Бхаскара -Светлодател, тъй като всички те (планетите) при своето зараждане са били комети и слънца. Те се развиват за мантаваристичен живот от Първичния Хаос (днес ноумен на неразтворимата мъглявина) чрез събиране и натрупване на първични диференциации на вечната Материя, според прекрасния израз в Коментарите: „ Така Синовете на Светлината се облекли в тъканта на Тъмнината”. Алегорично те се наричат „Небесни Охлюви”, тъй като са безплътни (за нас) Разуми, невидимо обитаващи своите звездни и планетни жилища и във въртенето си ги носят със себе си, подобно на охлювите. Доктрината за общото начало на всички небесни тела и планети била, както виждаме, запазена от древните астрономи още преди Кеплер, Лайбниц, Кант, Хершел и Лаплас. Топлината (Диханието), Притеглянето и отблъскването – три велики фактора на движението – същината на условията, в които всички членове на това първично семейство се раждат, развиват и умират, за да се възродят отново след нощта на Брама, през която Вечната Материя периодично се връща в своето първично, неидентифицирано състояние. Най-разредените газове не могат да дадат на съвременната физика представа за природата на Вечната Материя. Отначало Центровете на Силата, невидимите Искри или първичните Атоми се диференцират в молекули и стават Слънца, постепенно преминавайки в обективност – газообразни, лъчисти, космически и накрая „единният Вихър” (или Движението) им дава импулс за устремяване към форма и начално движение, което се регулира и поддържа от никога непо-чиващите „Дихания” – Дхиан-Коганите.

СТАНСА IV Продължение

  1. … СЛЕД ТОВА ВТОРИТЕ СЕДЕМ, КОИТО СА ЛИПИКИ, ПОРОДЕНИ ОТ ТРИМАТА. ОТХВЪРЛЕНИЯТ СИН Е ЕДИН. „СИНОВЕТЕ НА СЛЪНЦЕТО” СА БЕЗЧЕТ.

„Липика произлиза от думата lipi„писание” и буквално означава „Писар”. Тези божествени същества мистично са свързани с Кар-мата, Закона за Възмездието, тъй като те са документиращи и летописци, които запечатват върху невидими за нас скрижали от Астрал-на Светлина „великата галерия от картини на вечността” – точно отражение на всяко действие или даже мисъл на човека; и всичко, което е било, е и ще бъде в проявената Вселена. Както е казано в „Разбудената Изида”, това божествено и невидимо платно е Книгата на Живота. Така именно Липиките от пасивния Космически Разум проектират в обективност идеалния план на Вселената, по който „Строителите” пресъздават Космоса след всяка Пралайа. Именно те съответстват на Седемте Ангела на Присъствието, които християните почитат в седем „Планетарни Духа” или „Духове на Звездите”. По такъв начин те се явяват непосредствени секретари на Вечното Представяне, или както нарича това Платон, „Божествената Мисъл”. Вечната летопис не е фантастична мечта, тъй като се срещаме с подобни анали в света на грубата материя. Както казва д-р Дрепер:

„Сянката никога не пада върху стената, без да остави на нея постоянна следа. И тази следа може да се направи видима, ако се използва подходящ процес… Портретите на нашите приятели, или пейзажите върху чувствителна повърхност могат да бъдат скрити от очите, но те са готови да се появят, след като се използват под-ходящи проявители. Присъствието на призраците върху сребърна или огледална повърхност е скрито, докато не ги извикаме във ви-димия свят с помощта на некромантия. Върху стените на нашите най-интимни помещения, където си мислим, че нескромното око е съвършено отстранено и нашето уединение от нищо не може да бъде нарушено, съществуват следи от действията ни и отпечатъци от  всичко онова, което е било направено от нас.”

Д-р Жевонс и д-р Бабаж предполагат, че всяка мисъл премества частици от мозъка и придавайки им движение, ги разхвърля в пространството; те също предполагат, че „всяка частица от съществуващата материя трябва да е запис на всичко, което се е случило”. Така древната доктрина започва да придобива гражданственост сред теориите на научния свят.

„Четиридесет Съдебни Заседатели”, стоящи във владенията на Аменти, като обвинители на душата пред Озирис, принадлежат към същата класа божества, както и Липиките и биха могли да им съответстват, ако египетските богове бяха по-добре разбрани в техния езотеричен смисъл. Индуският Читрагупта, който чете в своите зависи, наречени Агра-Самдхани, отчета за всяка Душа; Съдебните Заседатели, четящи на свой ред в сърцето на Покойния, което става отворена книга за Яма или Минос, Озирис или Карма – това са само многобройни повторения и варианти на Липиките и техните Астрални Летописи. Въпреки това Липиките не са Божества, свързани със смъртта, а с Вечния Живот.

Липиките оказват влияние и върху науката астрология, понеже са свързани със съдбата на всеки човек и раждането на всяко дете, чийто живот вече е набелязан в Астралния Свят – не по волята на Съдбата, а защото Бъдещето, както и миналото, винаги живеят в Настоящето. Ние трябва да признаем истината за Астрологията, независимо от това, дали искаме или не. Така, както е казано от един съвременен професор по Астрология: „Днес, когато фотографията ни откри химическото въздействие на звездната система, като отбелязва върху чувствителната плака на апарата милиарди звезди и планети, които не се виждаха до сега и от най-мощните телескопи, става по-лесно да се разбере как нашата слънчева система може при раждането на детето да въздейства по определен начин на неговия мозък – девствен от всякакви отпечатъци – и в съответствие с местоположението на зенита в това или онова съзвездие на Зодиака.”

СТАНСА V

  1. ПЪРВОСЬЗДАДЕНИТЕ СЕДЕМ, ИЗНАЧАЛНИТЕ СЕДЕМ ДИХАНИЯ НА ДРАКОНА НА МЪДРОСТТА НА СВОЙ РЕД ПОРАЖДАТ СЪС СВОЕТО СВЕЩЕНО КРЪГОВО-СПИРАЛНО ДИХАНИЕ ОГНЕН ВИХЪР

Тази Станса е една от най-трудните за обяснение. Нейният език е разбираем само за онзи, който е напълно наясно с източната алегория и нейната умишлено замъглена фразеология. Вероятно ще бъде зададен въпросът: „Вярват ли окултистите във всички тези „Строители”, „Липики” и „Синове на Светлината”, като на Същества, или те са само същността на въображаеми представи? На това лесно се дава отговор: допускайки някакъв процент въображение в олицетворяване на Силите, ние трябва да признаем съществуването на тези Същества, ако не искаме да отхвърлим съществуването на Духовното Човечество вътре във физическото човечество. Тъй като Войнството на тези Синове на Светлината, родени от Разума, от първичния проявен Лъч, Невидимото Всичко, е самият корен на Духовния Човек. Ако не искаме да повярваме в антифило-софската догма за специално създадена душа за всяко човешко раждане, което става всекидневно от времето на „Адам”, ние трябва да допуснем окултното учение. Да видим сега какъв е смисълът на тази окултна Станса.

Доктрината учи, че за да станат божествени, напълно съзнателни Богове (да, даже висшите), Духовните Първосъздадени Разуми е трябвало да преминат през човешкото стъпало. Като казваме човешко, то е приложимо не само за нашето земно човечество, но и за смъртните, обитаващи други светове, т.е. за тези разуми, които са достигнали необходимото равновесие между материята и духа (достигнато сега и от нас), когато средната точка на Четвъртата Коренна Раса на Четвъртия кръг е премината. Всяко същество трябва да си извоюва правото да стане богоподобно чрез личен опит. Великият мислител на Германия Хегел или е знаел, или интуитивно е чувствал тази истина, когато е казал, че Безсъзнателното е развило Вселената само „с надеждата да достигне ясното самосъзнание”, с други думи – да стане Човек. Този таен смисъл е често повтарящата се фраза в Пураните, че Брама е постоянно „движен от желанието да създава”. Това също обяснява скрития кабалистичен смисъл на изречението: „ Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух и духът -бог”. Родените от Разума Синове, Риши, Строители и пр., всички те са били хора – с различна форма и облик – в други светове и в минали Манвантари.

Тази тема е дотолкова мистична, че е трудно да се обясни във всичките й детайли и съотношения, тъй като в това се съдържа цялата тайна на еволюционното творчество. Една или две фрази в Стиха ярко извикват в паметта подобни фрази от Кабала и от речите на Цар Псалмопевеца. И в единия, и в другия случай, при споменаването на Бога, той е представен като създаващ вихър със своя вестител и „Пламтящ огън” със свой Свещенослужител. Но в езо-теричната доктрина това твърдение се ползва образно. „Огненият вихър” е нажежената космическа прах, само магнетично следваща направляващата мисъл на „Силите Създаващи”, подобно на железни стърготини, притегляни от магнит. Въпреки това тази космическа прах е нещо повече, тъй като всеки атом на Вселената има в себе си потенциал на самосъзнанието и подобно на Монадите на Лайбниц е Вселена вътре в себе си и за себе си. Това е Атом и едновременно с това Ангел.

Във връзка с това трябва да се добави, че едно от светилата на съвременната еволюционистична школа А. R.Wallace, обсъждайки несъстоятелността на „естествения подбор” като единствен фактор във физическото развитие на човека, вече дори само с това допуска обсъждания от нас въпрос. Той твърди, че еволюцията на човека е насочена и придвижена от висши Разуми, чието посредничество е необходим фактор в схемата на Природата. Но щом въздействието на тези Разуми е веднъж допуснато, по-нататъшното му развитие е само логически извод. Невъзможно е да се прокара рязка и категорична граница.

СТАНСА V – Продължение

  1. ТЕ ГО ПРАВЯТ ВЕСТОНОСЕЦ НА СВОЯТА ВОЛЯ (а). ДЖЮ СТАВА ФОХАТ; СТРЕМИТЕЛЕН СИН НА БОЖЕСТВЕНИТЕ СИНОВЕ, ЧИИТО СИНОВЕ – ЛИПИКИТЕ СЕ УСТРЕМЯВАТ В СПИРАЛЕН ВИХЪР  ФОХАТ Е КОН, А МИСЪЛТА – КОННИК. ТОЙ ПРОНИЗВА ПОДОБНО НА МЪЛНИЯ ОГНЕНИТЕ ОБЛАЦИ (Ь). ПРАВИ ТРИ, ПЕТ И СЕДЕМ ПРИДВИЖВАНИЯ ПРЕЗ СЕДЕМ ОБЛАСТИ НАГОРЕ И СЕДЕМ НАДОЛУ. ТОЙ ИЗДИГА СВОЯ ГЛАС И ПРИЗОВАВА БЕЗБРОЙНИТЕ ИСКРИ, СЪБИРАЙКИ ГИ ЗАЕДНО (с).

(а) Това показва „Седемте Изначални”, които ползват като колесница (Вахана или проявена същност, станала символ на направляващата я мощ) Фохат, наречен поради това „Вестоносец на тяхната Воля” – „Огнен Вихър”.

(Ь) „Джю става Фохат” – самият показва това. Джю е единното, Истинско (Магическо) Знание или Окултната Мъдрост, която докосвайки вечните истини и първоначални причини и действайки чрез тях, става почти всемогъща, когато е използвана в правилна посока. Нейната антитеза е Джюма, която се занимава само с илюзиите и с лъжливите видимости, подобно на нашите съвременни екзоте-рични науки. В дадения случай Джю е израз на колективната Мъдрост на Дхианите-Будди. Тъй като се предполага, че читателят не е запознат с Дхиан-Буддите, уместно е тук да се каже, че съгласно изтоковедите съществуват пет Дхиани-Будди. или Небесни Будди, чиито проявления в света на формите и материята са човешките Будди. Въпреки това, езотерично Дхиан-Буддите са седем, от които засега са се проявили само пет. Останалите две трябва да се проявят в Шеста и Седма Коренни Раси. Те са нещо като вечен праобраз на Буддите, които се проявяват на Земята, като при това всеки има свой особен божествен прототип. Така например Амитаба е Дхиани-Будда на Гуатама Шакиамуни и се явява чрез него, когато тази велика душа се въплъщава на земята, като в случая на Цонкапа. Авало-китешвара, като синтез на седемте Дхиани-Будди е бил първият Будда (Логос), също както и Амитаба, наричан в Япония Амида Будца), е вътрешен „Бог” на Гуатама. Както правилно твърди проф. Рис Девис, Гуатама, Дхиани-Буддите са същността на „Възславените Съответствия в мистичния свят на всеки земен и смъртен Будца, освободени от унищожаващите условия на материалния живот” -освободените Мануши-Будци, назначени да управляват земята в течение на този Кръг. Те са „Будди на Съзерцанието” и всички са Анупадака (без родители), т.е. самородени от божествената същност. Езотеричното учение – което твърди, че всеки Дхиан-Будда притежава способността да създава от себе си такъв небесен син, Дхиани-Бодхисатва, който след смъртта на Мануши-Будда е длъжен да продължи работата му – е основано на факта, че благодарение на висшето Посвещение – получено от осенения от „Духа на Будца” (който според изтоковеците е съзцал пет Дхиани-Будда) – кандидатът става действително Бодхисатва, създаден чрез мощта на Великия Посветител.

(с) Като един от най-важните, ако не и най-важният фактор в езотеричната космогония, Фохат трябва да бъде старателно описан. Както в най-древната гръцка космогония, която силно се отличава от по-късната гръцка митология, Ерос е третото лице в Първоначалната Троица: Хаос, Гея и Ерос и съответства на кабалистичната Троица – Ейн-Соф, Безкрайното Всичко (тъй като хаосът е пространство от, широко да се отвори, да бъде празно), Шекина и на Древния Денми или Светия Дух, така и Фохат е едно в още ненроявената Вселена и друго във феноменалния и Космически Свят. В последния той е онази окултна, електрическа, жизнена мощ, която чрез Волята на Твореца-Логос обединява и събира всички форми, давайки им първи импулс, който с времето става закон. Но в Непроявената Вселена Фохат не е това, също както и Ерос не е по-късният блестящ крилат Купидон или Любов. Фохат още няма доцир с Космоса, тъй като Космосът още не е роден и Боговете още спят в Лоното на „Бащата-Майка”. Той е абстрактна, философска представа. Той още нищо не създава; той само е потенциална творческа мощ, чрез която Ноуменът на всички бъдещи феномени, така да се каже, се разделя, за да се обедини в мистично, свръхчув-ствително действие и да устреми творческия Лъч. Когато „Божественият Син” се проявява, Фохат става устремяваща сила, активна Мощ, която принуждава Единното да стане Две и Три на Космически план на проявата. Троичният Единен се диференцира в „Множества” и тогава Фохат се превръща в онази сила, която привлича основните атоми и ги принуждава да се събират и съчетават. Ние откриваме отзвук от това първоначално учение в ранната гръцка митология. Ереб и Нукс се раждат от Хаоса и под въздействието на Ерос пораждат на свой ред Ефир и Химера, света на Висшите планове и Света на низшите, или земната област. Тъмнината Ражда Светлината. Сравнете в Пураните Волята или „Желанието” на Брама да твори и във финикийската космогония на Санхуниафон доктрината, че Желанието –е принцип на творчеството.

Фохат е тясно свързан с „Единния Живот”. От Единното Неизвестно, Безкрайната Съвкупност произлиза Единният проявен или периодичното Манвантарно Божество. И това е Световният Разум, който, отделен от своя източник, предсталява Демиург или Творческия Логос на западните кабалисти и също Четириликия Брама на индуската религия. Разглеждан в езотеричната доктрина в своята съвкупност от гледна точка на проявената Божествена Мисъл, той е Войнството на Висшите Творци – Дхиан-Когани. Едновременно с еволюцията на Всемирния Разум, Скритата Мъдрост на Ади-Будда – Единния Висш и Вечен – се проявява като Авалокитешвара (или Проявения Ишвара), който е Озирис на египтяните, Ахура-Мазда на Зороастър, Небесен човек в херметическата философия, Логос на платониците и Атман на Ведантистите. При въздействието на Проявената Мъдрост или Махаха – представяна от тези безбройни (рнтрове на духовна енергия в Космоса – Отражението на Световния Разум, който е Космическа Представа (мисъл-основа) и Разумна Сила, съпровождаща подобно Представяне, става обективно Фохат на буддистките езотерични философи. Преминаващ през всичките седем принципа на Акаша, Фохат действа, както е казано по-горе, върху проявената субстанция или Единния Елемент и диференцирайки го на различни центрове на енергията, пуска в ход закона на Космическата Еволюция, който е в подчинение на Представата на Световния Разум и призовава към живот всички разнообразни състояния на битието в проявената Слънчева Система.

Призована към живот от тези посредничества, Слънчевата Система се състои от Седем Принципа, както и всичко останало в пределите на тези центрове. Такова е учението на Транс-Хималай-ския езотеризъм. Въпреки това всяка философия има свои методи за разделяне на тези принципи.

И така, Фохат е олицетворената електрическа, жизнена сила, трансцеденталното обединяващо единство на всички космически енергии, както на невидимите, така и на проявените планове, чието действие се оприличава – в необятен мащаб – с действието на Живата Сила, създадена от Волята, в тези феномени, при които изглеждащото субективно въздейства на изглеждащото обективно и го устремява към действие. Фохат не е само жив Символ и Вме-стител на тази Сила, а се разглежда от окултистите като същност, понеже Силите, върху които той въздейства, са космически, човешки и земни и съответно оказват влияние на всички тези планове. На земен план неговото влияние се чувства в магнитната и активна сила, породена от силната воля на хипнотизатора. На космически план е присъщо на съзидателната сила, която при формирането на нещата – от планетната система до светулката и полската маргаритка – изпълнява план, който се пази в Разума на Природата или Божествената Мисъл за развитието и растежа на всяко нещо. Метафизично Фохат е обективната Мисъл на Боговете, „Словото, станало плът” на низше стъпало, и посланик на космическото и човешкото Представяне; активна, действена сила в живота на Вселената. В своя втори аспект той е Слънчевата Енергия, електрическият, жизнен флуид и пазещ Четвъртия Принцип, Животинската Душа на Природата, така да се каже, или Електричеството.

През 1882 г. председателят на Теософското дружество полковник Олкът беше подложен на осъждане заради твърдението в една от своите лекции, че Електричеството е Материя. Въпреки реакцията, такова е учението на окултната доктрина. Може би „Сила”, „Енергия” ще бъдат по-добри наименования за него, докато европейската наука не разбере нещо повече за истинската му природа; и въпреки това то е материя, също както и Ефирът е материя, тъй като то е атомно, макар че в действителност няколко стадия го отделят от Ефира. Смешно е да се твърди, че след като предметът на разглеждане е безтегловен за науката, той не може да бъде наречен материя. Електричеството „не е материално” в този смисъл, че неговите молекули не могат да се уловят и изследват; и въпреки това то може да бъде – окултизмът го твърди – атомно; следователно то е материя. Но дори ако допуснем, че не е нужно да говорим за него с подобни термини, след като електричеството се определя от науката като източник на Енергия, а просто за Енергия или Сила, то къде е тази сила и тази енергия, която можем да си представим без материя? Максуел, математик и един от най-големите авторитети по електричеството и неговите прояви, е казал преди години, че електричеството е материя, а не само просто движение. „Ако ние приемем хипотезата, че основните субстанции се състоят от атоми, не можем да избегнем заключението, че и електричеството – както положителното, така и отрицателното – се дели на основни определени частици, които действат подобно на атомите на електричеството.” Ние ще отидем и по-нататък и ще потвърдим, че Електричеството не е само Субстанция, а и еманация на Същността, която не е нито Бог, нито Дявол, а една от безбройните Същности, които управляват и ръководят нашия свят съгласно вечния Закон на Кармата.

Да се върнем към Фохат. Той е свързан с Вишну и Суря в ранния аспект на първия Бог: защото в Риг-Веда Вишну не се явява висш Бог. Името Вишну произлиза от корена vish – „прониквам навсякъде” и Фохат също се нарича „Всепроникващ” и Формировач, защото той формира атомите от суровия материал. В свещените текстове на Риг-Веда Вишну също е „проявление на Слънчевата Енергия” и е описан като пробягващ с три придвижвания през седемте области на Света; но ведическият бог има малко общо с Вишну от по-късните времена. Затова двамата са тъждествени в този особен аспект и единият е копие на другия.

Три и Седем „Придвижвания” в езотеричната доктрина се отнасят до седем сфери, които са обитавани от човека, също както и седем области на Земята. Без да се гледат честите възражения, които се правят от така наречените изтоковеди, Седемте Свята или Сфери на нашата планетна система определено се споменават в езоте-ричните индуски Писания. Но доколко изумително всички тези числа са свързани с подобни числа в други космогонии и с техните символи, може да се види от сравнения и паралели, направени от изучаващите древните религии. В Риг-Веда „трите придвижвания на Вишну” през „седем области на Вселената” са били различно обяснени от коментаторите, като космически означаващи огън, мълния и слънце или Земя, атмосфера и небеса; по-философски и много правилно астрономически обаче ги обяснява Аурнавабха -като различни положения на Слънцето: изгрев, пладне и залез. Само езотеричната философия дава ясно пояснение за това, въпреки че Зохар го тълкува също доста философски и с разбиране. Зохар просто посочва, че отначало Елохим (Алхим) се е наричал Ахад, „Единен” или „Божество, Единно в Множеството”, много просто представяне според пантеистичното разбиране, естествено в неговия философски смисъл. След това е станала промяна – „Йехова е Елохим”, обединявайки така множеството и правейки първата крачка към Монотеизма. Сега на въпроса: „По какъв начин Йехова е Елохим? Отговорът е: с „Три Придвижвания” отдолу”. Смисълът е ясен. Придвижванията са същността на символите, взаимно са алегорични и отговарят на Духа, Душата и Тялото (на човека), на кръга, превърнат в Дух, Душа на Света и неговото тяло (или Земята). Излизайки от Кръга на Безкрайността, която нито един човек не може да постигне, Ейн-Соф – кабалистичният синоним на Пара-браман, а също Зерван Акарана на маздейците или всеки друг „Непознат” – става „Единен” (Ахад, Ека, Аху); след това той (или то) се преобразява от еволюцията в Амешаспенти и неговото трето Придвижване става при раждането на плътта или „Човека”. И от Човека или „Jah- Howah “, „Мъжествено-Женствения”, вътрешната, божествена същност става на метафизичен план още веднъж Елохим.

Числата 3, 5 и 7 стоят в първите редове на теоретичното ма-сонство, както е показано в „Разбудената Изида”. Един масон пише:

„3, 5 и 7 крачки сочат кръговото движение. Три вида 3,3; 5,3; и 7,3; и т.н.

Понякога това е в следната форма: 753/2= 376,5 и 7635 /2 = 3817,5 и пропорцията 26 753/6561 фута за кубическото измерение дава измерението на Великата Пирамида…”

3,5 и 7 са същността на мистичните числа и последното и първото много се почитат както от масоните, така и от персите; триъгълника, който навсякъде е символ на Божеството. Разбира се, докторите на богословието – например Касел – сочат, че Зохар обяснява и потвърждава Християнската Троица (!). Въпреки това именно тази християнска догма е получила своето начало от д в древния окул-тизъм и в символизма на езичниците. Метафизично Трите Придвижвания се отнасят до слизането на Духа в материята до Логоса, който слиза като Лъч в духа, а след това в душата и накрая – във физическата форма на човека, в която той става Живот.

Кабалистичната представа е тъждествена с езотеризма от Древния период. Този езотеризъм е общо достояние и не принадлежи нито на арийската Пета Раса, нито на никоя от нейните многобройни подраси. Той не може да бъде присвоен нито от така наречените туранци, египтяни, китайци и халдейци, нито от някое друго от седемте подразделения на Петата Раса, а в действителност принадлежи на Третата и Четвъртата Раси, чиито потомци намираме в Семето на Петата Раса – ранните арийци. Кръгът при всеки народ е бил символ на Непознатото – „Безкрайното Пространство”, абстрактна дреха на вечно съществуващата абстракция – Непознаваемото Божество. Кръгът представлява безкрайното Време във Вечността.

Зерван Акарана също е „Безкраен Кръг на Неизвестното Време”; от този кръг излиза лъчиста Светлина – Световното Слънце или Ормазд – и последният е тъждествен с Кронос и неговата еолианска форма – формата на Кръга, понеже Кръгът е Сар и Сарос, или цикъл. Това е било изображението на вавилонския Бог, чийто хоризонт на окръжността е бил видим символ на невидимото, докато Слънцето е било Единен Кръг, от който са произлезли Космическите Сфери, за чийто водач то се е смятало. Зерван е Чакра или Кръг на Вишну, тайнствената емблема, която според определението на един мистик е: „крива линия с такова свойство, че ако бъде продължена в някакво направление, накрая минимална част от нея ще се срещне със себе си и ще образува една и съща крива, или това, което наричаме кръг”. Не би могло да се даде по-добро определение на естествения символ и очевидната природа на Божеството, което, имайки своя окръжност навсякъде (безкрайна), има поради това и своя централна точка също навсякъде, с други думи – въз всяка точка на Вселената. По такъв начин Невидимото Божество се явява също Дхиан-Когани или Риши, Първоначалните Седем и Девет без синтетичната единица, и Десет, като я включим, откъдето ТО влиза в човека.

Връщайки се към № 4 на Коментарите, Четвърта Станса, читателят сега ще разбере, защо, когато Транс-Хималайската Чакра включва в себе си– триъгълник, първа линия, квадрат, втора линия и пентаграма с точка в центъра – или така, или в друг вариант – кабалистичният Кръг на Елохим показва, при числово четене на буквите в думата Алхим (или Елохим), знаменитите числа 13514, или анаграматично 31415 – астрономическото(пи), или скритото значение на Дхиани-Будците, Хебер, Хиборим, Кабирим и Елохим, които всички означават „Велики Хора”, „Титани”, „Небесни Хора”, а на Земята – „Великани”.

Седем е било свещено число на всички народи, но нито един от тях не го е използвал за такава физиологична, материалистична употреба, като евреите. Числото Седем при тях било предимно зараждащо число, а Девет се е отнасяло към Мъжкото – причинно начало, пояснено от кабалистите като еtz (90, 70) или „Дърво на Райската Градината”, „двоен хермафродитен жезъл” на Четвъртата Раса. Това е бил символ на „Светая Светих”, Три и Четири са числа на половото разделение. Почти всяка от 22-те букви на еврейската азбука представлява просто фалически символ. От двете споменати по-горе букви едната аyin е отрицателна, буква на Женското Начало, символично, око; другата, мъжкото начало Тzа, кукичка за лов на риба или стреличка. Докато при индусите и въобще арийците значението е било многообразно и се е отнасяло почти напълно до чисто мета-физически и астрономически истини. Техните Риши и Богове, техните Демони и Герои имат исторически и етически значения.

Един кабалист обаче, който в още непубликуван труд съпоставя Кабала и Зохар с арийския езотеризъм, ни казва, че: „Ясните, кратки, сурови и точни изрази на евреите в голяма степен далеч превъзхождат обърканото многословие на индусите; именно в потвърждение на това твърдение Певецът на псалми казва: „Моите уста говорят с моя език, аз не познавам твоите числа…” (LХХI, 15)

Със своята бедност индуският глиф подсказва голям примес от случайни аспекти на същите взети на заем разкрасявания, каквито е имало у гърците (гръцките лъжци), има ги и сега при масоните; докато грубата, едносложна (и очевидна) бедност на еврейския език показва, че той е много по-древен от другите езици и затова е бил източник (?!) или е бил по-близо до древния първоначален източник от всички останали.”

Това е напълно погрешно. Нашият учен брат и кореспондент съди индуските религиозни системи очевидно по техните Шастри и Пурани, най-вероятно по последните и при това в техния съвременен превод, който ги изопачава до неузнаваемост. Ако искаме да правим сравнение, трябва да се обърнем и към философските системи, и към, езотеричните им учения. Без съмнение символизмът на Петокнижието и даже на Новия завет произлизат от един и същ източник. Вярно е обаче също така, че пирамидата на Хеопс, всички измерения на която са открити от проф. Пиаци Смит повторени в митичния и приписан на Соломон храм, не може да е от по-късно време, отколкото са книгите на Мойсей! Следователно, ако съществува подобна голяма тъждественост, както се твърди, тя трябва да се дължи на точно копие от страна на евреите, а не на египтяните. Глифовете на евреите – и даже техният език – не са оригинални. Те са заимствани от египтяните, от които Мойсей е получил своята Мъдрост, вероятно от коптите – родствено племе, ако не и предци на древните финикийци и от хиксосите, които Йосиф Флавий’ смята за техни предци. Но кои са тези пастири хиксоси и кои – египтяни? Историята не знае нищо по този въпрос и приема спекулации и теории, които възникват в дълбините на съзнанието на нейните историци. „Хамитите или древните копти произлизат от Западна Азия и съдържат някаква част семитизъм, свидетелствайки по такъв начин за първичното родствено единство на арийските и семитските раси”, казва Бунзен, който отнася великите събития на Египет към 9 000 г. пр. н.е. Фактът е, че в древния езотеризъм и арийската мисъл намираме величествена философия, докато в еврейските писмени документи срещаме само поразителна изобретателност в измислянето на апотеоз на фалическото преклонение и половата теогония.

От езотеричните Писания на индусите можем да се убедим, че арийците никога не са основавали своята религия само на физио-логически символи, както това са правили древните евреи. Че тези текстове са също замъглени, доказва тяхната противоречивост; различни тълкувания се срещат във всяка Пурана и епична поема. Но ако се прочетат езотерично, всички те ще проявят своя тъждествен смисъл. Така едно описание преброява седем свята, като изключим низшите светове, които също са седем. Тези четиринадесет висши и низши светове нямат нищо общо с класификацията на Седмичната Верига и принадлежат към чисто ефирните, невидими светове. Това ще бъде отбелязано на друго място. Засега е достатъчно да се покаже, че те съзнателно са посочени като принадлежащи на Веригата. Друго преброяване споменава седем свята – земя, небесен свод, небеса, средна област, място за раждане, Обител на Блаженството и Обител на Истината – разполагайки Синовете на Брама в шестия свят и твърдейки, че „петият, или Джнана-Лока, е този, в който унищожените в общия пожар животни се раждат отново”. Няколко истински езотерични учения са дадени правилно в следващите глави за символизма. Този, който е подготвен за това, ще разбере скрития смисъл…

СТАНСА V – Продължение

  1. ТОЙ Е ТЕХНИЯТ НАПРАВЛЯВАЩ ДУХ И ВОДАЧ. ЗАПОЧВАЙКИ РАБОТА, ТОЙ ОТДЕЛЯ ИСКРИТЕ НА НИЗШЕТО ЦАРСТВО, КОИТО СЕ НОСЯТ В РАДОСТ И ТРЕПТЯТ В СВОИТЕ ЛЪЧЕЗАРНИ ОБИТАЛИЩА, И ОБРАЗУВА С ТЯХ ЗАЧАТЪЦИТЕ НА КОЛЕЛАТА. ТОЙ ГИ ПОСТАВЯ В ШЕСТ ПОСОКИ НА ПРОСТРАНСТВОТО И ЕДНО ПО СРЕДАТА – СРЕДНО КОЛЕЛО.

Както вече беше обяснено, „Колелата” са центрове на силите, около които космическата материя нараства, и преминавайки през всичките шест стадия на втвърдяване, става Сфероидална и завършва, като се преобразува в глобуси или Сфери. Една от основните езотерични догми гласи, че по времето на Калпите (или Еоните) на Живота Движението, което в периоди на Покой „ пулсира и трепти във всеки дремещ атом”, проявява нарастваща тенденция към въртеливо движение с първото пробуждане на Космоса към „Новия Ден”. „Божеството става Вихър”. Може да се попита как не е пропуснала да отбележи това и пишещата тези редове: кой може да засвидетелства разликата в това движение, след като цялата Природа се завръща към своята първична същност и никой не може да бъде свидетел на това – нито даже Дхиан-Коганите, тъй като всички те са в Нирвана? Отговорът е, че за всичко в природата трябва да се съди по аналогия. Въпреки че висшите Божества (Архангелите или Дхиаки-Буддите) не са в състояние да проникнат в тайните, които са твърде далеч зад пределите на нашата Планетна Система и видимия Космос, все пак в древни времена е имало велики ясновидци й пророци, имащи възможност ретроспективно да проникнат в тайната на Диханието и Движението от времето, когато системите на Световете са почивали, потънали в своя периодичен сън.

Колелата се наричат също Rotae – въртящи се колела на небесните тела, които вземат участие в световното творчество – когато смисълът се отнася към животворящия принцип на звездите и планетите, тъй като в Кабала те са представени като Офаними, Ангели на Сферите и Звездите, чиито вдъхновяващи Души те се явяват.

Този закон за спиралното движение в първичната материя е и най-древната представа на гръцката философия, чиито почти всички първи исторически мъдреци са били Посветени в Мистериите. Гърците приели това от египтяните, а те от халдеите, които били ученици на брамините от езотеричната школа. Левкип и Демокрит от Абдера – ученик на Маговете – учели, че това въртеливо движение на атомите и сферите е съществувало от вечността. Хисет, Хераклит, Екфант, Питагор и всичките му ученици учели за въртенето на Земята; Арябхата от Индия, Аристарх, Селевк и Архимед са пресмятали нейното въртене също така научно, както това правят и днешните астрономи, докато теорията за Началните Вихрови Пръстени е била известна на Анаксагор и поддържана от него 500 г. пр.н.е. или почти 2000 години преди отново да бъде приета от Га-лилей, Декарт, Сведенборг и накрая с малки изменения – от сър В. Томсън. Ако говорим справедливо, всяко подобно знание е отзвук от древната доктрина, която сега се прави опит да бъде обяснена. По какъв начин през последните няколко века хората са стигнали до същите изводи и представи, които са се преподавали като акси-омни истини в съкровеностите на Аdyta преди много хилядолетия, е въпрос, който подлежи на специални обсъждания. Някои са стигнали до него по пътя на естественото придвижване във физичната наука и чрез самостоятелни наблюдения; други, като Коперник, Сведенборг и някои други, въпреки тяхната голяма ученост дължат знанието си много повече на интуицията, отколкото на представите, получени и развити по обикновения път на изучаване. От забележката на Сведенборг за теорията на Вихровото Въртене се доказва, че той, който е нямал възможност да знае за езотеричните представи на Будцизма, съвършено самостоятелно е стигнал до окултното учение в своите общи понятия. В тази забележка, цитирана от проф. Уинчел, в превод на Клисолд, намираме следното резюме:

„Първата причина е безкрайното или безграничното. Това дава битие на първото крайно или ограничено – Логоса в неговите прояви и Вселената. Това, което поставя граница, е аналогично на движението (вж. Станса I, Supra). Прекараната граница е точка, същност на която е движение, но понеже е без части, тази същност не е действително движение, а само стремеж към него. (В нашата доктрина това не е „стремеж”, а изменение на Вечната Вибрация в непроявения в Спирално Движение във феноменалния или проявен Свят).

От това отначало произлиза разпространението, пространството, формата и последователността, или времето. Както в геометрията точката поражда линията, линията – равнина и равнината – тяло, тук стремежът на точката се насочва към линиите, равнините и телата. С други думи, Вселената се свежда до in ovo в първата естествена точка.

Движението, към което стремежът се насочва, е кръгово, тъй като кръгът е най-съвършената форма… Най-съвършена, гореописаната форма на движение трябва да бъде постоянно кръгова; т.е. трябва да се извършва от центъра към периферията и от периферията към центъра”.

Това е окултизъм от най-чист вид.

„Шест Посоки на Пространството” означават тук „Двоен Триъгълник”, съединение и сливане на чистия Дух и Материята, Арупа и Рула, чиито символи са Триъгълниците. Този Двоен Триъгълник е знак на Вишну; това е Соломоновият Печат и Шри-Антара на брамините.

СТАНСА V – Продължение

  1. ФОХАТ НАЧЕРТАВА СПИРАЛНИ ЛИНИИ ЗА СЪЕДИНЯВАНЕ НА ШЕСТИЯ СЪС СЕДМИЯ – ВЕНЕЦА (а). ВОЙНСТВОТО НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СТОИ НА ВСЕКИ ЪГЪЛ; ЛИПИКИТЕ СА В СРЕДНОТО КОЛЕЛО (Ь). ТЕ КАЗВАТ: „ТОВА Е ДОБРЕ”. ПЪРВИЯТ БОЖЕСТВЕН СВЯТ Е ГОТОВ; ПЪРВИЯТ; ВТОРИЯТ СЛЕД ТОВА „БОЖЕСТВЕНИЯТ АРУПА” СЕ ОТРАЗЯВА В ЧАЙА-ЛОКА, ПЪРВАТА ДРЕХА НА АНУПАДАКА (с).

(а) Това начертаване на „спирални линии” се отнася до еволюцията на Човека, а така също и до еволюцията на Принципите на Природата – еволюция, която протича постепенно, както и всичко в Природата. Шестият Принцип у човека (Буддхи, Божествената Душа), въпреки че е само Дихание по нашето разбиране, все пак е нещо материално в сравнение с Божествения Дух (Атма), чийто носител или проводник е Фохат в качеството му на Божествена Любов (Ерос), електрическа мощ на сходство и симпатия. Този принцип е показан алегорично като опитващ се да доведе чистия Дух, неделим Лъч от Единния Абсолют в съчетание с Душата, образуващи заедно в Човека Монада, а в Природата първото звено между вечно неограниченото и проявеното. „Първият сега се явява Втори (Свят)”; Липиките се отнасят към същата идея.

(Ь) „Войнството” на всеки ъгъл е Войнство на Ангелски Същества (Дхиан-Когани), назначени да ръководят и охраняват всяка съответна област от началото до края на Манвантара. Те са „Мистичните Пазители” на християнските кабалисти и алхимици и символично, а също така и космогенично, се отнасят към числовата система на Вселената. Числата, с които тези Небесни Същества са свързани, е много трудно да бъдат обяснени, тъй като всяко число се отнася към няколко групи определени представи, в съответствие с особената група „Ангели”, която числото трябва да представя. В това се състои трудният възел при изучаването на символиката, с който много учени, без да могат да го развържат, са предпочели да постъпят така, както Александър е постъпил с Гордевия възел; оттук като непосредствен резултат са погрешните представи и учения.

(с) „Първият е Втори”, тъй като Първият е областта на Ноумена в неговото първично проявление, праг към Света на Истината или Сат, чрез който непосредствената Енергия, излъчваща се от Единната Реалност – Божество, което няма Име – ни достига. Тук отново срещаме непреводимия термин Сат (Битийност), който може да доведе до погрешно разбиране, тъй като онова, което е проявено, не може да е Сат, а е нещо феноменално, непостоянно и даже, в действителност, не е вечно. То е съвременно понятие и съответства на Единния Живот, „Нямащ Втори”, но като проява той все пак е Майа, както и всичко останало. По думите на Коментара, този „Свят на Истината може да се опише само като: „Блестяща звезда, паднала от Сърцето на Вечността, фар на Надеждата, на Седемте Лъча на който висят Седем Свята на Битието”. Така е, защото те са Седем Светилника, чието отражение са човешките безсмъртни Монади – Атма или Лъчистият Дух на всяко човешко същество. Отначало това е Седмична Светлина, после „Божествен Свят” -безбройни светилници, запалени от първичната Светлина – Буддхи, или Божествени, Нямащи форма, Души на последния Арупа на Безформения Свят – „Съвкупност”, на съкровения език на древната Станса.

В Катехизиса Учителят пита ученика:

„Вдигни главата си, о Лану: един или безброй много светил-иици виждаш, които проблясват над тебе в тъмното нощно небе?”

„Аз чувствам единния Пламък, о Гурудева, аз виждам безчи-сленото множество от неотделените искри, които блестят в него.”

„Добре го каза. Сега погледни, наоколо и в самия себе си. Тази Светлина, която гори в тебе, чувстваш ли я поне малко по-различна от светлината, която гори в твоите братя – хората?”

„Тя по нищо не се различава от тях, въпреки че затворникът пребивава в оковите по силата на Кармата, и въпреки че неговата външна дреха лъже невежите, като ги принуждава да казват в заблудата си: „ Твоя Душа и Моя Душа”.

Коренното единство на ултимативно естество на всяка част, влизаща в състава на Природата – от звездите до минералния атом, от висшия Дхиан-Коган до най-малката инфузория, при пълното приемане на този термин и използването му за духовния, мисловния или физическия свят – това единствено е единен, основен закон в окултната наука. „Божеството е безпределно и безкрайно разпространение”, казва окултната аксиома; оттук и името на Брама, което беше обяснено по-рано.

Дълбока философия лежи в основата на най-ранния култ в света, преклонението пред Слънцето и Огъня. От всички известни на физическата наука елементи огънят винаги е бил недостъпен за точен анализ. С голяма увереност се твърди, че въздухът е смес на газове от кислород и азот. Ние разглеждаме Вселената и Земята като материя, която се състои от определени химически молекули. Ние говорим за първичните десет материала, давайки на всеки от тях гръцко или латинско наименование. Ние казваме, че химически водата е съставена от водород и кислород. Но какво е огънят? Отговарят ни категорично, че това е следствие от горенето. Той е топлина и светлина, и движение и корелация на физическите и химически сили въобще. И това научно определение философски е допълнено от речника на Уебстър с теологическо определение, обясняващо, че огънят е „оръдие на възмездието и възмездие на не-разкаялия се в друго състояние”, като това „състояние” се предполага, че е духовно; но уви, наличието на огъня само изглежда като достатъчно убедително доказателство за материалната му природа. Въпреки всичко, говорейки за илюзията, която разглежда всички феномени като обикновени, защото са обикновени факти, проф. Ват казва:

„Най-обикновени факти ни изглеждат ненуждаещи се от обяснение и даже можещи да служат за обяснение на онова, което би могло да бъде оприличено на тях. По такъв начин кипенето, изпаряването на течността се представят като много прост феномен, който не изисква обяснение и дава удовлетворително обяснение на други, по-редки феномени. Това, че водата изсъхва, за непросветения ум е нещо съвършено разбираемо, докато за човек, запознат с физическата наука, течното състояние е анормално и необяснимо. Запалването на огъня от пламъка представлява голяма научна трудност, въпреки че малко хора го осъзнават.”

Какво казва езотеричното учение относно огъня? „ Огънят е най-съвършеното и чисто отражение на Единния Пламък, както на Небето, така и на Земята, Това е Живот и Смърт, начало и край на всяко материално нещо. Това е Божествената Същност. ” По такъв начин не само огнепоклонниците-перси, а даже скитащите диви племена на Америка, които се провъзгласяват за „родени от Огъня”, проявяват повече научност в своите вярвания и истини в суеверията си, отколкото всички теории на съвременните физици. Християнинът, който твърди, че „Бог е Живият Огън” и говори за „Огнени езици” в Деня на Светия Дух и за „Горящия храст” на Мойсей, е също такъв огнепоклоник, както и всеки „езичник”. Сред мистиците и кабалистите розенкройцерите най-вярно са определили Огъня. „Вземи обикновена лампа, дръж я напълнена с масло и ти ще си в състояние да я запалиш от пламъка на лампа, от свещите и огньовете на целия свят, без да намалиш този пламък… „Ако основното Божество е вечната и безкрайна Същност, никога неунищожима („Господ Бог твой е Огън поглъщащ”), тогава е неразумно окултното учение да се разглежда не като философско, когато казва: Така са били сътворени Арупа и Рула (Световете): „От Едната Светлина Седем Светилника; от всеки от Седемте седем пъти по Седем и т.н….”

СТАНСА V Продължение

  1. ФОХАТ ПРАВИ ПЕТ ПРИДВИЖВАНИЯ1 (а) И СТРОИ КРИЛАТО КОЛЕЛО НА ВСЕКИ ЪГЪЛ НА КВАДРАТА ЗА ЧЕТИРИМАТА ПРЕСВЕТИ… И ЗА ТЯХНОТО ВОЙНСТВО/b/

(а) Вече беше обяснено в последните Коментари, че „Придвижванията” се отнасят както към космическите, така и към човешките Принципи, последните от които в екзотеричното подразделение се състоят от три (Дух, Душа и Тяло), а в езотеричното изчисление – от седем Принципа: Три Лъча на Същността и четири аспекта. Тези, които са изучавали „Езотеричен Буддизъм” на г-н Синет, лесно ще свикнат с тази номенклатура. Зад пределите на Хималаите съществуват две езотерични школи, или по-точно една езотерична школа, разделена на два отдела – единия за вътрешните ученици, другия за външните, полусветски ученици. Първото учение установява разделението на човешките принципи на седем, а другото – на шест.

От космическа гледна точка Фохат, който прави „Пет Придвижвания”, се отнася тук към петте висши плана на Съзнанието и Битието, шестият и седмият (в низходящ ред) ще са астрални и земни, или двата низши плана.

(Ь) Четири „Крилати Колела на всеки ъгъл… за Четиримата Пре-свети и за тяхното Войнство са същността, „Четирима Махараджи” или Велики Царе или Дхиан-Когани, Деви, всеки възглавяващ една от четирите части на Света. Те са Властелини или Ангели, които управляват космическите сили на Севера, Юга, Изтока и Запада -Сили, всяка от които има определено окултно свойство. Тези Същества също са свързани с Кармата, тъй като за изпълнение на нейните нареждания Кармата се нуждае от физически и материални посредници, като например четирите ветрове, открито признати от науката, които имат свои съответни унищожители и благодетелни въздействия върху здравето на хората и всяка жива твар. В римо-католическата доктрина се среща окултна философия, която отнася различните обществени бедствия, като епидемиите от болести, войната и пр., до невидимите „Вестители на Севера и Запада”. „Словата господни идват по пътя на Изтока”, казва Езекиил, докато Еремия, Исаия и Псалмопевецът уверяват своите читатели, че „Слънцето идва от Север и Запад” – отнесена към еврейския народ тази формула звучи като неопровержимо пророчество. И това също обяснява оповестеното от Св. Амфросий, което гласи, че именно по тази причина „ние проклинаме Северния Вятър и по време на обряда на Кръщението започваме обърнати на Запад (Небесния), за да отхвърлим по-добре този, който го обитава, след което се обръщаме на Изток”.

Вярването в Четиримата Махараджи – Управници на четирите страни на Света – е било общо и сега се среща сред християните, които следвайки Св. Августин, ги наричат „Ангелски Сили” и „Духове”, когато сами се обръщат към тях и „Дяволи”, когато им се молят езичниците. Но къде е разликата в дадения случай между езичниците и християните? Ученият Восий казва:

„Въпреки че Св. Августин е казал, че всяко видимо нещо в този свят има близо до себе си като пазач ангелска сила, под това трябва да се разбират не отделните неща, а цели техни видове, тъй като в действителност всеки вид има свой специален ангел, който го пази. В това отношение той е в пълно съгласие с всички философи… За нас тези ангели са духове, отделени от обектите, докато за философите (езически) те са били богове.”

Като разглеждаме ритуала в името на „Духовете на Звездите”, установен от римокатолическата църква, можем да се убедим, че тези духове поразително приличат на „богове”, но в древността те са били почитани и обожествявани от езичниците не повече, отколкото от днешните висококултурни християни в Рим.

Следвайки Платон, Аристотел е обяснил, че терминът е бил разбран само като означаващ безплътни принципи, поместени във всяко от четирите велики деления на нашия космически свят, за да бъдат опазени. По такъв начин езичниците, също както и християните, почитат и се покланят не на стихиите и (въображаемите) части на Света, а на „богове”, които съответно ги управляват. За църквата съществуват два вида Сидерални Същества – Ангели и Дяволи. За кабалиста и окултиста има само един клас и нито единият, нито другият прави разлика между „Властелините на Света” и „Rectores Tenebrarum” или Космократорите, които католическата църква си представя и намира във „Властелините на Света”, щом някой от тях е наречен с друго име, а не с това, с което тя го нарича. Не Властелинът или Махараджата наказват или награждават – с разрешението или заповедта на Бога или без тях, а самият човек – неговите деяния или Карма, привличайки индивидуално или колективно (както е понякога в случая с цяла нация) всяко зло и бедствие. Ние пораждаме Причините и те пробуждат съответните сили в Сидералния Свят, магнетично и непреодолимо свързани и въздействащи върху тези, които са породили подобни причини, независимо дали тези лица са в действителност злодеи или просто „мислители”, които замислят злото. Тъй като мисълта е материя – така ни учи съвременната наука – „всяка частица от съществуващата материя трябва да е запис на всичко онова, което се е случило”, както твърдят Jevons и Babbage в техните „Принципи на науката “. С всеки изминат ден съвременната наука се въвлича в окултизма; несъмнено безсъзнателно, но все пак доста осезаемо.

„Мисълта е Материя”, но, разбира се, не в смисъла, който се приписва от германския материалист Молешот, който изтъква, че „Мисълта е Движение на материята” – твърдение, почти безгранично нелепо. Умствените и телесните състояния са съвършено противоположни по своята същност. Но това не влияе на постановката, че всяка мисъл, освен нейното физическо допълване (изменение в мозъка), проявява обективен – макар за нас да е свръхчув-ствително обективен – аспект на астрален план.

Двете главни теории на науката, които се отнасят до отношенията между Ума и Материята, са същността на монизма и материализма. Тези две теории покриват цялата област на отрицателната психология, с изключение на псевдоокултните виждания на германските пантеистични школи. Вижданията на нашите съвременни учени мислители по въпроса за отношенията между ума и материята могат да се сведат до следните две хипотези. Те показват, че и двете виждания еднакво изключват възможността за независима душа, различаваща се от физическия мозък, чрез който тя действа. Същността на двете хипотези е следната:

  1. Материализмът е теория, която разглежда.умствените феномени като продукт от молекулярното изменение в мозъка; т.е. като резултат от трансформацията на движението в чувстване (!). Една по-примитивна школа веднъж е стигнала дотам, че е отъждествила ума с „особен вид движение” (!!), но за щастие по-голямата част от хората на науката смятат тази гледна точка за нелепост.
  2. Монизмът или доктрината за Единната Същност е най-изтънчената форма на отрицателна психология, която един от нейните привърженици, проф. Ват остроумно нарича „защитаващ се материализъм”. Тази доктрина е много широко разпространена и включва сред своите привърженици хора като Леви, Спенсър, Фериер и др. Установявайки мисълта и умствените феномени като радикално контрастиращи на материята, тя ги разглежда като две страни и два аспекта на една и съща субстанция в някои от нейните състояния. Мисълта като Мисъл, казват те, е съвършено противоположна на материалните феномени, но тя също трябва да се разглежда само като „субективна страна на движението на нервите” – но какво могат да разбират нашите вещи учени под това?

Връщайки се към коментарите за четиримата Махараджи, ще добавим, че според Климент Александрийски огромна завеса е отделяла в египетските храмове светилището от мястото за събранията. Същото е било и при евреите. И при едните, и при другите завесата е била простряна над пет сгьлба (Пентаграма), които езотерически символизират нашите пет чувства и пет коренни раси, а четирите цвята на завесата са изобразявали четирите части на Света и четирите земни стихии. Всичко това е било алегоричен символ. Чрез посредничеството на тези четирима висши Управници на четирите части на света и стихиите нашите пет чувства могат да достигнат скритите истини на Природата; но съвсем не така, както е твърдял Климент – че именно стихиите рег sе са давали на езичниците Божественото Знание или Знанието на Бога. Докато египетската емблема е била духовна, еврейската е била чисто материалистична и действително е почитала само слепите стихии и въображаеми „точки”. Какъв е бил смисълът на четириъгълната Скиния, въздигната от Мойсей в пустинята, ако не е имала същото космическо значение? „Направи завеса от синя, пурпурна и червена вълна… и направи за завесата пет стълба от ситимено дърво… и направи в четирите ъгли… четири медни пръстена… греди от скъпото дърво… и на четирите страни – Север, Юг, Запад и Изток… Скинии и Херувими… изкусна работа.” Скинията и квадратният двор, Херувимите и всичко останало е било точно такова, както в египетските храмове. Четириъгълната форма на скинията е означавала същото, което означава и сега в екзотеричното преклонение на китайците и тибетците, а именно четири кардинални точки, изразени в четирите страни на пирамидите, обелиските и други подобни строежи. Йосиф Флавий се старае да обясни това. Той казва, че стълбовете на Скинията са били тъждествени със стълбовете, поставени в Тир в чест на четирите стихии, закрепени на пиедестали от четири ангела, които са били обърнати с лице към кардиналните точки. Той добавя, че „Ангелите на пиедесталите имали четири знака от Зодиака” върху себе си, което изразявало същото определяне на страните в света.

Това представяне може да се намери и в пещерите на последователите на Заратустра в храмовете на Индия, изсечени в скалите, и във всички свещени квадратни постройки от древността, които са доживели до наши дни. Това определено е доказано от Лайард, който открива тези четири кардинални точки и четири първични елемента в религията на всяка страна във формата на квадратни обелиски, в четирите страни на пирамидите и т.н. Четиримата Махараджи са били владетели и Ръководители на тези стихии и техните точки.

Ако изучаващият иска да научи повече за тях, той трябва само да сравни видението на Езекиил (гл. 1) с това, което е известно за китайския буддизъм, даже в неговите екзотерични учения, и да изследва външната форма на тези „Велики Царе на Девите”. По мнението на Йосиф Едкинс: „Всеки от тях оглавява един от четирите континента, на които индусите разделят света… Всеки ръководи армия от духовни същества за защитата на човечеството и буддизма”. Като изключим пристрастията към буддизма, тези Четири Небесни Същества са именно това. Но екзотерично и езотерично индусите разделят света на седем континента и техните четири Космически Деви в действителност са осем и управляват чрез осем точки на компаса, а не чрез континентите.

„Четиримата” са пазители на човечеството и също посредници на Кармата на Земята, докато Липиките се грижат за посмъртното бъдеще на човечеството. В същото време те са четири живеещи Същества, „които имат подобие на човек” във видението на Езекиил. Преводачите на Библията ги наричат Херувими, Серафими и т.н., окултистите – „Крилати Сфери”, „Огнени Колела”, а в индуския Пантеон те имат много различни наименования. Всички тези Ганд-харви, „Сладкопевци”, Асури, Кинари и Наги са алегорични описания на Четиримата Махараджи. Те са Серафимите, Огнените Змии на Небесата, които срещаме в параграфа, описващ планината Меру като „Възнесена Грамада на Славата, Почитано Убежище на Боговете и небесните псалмопевци… недостижимо за грешните хора, …тъй като то е пазено от Змиите”. Те също така се наричат Отмъсти-тели и „Крилати Колела”.

След обяснението на тяхната мисия и характер, да видим какво казват християнските тълкуватели на Библията за Херувимите. На еврейски език тази дума означава пълнота на Знанието; тези ангели са наречени така заради превъзходното Знание и затова са били назначавани за „наказание на хората, които претендират за притежаване на Божественото Знание”. (Тълкувание на Крюден гл. III, 24, Книга „Битие” в неговия „Сопсоrdапсе” – Указател на Библейските Изречения.) Прекрасно, колкото и да е мъгляво това обяснение, то показва, че Херуб, който е поставен до Вратите на Райската Градината след „Падението”, е внушил на уважаемите тълкуватели мисълта за наказание, свързано със забраненото Знание или Божественото Знание -‘знание, което в човешката оценка обикновено води до друго „Падение”, падение на боговете или „Бога”. Но тъй като добрият стар Крюден нищо не е знаел за Кармата, може да му бъде простено. Въпреки това алегорията е много образна. От Меру -Обителта на Боговете – до Рая разстоянието не е много голямо; и от индуските Змии до орфическия Херувим, от чието семейство третият бил Дракон, различията са още по-малко, тъй като и двамата са пазели входа в областта на Съкровеното Знание. Освен това Езекиил ясно описва Четирите Космически Ангела:

„И видях… бурен вятър… голям облак и огън на кълба… в средата му пък се виждаше подобие на четири животни… и такъв беше видът им: приличаха на човек… и всяко имаше четири лица… и четири крила., лице човешко  и лице лъвско… лице телешко… и лице орлово… И гледах животните… и ето, на земята… по едно колело пред четирите им лица… и по изглед и по направа бяха като че колело в колело… защото духът на животните беше в колелата.”

Съществуват три главни групи от Строители и толкова Планетни Духове и Липики, и всяка групи се дели на седем подгрупи. Даже в такъв огромен труд като този не е възможно да се направи подробно изследване дори на трите Главни Групи, тъй като това ще изисква още един допълнителен том. Тези Строители са представители на първите „Родени от Разума” Същества, а следователно и първите Риши-Праджапати; те са и Същността на Седемте Велики Богове на Египет с техния водач Озирис; Седем Амешаспенти на Зороастър с Ормазд начело; „Седем Духа на Лик”; Седем Сефирота, отделени от първата Триада и т.н. Те създават, или по-точно пресъздават всяка „Система” след „Нощта”. Втората група Строители са изключително Архитектите на нашата Планетна Система. И Третата -Прародителите на нашето Човечество – макрокосмически първообраз на микрокосмоса. Планетните Духове са вдъхновяващи Духове на Звездите и специално на Планетите. Те управляват съдбите на хората, които се раждат под някое от съзвездията им. Втората и Третата Група, принадлежейки към друга система, изпълняват същите функции, като управляват различни отдели на Природата; в индуския екзотерически Пантеон те са охраняващи божества, които господстват над осемте точки на компаса и се наричат Локапала, „Носители или Пазители на Света” (в нашия видим Космос), от които Индра (Изток), Яма (Юг), Варуна (Запад) и Кувера (Север) са главните. Техните слонове и съпруги, разбира се, принадлежат към фантазиите и по-късните измислици, въпреки че всички те имат окултно значение.

Липиките, чието описание е дадено в Коментар № 6 на Станса IV са същността на Духовете на Вселената, докато Строителите са само наши планетни Божества. Първите принадлежат към самата окултна част на космогонията, която не може да бъде изложена тух. Познават ли Адептите – даже най-висшите – този ангелски чин в неговата завършеност на тройната му степен, или знаят само низшия, свързан с данните и сведенията на нашия свят? Това е нещо, което авторката не може да каже, но тя по-скоро е склонна към второто предположение. За тяхната висша степен се преподава само едно: Липиките са свързани с Кармата, като нейни непосредствени летописци. Символ на Свещеното и Съкровено Знание навсякъде в древността е било Дървото, означаващо също Писание или Летопис. Оттук е и думата Липика – Писател или Преписвач; Драконите – символ на Мъдростта, пазещи Дървото на Знанието; „Ябълката, носеща златни плодове, дървото на Хесперидите”, „Разкошни Дървета” и растителност на върха на Меру, които се пазят от змиите; Юнона, даваща на Юпитер в деня на сватбата Дърво със златни плодове е друг аспект на Ева, която предлага на Адам ябълка от дървото на Знанието.

СТАНСА V – Продължение

  1. ЛИПИКИТЕ ОЧЕРТАВАТ ТРИЪГЪЛНИК, ПЪРВИЯ ЕДИНЕН КУБ, ВТОРИЯ ЕДИНЕН, И ПЕНТАГРАМА В ЯЙЦЕТО (а). ТОВА КОЛЕЛО, НАРЕЧЕНО „НЕ ПРЕСТЪПВАЙ” Е ЗА ТЕЗИ, КОИТО СЛИЗАТ И СЕ ИЗДИГАТ; КОИТО В ТЕЧЕНИЕ НА КАЛПА СЕ ПРИДВИЖВАТ КЪМ ВЕЛИКИЯ ДЕН „БЪДИ С НАС” (Ь) …ТАКА БИЛИ СЪЗДАДЕНИ АРУПА И РУЛА: ОТ ЕДИННАТА СВЕТЛИНА НА СЕДЕМ СВЕТИЛНИКА, ОТ ВСЕКИ ОТ СЕДЕМТЕ – СЕДЕМ ПЪТИ ПО СЕДЕМ СВЕТИЛНИКА. КОЛЕЛАТА ПАЗЯТ ПРЪСТЕНА…

Тази Станса продължава класификацията на Степените от Ангелската Йерархия до най-малките подробности. От групата на Четиримата и Седмината произлизат „Родените от Разума” Групи на Десетте, Дванадесетте, на Двадесет и първия и т.н.; всички те отново са подразделени на подгрупи – Седем, Девет, Дванадесет и т.н., докато умът не се загуби в безкрайното броене на небесните Войнства и Същества, всяко от които има своя определена задача в управлението на видимия Космос през времето на неговото съществуване.

(а) Езотеричното значение на първата фраза на стиха се състои в това, че онези, които са били наречени Липики, Летописци на Кармичната Документална Книга, установяват непреодолима преграда между личното Аз и безличното Его, Ноумена и Източника на първото. Оттук е и алегорията. Те очертават проявения свят на материята вътре в пръстена „Не престъпвай”. Този свят е обективен символ на Единното, разделено на Множества на плановете на Илюзията, Ада („Първия”) или Ека („Единния); и този Единен е колективен агрегат или съвкупност от главните Създатели или Архитекти на Видимата Вселена. В еврейския окултизъм те се наричат едновременно Асhath, „Единен” с женско начало, и Асhad, „Единен” с мъжко начало. Монотеистите и сега още ползват дълбокия езоте-ризъм на Кабала, като са взели името, под което е известно Единното Висше Същество, към неговата проява на Сефирот-Елохим и го наричат Йехова. Това те вършат съвършено своеволно и против всякакъв смисъл и логика, тъй като терминът Елохим е множествено съществително, тъждествено с множествената дума Сhiiт, която често се смесва с него. Фразата на Сефер Йецира „Аchath- Ruah-Elohim -Chiim” изразява Елохим в най-добрия случай като Андрогин, като при това женското начало почти преобладава, тъй като тя се чете: „ЕДИННИЯТ е Тя, Дух на Елохима на Живота”. Както е казано, Ахат (или Ехат) е с женско начало и Ахад (или Ехад) – с мъжко, като с двете означават Единното.

Освен това в окултната метафизика съществуват наистина двама „Единни” – Единият е на недосегаемия план на Абсолюта и Безкрайността, за когото никакви умозаключения не са възможни, а вторият Единен е на плана на следствията. Първият не може да е следствие, нито да се дели, тъй като той е вечен, абсолютен и неизменен. Но Вторият може, понеже е, така да се каже, отражение на Първия Единен (тъй като той е Логос или Ишвара в илюзорната Вселена). Той излъчва от себе си – също както и висшата триада Сефироти излъчва седем низши Сефироти – седем Лъча или Дхиан-Когани; с други думи, Едносъщното става Разносъщно, Протилът се диференцира на Елементи. Но тези, ако не се върнат в своя първичен елемент, никога не могат да престъпят предела на Лайа или нулевата точка. Това метафизично положение едва ли може да бъде по-добре описано, отколкото в лекциите на Т. Суба Роу за Бхагават Гита:

„Мулапракрити (Покров на Парабраман) действа като единна енергия чрез Логоса (или Ишвара). Сега Парабраман… е единна същност, от която произлиза и започва своето съществуване центърът на енергията, който засега ще нарека Логос… Той се нарича Глагол… от християните и той е божественият Христос, който е вечен в лоното на своя Отец. Той се нарича Авалокитешвара от будцистите… Почти във всяка доктрина е било формулирано съществуването на център на духовна енергия, който е нероден и вечен в лоното на Парабраман по времето на Пралайа и възниква като център на съзнателна енергия по времето на космическата дейност…”

Както казва лекторът, Парабраман не е това или онова и даже не е съзнание, тъй като той не може да се отнесе нито към материята, нито към нещо условно. Той не е Его, също така не е Не-Его, нито даже Атма, а единен източник на всички прояви и видове съществувания.

Така в алегорията Липиките отделят света (или плана) на чистия Дух от плана на Материята. „Те”, които „слизат и се изкачват” -въплъщаващите се Монади и хора, устремени към прочистването и „издигането”, но все още не напълно достигнали целта – могат да престъпят зад пръстена „Не престъпвай” само в Деня „Бъди с нас”; в този ден, когато човек, освободен от оковите на невежеството и осъзнал напълно неделимостта на Егото вътре в неговата личност -погрешно приемано за свое собствено – от Световното Его (Аnima

Supra-Mundi), се потапя в Единното Съществуващо, за да стане не само едно с „Нас”, проявените Животи, които са Единния Живот, а и със самия този живот.

Чрез Астрономическият пръстен „Не престъпвай”, който Липиките очертават около „Триъгълника”, Първия Единен, Куба, Втория Единен и Пентаграма”, за да затворят тези фигури в Кръг, отново се проявяват символите 31415, или коефициентът п (пи), като геометричните фигури тук заместват цифрите. Съгласно общите философски учения този пръстен се намира зад предела на онова, което в астрономията наричат мъглявини. Но това е също толкова погрешна представа, колкото топографията и описанията в пура-ническите и други екзотерични Писания за 1008 свята, небеса и светове на Дева-Лока. Разбира се, в езотеричните учения, а също и според светските научни данни съществуват светове на такива неизчислими разстояния, че светлината от най-близкия, въпреки че чак сега е достигнала нашите съвременни „халдеи”, може да остави своето светило дълго преди деня, в който думите „Да бъде светлина” са били произнесени. Но тези светове не са на плана на Дева-Лока, а в нашия Космос.

Химикът достига до Лайа или нулевата точка на плана на материята, с който той работи, и след това спира в задънена улица. Физикът или астрономът смята билионите мили за мъглявини и също спира в задънена улица. Полупосветеният окултист също ще си представи тази Лайа-точка като съществуваща на някакъв план, ако не на физически, то все пак на достъпен за човешкия ум. Но напълно посветеният знае, че пръстенът „Не престъпвай” не е местност и че не може да се измери с разстояние, а съществува в абсолюта – Безкрайността. В тази „Безкрайност” за напълно посветения не съществуват нито височина, нито ширина, нито дебелина, а всичко е неизмерима дълбина, която се простира отдолу, от физическото към „параметафизическото”. Употребяваната дума „отдолу” се отнася не към дълбочината на физическата материя, а към основната дълбочина – „Навсякъде и Никъде”.

Ако внимателно се изследват екзотеричните и грубо-антропо-морфните алегории на народните религии, даже в тях може да се открият бледи следи от доктрината, олицетворена в пръстена „Не престъпвай”, който се пази от Липиките. Тези следи се срещат дори в ученията на сектата Веданта Висиштадвайта, най-антропоморфната в цяла Индия. Така е, защото четем за освободената душа, че след достигането на Мокша – състояние на блаженство, което означава освобождение от „Бандха”, или робство – блаженството се изпитва от нея в мястото, което се нарича Парамапада, нематериално място, състоящо се от Суддасатва, естество, от което е създадено тялото на Ишвара – „Господа”. Там Мукти Дживатма (Монадите), които са достигнали Мокша, вече не се подлагат нито на качествата на материята, нито на Кармата. „Но ако те изберат, могат да се въплътят на Земята, за да донесат добро на света.” Пътят към Парамапада, или към нематериалните светове от този свят, се нарича Давайана. Когато човек достигне Мокша и тялото умира:

„Джива (Душата) заедно със Сукшма Шарира отива от сърцето на тялото към Брамарандра, центъра, който се намира в темето, преминавайки през Сушумна, нерва, съединяващ сърцето с Брамарандра. Джива си пробива път през Брамарандра и отива в областта на Слънцето (Сурямандала), следвайки слънчевите лъчи. След това през тъмното петно в слънцето тя влиза в Парамапада… Джива се ръководи по своя път… от Висшата Мъдрост, която може да се придобие от Йога.”

„Така Джива отива в Парамапада с помощта на Атхивахика (Носителите в прехода), известни под названието Арчи Аха… Адитя… Праджапати и т.н.; споменатите тук са известни чисти Души и т.н.”

Никой от духовете, с изключение на „Летописците” (Липиките), не е престъпил забранената линия на този пръстен, а и никой няма да я престъпи до деня на следващата Пралайа, тъй като това е границата, която отделя Крайното – колкото и да е безкрайно за човешките очи – от наистина Безкрайното. Затова Духовете, които споменахме, че „се изкачват и слизат”, са същността на „Войнството”, неточно наречени „Небесни Същества”. В действителност те са нещо съвсем друго. Те са същества от Висши Светове в Йерархията на Битието и са толкова неизмеримо високи, че би трябвало да ни се струват Богове, а заедно – Бог. Но вероятно и ние, смъртните хора изглеждаме на мравките така, понеже мерило са им техните собствени способности. Възможно е мравките също да виждат пръста на възмездие на Личния Бог в ръката на момчето, което по импулса на зла шега унищожава за миг техния мравуняк, плод на труда от много седмици – дълги години в хронологията на насекомите. Мравката, която чувства това остро, може, също както и човекът, да припише незаслуженото бедствие на комбинацията от провидение и грях и да види в това резултат от греха на своите предци. Кой знае и кой може да отрича или да го твърди? Да не се допусне съществуване в цялата Слънчева Система на други разумни и мислещи човешки същества, освен самите нас, е най-великото самомнение на нашия век. Единственото, което науката има право да утвърждава, е това, че няма невидими разумни съзнания, които да живеят в същите условия като нас. Но тя ни най-малко не може да отрича съществуването на светове вътре в световете, при съвършено различни условия от тези, които изграждат природата на нашия свят. Тя не може да отрича и това, че е възможно да съществува известен контакт между някои от тези светове и нашия свят. Великият философ Имануел Кант ни уверява, че подобен контакт в никакъв случай не е невероятен:

„Признавам, че съм много склонен да твърдя, че съществуват нематериални същества в света и да причисля своята душа към категорията на тези същества. Не зная къде и кога, но впоследствие ще се докаже, че дори в този живот човешката душа се намира в непрекъсната връзка с всички нематериални същности в Света на Духа, и че тя действа върху тях и получава въздействие от тях.”

Учат ни, че към най-висшия от тези светове принадлежат Седем Степени от чисто Божествени Духове; към шестте низши принадлежат Йерархии, които могат понякога да са видими и чувани от хората и които общуват със своите земни потомци, с потомството, което неразривно е свързано с тях, тъй като всеки Принцип у човека има свой непосредствен източник в природата на тези велики Същества, които съответно ни снабдяват с невидимите елементи в нас. Физическата наука е свободна да обсъжда физиологическия механизъм на живите същества и да продължава безплодните си усилия, като се опитва да превърне нашите чувства, сетива -умствени и духовни – във функции на техните органи – проводници.

Въпреки всичко, което е могло да се направи в тази насока и вече е направено, науката е достигнала до предела на възможностите си. Тя стои пред глуха стена, на чиято повърхност, както си въобразява, чертае велики физиологически и психологически открития, всяко от които впоследствие ще се окаже нищо повече от паяжина, из-плетена от научните фантазии и илюзии. Само тъканите на нашето Физиологично тяло подлежат на анализ и изследване от физио-логията. Шестте висши Принципа, които са затворени в тях, винаги ще се изплъзват от ръката, ръководена от „ аnimus “, който нарочно не вниква и отхвърля окултните науки. Всичко, което съвременното физиологично изследване е направило във връзка с психологическите проблеми и е могло да направи по силата на природата на нещата, това е да покаже, че всяка мисъл, сетиво и емоция се съпровождат от особена координация на молекулите на някои нерви. Изводът на учени от типа на Бюхнер, Фогт и др., че мисълта е молекулярно движение, поражда необходимостта да се признае нашето субективно съзнание като съвършена абстракция.

(Ь) По такъв начин Великият ден „Бъди с Нас” е израз, чийто единствен смисъл е в буквалния му превод. Неговото значение не се разкрива лесно на тези, които не са запознати с мистичните догми на окултизма, или по-точно с езотерическата Мъдрост или „Будизма” (с едно „д”). Този израз е свойствен на Будизма и е също така мъгляв за профана, както и изразът на египтяните за същия този ден – „Ела при Нас”, което е тъждествено с първото, въпреки че думата „Бъди” в дадения случай може по-сполучливо да бъде заменена с един от термините – „остани” или „почивай с Нас”, тъй като това се отнася до дългия период на Покой, наречен Паранир-вана. Денят „Ела при Нас”… това е денят, когато Озирис е казал на Слънцето: „Ела, Аз го виждам, посрещащия Слънцето в Аменти”. Тук Слънцето означава Логос (или Христос, или Гор), като централна синтетична Същност и като разлята същност на лъченосните Същества, различна по субстанция, но не и по същност. Както е казано от лектора за „Бхагават Гита “, не следва да се предполага, че Логосът е единственият център на енергия, изразена от Парабраман. Съществуват безброй други. Техният брой е почти безкраен в лоното на Парабраман. Оттук е и изразът: „Ден – Ела при Нас” и „Ден – Бъди с Нас” и т.н. Както квадратът е символ на четирите Свещени Сили – Тетрактис, така Кръгът изразява предела вътре в Безкрайността, който нито един човек, даже в духа, или Дева, или Дхиан-Коган, не могат да престъпят. Духовете на тези, „които се изкачват и слизат” в течение на еволюцията на цикъла, ще престъпят „с желязо оградения свят” само в деня на тяхното приближаване към прага на Паранирвана. Ако те го достигнат, ще почиват в лоното на Парабраман или „Непознатата Тъмнина”, която за тях ще стане Светлина през Целия период на Махапралайа – „Великата Нощ”, а именно 311 040 000 000 000 години, потопени в Браман. Денят „Бъди с Нас” е този период на Покой или Паранирвана. Той отговаря на Деня на Последния Съд на християните, толкова грубо материализиран в тяхната религия.

В екзотеричните тълкувания на египетските обреди душата на умрялото лице – от Йерофант до свещения бик Алис – ставала Озирис, била озирифицирана (тайната доктрина обаче учела, че действително озирифициране се е достигало от всяка Монада едва след 3000 цикъла на съществуване); така е и в този случай: Монадата, родена от природата и от самата същност на „Седемте” (нейният висш принцип става веднага затворен в Седмия Космически Елемент), трябва да извърши своето седмично въртене през целия Цикъл на Битието и формите, от висша до низша, и след това отново от човека до Бога. На прага на Паранирвана тя отново приема своята първична Същност и става още веднъж Абсолют.

СТАН СА VI

  1. ЧРЕЗ МОЩТА НА МАЙКАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО И ЗНАНИЕТО (а), ГУАН ИН – ТРОИЧНОСТТА ГУАН ШИ ИН, ПРЕБИВАВАЩА В ГУАН ИН ТЯН (Ь) – ФОХАТ, ДИХАНИЕТО НА ТЯХНАТА РОЖБА, СИНЪТ НА СИНОВЕТЕ, ПРИЗОВАЛ ОТ НИЗШАТА БЕЗДНА ПРИЗРАЧНАТА ФОРМА СЯН ЧАН И СЕДЕМТЕ НАЧАЛА (ЕЛЕМЕНТИТЕ).

Тази Станса е преведена от китайски текст, като са запазени имената, дадени като еквиваленти на оригиналните термини.

Истинската езотерична номенклатура не може да бъде използвана, тъй като това само ще обърка читателя. Доктрината на брамините няма еквиваленти за тези термини. Вак в много аспекти като че ли се приближава до китайската Гуан Ин, но под това име в Индия няма подобно поклонение на Вак, каквото има по отношение на Гуан Ин в Китай. Нито една екзотерична религиозна система не е признавала Женствен Творец и затова от първата зора на народните религии жената винаги се е смятала за по-низше от мъжа същество и така са се отнасяли с нея. Само в Китай и Египет Гуан Ин и Изида са били почитани наравно с боговете с мъжко начало. Езотеризмът не признава пола. Неговото Висше Божество е извън пола, както е извън формата – нито Баща, Нито Майка. Неговите първи проявени същества, както небесни, така и земни, постепенно стават андрогини, за да се разделят накрая на две начала.

(а) „Майката на Милосърдието и Знанието” се нарича Троична Гуан Ши Ин, защото в нейните метафизични и космически корелати тя е „Майка, Жена и Дъщеря” на Логоса, така както в по-късните теологически преводи тя е станала „Баща, Син и Свети Дух (с женско начало)” – Шакти или Енергия, Същността на тази Троица. Така в езотеризма на ведантистите Дайвипракрити, Светлината, проявена чрез Ишвара-Логоса, е едновременно Майка и Дъщеря на Логоса или Глагол на Парабраман. Докато в Транс-Хималайските учения (в йерархията на тяхната алегорична и метафизична теогония) това е „Майка” или абстрактна, идеална Материя, Мулапракрити, Корен на Природата; от метафизична гледна точка – корелатът на Ади Будха, проявен в Логоса Авалокитешвара; и от чисто окултна и космическа точка – Фохат, „Син на Синовете”, двуначална енергия, която произлиза от „Светлината на Логоса”, проявяваща се на плана на обективната Вселена като скрито, а и като проявено Електричество, което е Живот. Т Суба Роу казва така:

„Еволюцията започва от мислещата енергия на Логоса… не само по силата на възможностите, съдържащи се в Мулапракрити. Тази Светлина на Логоса е звено… между обективната материя и субективната мисъл на Ишвара (или на Логоса). В някои буддистки книги той се нарича Фохат. Той е единен инструмент, с който работи Лотосът.”

(Ь) „Гуан Ин Тян” означава „Сладкозвучни Небеса на Звука”, обителта на Гуан Ин, или на „Божествения Глас”. Този „Глас” е синоним на Глагола или Словото, на „Речта” като израз на Мисълта. Така може да се намери връзката или даже произходът на еврейската Бат Кол „Дъщерята на Божествения Глас”, или Глагола, или мъжествено-женствения Логос, Небесния човек”, или на Адам Кадмон, който е едновременно и Сефира. Последната, разбира се, е била изпреварена от индуската Вак, богинята на Речта и Словото. Това е така, защото Вак е дъщеря и женствената половина – както се твърди – на Брама, „родена от боговете” – заедно с Гуан Ин, с Изида (също дъщеря, жена и сестра на Озирис) и с други богини. Вак е, така да се каже женствен Логос, богиня на активните сили в Природата -Слово или Звук и Реч. Ако Гуан Ин е „Сладкозвучен Глас”, Вак пък е „Сладкозвучна крава”, даваща храна и вода (женски принцип), която като Майката-Природа ни доставя храна и опора”. В творческото изграждане тя се обединява с Праджапати. Тя се явява мъжкото и женското начала аd libitит, също както Адам и Ева. Тя е форма на Адити – по-висшия Принцип от Ефира – Акаша, синтез на всички сили на Природата. Така Вак и Гуан Ин са магическата мощ на окултния Звук в природата и Ефира; „Глас”, който призовава Сян Чан, илюзорната форма на Вселената от Хаоса и Седемте Начала (Елементи). Така в „Ману” Брама (също Логос) е показан като разделящ своето тяло на две части с мъжко и женско начало и творящ в последното, а именно във Вак, Вирадж, който е той самият или същият Брама. Обяснявайки причината Ишвара (или Брама) да се нарича Глагол или Логос и защо в действителност той се нарича Шабда Браман, един учен-окултист на Веданта казва следното:

„Обяснението, което се готвя да дам, ще ви се стори съвършено мистично, но макар и мистично, все пак то има огромно значение, стига да е разбрано правилно. Нашите древни писатели са говорили за четирите аспекта на Вак. (Вж. Риг Веда и Упанишадите.) Вайкхари Вак е това, което ние произнасяме. Всеки вид Вайкхари Вак съществува в своята Мадхяма форма, след това в своята Пашянти форма и накрая в своята Пара форма. Причината тази Пранава да се нарича Вак е в това, че четирите принципа на великия Космос съответстват на тези четири форми на Вак. Цялата проявена слънчева система съществува в своята Сукшма форма, в светлината или енергията на Логоса, тъй като неговата енергия е уловена и предадена от космическата материя.. Целият Космос в неговата обективна форма е Вайкхари-Вак; Светлината на Логоса е формата Мадхяма, а самият Логос – формата Пашянти; и Парабраман е Парааспект на тази Вак. В светлината на това обяснение ние трябва да се опитаме да разберем някои твърдения, направени от различни философи, че проявеният космос е Глагол, проявен като Космос.”

СТАНСА VI – Продължение

СТРЕМИТЕЛНИЯТ И ЛЪЧЕНОСЕН ПОРАЖДА СЕДЕМ ЛАЙА ЦЕНТРОВЕ (а), КОИТО НИКОЙ НЯМА ДА ОВЛАДЕЕ ПРЕДИ ВЕЛИКИЯ ДЕН „БЪДИ С НАС”; И УТВЪРЖДАВА ВСЕЛЕНАТА НА ТЕЗИ ВЕЧНИ ОСНОВИ, ОБГРЪЩАЙКИ СЯН ЧАН С ПЪРВИЧНИ ЗАРОДИШИ (Ь)

(а) Седемте Лайа-Центрове са седем нулеви точки, като употребяваме понятието нула в смисъла, в който то се използва и в химията. В езотеризма този термин показва точката, от която започва изчисляването на диференциацията. Излизайки от тези центрове – зад чиито предели езотеричната философия ни позволява да видим смътни метафизични очертания на „Седемте Синове” на Живота и Светлината, Седемте Логоса на херметистите и на всички останали философи – започва диференциацията на Елементите, които влизат в строежа на нашата Слънчева Система. Често са задавали въпроса какво е точното определение на Фохат, на неговите сили и функции, тъй като той е представен като изпълняващ функциите на Личен Бог в разбиранията на народните религии. Отговорът беше току-що даден в коментарите на Станса V. Както прекрасно е казано в лекциите за Бхагават гита: „Целият Космос трябва неизбежно да съществува в единен източник на енергия, от който излиза тази светлина (Фохат)”. Независимо дали ще приемем седемте принципа в Космоса и човека, или само четири, но силите във физическата Природа са седем и същият авторитет твърди, че „Праджна, или способността за познание, съществува в седем различни аспекта, които съответстват на седемте състояния на материята. Както човешкото същество се е състои от седем принципа, така и диференцираната материя в слънчевата система съществува в седем различни състояния.” Също и Фохат. Той има няколко значения, както това вече беше казано. Той се нарича „Строител на Строителите”, тъй като силата, която олицетворява, е създала нашата седмична верига. Той е Един и Седем и на космическия план е след всички подобни прояви, като светлина, топлина, звук, сцепление и т.н.:, и той е „дух” на електричеството, което е Животът на Вселената. Като абстракция ние го наричаме Единен Живот; говорейки за него като за обективна и очевидна Реалност, ние ще споменем за седмичната скала на Проявлението, която започва от горното стъпало на Единната Непостижима Причинност и свършва като Вездесъщ Разум и Живот, присъщи на всеки атом на материята. И така, докато науката говори за еволюция чрез грубата материя, сляпата сила и безсъзнателното движение, окултистите посочват Разумния Закон и Съзнателния Живот и добавят, че Фохат е ръководещ дух на всичко това. Все пак той не е личен Бог, а само еманация на всички сили след него, които християните наричат „Вестоносци” на своя Бог (в действителност Елохим, или по-точно единия от Седемте Творци, които се наричат Елохим), а ние го наричаме „Вестоносец” на Първоначалните Синове на Живота и Светлината.

(Ь) „Първичните зародиши”, с които той изпълва Сян Чан (Вселената) от Тян Син („Небето на Разума” или това, което е Абсолют), са същността на атомите на науката и Монадата на Лайбниц.

СТАНСА VI – Продължение

  1. ПЪРВИЯТ ОТ СЕДЕМТЕ Е ПРОЯВЕН, ШЕСТ СА СКРИТИ; ДВА СА ПРОЯВЕНИ, ПЕТ СА СКРИТИ; ТРИ СА ПРОЯВЕНИ, ЧЕТИРИ СА СКРИТИ; ЧЕТИРИ СА ПРОЯВЕНИ, ТРИ СА СКРИТИ; ЧЕТИРИ И ЕДИН ЦЗАН СА ПРОЯВЕНИ, ДВА И ПОЛОВИНА ОТ ЕДИН СА СКРИТИ; ШЕСТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЯВЯТ, ЕДИН Е ОСТАВЕН НАСТРАНА (а). НАКРАЯ, СЕДЕМ МАЛКИ, ВЪРТЯЩИ СЕ КОЛЕЛА: ЕДНО, РАЖДАЩО ДРУГО (b).

(а) Въпреки че тази Станса се отнася до Вселената след Маха-пралайа (Всемирното Разлагане), всеки учен на окултизма може да зиди, че фразата по аналогия също се отнася до еволюцията и крайното образуване на първичните (съставни) седем Елемента на нашата земя. От тези елементи четири днес са напълно проявени, а петият – Ефирът – само частично, тъй като се намираме едва във втората половина на Четвъртия кръг и следователно петият елемент ще се прояви напълно едва в Петия Кръг. Световете, включително и нашата Земя, като зародиши, разбира се, са се развили първоначално от Един Елемент във втория му стадий – на „Баша-Майка”, „Диференцирана Световна Душа”, но не от онова, което Емерсън определя като „Свръх-Душа” – може да наречем това заедно със съвременната наука космически прах и огнена мъгла, или съгласно окултизма Акаша, Дживатма, Божествена Астрална Светлина или „Душа на Вселената”. Но след този първи стадий от Еволюцията е последвал и друг. Нито Светът, нито дори едно небесно тяло не би могло да бъде създадено на обективния план, ако Елементите вече не са достатъчно диференцирани от техния първичен Ilus, който се опира на Лайа. Последният термин е синоним на Нирвана. Това в действителност е нирванично разлагане на всички субстанции, потопени след Жизнения Цикъл в латентността на своите първични състояния. Това е блестяща, но безформена сянка на някогашната материя; това е област на отрицанието, където по време на покоя лежат латентни активните сили на Вселената.

Като се говори за Елементите, винаги упрекват древните в това. че те са „предполагали, че елементите са прости и неразложими”. Сенките на нашите доисторически предци могат да върнат днес комплимента на съвременните ни физици, тъй като нови открития в химията са принудили В. Крукс (член на Кралското Дружество) да признае, че науката е още на хиляди лиги (по протежение на три географски линии) от познаването на сложната природа на най-простата молекула. Този учен ни казва, че действително проста и съвършено еднородна молекула е terra incognita в химията. „Къде трябва да прекараме линията?” – пита той. „Нима няма изход от това недоразумение? Трябва ли да поставим елементите пред изпит, дотолкова’ строг, че да могат да преминат само 60 или 70 кандидата, или трябва да отворим вратите така широко, че броят на приетите да се ограничава единствено от броя на претендентите?” След това ученият химик дава поразителни примери:

„Да вземем например итрия. Той има свое определено атомно тегло, притежава всички признаци на просто тяло, елемент, към който ние действително можем да прибавяме, но не можем да отнемаме. Въпреки това този итрий, за който се предполага, че е еднородно цяло, ако се подложи на разбиване по определен начин, се разлага на парчета, които не са абсолютно тъждествени помежду си и проявяват градация на свойствата. Или да вземем например дедимия. Тук срещаме тяло, което проявява всички характерни признаци на елемента. То е било отделено с голяма трудност от други тела, които по своите свойства тясно са се приближавали до него, и в течение на този критичен процес то е било подложено на много сурови въздействия и много щателно изследване. Но след това друг химик подложил това предполагаемо еднородно тяло на особен начин на разбиване и го е разложил на две части – празеодим и неодим, между които се забелязват някои различия. Още повече, че сега даже не съществува увереност, че празеодимът и неодимът са прости тела. Напротив, те също проявяват признаци на раздробяване. Ако един предполагаем елемент, подложен на подходящ процес, съдържа в себе си несходни молекули, ние, разбира се, имаме право да попитаме: не могат ли подобни резултати да се получат и с други елементи, дори може би с всички елементи, ако са правилно изследвани? Ние даже можем да попитаме: къде трябва да спре процесът на отбора, процес, който разбира се, предполага разновидност между индивидуалните молекули на всеки вид? И в тези последователни раздробявания естествено намираме тела, които все повече си приличат помежду си.”

Този упрек към древните още веднъж се явява неоправдано обвинение. Във всеки случай техните Посветени философи едва ли могат да бъдат подложени на подобно обвинение, тъй като от самото начало именно те са създали алегориите и религиозните митове. Ако те не са били подозирани за разнородността на своите Елементи, не биха имали олицетворения на Огъня, Въздуха, Водата, Земята и Ефира; техните космически богове и богини никога нямаше да бъдат благословени от такова потомство, от такова количество синове и дъщери, които са само елементите, родени от и вътре във всеки съответен Елемент. Алхимията и окултните феномени щяха да бъдат лъжа и капан даже като теория, ако древните не разбираха потенциала и съотношенията на свойствата и функциите на всеки елемент, влизащ в състава на Въздуха, Водата, Земята и даже Огъня – последният до ден днешен е terra incognitа за съвременната наука, която е принудена да го нарича движение, еволюция на светлината и топлината, състояние на изгаряне, определяйки го само по външните аспекти и, накратко казано, незнаейки за неговата природа. Явно съвременната наука съвършено не взема под внимание това, че както и да са диференцирани тези прости химически атоми, които древната философия е наричала „създатели на своите съответни родители”, бащи, братя, мъже на своите майки, и тези майки-дъщери на своите синове, като например Адити и Дакша – както и да са били в началото диференцирани тези елементи, все пак те не са били онези сложни съставни тела, които днес са известни на науката. Нито Водата, нито Въздухът, нито Земята (синоним на всички твърди тела) въобще не са съществували в своите сегашни състояния, представляващи единствените три признати от науката състояния на материята. Тъй като всички те и даже Огънят са само продукти в нови атмосферни съчетания на вече напълно оформени сфери, през първите периоди на формиране на Земята те са били нещо съвършено sui generis. Сега, когато условията и законите, управляващи нашата Слънчева Система, са напълно развити и атмосферата на нашата Земя, както и на всеки друг глобус, е станала, така да се каже, свой собствен модел, окултната наука учи, че в пространството съществува непрекъснат обмен на молекули, или по-точно на атоми, които се съчетават и по такъв начин изменят своите съединяващи се еквиваленти на всяка планета. Някои учени сред най-изявените физици и химици започват да подозират този факт, който е известен на окултистите от векове. Спектроскопът показва само вероятната тъждественост (въз основа на външната видимост) на земната и сидерална субстанция, но не може да продължи нататък, нито да покаже привличат ли се атомите или не по същия начин и при същите условия, както това става физически и химически на нашата планета. Скалата на температурата от най-високия до най-ниския градус, която е достъпна за нашето разбиране, може да се допусне като една и съща в цялата и за цялата Вселена; и въпреки това нейните свойства, освен свойствата на разделяне и съединяване, са различни на всяка планета. Така атомите влизат в нови форми на съществуване, извън пределите на въображението и познанието на физичната наука. Това вече е изложено в „Five Years of Theosophy” Субстанцията на кометната материя например „е съвършено различна от химическите и физическите свойства, с които са запознати и най-великите химици и физици на Земята”. И даже тази материя се подлага на известно изменение по отношение на нейната природа по време на стремителното й преминаване през нашата атмосфера.

По такъв начин не само елементите на нашата планета, но даже и елементите на всички нейни сестри в Слънчевата Система се отличават в своите комбинации един от друг толкова много, колкото и космическите елементи зад пределите на нашата слънчева система. Това все пак се потвърждава от учения, автор на споменатата по-горе лекция, когато той цитира С1erk Maxwell и казва, „че елементите не са абсолютно еднородни”. Той пише:

„Трудно е да си представим подбора и унищожаването на промеждутъчните разновидности, тъй като къде биха могли да изчезнат тези унищожени молекули, ако (както имаме основание да мислим) водородът и пр. елементи на неподвижните звезди се състоят от молекули, тъждествени във всяко отношение с нашите… Преди всичко ние можем да поставим под въпрос тази абсолютна молекулярна тъждеетвеност, тъй като досега не сме имали други начини да стигнем до някакво заключение, освен онези, които ни предоставя спектроскопът; признава се обаче, че за точното сравняване и разпознаване на спектъра на две тела те трябва да бъдат изследвани в тъждествени състояния на температурата, налягането и всички останали физически условия. Ние, разбира се, сме виждали в спектъра на слънцето лъчи, които не сме могли да отъждествим.”

Ето защо елементите на нашата планета не могат да бъдат приети като стандарт за сравнение с елементите на другите планети. В действителност всеки свят има свой Фохат, който е вездесъщ в сферата си на действие. Но съществуват толкова Фохати, колкото и светове и всеки се различава по силата и степента на проявлението си. Индивидуалните Фохати образуват един всемирен, колективен Фохат – видимата същност на единната, абсолютна Не-Същност, която е абсолютната Битийност, Сат. „Милиони и билиони светове се създават във всяка Манвантара” – така е казано. Затова трябва да има множество Фохати, които разглеждаме като съзнателни и разумни Сили. Това, разбира се, ще смути умовете на науката. Но окултистите, имащи основателни причини за това, разглеждат всички Сили на Природата като истински, макар и свръхчувствителни състояния на Материята и като обекти, достъпни за знание на същества, надарени с необходимите за това чувства.

Затворен в своето първично, девствено състояние в Лоното на Вечната Майка, всеки атом, роден зад прага на нейното царство, е осъден на постоянна диференциация. „Майката спи, но диша постоянно. ” И всяко нейно дихание изпраща в проявения план продукти, подобни на Протей, които, носени от вълната на изтичането, се разпръсват от Фохат и се насочват стремително от него в пределите и зад пределите на една или друга планетна атмосфера. След като някоя от тези атмосфери го хване, атомът е загубен; неговата първична чистота е загубена завинаги, ако само случайността не го отдели, като го насочи към „потока на изтичане” (окултен термин, означаващ съвършено друг процес от онзи, който обикновено се разбира под тази фраза), който може още веднъж да го доведе до границата, където по-рано е загинал, и устремен не в Пространството нагоре, а в Пространството навътре, той ще бъде доведен до състояние на диференцирано равновесие и щастливо погълнат обратно. Ако ученият окултист-алхимик напише „Живот и Приключения на Атома”, той би си осигурил висше презрение от съвременния химик, но може би впоследствие и неговата благодарност. Ако този въображаем химик би притежавал достатъчно интуиция и за момент би могъл да излезе от приетия коловоз на „Точната Наука”, както това са направили алхимиците от минали времена, той може би ще бъде възнаграден за своята смелост. Коментарите гласят; „Диханието на Бащата-Майка излиза студено и блестящо и става горещо и заразено, за да се охлади и пречисти отново във Вечното лоно на вътрешното Пространство”. На върха на’ планината човек поема студен и чист въздух и го издишва нечист, топъл и променен. Така и висшата атмосфера на всяко планетно кълбо е неговата уста, а низшата – неговите бели дробове, и затова човекът на нашата планета вдишва единствено „Отпадъците на Майката” и с това той „е осъден да умре за нея”. Ако някой би превърнал неподатливия кислород в озон до степента на алхимична активност, като го доведе до неговата чиста същност (за което съществуват начини), той би открил заместителя на „Еликсира на Живота” и би го подготвил за практическо приложение.

(Ь) Процесът, обозначен като „Малки Колела, едно раждащо друго”, се извършва в шестата област, смятайки отгоре надолу и в плана на най-материалния свят в Проявения Космос – нашия земен план. Тези „Седем Колела” съставят нашата планетна верига. Под „Колела” се разбират различните сфери и центрове на сила, но в дадения случай те се отнасят да нашето седмично Колело…

СТАНСА VI – Продължение

  1. ТОЙ ГИ СГЛОБЯВА ПО ПОДОБИЕ НА ПО-ГОЛЕМИТЕ КОЛЕЛА, УКРЕПВАЙКИ ГИ КАТО НЕСЪКРУШИМИ ЦЕНТРОВЕ (а). КАК ГИ СЪЗДАВА ФОХАТ? ТОЙ СЪБИРА ОГНЕН ПРАХ, ПРАВИ ОГНЕНИ КЪЛБА, УСТРЕМЯВАЙКИ СЕ ПРЕЗ ТЯХ И ОКОЛО ТЯХ, КАТО ИМ ДАВА ЖИВОТ И СЛЕД ТОВА ГИ ПРИВЕЖДА В ДВИЖЕНИЕ – ЕДНИ В ЕДНА ПОСОКА, ДРУГИ В ДРУГА. ТЕ СА СТУДЕНИ, ТОЙ ГИ ПРАВИ ГОРЕЩИ. ТЕ СА СУХИ, ТОЙ ГИ ПРАВИ ВЛАЖНИ. ТЕ СИЯЯТ, ТОЙ ГИ ОБВЯВА И ГИ ОХЛАЖДА (Ь). ТАКА ДЕЙСТВА ФОХАТ ОТ ЕДИНИЯ ЗДРАЧ ДО СЛЕДВАЩИЯ, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЕДЕМ ВЕЧНОСТИ.

(а) Световете се създават „по подобие на по-големите Колела, т.е. на тези, които са съществували в предишните Манвантари и са встъпили в Пралайа; тъй като Законът на Раждането, растежа и разрушението на всичко в Космоса, от Слънцето до светулката, пълзяща в тревата, е Общ. С всяко ново проявление започва непрекъсната работа за усъвършенстване, но Субстанцията-Материя и Силите са едни и същи. Този Закон действа на всяка планета чрез малки и разнообразни закони.

„Несъкрушимите (Лайа) Центрове” имат по-голямо значение, което трябва да е напълно разбираемо, ако искаме да имаме ясна представа за древната космогония, чиито теории са преминали в окултизма. Днес едно може да се твърди: Световете не се създават нито над, нито на, нито в Лайа-Центровете, тъй като нулевата точка е състояние, а не математическа точка.

(b) Имайте предвид, че Фохат, съзидателната Сила на Космическото Електричество, е възникнал, ако се изразим метафорично, като Рудра от главата на Брама, „от мозъка на Бащата и Лоното на Майката” и след това сам се е преобразил в две начала – мъжко и женско, т.е. в положително и отрицателно електричество. Той има Седем Синове, които са негови Братя. Фохат е принуден да се ражда от време на време, всеки пък когато двама от неговите Синове-Братя се приближат твърде много един до друг, независимо дали ще е за прегръдка или за борба; за да се избегне това, той съединява и свързва тези, които са различни по природа и разделя подобните по темперамент. Както на всеки е ясно, това се отнася, разбира се, до електричеството, породено от триенето, и до закона за привличането между два обекта с различна полярност и отблъскването при еднаква полярност. Седемте Синове-Братя представят и олицетворяват седем форми на космическия магнетизъм, наречен в практическия окултизъм „Седем Начала”, чието активно и сътрудничещо си потомство са електричеството, магнетизмът, звукът, светлината, топлината, сцеплението и т.н. Окултната наука ги определя като свръхчувствителни следствия в своите скрити въздействия и като обективни феномени в света на чувствата. Първите от тях изискват паранормални способности, за да бъдат уловени, а последните се възприемат от нашите обикновени физически чувства. Всички те са еманации на още по-чувствителни духовни качества, неолице-творени, но принадлежащи към истинските реални и съзнателни Причини. Би било повече от безполезно да се опитваме да опишем подобни Същности. Читателят трябва да има предвид, че според нашето учение, което разглежда тази феноменална Вселена като Велика Илюзия, колкото тялото идва по-близо до Непостижимата Същност, толкова по-близо е то до реалността, тъй като с това то е най-отдалечено от този свят на Майя. Ето защо, въпреки че не могат да се правят изводи за молекулярния строеж на тези тела от техните прояви на плана на съзнанието, от гледна точка на Адепта те имат определен обективен, ако не и материален строеж в относително ноуменален свят – в противовес на феноменалния. Ако искат, хората на науката могат да ги наричат сила или сили, породени от материята или „видове на нейното движение”. Окултистът вижда в тези следствия Елементали (Сили), а в непосредствените причини, които ги произвеждат – разумни, Божествени Работници. Бихме могли да кажем, че тясната връзка на тези Елементали, насочвани от безпогрешната ръка на Властелините, с елементите на чистата Материя – техния корелат, се изявява в нашите земни феномени като светлина, топлина, магнетизъм и пр. Разбира се, никога няма да се съгласим с американските субстанциалисти, наричащи всяка сила и енергия (независимо дали това е топлина, светлина, електричество или притегляне) „същество”, тъй като това е все едно да се нарече същество шума, произвеждан от колелата на. движеща се каруца, смесвайки и отъждествявайки този „шум” с „кочияша”, намиращ се отвън и направляващ „Разума” вътре в колата. Разбира се, ние даваме наименованията „кочияш” и направляващ „Разум” на господстващите Дхиан-Когани, както вече беше казано.

Елементалите, Сили на Природата, са действащи, макар и невидими, или по-скоро неуловими вторични причини и по същността си са само следствия от първичните причини, след покрова на всички земни феномени. Електричеството, светлината, топлината и пр. са били остроумно наречени „Призраци или Сенки на Материята в Движение”, т.е. свръхчувствителни състояния на Материята, единствено чиито следствия ние можем да опознаем. За да разширим направеното по-горе сравнение, ще кажем, че усещането на светлината, подобно на шума от пътуващи колела, е чисто феноменално следствие, което не съществува извън наблюдаващия. Непосредствената причина, която предизвиква усещането, е сравнима с кочияша и е свръхчувствителното състояние на материята в движение, Силата на Природата или Елементал. Но зад това – подобно на начина, по който кочияшът направлява нещата отвътре – стои висшата, ноуменална причина, Разумът, от чиято същност произлизат всички тези Състояния на „Материята”, пораждащи безброй милиарди елементали или Психически Духове на Природата, подобно на пораждането от капката на нейните безкрайни инфузории.

Именно Фохат насочва пренасянето на принципите от една планета на друга, от една звезда на друга звезда-дъщеря. Когато планетата умира, нейните животворящи принципи се пренасят в Лайа или спящия център, който има потенциална, но латентна енергия, събуждана по такъв начин за живот и започваща да се формира в ново звездно тяло. Забележително е, че физиците, признават своята пълна неосведоменост за истинската природа даже на земната материя – първоначалната субстанция се разглежда от тях по-скоро като сън, отколкото като здрава реалност; и въпреки това те се смятат за съдници на тази материя и претендират, че знаят на какво е способна и не е способна тя в различните комбинации. Макар че едва повърхностно познават тази материя, учените все пак утвърждават своите догми. Това е само „Вид Движение” и нищо друго! Но силата, която е присъща на дишането на живия човек, когато издухва прашинка от масата, без съмнение също е „вид движение”. И несъмнено тя не е качество на материята или на частиците на прашинката, а произлиза от живото и мислещо същество, което е духнало, без значение дали този импулс е бил съзнателен или не. Наистина, да се припише на материята (за която до днес нищо не е известно) вродено качество, наречено сила, чиято природа е още по-неизвестна, означава да се създаде много по-голям проблем от този, който лежи в приемането на посредничеството на нашите „Духове-Природа” във всеки естествен феномен.

Ако окултистите искат да се изразят точно, те биха казали, че не материята, а само същността или естеството на материята (т.е. Мулапракрити, Коренът на всичко) е неразрушимо и вечно; те твърдят, че всички така наречени Сили на Природата: електричеството, магнетизмът, светлината, топлината и т.н. далеч не са само видове движения на материалните частици, а in esse, т.е. в своя ултимативен строеж, са диференцирани аспекти на Световното Движение, което е обяснено и обсъдено на първите страници на този том. Когато се казва, че Фохат произвежда „Седем Лайа-Центрове”, това означава, че за формативни или творчески цели ВЕЛИКИЯТ ЗАКОН (теистите могат.да го нарекат Бог) задържа, или по-точно изменя своето непрекъснато движение на седем невидими точки вътре в Пространството на Проявената Вселена. „Великото Дихание пробива през Пространството седем дупки в Лайа, за да ги принуди да се въртят по времето на Манвантара”, казва окултният Катехизис. Ние вече говорихме, че Лайа е това, което науката може да нарече нулева точка или линия, област на абсолютната отрицателност, или единна, истинска, абсолютна Сила, ноуменон на Седмото състояние на онова, което в незнанието си ние наричаме и признаваме като „Сила”, или ноуменон на Недиференцираната Космическа Субстанция, която сама по себе си е недосегаем и непостижим обект за крайното познание; Лайа е корен и основа на всички състояния на обективността, а така също и на субективността, неутрална ос – не един от многобройните й аспекти, а неин център. Може да се помогне за разбирането на смисъла на това, ако се постараем да си представим „неутралния център” – мечтата за тези, които биха искали да открият вечното движение. „Неутралният център” е в един аспект пределната точка на всяка дадена група чувства. И така, представете си два последователни центъра на материята, всеки отговарящ на съответната му група от познавателни органи. Принудени сме да допуснем, че между тези два плана на материята се извършва постоянен кръговрат. И ако проследим атомите и молекулите, примерно на низшия план, в тяхното възходящо преобразяване, те ще стигнат до точката, където преминават изобщо зад пределите и способностите, които притежаваме на низшия план. Фактически на тази точка материята на низшия план изчезва за нашето възприятие, или по-точно тя преминава във висш план и състояние на материята, което съответства на тази точка на прехода и трябва, разбира се, да притежава особени и не лесно откриваеми свойства. Седем такива „Неутрални Центрове” се произвеждат от Фохат, който, според Милтон, когато: „Прекрасните основи са заложени, за да се изгражда върху тях…”, подтиква материята за дейност и еволюция.

Първичният атом (Ану) не може да бъде размножен нито в неговото предгенетично състояние, нито в неговото първородство. Затова той се нарича „Сума на Всичко”, разбира се символично, тъй като тази „Сума на Всичко” е безкрайна. Това, което е бездна от Пустота за физика, познаващ само света на видимите причини и следствия, за окултиста е Безкрайно Пространство на Божествения Пленум. Сред многото възражения срещу доктрината за безкрайната еволюция и инволюция, или поредното поглъщане на Космоса, процес, който според браминската и езотеричната доктрина е без начало и край, казват на окултиста, че това не може да бъде, тъй като „по всички признания на съвременната учена философия, изтощението е необходимост в природата”. Ако склонността на природата към „изтощение” трябва да се смята за толкова силно възражение срещу окултната космогония, то ние можем да попитаме как обясняват вашите позитивисти, свободомислещи и учени тези множества от активни звездни системи около нас? Те са имали вечност за своето изтощение, а защо тогава Космосът не представлява инертна грамада? Даже луната само хипотетично се смята за мъртва, “изтощена” планета и явно не много такива мъртви планети са известни на астрономията. Няма отговор на този въпрос. Но въпреки това трябва да отбележим, че мисълта за изчерпване на количеството “превръщаема енергия” в нашата малка система е основана на чисто погрешното понятие за „нагорещеното до бяло слънце”, постоянно излъчващо в пространството своята топлина, без нищо да се връща кьм него. Ние отговаряме, че природата се изтощава и изчезва от обективния план, само за да се прояви пак за ново издигане след временна почивка от субективния план. Нашият Космос и Природата се разрушават, само за да се проявят отново на по-съвършен план след всяка Пралайа. Материята на философите от Изтока не е „материята” и Природата на западните метафизици. И така, какво е Материята? И преди всичко, какво е нашата научна философия, ако не това, което справедливо и вежливо е било определено от Кант като „наука за пределите на нашето знание”? До какво са довели многобройните опити на науката да свърже, обедини и определи всички феномени на органичния живот само с прости химически- и физически прояви? Обикновено до спекулация – до прости сапунени мехури, които са се пукали един след друг, преди учените да са имали възможност да открият истинските факти. Всичко това би могло да се избегне и прогресът на знанието щеше да се придвижи с гигантски крачки, ако науката и нейната философия биха се въздържали от приемането на хипотези, основавани единствено на едностранното знание за тяхната „Материя”. Поведението на Уран и Нептун (чиито спътници съответно са четири и един и са се въртели в своите орбити, както се е предполагало, от изток на запад, докато всички други спътници са се въртели от запад на изток) е много добър пример, който доказва колко недостоверни са теориите а рriori дори тогава, когато са основани на най-точен математически анализ. Знаменитата хипотеза за образуването на нашата Слънчева Система от пръстените на мъглявините, издигната от Кант и Лаплас, е била основана главно на приетия факт, че всички планети се въртят в една и съща посока. Лаплас, опирайки се на този математически доказан по негово време факт и спекулирайки с теорията на вероятностите, се е обзаложил на три милиарда срещу едно, че следващата открита планета ще има в своята система същата особеност на движението към изток. Нерушимите закони на научната математика се оказали „обезсилени от по-нататъшните изследвания и наблюдения”. Тази погрешна представа на Лаплас преобладава и днес и на някои астрономи се е удало накрая да докажат (?), че заблудата е била именно в приемането на твърдението на Лаплас за грешка. Сега се предприемат мерки да се поправи тази грешка, без да се привлича общото внимание. За хипотезите има в запас още много подобни неприятни изненади, даже от чисто физически характер. И какви само по-нататъшни разочарования ще се открият във въпросите, свързани с трансцеденталната окултна природа?! Във всеки случай окултизмът твърди, че така нареченото „обратно въртене” е факт. Ако нито един физически интелект не е в състояние да преброи песъчинките, които покриват няколко мили от брега на морето, или да проникне в ултимативната природа и същността на тези песъчинки, осезаеми и видими на дланта на натуралиста, то как материалистът може да ограничи законите, управляващи измененията в условията и съществуването на атомите в Първоначалния Хаос, или да знае нещо вярно за способностите и потенцията на атомите и молекулите преди и след тяхното образуване в световете? Тези неизменни и вечни молекули – много по-безбройни в пространството, отколкото песъчинките на брега на океана – могат да се отличават в своя строеж по линиите на техните планове на съществуване така, както същността на душата се отличава от своя проводник – тялото. Учат ни, че всеки атом има седем плана на битието или съществуването и всеки план се управлява от свои особени закони на еволюцията и поглъщането. Астрономите, геолозите и физиците в своето непознаване на дори приблизителните хронологични данни, с които следва те да започнат опити за определяне вековете на нашата планета или началото на слънчевата система, с всяка нова хипотеза се отдалечават все повече от бреговете на факта в бездънните дълбини на спекулативната онтология. Законът за аналогията на плана на строителството между трансслънчевите системи и интраслънчевите планети не трябва да се отнася непременно към крайните условия, на които подлежи всяко видимо тяло на този наш план на битието. В окултната наука този закон на аналогията е първият и най-важен ключ към космическата физика, но той трябва да бъде изучен в най-малките подробности и „превър-тян седем пъти”, преди да бъде разбран. Окултната философия е единствената наука, която може да ни научи на това. Как може да се оспорва верността или погрешността на предположенията на окултистите, че „Космосът е вечен в своята безусловна съвкупност и краен единствено в своите условни прояви, ако се опираме само на едностранното твърдение на физиците, че „Изтощението на Природата представлява необходимост”?

ОТКЛОНЕНИЕ

С този стих завършва частта от Стансите, които се отнасят до космогонията на Вселената след последната Махапралайа или Всемирното разпадане, което с настъпването си отнася от пространството всяко диференцирано нещо – както боговете, така и атомите като безбройни изсъхнали листа. Започвайки от този параграф по-нататьк Стансите се отнасят само до нашата Слънчева Система и планетните вериги, които тя съдържа и в частност до историята на нашата планета (четвърта в нейната верига). Всички следващи параграфи в този том са само за еволюцията на Земята и върху нея. Що се отнася до последната еволюция се налага странно положение (странно, разбира се, само от гледна точка на съвременната наука), което трябва да бъде оповестено.

Но преди съвършено новите и до известна степен поразяващи теории да бъдат предложени на читателя, са необходими няколко пояснителни думи. Това е абсолютно наложително, тъй като тези теории не само се разминават със съвременната наука, но в някои пунктове противоречат на по-ранни твърдения, на други теософи, претендиращи, че предаването на тяхното учение е основано на същия Авторитет, на който се опира и писателката на този труд.

Това може да породи мисълта, че съществува определено противоречие между тълкувателите на една и съща доктрина, докато различията възникват в действителност от непълнотата на сведенията, с които са разполагали предишни писатели и така са извели някои погрешни изводи и са допуснали прибързани заключения в своите старания да представят на читателите завършена система. Затова читателят, ако е ученик на теософията, не бива да се учудва, когато на тези страници срещне поправки на някои твърдения, направени в теософски трудове, а също и обяснение на някои пунктове, останали неясни, тъй като по силата на необходимостта са оставени непълни. Има много въпроси, които не е засегнал и авторът на „Езотеричен Буддизъм”, най-добрият и най-точен от всички подобни трудове. Той дори е внесъл някои погрешни понятия, които сега трябва да се представят в тяхната истинска мистична светлина, доколкото авторката на този труд е в състояние да го стори. Затова ще направим кратка пауза между стиховете, които току-що обяснихме и тези, които следват, тъй като разделящите ги космически периоди са с огромна продължителност. Това ще ни даде достатъчно време, за да разгледаме от птичи поглед някои пунктове, които се отнасят до Тайната доктрина и които по-рано са били предоставени на обществото в донякъде неопределена, а понякога и грешна светлина.

НЯКОИ ПОГРЕШНИ ПРЕДСТАВИ, ПУБЛИКУВАНИ ПО-РАНО И ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПЛАНЕТИТЕ, КРЪГОВЕТЕ И ЧОВЕКА

Сред единадесетте разрешени за представяне Станси има една, която дава пълно последователно описание на образуването на Планетните вериги, след като първата космическа и атомна диференциация е започнала в първоначалния Акосмизъм. Безполезно е да се говори за „законите”, възникващи, когато Божеството се приготвя да твори, тъй като „законите”, или по-точно ЗАКОНЪТ са вечни и несътворени, и Божеството, и Закон, и vice versa. Освен това Единният вечен Закон разгръща в Природата (която трябва да е проявена), всичко съществуващо на седмичен принцип, а също така и безбройните кръгове на Веригите на Световете, съставени от Седем Глобуса в постепенен ред на четирите низши плана на Света на Формирането (другите три принадлежат на Света на Първообразите). От тези седем Глобуси само един е достъпен за нашето познание – най-низишят и най-материалият; другите шест се намират извън него и затова са невидими за човешкото око. Всяка .подобна Верига от Светове е родена и създадена от друга низша и мъртва Верига и, така да се каже, е нейно въплъщение. За по-голяма яснота ни казват, че всяка от планетите, от които само седем са били наречени съкровени, като управлявани от висшите Властелини или Богове, но далеч не поради това, че древните нищо не са знаели за другите – известна или не, всяка подобна Верига винаги е седмична, каквато е и веригата, към която принадлежи Земята. Например всички подобни планети като Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н., или нашата Земя, са също така видими за нас, както и нашият Глобус вероятно се вижда от жителите (ако има такива) на други планети, тъй като всички те са на този план; докато всички висши спътници-глобуси на тези планети се намират на други планове, напълно извън нашите земни чувства. Тъй като техните относителни положения са разгледани по-нататък, а също и в диаграмата, която е приложена в коментарите на стих 6 от Станса VI, засега са необходими само няколко обяснителни думи. Тези невидими спътници отговарят на онова, което ние наричаме „принципи” у човека. Тези Седем се намират на три материални плана и на един духовен и съответстват на трите Упадхи (Материални Бази) и на един духовен Носител (Вахана) на нашите седем Принципа в човешкото деление. За повече яснота, ако си представим човешките Принципи, разделени така, както е в схемата по-долу, ние ще получим следната диаграма на съответствията.

Понеже тук ще следваме пътя от общото към частното, вместо да използваме индуктивния, или метода на Аристотел, номерацията е поставена в обратен ред. Духът е първи, а не седми, както това обикновено се прави, а не би трябвало.

Принципите, както обикновено се наричат по метода на „Езотеричен Буддизъм” и други трудове, са следните: 1. Атма; 2. Буддхи (Духовна Душа); 3. Манас (Човешка Душа); 4. Кама Рула (Проводник на Желанията и Страстите); 5. Прана; 6. Линга Шарира; 7. Стхула Шарира.

Тъмните хоризонтални линии на низшите планове означават Упадхи, ако се разглеждат като човешки Принципи и планове на Планетна Верига. Разбира се, що се отнася до човешките Принципи, диаграмата не ги помества в напълно точен ред, но все пак показва съответствието и аналогията, към които сега се приканва вниманието на читателя. Както той ще види, това е слизане в материята, приспособяване – както в мистичен, така и във физически смисъл – на двете същности и тяхното преплитане в очакващата ги велика бъдеща „борба за съществуване”. Може би терминът “Същност”, употребен за Глобуса е странен, но древните философи, които са си представяли Земята като огромно „животно”, са били на времето си по-мъдри, отколкото са съвременните геолози. И Плиний, който нарича нашата Земя добра майка, единен Елемент, невраждебен на човека, е бил по-близо до истината, отколкото Уатс, който си въобразява, че вижда в нея подножие на Бога. Защото Земята е само подножие на човека в неговия възход към висшите области; Преддверие – … към Чертозите сияещи, където вечно се блъска вълнуваща се тълпа.

Но това само показва колко забележително отговаря окултната философия на всичко съществуващо в природата и колко нейните догми са по-логични от безжизнените хипотетични спекулации на физическата наука.

Запознат с това, мистикът ще бъде по-добре подготвен за усвояването на окултното учение, въпреки че всеки прилежен ученик на съвременната наука вероятно ще разглежда тези постановки като страшна нелепост. Въпреки това ученикът на окултизма твърди, че теорията, която обсъждаме сега, е много по-философска и правдоподобна от всяка друга. Във всеки случай тя е много по-логична от неотдавна оповестената теория, според която Луната е част, изхвърлена от нашата Земя, когато последната е била огнено кълбо, течна пластична маса. Авторът на книгата „ Съвременната Наука и Съвременната Мисъл ” Самуил Ленг казва:

„Астрономическите заключения представляват теории, основани на такива недостоверни факти, че ако в някои случаи те установяват за целия изминал процес на образуването на Слънчевата Система невероятно кратки периоди, като 15 милиона години, в други те смятат същите процеси за невероятно дълги. Пример за второто е предположението, че луната е бил изхвърлена, когато въртенето на Земята се е извършвало за три часа, докато най-голямото действително забавяне би изисквало 600 милиона години, за да я накара да се върти за двадесет и три часа, вместо за двадесет и четири.”

И ако физиците упорстват в тези спекулации, защо хронологията на индусите трябва да се осмива като преувеличена?

Освен това се твърди, че Планетните Вериги, имайки своите Дни и Нощи – т.е. периоди на дейност или живот, и на инерция или смърт – действат в небесата подобно на човека на земята; те раждат себеподобни, стареят и гаснат и само духовните им принципи живеят в техните рожби, като остатък от миналото им. Без да се докосваме до извънредно трудната задача да представим целия процес във всичките му космически детайли, ще кажем достатъчно, за да дадем приблизителна представа за него. Когато Планетната Верига се намира в своя последен кръг, нейният Глобус А, преди окончателно да замре, изпраща своята енергия и всички принципи в неутралния център на латентната сила, в Лайа центъра, и така дава живот на новия нуклеус на недиференцираната субстанция или материя, т.е. призовава го към действие или му дава живот. Да предположим, че подобен процес е станал в Лунната Планетна Верига; да предположим заради довода и това (въпреки че теорията на Дарвин, цитирана по-долу, неотдавна беше отхвърлена, и дори ако предполагаемият факт още не е подложен на математическо изчисление), че Луната е по-стара от Земята. Представете си шест Глобуса-събратя на Луната – еони преди началото на развитие на първия от нашите седем Глобуса, които заемат по отношение един към друг същото положение, което глобусите-събратя на нашата Верига заемат сега по отношение на нашата Земя. Лесно е да си представим как Глобус А на Лунната Верига дава живот на Глобус А от Земната Верига и след това умира. Следващият Глобус В на същата верига изпраща своята енергия на Глобус В от новата верига. След това Глобус С от Лунната Верига създава своята рожба – Сферата С в Земната Верига. И накрая Луната (нашият спътник) излива своя живот, енергия и сила в низшия Глобус на нашата Планетна Верига – Глобуса V) – и предавайки ги на новия център, тя действително става мъртва планета, в която от раждането на нашия Глобус въртенето почти е спряло Луната несъмнено е спътник на нашата Земя, но това не пречи на теорията, че тя е предала на Земята всичко, освен своя труп. За да се приеме теорията на Дарвин, освен току-що отхвърлената хипотеза би трябвало да се измислят още по-абсурдни теории. Твърдяло се, че Луната се е охладила шест пъти по-бързо от Земята. „Ако Земята се е покрила с кора преди 14 000 000 години, при Луната те са само 11 и две трети милиона години от подобен ста-дий… и т.н.” И ако Луната е само къс от нашата Земя, защо подобни заключения да не могат да се направят за луните на другите планети? Астрономите „не знаят”. Защо Венера и Меркурий нямат спътници или ако такива съществуват, как са се образували? Астрономите не знаят, казваме ние, защото науката им има само един ключ, ключа на материята, за да открие тайните на Природата, докато окултната философия има седем ключа и обяснява това, което науката не виж-ва. Венера и Меркурий нямат спътници, но също са имали „родители”, както е имала и Земята. Двете планети са много по-стари от Земята и преди тя да достигне своя седми кръг, нейната майка Луна ще се разтвори в най-фината атмосфера, също както това е станало или не – зависи от случая – с луните на другите планети, тъй като съществуват планети, които имат няколко луни – още една тайна, която нито един Едип на астрономията не е разгадал.

Сега Луната представлява охладен отпадък, сянка, която е влачена от новото тяло, на което са предадени нейните жизнени сили и принципи. Тя е обречена дълги векове да преследва Земята, като привлича своето отроче и сама е привлечена от него. Постоянно вампиризирана от своята рожба, тя й отмъщава, като я изпълва с унищожителните, невидими и отровни въздействия, излъчвани от окултната страна на нейната природа. Това е така, защото тя е мъртва, но въпреки това е живо тяло. Частиците на нейния разлагащ се труп са пълни с дейна и разрушителна сила, въпреки че създаденото от тях тяло сега е лишено от душа и безжизнено. Затова нейните излъчвания са едновременно благотворни и вредни -обстоятелство, което намира на Земята паралел във факта, че тревите и растенията никъде не са така буйни и не растат с по-голяма сила, както на гробищата, въпреки че именно еманациите на гробищата и труповете донасят болести и убиват. Подобно на всички привидения и вампири, Луната е приятел на магьосниците и враг на безразсъдните. От древни времена до по-късните магьосници на Тесалия и до съвременните тантрици на Бенгалия, природата и свойствата на луната са били известни на всеки окултист, но са оставали затворена книга за физиците.

Такава е луната, разглеждана от астрономическа, геологическа и физическа гледна точка. Що се отнася до нейната метафизична и психична основа, това трябва да остане окултна тайна в настоящия труд, както беше и в тома, озаглавен „Езотеричен Буддизъм”, въпреки донякъде рискованото твърдение, направено в него, че „сега е останало малко неразгадано в тайната на осмата сфера”. По отношение на подобни теми Адептите проявяват голяма сдържаност в своите съобщения пред непосветените ученици, и тъй като не са разрешили да се публикуват никакви теории по този въпрос, затова колкото по-малко бъде казано, толкова по-добре. Въпреки това, без да прекрачваме забранената област на „осмата сфера”, е полезно да се дадат някои допълнителни факти, които се отнасят към екс-монадите на Лунната Верига – „Лунните Предци”, тъй като те имат преобладаваща роля в антропогенезиса, за който ние ще говорим. Това ни довежда непосредствено до седмичния строеж на човека и понеже неотдавна възникнаха някои разногласия относно най-добрата класификация на подразделенията на микрокосмическата същност, с цел облекчаване на сравненията, ние даваме две системи. Приложената кратка забележка принадлежи на лорд Т. Суба Роу, доста изтъкнат учен-ведантист. Той предпочита браминското подразделение на Раджа Йога и от метафизична гледна точка е напълно прав. Но понеже това е само въпрос на избор и удобство, в този труд ние се придържаме към класификацията, която отдавна се ползва с уважение, а именно Транс-Хималайската класификация на езотеричната школа на Архатите. Следващата таблица и нейният обяснителен текст са препечатани от „Тheosophist”, а така също се съдържат в книгата „Five Years of Theosophist”.

СЕДМИЧНО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ИНДУСКИ СИСТЕМИ

Тук ние даваме във формата на таблица класификацията на човешките принципи, която е приета от учителите на Буддизма и Веданта.

 

„ЕЗОТЕРИЧЕН БУДДИЗЪМ” ВЕДАНТА ТАРАКА РАДЖА ЙОГА
1 . Стула Шарира Ананамайакоша1 Стхулопадхи
2 Прана Пранамайакоша
3. Проводник на Прана
4. Кама Рупа Маномаиакоша Сукшмопадхи
5. Разум  а) Желания и Чувства и пр.
б) Виджнанам Виджнана-майакоша
6. Духовна Душа Анандамайакоша Каранопадхи
7. Атма Атма Атма

От таблицата става ясно, че третият принцип на буддистката класификация не е споменат отделно в подразделенията на Веданта, тьй като той е само проводник на Прана. Също така четвъртият принцип е включен в третината на Коша (обвивката), понеже този принцип е само проводник на силата на волята, която е само енергия на разума. Трябва да се отбележи също, че Виджнанамайакоша се разглежда като различна от Маномайакоша, тъй като след смъртта става разделяне между низшата част на разума, която има по-близко родство с четвъртия принцип, отколкото с шестия, и неговата висша част, която се присъединява към последния шести, и в действителност е основа на висшата духовна индивидуалност на човека.

Тук ще припомним на нашите читатели, че посочената в последната колона класификация е най-добрата и най-лесната за всички практически цели, свързани с Раджа Йога. Въпреки че в човека има седем принципа, съществуват едва три различни и определени Упадхи (основи), във всяка от които неговият Атма може да работи отделно от останалите. Тези три Упадхи могат да бъдат разделени от Адепта, без той да убива себе си. Но той не може да отдели всичките седем принципа един от друг, без да разруши своя организъм.

Ученикът сега е по-добре подготвен да разбере, че между трите Упахи на Раджа Йога и нейния Атма, и между нашите три Упадхи, Атма и допълнителните три подразделения в действителност има много малко различия. Освен това, тъй като в Индия, в Хималаите и Трансхималаите, в школите на Патанджали, Арясанга или Махаяна, всеки Адепт е длъжен да стане Раджа Йога, той трябва да приеме класификацията на Тарака Раджа като принцип и теория, въпреки класификациите, до които е прибягвал за практически и окултни цели. Така много малко значение има дали се говори за три Упадхи с техните три аспекта и Атма, вечен и безсмъртен синтез, или ги наричат „Седем Принципа”.

В помощ на тези, които не са чели, или ако са чели, не са разбрали, даваме кратко изложение на учението от теософската литература – доктрината за седмичните Вериги на Световете в Слънчевия Космос:

  1. Всичко в метафизичния и във физичния свят е седмично. Следователно и всяко звездно тяло, всяка планета, видима или не, има шест Глобуса-събратя. Еволюцията на живота протича на тези седем глобуса или тела, от Първото до Седмото, през Седемте Кръга или Седемте Цикъла.
  2. Тези Глобуси се формират от процес, наречен от окултистите „възраждане на Планетните Вериги (или Пръстени)”. Когато Седмият и последен Кръг на един от тези пръстени е започнал, висшият (или Първи) Глобус А, а с него и всички останали в последователност до последния, вместо да встъпи в повече или по-малко продължителен период на покой или „Обструкция”, както това е станало в предишните Кръгове, започва да умира. Планетното Разпадане или Пралайа приближава и часът й настъпва; всеки Глобус трябва да предаде своя живот и енергия на друга планета.
  3. Нашата земя, като видим представител на своите невидими, висши Глобуси-събратя, на нейните „Властелини” или „Принципи”, трябва да съществува така, както и другите по времето на Седемте Кръга. В течение на първите три тя се формира и втвърдява; през четвъртия се установява и затвърдява; в течение на последните три тя постепенно се връща към своята първична форма, става, така да се каже, одухотворена.
  1. Нейното човечество се развива напълно едва в Четвъртия, нашия сегашен Кръг. До този Четвърти Цикъл-Живот „човечество то” се нарича така само поради липсата на по-подходящ термин.
    Както личинката става какавида, а след това пеперуда, така и Човекът, или по-точно това, което става Човек, преминава през всички форми и царства в течение на Първия Кръг и през всички човешки форми
    през следващите два Кръга. Достигайки нашата Земя в началото на Четвъртия, в сегашните серии на Жизнения Цикъл и Раси, Човекът се появява като първа форма на нея, изпреварен само от минерал
    ните и растителните царства – последното трябва да се развива и продължава своята по-нататъшна еволюция чрез посредничеството на човека. Това ще бъде обяснено във втория том. По време на
    бъдещите три Кръга човечеството, подобно на Глобуса, на който живее, ще се стреми отново да приеме своята първоначална форма на Войнството на Дхиан-Коганите. Човек, както и всеки атом на
    зселената, се стреми да стане Богочовек и след това – Бог.

„Започвайки с Втория Кръг, Еволюцията протича вече на съвършено друг план. Само по времето на Първия Кръг (Небесния) Човек става човешко същество на Глобус А и (отново става) минерал, растение, животно на Глобус В, С и т.н. С Втория Кръг процесът съвършено се променя., но вие вече сте се научили да бъдете внимателни… и аз ви съветвам нищо да не говорите до настъпването на времето за широко оповестяване.

  1. Всеки жизнен цикъл на Глобус D (нашата Земя) се състои от Седем Коренни Раси. Те започват от ефирната и завършват с духовната, следвайки по двойна линия физическата и морална еволюция – от началото на Земния Кръг до неговия край. Един кръг от Глобус А към Глобус С, седмият, се нарича „Планетарен Кръг”; другият – „Кръг на Глобуса”, или Земен Кръг. Това чудесно е изложено в „Езотеричен Буддизъм” и засега не се нуждае от по-нататъшни обяснения.
  2. Първата Коренна Раса, т.е. първите „Хора” на Земята (независимо от формата) са били потомци на „Небесните Хора” правилно наречени в индийската философия „Лунни Предци” или Питриси, които имат Седем Степени или Йерархии.

Всичко това ще бъде обяснено достатъчно добре в следващите раздели, а и във втория том и затова е излишно да говорим сега за него.

Но споменатите вече два труда, в които се обсъждат темите на окултната доктрина, се нуждаят от особено внимание. „Езотеричен Буддизъм” е доста добре известен труд в теософските среди и даже извън тях, за да се разпростираме тук върху неговите достойнства. Тя е чудесна книга, която е свършила още по-чудесна работа. Но това не променя факта, че тя съдържа няколко грешни понятия, с което е внушила на много теософи и читатели лъжливи представи за източната Тайна доктрина. Освен това тази книга може би е и доста материалистична.

„Човек” – труд, публикуван по-късно, е опит древната доктрина да се представи от по-възвишена гледна точка, да се пояснят няколко видения от Астрална Светлина, да се предадат някои учения, частично събрани от мислите на Учителя, но за съжаление погрешно разбрани. Този труд също говори за еволюцията на ранните Раси на човечеството на Земята и съдържа няколко прекрасни страници с философски характер. Но това е само интересен, неголям мистичен роман. Той не е достигнал своята цел, тъй като не са били налице условията, необходими за правилното тълкуване на тези видения. Затова читателят не бива да се учудва, ако нашите томове в няколко пункта противоречат на тези по-ранни описания.

Езотерическата космогония като цяло и еволюцията на човешката Монада в частност дотолкова съществено се различават в тези две книги и в други теософски трудове, самостоятелно написани от начинаещи, че става невъзможно да се продължи настоящия труд без особеното споменаване на тези два тома, тъй като и двата имат значително количество поклонници – главно „Езотеричен Буддизъм “. Дойде времето за обяснение на някои въпроси по този повод. Ако единият от споменатите трудове има твърде изразена тенденция към материалистичната наука, другият на свой ред е твърде идеа-листичен и на места фантастичен.

От доктрината (малко разбираема за западните умове), разглеждаща периодичните Обструкции и последователни Кръгове на Глобусите по време на техните кръгови верига, са произлезли първите недоумения и погрешни представи. Една от тях се отнася до онези, които са наречени хора на „Петия” и дори на „Шестия Кръг”. Тези, които са знаели, че всеки Кръг се предшества от дълга Пралайа (временна почивка), създаваща необходима пропаст между два кръга до настъпване на времето за нов цикъл на живот, не са могли да разберат „погрешността на посочването на хора” от „Пети и Шести Кръг” в нашия „ Четвърти Кръг “. Твърди се, че Гуатама Будда е бил човек от „Шестия Кръг”, а Платон и някои други от великите гилософи и умове са принадлежали на „Петия Кръг”. Как е възможно да е така? Един от Учителите е твърдял, че подобни хора от “Пети Кръг” съществуват даже и в наше време на Земята; и макар че било дадено да се разбере, че човечеството е още в „Четвърти Кръг”, на друго място като че ли се говорело, че ние сме в Пети. На това друг Учител е дал „апокалиптичен отговор”: „Няколко кап-ки дъжд не довеждат мусона, въпреки че са негови предвестници…” “Не, ние не сме в Петия Кръг, но хора от Петия Кръг са идвали в нашия през последните няколко хилядолетия”. Това е било по-лошо от загадката на Сфинкса! Учениците на окултизма са занимавали мозъците си с най-диви спекулации. Значително време те са се опит-зали да надминат Едип и да съгласуват двете твърдения. Тъй като обаче Учителите пазели мълчание, като самия каменен Сфинкс, те били обвинени в „непоследователност”, „противоречие” и „разногласия”. А те просто дали възможност на спекулациите и умоза-ключенията да вървят по свой път, за да дадат урок, от който западният ум много се нуждае. В своето самомнение и надменност и з своя навик да материализират всяко метафизично понятие и термин, не оставяйки място за източната метафора и алегория, изто-коведите направили смесица от индуската езотерична философия, а сега теософите постъпват по същия начин с езотеричните учения. Вижда се, че и досега последните не са разбрали термина „Хора от Петия и Шестия Кръг”. А това просто означава, че всеки Кръг донася със себе си ново развитие и даже пълна промяна в умствено, физическо и психическо изграждане на човека; всички тези принципи се развиват по постоянно възходяща скала. Оттук следва, че личностите, които като Конфуций и Платон са принадлежали психически, умствено и духовно към по-висши планове на еволюцията, са били в нашия Четвърти Кръг онова, което средният човек ще бъде в Пети Кръг, когато, следвайки предначертаната еволюция, човечеството ще е несравнимо по-високо от сегашното. Подобно е и с Гуатама Будда – Въплътената Мъдрост, който е бил още по-високо от всички споменати хора, наречени „Хора на Петия Кръг”. И така Будда иШанкачария са назовани алегорично „Хора от Шестия Кръг”. Оттук се разбира и скритата мъдрост на забележката, изречена от „уклончивия” – „Няколко капки дъжд не довеждат мусона въпреки че са негови предвестници”.

Сега ще стане ясна и истината на следващата забележка в „Езо-теричен Буддизъм”:

„Когато сложните факти са съвършено непознати за науката и се представят за първи път на неподготвени умове, разбира се, е невъзможно те да бъдат изложени с всичките им подходящи, определящи… и аномални развития… Отначало ние трябва да се задоволим с изложението на широките правила и след това да се заемем с изключенията, особено когато това засяга изучаването, във връзка с което обикновено прилаганите традиционни методи на обучение имат за цел да запечатат в паметта всяка нова мисъл, предизвиквайки отначало недоумение, разсейващо се едва по-късно.”

Тъй като самият автор на тази забележка по собственото му признание е бил „неподготвен ум” в окултизма, неговите изводи и доброто му познаване на съвременните астрономични теории повече от древните доктрини са го заставили съвършено естествено и без да си дава сметка да направи някои грешки, по-скоро в детайлите, отколкото в „широкото правило”. Сега ще разгледаме една от тези грешки. Тя е малка, но все пак може да наведе начинаещите на погрешни представи. Но тъй като грешните понятия в по-ранните издания са били поправени в забележка към петото издание, то и шестото може да се огледа и поправи. За подобни грешки е имало няколко причини. Те са възникнали вследствие на необходимостта, при която са били поставени Учителите, да дават това, което се е смятало за „уклончиви отговори”, тъй като въпросите са ставали много настойчиви, за да остават незабелязани, а от друга страна, отговорът им можел да бъде само частичен. Това положение, въпреки признанието, че „половин хляб е по-добре от нищо”, е било твърде често неразбирано и едва ли оценявано както би трябвало. В резултат на това някои светски европейски ученици са се впускали в неоснователни спекулации. Една от тях е била „Тайната на Осмата Сфера” във връзка с нейното отношение към Луната, както и погрешното твърдение, че двата висши Глобуса на Земната Верига са били две добре известни ни планети: „освен Земята… има само два други свята на нашата верига, които са видими… Марс и Меркурий”.

Това е била голяма грешка, но упрекът може да се отнесе както към неопределеността и непълнотата на отговора на учителя, така и към въпроса на самия ученик, също неопределен и мъгляв.

Въпросът е бил: „Кои от известните на обикновената наука планети, освен Меркурий, принадлежат на нашата система от светове?” Ако под „система от светове” питащият е предполагал нашата Земна Верига или Вериги, вместо „Слънчевата Система от Светове”, както би трябвало. Естествено отговорът не е бил разбран. Защото отговорът е бил: „Марс и т.н., и четири други планети, за които астрономията нищо не знае. Нито А и В, нито Y и Z са неизвестни, но те не могат да се видят с физически средства, колкото и тези средства да са съвършени.” Ясно е, че: а) астрономията в действителност още нищо не знае за планетите, нито за древните -нито за откритите в наше време; Ъ) Никакви събратя-планети от А до 2, т.е. никакви Висши Глобуси на някоя Верига в Слънчевата Система не могат да бъдат видими, с изключение, разбира се, на тези планети, които заемат четвъртата степен в реда на числата, каквито са нашата Земя, Луната и пр. Що се отнася до Марс, Меркурий и „четирите други планети”, те имат отношение към Земята, чиято природа нито един Учител или голям окултист не само че никога няма да обясни, но няма и да говори за нея. В същото писмо тази невъзможност определено е потвърдена от един Учител пред автора на „Езотеричен Буддизъм “: „Постарайте се да разберете, че вие поставяте много въпроси, които се отнасят до висшето Посвещение и че аз мога да ви дам (само) общ поглед, но не смея, а и не искам да навлизам в детайли…” Авторката на настоящия труд притежава копия от всички писма, които някога са били получени или изпратени, с изключение на няколко лични, които по оценка на Учителя не включват учения. Тъй като в началото нейната задача е била да отговаря и обяснява някои пунктове, все още незасегнати, твърде вероятно е, въпреки многобройните бележки по тези копия, авторката на този труд поради лошото владеене на английския език и от страх да не каже твърде много, да е объркала даденото сведение. Тя приема върху себе си целия упрек. Но тя не може да допусне и занапред учениците да останат под влиянието на погрешни представа или да мислят, че грешката е в езотеричната система.

Сега ще кажем определено, че предложената теория е невъзможна, независимо дали е поддържана или не от доказателствата на съвременната история. Физическата наука може да предостави свидетелство, макар и още твърде съмнително, при това отнасящо се само до небесните тела на този план на материалност, на който е и нашата Обективна Вселена. Марс и Меркурий, Венера и Юпитер, като всяка открита досега планета, или като тези, които тепърва ще бъдат открити, всички те реr sе са представители на нашия план на подобни Вериги. Това определено се твърди в едно от многобройните писма на Учителя до г-н Синет: „Съществуват други и безбройни Манвантарни Вериги от Глобуси, на които обитават разумни същества, както в нашата Слънчева Система, така и извън нея “. Но нито Марс, нито Меркурий принадлежат към нашата Верига. Наравно с други седмични единици те принадлежат към множеството на Веригите на нашата система и всички са толкова видими, колкото техните висши Глобуси са невидими.

Ако все пак някои възразят, че определени изрази в писмата на Учителя могат да заблудят, ние ще отговорим: Амин, наистина е така. Авторът на „Езотеричен Буддизъм” е разбрал това добре, когато е писал, че такива са „традиционните методи на учението…, предизвиквайки недоумение…”, и те го разсейват или не, според случая. Във всеки случай, ако кажат, че това е могло да бъде обяснено и по-рано, както правим сега, отговорът е следният: тогава не е било смятано за нужно да се направи, защото би предизвикало много въпроси, на които никога не би могло да се отговори поради езотеричната им природа. И така биха се получили допълнителни усложнения. От самото начало е било заявено и оттогава се е твърдяло, че: 1. Нито един теософ, дори приетият ученик, да не говорим пък за светските ученици, не може да очаква съкровеното Учение да му бъде напълно обяснено преди той безвъзвратно да се отдаде на служба на Братството и да премине поне през едно Посвещение. Никакви цифри и числа не могат да бъдат издадени на света, тъй като те са ключът към езотеричната система. 2. Представеното е само езотерична основа на онова, което се съдържа почти във всичките езотерични Писания на религиите по целия свят – предимно в „Брахманите” и „Упанишадите” на Ведите и даже в Пураните. То е било малка част от онова, което напълно се разкрива сега в тези томове, но дори и то е твърде непълно и откъслечно.

Когато настояшият труд беше започнат, то пишещата го, бидейки уверена, че теориите за Марс и Меркурий са погрешни, се обърна към Учителите писмено за обяснение и авторитетно тълкуване. Отговорите пристигнаха в необходимото време и откъси от тях се излагат по-долу :

„Съвършено правилно е, че днес Марс се намира в състояние на обскурация при затъмнение, а Меркурий едва започва да излиза от него. Вие можете да добавите, че Венера се намира в своя последен Кръг… Ако нито Меркурий, нито Венера имат спътници, то е по силата на причините… и също защото Марс на два спътника, на които той няма право… Феб, предполагаемият „вътрешен” спътник, въобще не е спътник. И така, старата забележка на Лаплас и сега тази на Файе, както виждате, не са съвместими (Четете „Сотptes Rendus”, том XС, стр. 569). Цикличният период, който науката приписва на Феб, е твърде кратък и затова „е наложително да съществува някакъв недостатък в основната идея на тази теория”, както това правилно забелязва Файе… Освен това и двете (Марс и Меркурий) представляват седмични вериги, така независими от звездните властелини и йерархии на нашата Земя, както и вие сте независими от „принципите” на Даймлинг (Тот ТНитЬ), които може би са били негови шест братя, с нощни шапчици или без тях… „Удовлетворяването на любопитството е край на знанието за някои хора” е казал Бейкън и е бил много прав с този труизъм, както и онези, които преди Бейкън са били запознати с тази истина, закриляйки МЪДРОСТТА от знанието и начертавайки границите на това, което може да се даде в определено време… Запомнете:

… Знанието обитава В главите, изпълнени с мисли на други хора, Мъдростта е в умовете, съсредоточени в собствените мисли… Никога не ще можете достатъчно дълбоко да запечатате това в умовете на онези, на които предавате част от езоте-ричните учения.”

Ще приведем още няколко извадки от друго писмо на същия Авторитет. Този път то е отговор на някои възражения, представени на Учителите. Тези възражения, основани на твърде научни и дотолкова повърхностни разсъждения, доказващи полезността на примирението на езотеричните теории с умозренията на съвременната наука, са били написани от млад теософ без познание за Тайната доктрина и са се отнасяли до разглеждания тук въпрос. Той е обявил, че ако подобни спътници-събратя на Земята са съществували, те „в много незначителна степен са по-малко материални от нашия Глобус”. Защо тогава те не могат да се видят? Ето отговора:

„Ако психическите и духовни учения са били по-пълно усвоени, би било почти невъзможно дори да си представим подобен абсурд. Ако не бъдат изоставени опитите да се примири непримиримото – т.е. метафизичните и духовни науки с физическата или естествена философия, „естествена” в смисъла, влаган от учените като синоним на тази материя, която е достъпна за опознаване от телесните им чувства – никакъв напредък не може да бъде действително постигнат. Както се говори от самото начало, нашият Глобус се намира на самото дъно на низходящата дъга, където материята на нашите познания се изявява в своята най-груба форма,.. Следователно здравият разум изисква Глобусите, които осеняват нашата Земя, да се намират на други и висши планове. Накратко, като Глобуси те са ЕДНО ЦЯЛО (в СОАDUNITION), но нямат еднаква същност с нашата Земя, защото се отнасят към съвършено друго състояние на съзнанието. Нашата планета (както и всички, които виждаме) е приспособена към особеното състояние па своето човечество, състояние, позволяващо ни да видим с невъоръжено око небесните тела, които имат еднаква същност с нашия земен план и субстанция, както и техните съответни обитатели (на Юпитер, Марс и други) могат да видят нашия малък свят; защото макар и да са различни по степен, плановете на съзнанието ни са еднородни и се намират в същия слой на диференцираната материя… Това, което писах, беше следното: „Малката Пралайа се отнася само до нашите малки Нанизи от Глобуси. (В тези дни на бъркотия в думите ние нарекохме веригите „Нанизи”)… Към подобен Наниз принадлежи и нашата Земя.” Това трябва ясно да покаже, че другите планети са били също „Нанизи” или ВЕРИГИ… Ако той (опонентът) би искал да види поне мъглявия силует на една такава „планета” от висшите планове, би трябвало отначало да отхвърли даже и най-тънките облаци от астрална материя, които стоят между него и следващия план”,

По такъв начин става ясно защо ние не можем да видим дори и с помощта на най-добрите телескопи това, което се намира извън нашия план на материята. Само онези, които ние наричаме Адепти, знаещи как да насочат менталното си зрение и да пренесат своето съзнание – физично и психично – на други палнове на съществуване, могат да говорят авторитетно на подобни теми. И те ни казват ясно:

„Следвайте начина на живот, който е необходим за придобиване на такова знание и сила, и Мъдростта ще стане ваше естествено достояние. Когато бъдете в състояние да съгласувате вашето съзнание с една от седемте струни на „Световното Съзнание”, струни на клавиатурата на Космоса, вибриращи от една Вечност до следващата, когато добре изучите „Музиката на Сферите”, само тогава ще станете напълно свободни да споделите вашите знания с онези, на които е безопасно то да се довери. Дотогава бъдете внимателни. Не издавайте великите истини, които са наследство за бъдещите Раси от нашето сегашно поколение. Не се опитвайте да разкриете тайната на Битието и Не-Битието на тези, които не са в състояние да видят скрития смисъл на седемструнната лира на Аполон, лирата, на лъчезарния бог, във всяка от седемте струни на която пребивават Дух, Душа и Астралното Тяло на Космоса, и чиято обвивка единствено се намира в ръцете на съвременната наука… Ние казваме: бъдете внимателни и мъдри и преди всичко се постарайте да разберете в какво вярват тези, които се учат от вас, за да не би, попадайки сами в заблуда, да повлекат и други…, тъй като такава е съдбата на всяка истина, която още е чужда на хората… По-добре Планетните Вериги и другите super  и  sub – космически тайни да останат страна на мечтите за онези, които нито могат да видят, нито даже да вярват в достъпното за други.”

Жалко е, че само малка част от нас са последвали този мъдър съвет и че много безценни перли, много скъпоценности на Мъдростта са били предадени на врага, който не е в състояние да разбере тяхната безценност и който се обръща, за да ни разкъса.

Същият Учител-Махатма е писал на своите двама светски ученика, както той нарича автора на „Езотеричен Буддизъм” и другия джентълмен, негов съученик: „Да си представим, че нашата Земя е една от групата от седем планети или обитаеми светове…   („седем планети”- свещените планети на древността, всичките седмични). Сега жизненият импулс достига А, или по-точно това, което е предназначено да стане А и все още представлява само космически прах (Лайа-Център)… и т.н.”

В тези ранни писма, в които термините е трябвало да се създадат и да се изковат нови думи, „Пръстените” много често са ставали „Кръгове”, а „Кръговете” – „Цикли на живот” и обратно. На кореспондента, нарекъл „Кръга” „Световен Пръстен”, Учителят писал: „Смятам, че по-нататък това ще доведе до объркване. Ние се съгласихме да наречем Кръг прехода на Монадата от Глобус А към глобус G или Z… „Световен Пръстен” е правилно… Решително посъветвайте г-н… да се съгласи с номенклатурата, преди да продължи.”

Въпреки тази договореност, много грешки, благодарение на бъркотията, са проникнали в най-ранните учения. Даже „Расите” понякога са били обърквани с „Кръговете” и „Пръстените” и това е довело до подобна грешка в „Man: Fragments of Forgotten Truth”. От самото начало Махатма пише:

„Тъй като не ми е разрешено да издам цялата Истина, или да разкрия числото на отделните дроби…, аз не съм в състояние да ви удовлетворя.”

Това е било казано като отговор на въпросите: „Ако ние сме прави, то цялото съществуване, което е предшествало човешкия период, се равнява на 637, и т.н.” На всички въпроси, които се отнасят до числата, отговорът е бил: „Опитайте се да решите задачата на 777 въплъщения… Въпреки че съм принуден да откажа да ви осведомя…, все пак, ако вие решите задачата самостоятелно, мой дълг ще е да потвърдя това.”

Но задачата никога не е била решена и резултатът от това са били непрекъснати недоумения и грешки.

Дори учението за седмичния строеж на звездните тела и Макрокосмоса, от който произтича седмичното подразделение на микрокосмоса или на човека, е било сред най-езотеричните. В древните времена то се е издавало само при Посвещение, заедно с най-съкровените цифри на циклите. Както е посочено в едно от теософските списания, разбулването на цялата система на космогонията не само не е било предвиждано, но даже възможността за това не се е допускала дори за минута по онова време, когато няколко откъслечни сведения са били скъпернически издадени в отговор на писмото на автора на „Езотеричен Буддизъм”, в което той е поставил множество въпроси. Сред тях някои са засягали проблеми, на които нито един МАХАТМА, колкото и да е висш и независим, не би имал право да даде отговор и с това да издаде пред света най-почитаните от векове стари тайни на древните храмове и школи. Затова само някои от доктрините били разбудени в широки очертания, докато подробностите били постоянно премълчавани; и всички усилия па се извлекат по-нататъшни сведения за тях от самото начало системно са били елиминирани. Това е било напълно естествено. От четирите Видя от седемте отрасли на Знанието, споменати в Пураните, а именно: Яджна-Видя, изпълняване на религиозни обреди за получаване на някои резултати; Маха-Видя, велико (магическо) знание, изродено в Тантрически Култове; Гухя-Видя, науката за Мантрите и техния истински ритъм или напев на мистични призовавания и т.н.; Атма-Видя или истинска духовна и божествена Мъдрост – само последната може да озари с крайна и абсолютна светлина ученията на предишните три. Без помощта на Атма-Видя другите три остават нищо повече от повърхностни науки, геометрични величини, имащи дължина и ширина, но лишени от дълбочина. Те са като душата, телесните части и ума на спящ човек, способен на механични движения, хаотични сънища и даже ходене насън, и произвеждащ даже видими следствия, но стимулиран единствено от инстинктивни, а не от разумни причини и най-малко от напълно съзнателни духовни импулси. Много неща могат да се представят и обяснят от областта на тези три, наричани по-рано науки. Но ако ключът към тези учения не бъде даден чрез Атма-Видя, те завинаги ще останат части от разкъсан учебник, слаби отражения от велики Истини, смътно виждани от най-духовните, но изкривени извън всякакви пропорции от тези, които биха искали да приковат към стената всяка сянка. С непълното излагане на доктрината за еволюцията на Монадите в умовете на учениците било предизвикано и друго, още по-голямо недоумение. За да се усвои напълно този процес, както и процесът на раждането на Глобусите, и двата трябва да се разгледат много повече в техния метафизичен аспект, а не от така наречената статистическа гледна точка, въвличайки цифри и числа, които рядко се разрешава да бъдат предоставяни за широко ползване. За съжаление, малцина са склонни само към метафизично изучаване на тези доктрини. Даже най-добрият от западните писатели на нашата доктрина, говорейки за еволюцията на Монадите, обявява в своя труд, че „ние не се занимаваме сега с подобна чиста метафизика”. В такъв случай, както отбелязва Учителят в писмо до него, „за какво е цялата тази проповед на нашите доктрини, за какво е целият този тягостен труд на издигане и плаване аdversum flumen? За какво му е на Запада… да се учи… от Изтока… на това, което никога не ще удовлетвори особения вкус на естетите? ” И привлича вниманието на своя кореспондент към „ужасяващите затруднения, срещани от нас (Адептите) при всеки опит, който правим, за да обясним нашата метафизика на западния ум”.

И той е прав, тъй като извън метафизиката не са възможни никаква окултна философия и никакъв езотеризъм. Все едно някой да опитва да обясни устрема и привързаността, любовта и ненавистта, най-интимните и съкровени прояви на душата и разума на човека по пътя на анатомичното описание на гръдната област и мозъка на мъртвото му тяло.

Да разгледаме сега двете посочени по-горе положения, едва споменати в „Езотеричен Буддизъм “, и да добавим всичко, което е по силите ни.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТИ И ОБЯСНЕНИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ГЛОБУСИТЕ И МОНАДИТЕ

Трябва да се отбележат две твърдения от „Езотеричен Буддизъм ” и да се приведат мненията на автора. Първото от тях е следното:

„Духовните Монади…, не напълно завършили своето минерално съществуване на Глобус А, го завършват на Глобус В и т.н. Те преминават няколко пъти целия Кръг като минерали, след това отново няколко пъти като растения и няколко пъти като животни. Умишлено ще се въздържим сега от представяне на цифри… и т.н.”

Предвид голямата съкровеност, която се придава на цифрите и числата, това е била мъдра мярка. Сега това премълчаване частично е отменено. Но може би ще бъде по-добре, ако истинските числа, които се отнасят до Кръговете и еволюционните въртения, са били дадени по онова време напълно, или пък са били съвършено премълчани. Г Синет добре е разбрал тази трудност, като е казал:

„По силата на причини, които не е лесно да разбере профанът, пазителите на окултното знание с особено нежелание издават числови данни, отнасящи се до Космогонията, въпреки че на непосветения му е трудно да схване причината, поради която те не могат да бъдат издадени.”

Очевидно е, че подобни причини са съществували. Въпреки това, множество объркани представи, както на източните, така и на западните ученици, се дължат именно на премълчаването. Трудността при приемането на разглежданите тук особени положения се е оказала голяма, именно поради отсъствието на данни, които да служат за опора. Но така е било. Тъй като Махатмите много пъти са заявявали, че цифрите, принадлежащи на окултните изчисления, не могат да бъдат издадени извън кръга на учениците, които са дали клетва, и даже Учителите не могат да нарушат правилата.

За да се обяснят по-добре някои неща, без да се докосваме до математическия аспект на Доктрината, изложеното досега учение може да се разшири и някои затъмнени пункта да бъдат осветени. Предвид на това, че еволюцията на Глобусите и еволюцията на Монадите са тясно преплетени помежду си, ние ще направим от двете учения едно. Що се отнася до Монадите, молим читателя да има предвид, че източната философия отхвърля теологичната догма на Запада за новосъздадена душа за всеки новороден младенец, тъй като тази догма е колкото антифилософска, толкова и невъзможна при икономичността на Природата. Във всяка нова Манвантара трябва да има ограничен брой Монади, които се развиват и стават все по-усъвършенствани чрез асимилацията на много последователни личности. Това е абсолютно необходимо предвид доктрината на Превъплъщаването и Кармата и постепенното връщане на човешката Монада към нейния източник – Абсолютното Божество. По такъв начин, въпреки че множеството на малко или много издигнали се Монади е почти неизброимо, все пак техният брой е ограничен, както и всичко в тази вселена на диференциация и пределност.

Както е показано в двойната диаграма на Човешките Принципи и възходящите Глобуси, Вериги на Световете, съществува вечно преплитане от причини и следствия и съвършена аналогия, преминаваща през всичко и свързваща в едно всички линии на еволюцията. Едното поражда другото – както Глобуси, така и Личности. Но да започнем отначало.

Общият контур на процеса, чрез който се формират в последователен ред Планетните Вериги, беше току-що представен. За да се предотвратят бъдещи заблуди, по-нататък ще бъдат предложени някои детайли, които също ще хвърлят светлина върху историята на Човечеството на нашата собствена Верига, потомство на Веригата на Луната.

В предложената диаграма фиг. 1 представлява Лунната Верига от седем Глобуса в началото на седмия или последния Кръг, докато фиг. 2 изобразява бъдещата Земна Верига, която ще бъде, но засега още не съществува. Седемте Глобуса във всяка Верига се отличават по своя цикличен ред – с буквите от А до G, като при това Глобусите на Земната Верига са отбелязани и с кръст (+), символ на Земята.

Сега трябва да си припомним, че Монадите, които се въртят в кръга на седмичната верига, се разделят на седем Класа или Йерархии, според техните съответни стадии на еволюция, съзнание и заслуги. Да проследим реда на тяхното появяване на Глобус А в Първия Кръг. Продължителността на времето между появяването на тези Йерархии на всеки Глобус е така изравнена, че когато последният Клас 7 се появи на Глобус А, Клас 1 току-що е преминал на Глобус В; и така нататък, стъпка по стъпка по протежение на цялата Верига.

ДИАГРАМА II

фиг. 1    ЛУННА ВЕРИГА           ЗЕМНА ВЕРИГА    Фиг. 2

Също така в Седмия Кръг на Лунната Верига, когато последният Клас 7 напуска Глобус А, този Глобус, вместо да заспи, както е правил това в предишните Кръгове, започва да умира (встъпва в своята планетна Пралайа) и умирайки, както беше казано, предава последователно своите принципи или елементи на живот и енергия и пр. на новия Лайа-Центьр, който започва формирането на Глобус А на Земната Верига. Подобен процес става с всеки Глобус от Лунната Верига; един след друг всеки формира нов Глобус от Земната Верига.

Нашата Луна е била Четвърти Глобус от серията и се е намирала на същия план на видимост, както и нашата Земя. Но Глобус А от Лунната верига не е напълно „мъртъв” дотогава, докато първите Монади на първия Клас не преминат от Глобус С или 2, последният в Лунната Верига, в Нирвана, която ги очаква между две Вериги.

Както беше посочено, същото става и с всички останали Глобуси, всеки от които ражда съответния Глобус от Земната Верига.

И по-нататък, когато Глобус А от новата Верига е готов, първият Клас или Йерархията на Монадите на Лунната Верига се въплъщава на него в низшето царство и т.н. последователно. Като следствие от това само първият Клас на Монадите достига развитие на човешкото състояние в течение на Първия кръг, тъй като Вторият Клас, пристигайки по-късно на всеки Глобус, няма време да достигне този стадий. Така Монадите от Втори Клас достигат началния човешки стадий едва във Втория Кръг и т.н. до средата на Четвърти Кръг. Но на тази точка и в този Четвърти Кръг, в който човешкият стадий ще бъде напълно развит, „вратата” в човешкото царство се затваря; и от този момент броят на „човешките” Монади, тоест Монадите в човешкия стадий на развитие, е завършен. Тъй като недостигналите до това време Монади ще бъдат по силата на развитието на самото Човечество толкова назад, че ще достигнат човешкия стадий едва в края на Седмия и последен кръг, те няма да са хора в тази Верига, а ще съставят човечеството на бъдещата Манвантара и ще бъдат възнаградени с това, че ще станат „хора” на по-високата Верига и по този начин ще получат кармична отплата. Има едно единствено изключение и то поради чудесни причини, за които ще говорим по-нататък. Но това се отнася до различието на Расите.

По такъв начин става очевидно колко е съвършена аналогията между процесите на Природата в Космоса и в индивидуалния човек. Човекът живее своя жизнен цикъл и умира. Неговите висши принципи, които в развитието на Планетната Верига отговарят на еволюиращите Монади, преминават в Девачан, съответстващ на Нирвана и състоянията на покой, съществуващ между две вериги. Низшите принципи на човека се обезсилват с времето и се използват от Природата за формиране на нови човешки принципи; същият процес се извършва при разпадането и формирането на световете. Ето как аналогията е най-верният ръководител за разбиране на окултните учения.

Това е една от „седемте тайни на Луната” и сега тя се издава. „Седемте Тайни” са получели името си от японските Ямбуши, мистиците на сектата на Лаодзъ и от монасите-аскети в Киото, Дзеноду – „Седемте Скъпоценности”; но японските и китайски буддистки аскети и посветени са още по-сдържани, ако това е възможно, при издаването на своето „Знание”, отколкото нашите индуси.

Но читателят не бива да изпуска от поглед Монадите и трябва да знае тяхната природа, доколкото е разрешено, без да престъпва прага на висшите Мистерии, като пишещата тези редове в никакъв случай не претендира, че познава последните.

Грубо казано, Монадното Множество може да бъде разделено на три големи Класа.

  1. Най-развитите Монади (Лунните Богове или „Духове”, наречени в Индия Питриси), чиято задача е да преминат в Първи Кръг през целия троен цикъл на минералното, растителното и животинско царство, в техните най-ефирни, флуидни и рудиментарни форми, за да се изразят и приспособят към природата на новата сформирана Верига. Именно те първи достигат човешка форма (ако въобще е възможно да съществува някаква форма в област с почти съвършена субективност) на Глобус А в Първия Кръг. Затова те оглавяват и представят човешкия елемент в продължение на Втория и Трети Кръг и накрая развиват своите сенки в началото на Четвъртия Кръг за втория Клас, или за тези, които следват след тях.
  2. Това са Монадите, които първи достигат човешкия стадий в течение на Три и половина Кръга и стават „хора”.
  3. Изостаналите Монади, които са закъснели, не достигат, вследствие на кармични трудности, човешки стадий по време на този цикъл или Кръг, с едно изключение, за което ще споменем на друго място, както беше обещано. Ние сме принудени да използваме въвеждащата в заблуждение дума „хора”, което е ясно доказателство колко малко е приспособен всеки европейски език за изразяването на тези тънки разлики. Здравият разум трябва да подскаже, че тези „хора” не са приличали на хората от нашето време нито по форма, нито по природа. Могат да попитат защо тогава ги наричаме въобще „хора”. Защото няма друг термин в нито един западен език, който поне приблизително да предаде желаната представа. Думата „хора” (теп) във всеки случай показва, че тези същества са били „ману”, мислещи същности, колкото и да са се различавали по форма и разум от самите нас. Но в действителност по отношение на духовността те са били по-скоро „Богове”, отколкото „Хора”.

Същата трудност на езика се среща в описанието на „стадиите”, през които преминава Монадата. Изразявайки се метафизично, разбира се, е нелепо да се говори за „развитие” на Монадата или да се каже, че тя става „човек”. Но всеки опит да се запази метафизичната точност на езика, когато използваме език като английския, би изисквал да се напишат поне три допълнителни тома към този труд и би довел до такова количество повторения, че съчинението би станало измoрително до безкрайност. Разбира се, Монадата не може нито да се придвижва, нито да се развива, нито даже да се подлага на въздействия от смяната на състоянията, през които преминава. Тъй като тя не принадлежи на този свят или план и може да бъде сравнявана единствено с неразрушима звезда на божествената светлина или огън, хвърлена на нашата Земя като спасителен пояс на Личностите, които я обитават. Те трябва да се хванат за нея и приобщени по този начин към божествената й природа, да достигнат безсмъртие. Сама по себе си Монадата няма да се прикрепи към нищо и като плаваща дъска ще бъде отнесена от неуморното течение на еволюцията към друго въплъщение.

Еволюцията на външната форма или на тялото около астрала става чрез земни сили така, както това се извършва при низшите царства. Но еволюцията на вътрешния или истинския човек, е чисто духовна. И това не е само преминаване на безличната Монада през много и различни форми на материята, надарена в най-добрия случай с инстинкт и съзнание на съвършено друг план – както в случая на външна еволюция, но е преминаване на „Душа-Странница” през различни състояния не само на материята, но и на самосъзнанието и самопознаването, или през аперцепция към перцепция,

Монадата се проявява от своето духовно състояние и умствена безсъзнателност, и прескачайки първите два плана – твърде близки до Абсолюта, за да допуснат съчетание с нещо на по-ниско равнище – тя встъпва непосредствено на умствения план. Но в цялата Вселена не съществува план с по-обширни хоризонти или по-широко поле на дейност в неговите почти безкрайни градации, познавателни и самопозназателни качества от този план, който на свой ред притежава по-малък план за всяка „форма”, от Минералната Монада до момента, когато тази Монада разцъфти по силата на еволюцията в Божествена Монада. Но през цялото това време тя е все същата Монада, отличаваща се единствено в своите въплъщения през последователните цикли на частична или пълна обскурация на духа, или частична или пълна обскурация на материята – две антитези на полярността, според това, дали тя се издига в областта на умствената духовност, или се спуска в дълбините на материалността.

Да се върнем към „Езотеричен Буддизъм “. Второто твърдение се отнася до огромен междинен период между Минералната епоха на Глобус А и епохата на човека; терминът „човешка епоха” е употребен вследствие необходимостта да се даде име на това четвърто царство, което следва животинското, въпреки че в действителност човекът на Глобус А в течение на Първия кръг не е човек, а само негов прототип или образ извън измеренията от астралните области. Ето това твърдение:

„Пълното развитие на минералната епоха на Глобус А подготвя път за развитието на растителността и със започването му минералният жизнен импулс преминава на Глобус В. След това, когато развитието на растителността на Глобус А завърши и започне животинското развитие, растителният жизнен импулс преминава на Глобус В, а минералният импулс преминава на Глобус С. И накрая, човешкият жизнен импулс встъпва на Глобус А.

И така, това продължава по времето на Три Кръга, след което настъпва забавяне и накрая спиране на прага на нашия Глобус в Четвъртия Кръг, тъй като седмият, човешки период (на сегашния физически човек), днес е достигнат. Това е очевидно, тъй като е казано:

„… Съществуват процеси на еволюция, които предшестват минералното царство и по този начин вълната на еволюцията, в действителност няколко вълни на еволюцията, предшестват минералната вълна в нейното развитие около сферите.”

Сега трябва да цитираме от друга статия, „Минералната Мо-нада”, поместена в „Пет години Теософия”:

„Съществуват седем царства. Първата група включва три степени елементали, или появяващи се центрове на сили – от първия стадий на диференциация (от) Мулапракрити (или по-точно Пра-дхана, Предвечната Еднородна Материя) до нейната трета степен, т.е. от пълна безсъзнателност до полу-чувствителност; втората или висша група обхваща царствата от растителното до човека, минералното царство по такъв начин образува преломен пункт в стадиите на „Монадното Естество”, разглеждано като еволюираща енергия. Трите субфизически стадия в елементалите, минералното царство и трите обективно физически стадия са (първите или предварителните) седем звена на еволюционната верига.”

Те са „предварителни”, защото са подготвителни и макар че принадлежат в действителност към естествената еволюция, би било правилно да се опишат като суб-естествена еволюция. Този процес спира в третия, на прага на четвъртия стадий, когато на плана на естествената еволюция, той става действително първи етап към стадия на човека, образувайки по този начин заедно с трите елементални царства десет, Сефиротното число. И именно от тази точка се започва:

„Слизането на духа в материята е еквивалентно на изкачването във физическата еволюция, изкачване от най-дълбоките области на материалността (минерала) към неговото status quo ante със съответно изтъняване на конкретния организъм чак до Нирвана, точката на изчезване на диференцираната материя.”

Става очевидно защо това, което справедливо се нарича в „Езо-теричен Буддизъм” „вълна на еволюцията” и „минерално, растително, животинско с човешки импулси”, спира на вратата на нашия Глобус при Четвъртия Цикъл или Кръг. В тази точка Космическата Монада (Буддхи) се съчетава и става проводник на Лъча на Атма, т.е. Буддхи ще бъде събудено за нейната аперцепция (Атмана) и така ще застане на първото стъпало на нова седмична стълба на еволюцията, която с времето ще го доведе до десетата, като броим отдолу нагоре по дървото на Сефиротите, до Венеца.

Всичко във Вселената следва аналогията. „Както към върха, така и към низините”, човекът е микрокосмос на Вселената. Това, което става на духовен план, се повтаря на космически. Конкретността следва линиите на абстракцията; низшият трябва да съответства на висшия, материалният – на духовния. Така, в съответствие с Венеца на Сефиротите или Горната Триада, има три елементални царства, предшестващи минералното, и които, ако използваме езика на ка-балистите, отговарят в космическата диференциация на Световете на Формата и Материята, от Свръх-Духовното, до света на Първообразите.

Сега на въпросите какво е Монада и какво отношение има тя към Атома. Следващите основания и обяснения са в отговор на тези въпроси и са от споменатата статия „Минералната Монада”. На втория въпрос следва отговорът:

„Никакво – нито към атома, нито към молекулата, каквито те сега съществуват в научните представи. Тя никога не може да се сравнява с микрокосмическите организми, които веднъж са били причислени към полигастричните инфузории, а сега се разглеждат като растения и са причислени към (аlgае) водораслите; тя също не е напълно Монас на перипатетиците. Физически или по своя строеж Минералната Монада се различава, разбира се, от Човешката Монада, която не е физическа и строежът й не може да се представи с химически символи и елементи.”

Накратко, както Духовната Монада е Единна, Всемирна, Безкрайна и Неделима и въпреки това нейните лъчи образуват наричаните поради нашето незнание „Индивидуални Монади” на хората, така и Минералната Монада, намирайки се на противоположната дъга на кръга, е също единна и от нея произлизат безброй физически атоми, които науката започва да разглежда като индивидуализирани.

„Иначе как би могло математически, да се обясни еволюционният и спирален процес на четирите царства? Монадата е комбинация на последните два принципа у човека, шести и седми; и ако говорим точно, терминът „Човешка Монада” е приложим само за Двустранната Душа (Атма-Буддхи), но не и за нейния висш духовен оживяващ принцип Атма, взет отделно. Но след като Духовната Душа не би могла да съществува, да има битие, в случай на отделяне от последния (Атма), тя е била наречена така…”

И така, Монадата, по-точно Космическата Същност, ако подобен термин е допустим, в минерала, растението и животното, въпреки че се явява същата по времето на всички серии от цикли – от елементалното царство чак до царството на Девите, все пак тя се различава по начина на своето придвижване. Би било много погрешно да си представим Монада като отделна същност, пробиваща своя бавен път по определена пътека през низшите царства и след безкрайните серии от преобразявания, разцъфтяваща в човешко същество; все едно да се смята, че Монадата на Хумболд е произлязла от Монадата на атома на минерала. Вместо да се каже „Минерална Монада”, във физическата наука, диференцираща всеки атом, би било правилно да се употреби следният израз – „Монада, проявяваща се в тази форма на Пракрити, която се нарича Минерално Царство”.

Атомът, както е представен в обичайната научна хипотеза, не е частица от нещо, оживено психически от друго нещо, което с преминаване през еоните е предопределено да разцъфне в човек. Това е конкретна проява на Вселенската Енергия, която сама още не се е индивидуализирала; последователна проява на единния Вселенски Монас. Океанът от Материя не се разделя на своите потенциални и съставни капки дотогава, докато вълната на жизнения импулс не достигне еволюционния стадий на човешкото раждане. Склонността към отделяне в индивидуални Монади се реализира постепенно и във висшите животни достига почти до точката. Перипатетшште са прилагали думата Монас към целия Космос в пантеистичен смисъл; окултистите, въпреки че приемат за удобство тази мисъл различават последователните стадии на еволюцията на конкретното от абстрактното чрез термини, като например „Минерална”, „Растителна”, „Животинска” Монада и пр. Тези термини просто означават, че вълната на прилива на духовната еволюция преминава през тази или онази дъга на своя кръговрат. „Монадната Същност” започва незабелязано да се диференцира в посока на индивидуалното съзнание в растителното царство, тъй като Монадите, както правилно ги е определил Лайбниц, са същността на несъставните неща,. Именно Духовното Единство, което ги оживява в техните стадии на диференциация, ако говорим точно, съставя Монадата – не атомната агрегация, явяваща се само проводник и субстанция, чрез която вибрират низшите и висши степени на разума.

Лайбниц си представя Монадите като елементарни и неразрушими единици, които са надарени с мощ за отдаване и възприемане по отношение на други единици и по този начин определят всички духовни и физически феномени. Именно той е създал термина аперцепция, който заедно с чувстването (по-скоро познаването) на нервите изразява състоянието на Монадното съзнание по пътя на цялото преминаване през всички царства на Човека.

Затова може би от гледна точка на метафизиката е неправилно Атма-Буддхи да се нарича „Монада”, след като от материална гледна точка Атма-Буддхи е двойнствена и следователно сложна. Но тъй като Материята е Дух и vice versa и след като Вселената и Божеството, което я одухотворяза, са немислими отделно един от друг, то и в случая с Атма-Буддхи става същото. Буддхи е проводник на Атма и се намира в такова съотношение с нея, в каквото е Адам-Кадмон, кабалистичният Логос, с Ейн-Соф, или Мулапракрити с Парабраман.

Могат да попитат какво са „Лунните Монади”, за които току-що говорихме. Описанието на седемте Класа на Питрисите ще дадем по-късно, а сега ще направим няколко общи обяснения. На всеки трябва да е ясно, че те са Монади, които, завършвайки своите Жизнени Цикли на Лунната Верига, по-низша в сравнение със Земната, са се въплътили на последната. Но могат да се добавят и някои подробности, въпреки че те много се приближават до забранения предел, за да бъдат съвсем подробно обсъждани. Последната дума на Тайната се разкрива само на Адепти, но може да се каже, че нашият спътник е само грубо тяло на своите невидими принципи. Както има седем Земи, така съществуват седем Луни и само последната от тях е видима; същото е и по отношение на Слънцето, чието видимо тяло се нарича Майа, отражение, каквото е и човешкото тяло; „Истинското Слънце и истинската Луна са също така невидими, както и истинския човек” – гласи окултната догма. Между другото може да се каже, че древните хора, които първи са се поддали на мисълта за Седем Луни, съвсем не са били толкова безразсъдни. Въпреки че това понятие се приема сега само като астрономическа мярка на времето, в много материализирана форма, все пак под външността могат да се видят следи от дълбока философска мисъл.

В действителност Луната представлява спътник на Земята само в едно отношение, а именно че физическата Луна се върти около Земята. Но във всички други случаи именно Земята е спътник на Луната, а не обратното. Колкото и да е учудващо това твърдение, то не е лишено от потвърждение от страна на научното знание. Потвърждава се от приливите, от периодичните изменения в много форми на болестите, които съвпадат с лунните фази; то може да се проследи и в растежа на растенията и е ярко е изразено във феномена на човешкото зачеване и процеса на бременността. Значението на Луната и нейното влияние върху Земята са били признати от всяка религия в древността, особено от еврейската, и са били отбелязани от много наблюдатели на психически и физически феномени. Но засега науката знае само това, че въздействието на Земята върху Луната се ограничава единствено с физическото привличане, което я принуждава да се върти в своята орбита. И ако опонентът настоява, че този факт сам по себе си вече е достатъчно доказателство, че луната действително е спътник на земята и на другите планове на действие, можем да отговорим, като зададем въпроса: майката която обикаля около люлката на своето дете и го пази, подчинена ли му е и зависи ли от него? Въпреки че в определен смисъл е негов спътник, тя е по-стара и развита от детето, което пази.

Следователно именно Луната играе най-голямата и най-значителна роля както в образуването на самата Земя, така и в населяването й с човешки същества. Лунните Монади или Питриси, предци на човека, стават в действителност самия човек. Те са Монади, които встъпват в цикъла на еволюцията на Глобус А и които в течение на Кръга на Веригата на Глобусите развиват човешката форма, както току-що беше показано. В началото на човешкия стадий на Четвъртия кръг на нашата Земя те „отделят” своите астрални двойници от „маймуноподобните” форми, които те са развили в Третия Кръг. Именно тази по-фина форма служи за образец, около който Природата изгражда физическия човек. Така тези Монади или Божествени Искри са именно Лунните Предци, самите Питриси, тъй като тези Лунни Духове трябва да станат „хора”, за да могат техните Монади да достигнат по-висок план на дейност и самосъзнание, т.е. плана на Манаса-Путр, на тези, които в по-късния стадий на Третата Коренна Раса са надарили с „разум” безсъзнателните обвивки, създадени и одушевени от Питрисите.

Така Монадите или човешкото Его на Седмия Кръг на нашата Земя, след като глобусите ни А, В, С и т.н., разделяйки се със своята жизнена енергия, ще одушевят и с това ще призоват към живот други Лайа-Центрове, предназначени да живеят и действат на още по-висок план на битието – по такъв начин Земните Предци ще създадат тези, които ще ги надминат.

Сега става ясно, че в Природата съществува троична еволюционна схема за образуването на три периодични Упадхи; или по-скоро три отделни схеми на еволюцията, които в нашата система са се съединили и преплели във всичко до пълна невъзможност за разделяне. Това са плановете на Монадната (или духовна), Умствената и физическата еволюция. Тези три еволюции са същността на крайните аспекти или отражения на Атма, на седмия принцип, на Единната Реалност на плана на Космическата Илюзия.

  1. Както показва наименованието, Монадната еволюция е още по-висша фаза на дейност заедно със:
  1. Умствената еволюция, представена от Манаса-Дхиани (Слънчевите Деви или Агнишвата Питриси), „даващи разум и съзнание” на човека и:
  2. Физическата, представена от Чайа (сенките) на Лунните Питриси, около които Природата е оформила сегашното физическо тяло. Това тяло служи за проводник на „растежа”, употребявайки въвеждащата в заблуждение дума, и преображенията – Крайното и Безкрайното, което преминава във Вечно и Абсолютно.

Всяка от тези три системи има свои закони и се управлява и ръководи от различни групи висши Дхиани или Логоси. Всяка е представена в строежа на човека, в Микрокосмоса на великия Макрокосмос. Именно връзката на тези три течения го превръща в това сложно същество, което той представлява сега.

Природата, физическата еволюционна мощ, никога не би развила Разума сама, без съдействие; тя може само да създава „безсмислени форми”, както това ще се види в нашия Антропогенезис. Лунните Монади не са могли да прогресират, тъй като те не са имали достатъчно контакт с формите, създадени от „Природата”, за да натрупат чрез тях достатъчно опит. Манаса-Дхианите са тези, които запълват празнотата и се явяват еволюционна Мощ на Разсъдъка и на Ума, връзката между Дух и Материя в този Кръг.

Също така трябва да се има предвид, че Монадите, които встъпват в еволюционен цикъл на Глобус А в първия Кръг, се намират в много различни стадии на еволюция. Следователно положението се усложнява. Да повторим: най-развитите Лунни Монади достигат човешки зачатъчен стадий в Първия Кръг; те стават земни, въпреки че са много ефирни човешки същества към края на Третия Кръг, оставайки на Глобуса по време на периода на „обскурация”, като семе за бъдещото човечество в Четвърти Кръг и по такъв начин те стават пионери на човечеството в началото на сегашния, Четвърти Кръг. Другите достигат човешко състояние едва в по-късните кръгове, т.е. във втори, трети или първата половина на Четвърти Кръг. И накрая най-закъснелите, т.е. тези, които още се намират в животинска форма след средния преломен пункт на Четвъртия Кръг, въобще не могат да станат хора в течение на тази Манвантара. Те ще достигнат предела на Човечеството едва при завършването на Седмия Кръг, за да бъдат на свой ред преведени след Пралайа на нова Верига от по-старите пионери, праотците на Човечеството, или наречени Семена на Човечеството (Шишта), т.е. от хората, които ще са начело на всички в края на тези Кръгове.

Читателят едва ли има нужда от по-нататъшни обяснения за ролята, която играе Четвъртият Глобус и Четвъртият Кръг в схемата на еволюцията.

От предишните диаграми, които са приложими тиtatis mutandis към Кръговете, Глобусите или Расите, ясно се вижда, че четвъртият член от серията заема съвсем обособено положение. Противоположно на другите, „Четвъртият Глобус” няма Глобус „събрат” на плана, на който е той самият. По такъв начин той създава точка на опората на „Равновесие”, проявено от цялата Верига. Това е сферата на крайното еволюционно приспособяване, светът на Кармичните Везни, Залата на Съда, където се установява равновесие, предопределящо бъдещото насочване на Монадата през останалите й въплъщения в Цикъла. Ето причината, защо след като централният преломен пункт е бил преминат във Великия Цикъл, т.е. след средната точка на Четвъртата Раса в Четвъртия Кръг на нашия Глобус, нито една Монада не може вече да влезе в човешкото царство. Вратата е затворена на този Цикъл и равновесието е установено, защото, ако това беше по друг начин (ако се създаваше нова душа за всяко от безкрайните милиарди умрели човешки същества и ако нямаше въплъщение), действително би било трудно да се намери място за невъплътените „духове”; също така не би било възможно да се открие обяснение за началото и причината за страданията. Именно непознаването на окултните основи и насилственото налагане на лъжливи понятия под маската на религиозното образование са създали материализма и атеизма като протест срещу утвърдения божествен ред на нещата. Единствени изключения на току-що изказаното правило са „немите раси”, чиито Монади са в човешки стадий по силата на факта, че тези „животни” са се явили по-късно и даже наполовина са произлезли от човека. Техните последни потомци са били антро-поидните и някои други маймуни. Тези „намеци за човек” в действителност са само изопачени копия на ранния човек. На това обаче ще хвърлим светлина в следващия том.

„Както широко гласят Коментарите:

  1. Всяка форма на Земята и всяка песъчинка (атом) е Пространството, в своите усилия за самооформяне се стреми да следва образа, даден за това в „Небесния Човек” …Инволюцията и еволюцията (на атома), неговият вътрешен и външен растеж и развитие, всичко това има една и съща цел да достигне състоянието на Човека – човека като най-висша и завършена форма на тази Земя – на „Монадата” в нейната абсолютна пълнота и пробудено състояние като кулминация на завършването на божествените въплъщения на Земята.
  2. Дхиани (Питриси) са тези, които са развили своите Бхута (Двойници) от самите себе си, чиято Рула (форма) е станала проводник за Монадите (на Седмия и Шестия Принцип), завър
    шили своя цикъл на превъплътяване в трите предишни Калпи (Кръгове). Тогава те (Астралните Двойници) са станали хората на Първата Човешка Раса на този Кръг, но те са били неза
    вършени и не са притежавали разум.”

Това ще бъде обяснено последователно. Засега ще кажем, че Човекът, или по-скоро неговата Монада, е съществувал на Земята от самото начало на този Кръг. Но до нашата Пета Раса външният облик на тези божествени Астрални Двойници се е изменял и уплътнявал с всяка субраса; едновременно с това са се променяли формата и физическият строеж на фауната, тъй като те трябвало да се приспособят кьм постоянно променящите се условия на живот на този Глобус, в течение на геологичните периоди на неговия цикъл на формиране. И така тези изменения ще продължават с всяка Коренна Раса и с всяка главна субраса до последната от седемте в този Кръг.

  1. „Вътрешният”, сега скрит човек, бил тогава (в началото) външен човек. Роден от Дхиани (Питриси), той е бил „син по образ и подобие на своя Отец”. Като Лотоса, чиято външна
    форма постепенно приема формата на образа вътре в него, и формата на човека се е развивала в началото отвътре навън. След цикъла, в който човек е започнал да ражда своя род по
    начин, подобен на сегашното животинско царство, положението се е изменило, станало е обратно. Човешкият плод следва сега в своите преобразявания всички форми, които са били приемани
    от човешкото физическо изграждане по време на трите Калпи (Кръгове); по времето на тези опити и усилия, които са се извършвали от безсмислената (поради несъвършенството) ма
    терия в нейните слепи лутания, за да обкръжи и покрие Мона дата. В сегашната епоха физическият ембрион е последователно растение, влечуго, животно, преди накрая да стане човек, разви
    ващ на свой ред вътре в себе си собствен ефирен двойник. От начало именно този двойник (астралният човек), понеже е бил без разум, се е оплел в мрежата на материята.”

Но този „човек” принадлежи на Четвъртия Кръг. Както е посочено, Монадата е преминала, странствала е и е била заключена във всяка преходна форма, във всичките царства на Природата по времето на предишните три Кръга. Но Монадата, която става Човешка, не е човек. В този кръг – с изключение на висшите млеко-питаещи след човека, антропоиди, предназначени за измиране в тази наша раса, докато техните Монади бъдат освободени и преминат в астрални човешки форми или във висши елементали на Шестата и Седма Раса, а след това в низши човешки форми в Пети Кръг -нито една единица от което и да е царство повече не се одушевява от монадите, предназначени да станат човек в следващите си стадии, а само от низшите елементи на своите съответни царства. Тези „елементали” ще станат на свой ред човешки Монади само при следващата Планетна Манвантара.

И действително последната човешка Монада се е въплътила преди началото на Петата Коренна Раса. Природата никога не се повтаря и затова антропоидите на нашето време във всеки случай не са съществували след средата на Миоценския период, когато, подобно на всички кръстосани породи, те са започнали с течение на времето да проявяват все по-голяма склонност към връщане към типа на своя първичен прародител, гигантския черен и жълт Лемуро-Атлант. Безполезно е да се търси „липсващото звено”. След милиони и милиони години нашите съвременни раси, или по-точно техните изкопаеми, ще се сторят на учените от края на Шестата Коренна Раса като остатъци от малки незначителни маймуни от изродения вид genus hото.

Подобни антропоиди представляват изключение, тъй като те не са влизали в плана на Природата, но са непосредствен продукт и създание на още „неразумния” човек. Индусите приписват на маймуните божествен произход, тъй като хората от Третата Раса са били богове от друг план, станали „неразумни” смъртни. Преди дванадесет години тази тема беше засегната, доколкото беше възможно по това време, в „Разбудената Изида “. В този труд се предлагаше на читателя да се обърне към брамините, ако поиска да разбере причината за тяхното почитане на маймуните.

„Той (читателят) вероятно би научил, (ако брамините го сметнат за достоен да получи обяснение), че индусът вижда в маймуната само това, което Ману би искал да види, а именно трансформация на видовете, особено тясно свързани с човека – незаконородена клонка, вкоренила се върху неговия собствен род до крайното му усъвършенстване. По-нататък той би могъл да научи, че в очите на образованите „езичници” духовният или вътрешен човек е едно, а неговата земна физическа обвивка – друго; да разбере, че физическата природа е велика комбинация на съотношенията на физическите сили, постоянно устремени към усъвършенстване, принудена да използва материала, който има под ръка. Тя формира и преобразува според своето предвижване и увенчавайки труда си с човека, тя предоставя само на него да бъде достойно светилище за осеняване от Божествения Дух.”

Освен това в забележките на същата страница се споменава немският научен труд, в който се казва:

„Учен от Хановер неотдавна е публикувал труд, наречен „Uber die Auflosung der Arten durch naturliche Zuchtwahl “, в който той доказва с голямо остроумие, че Дарвин напълно се е заблудил, като произвежда човека от маймуната. Обратно, казва той, именно маймуната е произлязла от човека. Той доказва, че отначало човечеството се е появило морално и физически с типове и прототипи на нашата сегашна раса и нашето човешко достойнство, с красотата на своите форми, правилни черти, развитие на черепа, благородство на чувствата, героични импулси и величие на представите на мисълта. Това е чисто браминска, буддистка и кабалистична доктрина. Тази книга е богато илюстрирана с диаграми, таблици и пр. В нея се твърди, че постоянното падение и израждане на човека, както морално, така и физически, лесно може да се проследи през всички етиологични преобразявания, чак до наши дни. „И така, както една част вече се е изродила в маймуните, цивилизованият човек на нашите дни, по силата на действието на неизбежния закон за необходимостта, ще бъде накрая заменен с подобно поколение. Ако съдим за бъдещето по настоящето, твърде вероятно е такава не-духовна и материална раса да завърши по-скоро с маймуни, отколкото със Серафим.”

Но въпреки че маймуните произлизат от човека, от това не трябва да се правят изводи, че човешката Монада, веднъж вече достигнала човешкото ниво, отново се въплътява във формата на животно.

Цикълът на „метапсихозиса” за човешката Монада е затворен, тъй като ние се намираме в Четвъртия Кръг и в Петата Коренна Раса. Читателят трябва да има предвид (във всеки случай този, който е запознат с  „Езотеричен Буддизъм “), че Стансите в този том, както и в следващия, говорят само за еволюцията на нашия Четвърти Кръг. Този кръг е цикъл на преломния момент, след който материята, достигнала своята пределна дълбочина, започва да се стреми нагоре и става по-одухотворена с всяка нова раса и всеки нов цикъл. Затова читателят трябва да бъде внимателен, за да не открие противоречие там, където то не съществува, тъй като в „Езотеричен Буддизъм ” се говори за Кръговете въобще, докато тук става дума само за Четвъртия, за нашия сегашен Кръг. В онзи труд се говореше за образуването, а тук за преобразуването и еволюционното усъвършенстване.

Накрая, за да завършим това отклонение от темата относно различни, но неизбежни погрешни представи, трябва да цитираме едно твърдение от „Езотеричен Буддизъм”, което много пагубно се е запечатало в умовете на доста философи. Една нещастна фраза от споменатия труд непрекъснато се използва, за да се докаже материализмът на доктрината. Като представя прогреса на организмите на Глобусите, авторът казва:

„Минералното царство не може да развива растителното царство…, така както и земята не може да развие човека или маймуната преди получаването на импулс от нея.”

Дали това изречение предава мисълта на автора буквално, или е, както ние предполагаме, просто 1apsus calami , това може да остане открит въпрос.

С голямо учудване установихме факта, че „Езотеричен Буддизъм ” е толкова малко разбран от някои теософи, че ги е въвел в заблуждението, че този труд напълно поддържа теорията за еволюцията на Дарвин и особено произхода на човека от маймунски прародител. Както пише един от членовете, „предполагам, вие си давате сметка, че три четвърти от теософите и много други си въобразяват, че по отношение на еволюцията на човека дарвинизмът и теософията се намират в пълно съгласие”. Нищо подобно не се е предполагало, а и в „Езотеричен Буддизъм” няма никакви доказателства за това, доколкото знаем. Продължавало се е с твърдението, че еволюцията, преподавана от Ману и Капила, е била основа на съвременните учения, но нито окултизмът, нето теософията някога са поддържали дивите теории на съвременните дарвинисти – най-малко пък произхода на човека от маймуната. За това ще говорим по-нататък. Но читателят трябва само да се върне по-назад в тази книга, за да прочете:

„Човек принадлежи на царство, определено различно от царството на животните.”

Като имаме толкова ясно и недвусмислено твърдение пред себе си, много е странно, че внимателният читател може да бъде въвлечен в заблуждение, освен ако той си е намислил да обвини автора в грубо противоречие.

Всеки Кръг повтаря еволюционната работа на предишния на по-високо стъпало. С изключение на някои висши антропоиди, за които току-що споменахме, приливът на Монадите, или вътрешната еволюция е завършила до следващата Манвантара. Никога не ще можем достатъчно пъти да повторим, че напълно развитите човешки Монади трябва да бъдат разпределени до появата на новата „реколта” от кандидати на този Глобус в началото на следващия цикъл. Така се получава време на затишие; и ето защо, както ще бъде описано, по времето на Четвъртия кръг човек се появява на земята по-рано, отколкото другите животински твари.

Но въпреки това се твърди, че авторът на „Езотеричен Буддизъм ” навсякъде е „проповядвал Дарвинизъм”. Несъмнено някои места могат да се сторят като потвърждение на това заключение. Освен това самите окултисти са готови да допуснат, че хипотезите на Дар-вин са отчасти правилни – в по-късните детайли, второстепенните подразделения на еволюцията и след средния пункт на Четвъртата Раса. Наистина физическата наука не може да знае какво е било в действителност, тъй като подобни неща лежат извън сферата на нейните изследвания. Но това, което окултистите никога не са признавали и никога няма да допуснат е това, че човек е бил маймуна в този или в който и да е Кръг, или че той някога може да е бил като нея „маймуноподобен”. Това се удостоверява от същия авторитет, от който авторът на „Езотеричен Буддизъм” е получил своите сведения.

А сега за онези, които са против окултистите и се аргументират със следните редове от споменатия по-горе труд:

„Достатъчно е да се покаже, че ние можем също разумно – а ние сме длъжни да го направим, ако искаме въобще да обсъждаме този предмет – да си представим жизнения импулс, който поражда минералните форми от една природа, с импулса, издигащ расата на маймуната до расата на рудиментарния човек”.

На онези, които привеждат това място като доказателство за „определен дарвинизъм”, окултистите отговарят, посочвайки обяснението на Махатма, Учителя на Синет, което би опровергало тези редове, ако те бяха написани в духа, който им се приписва. Копие от това писмо беше изпратено на пишещата тези редове преди две години, през 1886 г., с допълнителни бележки в полетата за цитиране в „ Тайната доктрина “. То започва с отчитането на трудността, срещана от ученика на Запада за примиряването на някои дадени по-рано факти с еволюцията на човека от животното, т.е. от минералното, растителното и животинското царство, и съветва ученика да се придържа към доктрината за аналогията и съответствията. След това Учителят засяга тайните на Девите и даже на Боговете, които са длъжни да преминат през състояния, условно наречени „инметализация, ингербация, инзоонизация и накрая инкарнация” и обяснява това, намеквайки за неизбежните несполуки даже сред ефирните раси на Дхиан-Коганите. По този повод в писмото се съобщава:

„Тези „несполуки” са отишли твърде далеч и са одухотворени, за да бъдат насилствено връщани назад от Дхиан-Коганите в кръговрата на нова първична еволюция чрез низшите царства… “

След това се прави само намек за тайната, заключена в алегорията за падналите Асури, която ще бъде разяснена и разширена във втория том. Когато Кармата ги настигне на стъпалото на човешката еволюция:

„Те трябва да я изпият до последната капка от горчивата чаша на възмездието. След това те стават действена сила и се съединяват с елементалите, напреднали същности на чистото животинско царство, за да развият постепенно пълния тип на човешкото царство. “

Тези Дхиан-Когани, както виждаме, не преминават през три царства като низшите Питриси; също така те не се въплъщават в човека до Третата Коренна Раса. Следователно съгласно учението:

Кръг 1. Човек в Първия Кръг и в Първата Раса на Глобус D на нашата Земя, е бил ефирно същество (Лунен Дхиани, като човек), неразумно, но свръхдуховно и съответно по закона на аналогията е бил такъв и в Първата Раса на Четвъртия Кръг. Във всяка от следващите раси и субраси… той се развива като все по-уплътнено и въплътено същество, но все още с преобладаване на ефирността… Той няма пол и подобно на животните и растенията развива чудовищни тела, които съответстват на грубостта на обкръжаващите го условия.

Кръг 2. Той (човекът) все още е гигант и ефирен, но става устойчив и с по-уплътнено тяло; по-физически човек, но все пак по-малко разумен, отколкото духовен (1), тъй като еволюцията на ума е по-бавна и по-трудна от еволюцията на физическата форма…

Кръг 3. Той сега има напълно конкретно и плътно тяло, отначало това е форма на гигантска маймуна. Той вече е по-разумен, или по-скоро хитър, отколкото духовен, тъй като по низходящата дъга е достигнал точката, в която неговата първоначална духовност е затъмнена и осеяна с нарастваща разумност (2). В последната половина на Третия Кръг гигантското му тяло намалява, тъканите му се подобряват и той става по-разумно същество, въпреки че все още е повече маймуна, отколкото Дева… (Всичко това е почти точно повторено в Третата Коренна Раса на Четвъртия Кръг).

Кръг 4. В този Кръг разумът достига огромно развитие. (Досега) немите раси придобиват нашата (днешна) човешка реч на този Глобус, на който, започвайки с Четвъртата Раса, езикът се усъвършенства и знанието се увеличава. В тази средна точка на Четвъртия Кръг (както и в четвъртата или Коренна Раса на Атлантшпе) човечеството преминава през точката на оста на малкия манвантарен цикъл… светът е наситен с резултатите от разумна дейност и намаляване на духовността…

Това е взето от оригиналното писмо, а онова, което следва, са по-късните бележки и допълнителни обяснения, написани от същата ръка.

1) … Първоначалното писмо съдържаше общото учение – поглед, хвърлен като от птичи полет – и не навлизаше в подробности… Да говорим за „физическия човек”, ограничавайки и отнасяйки в същото време това твърдение към ранните Кръгове, би означавало връщане към чудноватите и внезапни „облекла от кожа”… Първата „Природа”, първото „тяло”, първият „ум” на първия план на познанието, на първия Глобус, в Първия кръг, ето какво се подразбираше, тъй като Кармата и еволюцията…

… са съсредоточили в нашия образ различни Природи.

Крайности странни, като чудесно ги съчетават…

2/ Възстановете (в паметта си): Сега той достигна точката (по аналогия, както и в Третата Коренна Раса на Четвъртия Кръг), в която неговата (на ангела-човек) духовност се затъмнява и е осеяна от зараждащата се човешка разсъдливост, а вие имате истинското обяснение пред себе си на нокътя на палеца си…

Такива са думите на Учителя, текст, думи и фрази в скоби и обяснителни бележки. От само себе си се разбира, че трябва да има голяма разлика в термини като „обективност” и „субективност”, „материализъм” и „духовност”, когато те се отнасят към различните планове на битието и познанието. Всичко трябва да бъде взето в относителен смисъл. И затова не трябва да се учудваме, че оставеният на своите умозаключения автор се е заблудил поради съвършената неопитност в тези отвлечени учения, въпреки големия му стремеж към познание. Също така разликата между Расите и Кръговете не е била достатъчно ясно установена в получените писма, тъй като никога преди това такова нещо не се е изисквало, защото и най-слабият източен ученик веднага би схванал тази разлика. Цитираме и следващите редове от писмото на Махатма:

„Учението се е издавало при наличието на протест… това е било, така да се каже, контрабандна стока… и когато аз останах лице в лице само с един кореспондент, другият господин… дотолкова обърка всички карти, че беше останало малко да се каже, без да се престъпи закона.”

Теософите, „които това може да засяга”, ще разберат какво се подразбира тук. Като следствие е ясно, че в писмата не е казано никъде и нищо, за да се утвърди убеждението, че окултната доктрина някога е учила и че някой от Адептите е допускал, като се изключи метафората, нелепата съвременна теория за произхода на човека от общ с маймуната прародител – от антропоида на сегашния животински вид. До ден днешен светът е по-пълен с маймуноподобни хора, отколкото горите са населени с човекоподобни маймуни. Маймуната е свещена в Индия, тъй като нейният произход е добре известен на Посветените, въпреки че е добре скрит под плътния покров на алегорията. Хануман е син на Паван (Вайю, на бога на вятъра) и на Анжана, жена на чудовището на име Кесари, въпреки че неговата генеалогия варира.

Имайки това предвид, читателят ще намери във втория том раssim  пълно обяснение на тази остроумна алегория. „Хората” от Третата Раса (които са се разединили) са били „Богове” поради своята духовност и чистота, въпреки че не са притежавали още разум като хора.

„Хората” от Третата Раса, предците на Атлантите, са били именно такива маймуноподобни гиганти, които не са притежавали разсъдък, както и тези същества, които в течение на Третия Кръг са представлявали човечеството. Като морално безотговорни, тези „хора” от Третата Раса чрез безразборни съвокупления с животинските породи на по-ниско стъпало от самите тях са създали това липсващо звено, което векове по-късно (едва в Третичния Период) е станало далечен прародител на сегашната маймуна от семейството на човекоподобните маймуни.

И ако това се сметне за противоречие на твърдението, че животното се е появило по-късно от човека, ние молим читателя да има предвид, че тук се подразбират само утробните млекопи-таещи. В онези дни са съществували само такива животни, които даже не са се присънвали на зоолозите в наше време, а начините за размножаване не са били идентични с представите, които по този повод съществуват у физиолозите. Не е съвсем удобно да разглеждаме подобни въпроси в печата, но само ще кажем, че тук няма никакви противоречия и невъзможности.

По този начин ранните учения, колкото и да са били неудов-летворителни, неясни и откъслечни, никога не са утвърждавали еволюцията на човека от „маймуната”. Също така авторът на ,.Езотеричен Буддизъм” никъде не твърди това в определени изрази в своя труд, но поради склонността си към съвременната наука той ползва език, който може да оправдае подобно тълкуване. Човекът, предшестващ Четвъртата Раса, Расата на Атлантите, колкото и да е приличал физически на гигантска маймуна – фалшиво копие на човека, което няма в себе си неговия живот – все пак е бил мислещ и вече говорещ човек. Лемуро-Атлантите са били високоциви-лизована Раса и ако се приемат традициите, които са по-точни от историята, от спекулативните съчинения, излизащи сега под това название, тази раса е стояла по-високо от нас, с всичките ни науки и деградиралата цивилизация на нашето време; във всеки случай, такъв е бил Лемуро-Атлантът при завършването на Третата Раса.

Сега можем да се върнем към Стансите.

СТАНСА VI – Продължение

  1. ПРЕД ПРАГА НА ЧЕТВЪРТИЯ (а) НА СИНОВЕТЕ Е ЗАПОВЯДАНО ДА СЪЗДАДАТ СВОИ ПОДОБИЯ. ЕДНА ТРЕТА ОТКАЗВА. ДВЕ СЕ ПОДЧИНЯВАТ. ПРОКЛЯТИЕТО Е ПРОИЗНЕСЕНО b): ТЕ ЩЕ БЪДАТ РОДЕНИ В ЧЕТВЪРТАТА, ЩЕ СТРАДАТ И ЩЕ ПРИЧИНЯВАТ СТРАДАНИЯ. ВЪЗНИКНАЛА Е ПЪРВАТА ВОЙНА (с)

Пълният смисъл на този стих може да бъде добре разбран само след прочитането на допълнителните и подробни обяснения в Антропогенезиса и неговите коментари във втори том. Между този Стих и Стих 4 преминават дълги векове; и вече могат да се видят проблясъците на зората и изгрева на новия еон. Драмата, която се разгръща на нашата планета, се намира в началото на нейното четвърто действие, но за по-ясното разбиране на разиграващото се, Читателят трябва да се обърне назад, преди да се устреми напред. Тъй като този Стих принадлежи към общата Космогония, представена в древните книги, докато вторият том ще даде подробно изложение на „творението” или по-точно на формирането на първите човешки същества, след което е последвало второто човечество, а след него третото, или както те се наричат: Първа, Втора и Трета Коренни Раси. Както твърдата Земя е била отначало кълбо течен огън от огнен прах и свой собствен протоплазмен призрак, така през подобен процес е преминал и човекът.

(а) Под определението „Четвърти” се разбира Четвърти кръг само въз основа на авторитета на Коментарите. То с еднаква сила може да означава Четвърта Вечност, както и Четвърти Кръг, или даже нашия Четвърти Глобус. Тъй като, както още веднъж ще бъде показано, последният е четвъртата сфера на четвъртия или низш план на материалния живот. По такъв начин ние се намираме в Четвъртия Кръг, в чиято средна точка би трябвало да се осъществи съвършеното равновесие между Духа и Материята.

Както ще видим, именно през този период – време на висша точка на цивилизацията и знанието, а също така и на развитие на човешкия разум на Четвъртата Раса, Расата на Атлантите – поради крайната криза на физиологически-духовното уравновесяване на Расите, човечеството се.е разделило по две диаметрално противоположни пътеки: Цясна пътека и Лява пътека по пътя на знанието или Видя. По думите на Коментарите:

„Така са били посети в тези дни зърната на Бялата и Черната Магия. Тези семена лежали известно време скрити (в латентно състояние), за да покълнат едва в ранния период на Петата (нашата) Раса.”

Ето как Коментарите обясняват този стих:

„Пресветите Юноши (Боговете) отказали да се размножават и да създават видове по свое подобие, отговарящи на техния род. „Тези форми (Рупа) не са достойни за нас. Те трябва да се развиват”. Пресветите се отказват да влязат в Чайа (сенки или образи) на низшите. Така егоистичното чувство е преобладавало от самото начало даже сред Боговете и погледът на Кармичните Липики се е обърнал към тях.”

Затова те трябвало да пострадат в по-късни раждания. Как наказанието е настигнало Боговете, ще бъде изложено във втори том.

Универсална е традицията да се смята, че преди физиологичното „Падение” размножаването на вида – както на човешкия, така и на животинския – се е извършвало чрез Волята на Създателите -или тяхното потомство. Това е било падение на Духа в Зараждането, а не падение на смъртния Човек. Вече бе казано, че за да стане Духът самосъзнателен, той трябва да премине през всеки цикъл на битието, като кулминира във висшата точка, в Човека. Духът реr se е безсъзнателна, отрицателна абстракция. Чистотата му е присъща и не се достига със заслуги. Следователно, както вече беше казано, за да стане висш Дхиан-Коган, е необходимо всяко Его да достигне пълно самосъзнание като човешко същество, т.е. съзнателно същество, синтезирано за нас у човека. Еврейските кабалисти твърдят, че нито един Дух не може да принадлежи към божествената Йерархия, ако Руах (Духът) не се съчетаел с Нефеш (Живата Душа). С това те само повтарят езотеричното учение:

„Дхиани трябва да бъде Атма-Буддхи; от момента на отделянето на Буддхи-Манас от безсмъртния Атма, чийто проводник е Буддхи, Атман преминава в Не-Битието, което е Абсолютно Битие.”

Това означава, че чисто нирванното състояние е завръщане на Духа към идеалната абстракция на Битийността, нямаща отношение към плана, на който нашата Вселена завършва своя цикъл.

(b) „Проклятието е произнесено” в дадения случай не означава, че някое лично същество, Бог или Висш Дух, го е произнесъл, а просто, че е била породена причината, която би могла да даде само лоши следствия, и че следствията на тази кармична причина са могли да доведат Съществата, въстанали против законите на Природата и с това попречили на нейния законен прогрес, само до тежки въплъщения, следователно до страдание.

(с) „Имало е много Воини” – всички те се отнасят към борбата, към приспособяването – духовно, космическо и астрономическо, но главно към тайната на еволюцията на човека, какъвто той е сега. Силите или чистите Същности, на които е било „заповядано да творят”, се отнасят към тайната, обяснена, както беше казано, на друго място. Това не само е една от най-скритите тайни на Природата – тайната на зараждането, над чието решение ембриолозите напразно са си блъскали главите, но също и божествена функция, която е породила велика религиозна, или по-скоро догматична тайна, така нареченото „Падение на Ангелите”. Когато смисълът на алегорията бъде обяснен, става ясно, че Сатаната и неговото въстанало войнство са отказали да създадат физическия човек, само за да станат непосредствени спасители и създатели на божествения Човек.

Символичното учение е повече от мистично и религиозно; то е чисто научно, както това ще стане очевидно по-нататък. Тъй като, вместо да остане просто сляпо оръдие – посредник, устремен и ръководен от Неизповедим Закон, „въстаналият” Ангел е предявил и утвърдил своето право на независимо разсъждение и воля, правото си на свободно действие и отговорност, тъй като Човекът и Ангелът са еднакво подвластни на Кармичния Закон.

Като пояснява съображенията на кабалистите, авторът на „New  Aspects of Life ” казва за Падналите Ангели следното:

„Съгласно символичното учение Духът от обикновен посредник на Бога е станал в своето развиващо се и развито действие самоволен и заменяйки Божественото Желание със своята воля, той паднал. Затова царството на духовете и на духовното действие, царство, което е резултат от духовното своеволие, се намира извън царството на душите и божественото въздействие, противопоставя му се и му противодейства.”

Дотук всичко е ясно, но какво е имал предвид авторът, казвайки: „Когато човек е бил сътворен, той е бил човек по своя строеж, с човешки привързаности, човешки надежди и стремежи. От това състояние той е паднал до състоянието на животно и дивак.”

Това е диаметрално противоположно на нашите източни учения и даже на кабалистичните понятия, доколкото ги разбираме, та дори на самата Библия. Това прилича на корпореализъм и субстанциа-лизъм, обагрящи позитивната философия, макар че е много трудно да се разбере какво е искал да каже авторът. Въпреки това, под „падение от естественото в свръхестественото в животинското” (свръхестествено означава в дадения случай чисто духовно) се разбира именно онова, което ние твърдим.

Новият Завет говори за една от тези „Войни” с думите: „И стана война на небето: Михаил и Ангелите му